Определение по дело №160/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 510
Дата: 17 септември 2025 г. (в сила от 17 септември 2025 г.)
Съдия: Атанас Иванов
Дело: 20251200900160
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 510
гр. Благоевград, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20251200900160 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от З. Г. Р., ЕГН
**********, чрез адв.Я. Д., против „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че на 11.02.2025 г. около 10:25 ч. в гр.
Благоевград, на ул. „Цар Иван Шишман“ в близост до ул. „Петко Д, Петков“ е
реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек
автомобил „Тойота РАВ 4“ с per. № Е ** и пешеходеца З. Г. Р. с ЕГН
**********.
Твърди се, че ПТП настъпва изцяло по вина на водача на автомобила при
следния механизъм - на горепосоченото място и време въпросният лек
автомобил при извършване маневра „движение на заден ход“ без да се е
убеди, че пространството зад него е свободно и че в този момент не
преминават пешеходци, блъска със задната дясна част на автомобила
пешеходеца З. Р., поваляйки я на земята и нарушавайки по този начин правила
за движение по пътищата - чл. 40 и чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП. В резултат на
настъпилото ПТП пострадалата 84-годишна пешеходка З. Р., видно от
медицинската документация, е получила следните множество травматични
увреждания, а именно: - Компресионна фрактура на тялото на Тх12
/дванадесети гръден прешлен/; - Компресионна фрактура на тялото на Тх11
/единадесети гръден прешлен/ с костномозъчен едем в тялото му и с
вертебропластика с костен цимент на това ниво; - Компресионна фрактура на
1
тялото на Тх10 /десети гръден прешлен/; - Фрактура на тялото на Л1 /първи
поясен прешлен/; - Фрактура на тялото на Л2 /втори поясен прешлен/; -
Травма на главата с охлузни рани в областта на лицето и Контузия на десния
лакът.
Навежда се, че непосредствено след настъпилото ПТП ищеца е
прегледана първично и транспортирана от пристигналия на
местопроизшествието екип на ЦСМП - Благоевград до МБАЛ „Благоевград"
АД - гр. Благоевград, където е приета в Отделението по ортопедия и
травматология с оплаквания от интензивна болка и ограничени движения
в областта на тора ко-л ум балния отдел на гръбнака. Твърди се, че при
снемане обективния статус на пациента са констатирани спонтанна и
палпаторна болка в тази зона на гръбначния стълб. Предвид състоянието
на пострадалата са й направени набор от медицински изследвания вт.ч. ПКК,
рентгенографии, ехографии, ЕКГ, консултации с лекари специалисти и др.
Назначена е комплексна медикаментозна терапия. С оглед обективното
състояние на ищцата, последната е подготвена за оперативна манипулация.
Видно от извадка от Оперативен протокол N° 109/12.02.2025 г., е извършена
мануална репозиция на прешленните фрактури и последващо поставена
имобили- зация с ортопедичен корсет. Пациентът е изписан на 14.02.2025 г.
за продължаващо домашно лечение с дадени препоръки за спазване на
рехабилитационната програма и за прием на медикаменти.
Твърди се, че около три седмици по-късно, поради липсата на ефект от
провежданото консервативно лечение, се наложило ищеца отново да бъде
хоспитализирана - този път в Клиниката по неврохирургия към „МБАЛ Св.
Иван Рилски“ ЕАД - гр. София. По време на болничния престой са проведени
множество изследвания, като е констатирано и снишаване телата на
фрактурираните прешлени. Предвид текущото посттравматично състояние и
наличната симптоматика ищеца е подготвена за оперативно лечение - пер-
кутанна транспедикуларна вертебропластика на фрактурираното
прешленно тяло на ниво Тх11 с костен цимент. След постепепенното
постоперативно вертика- лизиране и раздвижване пациентът е изписан на
09.03.2025 г. с препоръки за продължаващо медикаментозно лечение по схема
в дома и за носене на лумбостат.
Поддържа се, че вследствие на преживяното ПТП пострадалата е
2
изпитала интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и
стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и
смущение, още повече като се вземе предвид внезапно и неочаквано
връхлетелия я автомобил. С оглед характера на получените травми водещ
симптом била изключително силната болка в пояснил и гръдния отдели на
гръбнака с невъзможност за движения в тази област.
Твърди се, че поради получената тежка политравма на гръбначния стълб
с компресионни фрактури на няколко прешлена в лумбалния и гръдния
сегмент на гръбнака, пострадалата е изпитвала изключително интензивни
болки в торакалната и поясната области, усилващи се дори при незначителни
опити за движения на снагата. Установявала се нетърпима болка при
палпация по хода на телата на травмираните прешлени. В резултат на
получените увреди се наблюдавали силно ограничени и щадящи до липсващи
движения на снагата в тази област, довели до трайното затруднение на
движението й. За сериозността на травмите свидетелства и необходимостта
от извършването на репозиция на прешлените тела с имобилизация чрез
корсет и на последваща оперативна интервенция /вертеброплатика с костен
цимент/ в най-тежко засегнатата част на гръбначния стълб. Последното
допълнително усложнило и удължило възстановителния период от
полученото травматично увреждане.
Твърди се, че по време на възстановителния период се наложило
пострадалата да бъде приведена в постелен режим за пълно обездвижване и
покой на фрактури раните части на гръбначния стълб. Първоначално
придвижването се осъществявало с проходилка. Последното, съчетано с
ограничените и болезнени движения на торса, породило необходимостта от
постоянна чужда помощ и съдействие от близък при извършването дори и
на най-елементарните ежедневни дейности от страна на ищцата и за
задоволяването на битово-хигиенните й нужди и потребности, като хранене,
къпане, тоалет, преобличане и т.н. С оглед характера и степента на
травматичните увреждания възможността за извършване на обща активна
дейност и за подлагане на физическо натоварване засегнатите области с
каквато и да била интензивност е напълно ограничена. Травмираните зони се
налага да бъдат поставени на продължителен строг щадящ режим.
Придобитите тежки травми създават значителни неудобства на пострадалата
при намирането на удобна поза за сън, в резултат на което последната страда и
3
от безсъние, допълнително рефлектирало отрицателно, наред с
продължителното залежаване, върху цялостния й жизнен тонус и добра
кондиция. За овладяване на болките в травмираните телесни зони се
осъществява системен прием на обезболяващи медикаментозни средства,
както и други медикаменти съобразно назначената терапия.
Поддържа се, че в настоящия случай поставеният по лекарско
предписание на пострадалата корсет за имобилизация на гръбначния стълб е
специално проектиран ортопедичен продукт, който обикновено е изработен от
твърди или полутвърди материали, като пластмаса, метал или комбинация от
различни материали. Той обикновено обвива тялото и стабилизира зоната на
гърба, като ограничава движението на гръбначния стълб, особено в случаи на
наранявания, болки или след хирургични интервенции. Корсетите се
използват при травми като фрактури на прешлените, навяхвания или други
механични увреждания.
Навежда се, че получените при пострадалата множество фрактури на
телата на голям брой прешлени на гръбначния стълб по своите характер и
степен представляват значително травматично увреждане, което засяга
структурите на гръбначния стълб. Именно прешлените са основни негови
компоненти, които осигуряват опора и гъвкавост на гръбнака, както и защита
на гръбначния мозък. Освен това следва да се има предвид, че с оглед
напредналата възраст на ищеца и на фона на развиващите се дегенеративни
процеси до пълно възстановяване е изключено да се стигне.
Твърди се, че тъй като в настоящия случай се касае за фрактури
(счупвания) на телата на прешлени на гръбначния стълб, обективно и
закономерно травмираните лумбална и гръдна области трябва да бъдат
подложени на специфичен режим пожизнено с характерните му особености,
още повече като се вземе предвид възрастта на пострадалата. Нещо повече,
първоначалният възстановителен период при такава травма продължава
няколко месеца, придружен с характерния за нея двигателен режим и
свързаните с него неудобства. Освен това, предвид спецификата на
получените фрактури в такава деликатна област, пълно възстановяване от
придобитите травми не е възможно, като при определени обстоятелства
(рязка промяна на метеорологичните и атмосферни условия, минимално
физическо натоварване и т.н.) ще се проявяват оплаквания. В настоящия
4
случай дори е възможно предвид характера и степента на получените
травматични увреждания да настъпят и усложнения за в бъдеще, както и да
бъдат ускорени дегенеративни заболявания в засегнатите зони.
Поддържа се, че горепосоченото събитие обективно и закономерно се
отразило негативно и върху психиката на пострадалата и породило
посттравматично притеснение и нежелание у нея за последващо пешеходно
придвижване в градски условия. От момента на инцидента се проявили
тревожност, напрегнатост и раздразнителност у ищцата. От друга страна,
допълнително неблагоприятно въздействие върху психо-емоционалното
състояние на пострадалата оказват и извършените оперативни манипулации и
продължаващите оплаквания, както и изпадането й в състояние на пълна
зависимост от нейни близки и на обездвижване и залежаване с драстично
ограничаване на социалните контакти. Освен това негативно отражение върху
психиката на ищцата поражда и промяната в ежедневието й - от един активен
и деен за възрасттта си човек, който постоянно излизал навън да се разхожда,
да пазарува, да се вижда с приятелите си и т.н. след инцидента тя се превръща
в една „развалина“ без желание за каквото и да било и без възможност дори за
минимална физическа активност вместо да се радва на спокойни старини.
Към настоящия момент все още протича възстановяването на
пострадалата, като предвид посттравматичното й състояние, същата
затруднено се придвижва и обслужва, намирайки се преобладаващо на
легло.
Предвид горното, в настоящия случай са налице трайни неблагоприятни
последици за физиологическото състояние на пострадалата, променяйки в
негативна насока ежедневието й и влошавайки значително качеството и
начина на живот за в бъдеше с произтичащите от това неблагоприятни
последици от различен характер.
Твърди се, че с оглед на гореизложеното ищеца търпи значителни
неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
настъпилото на 11.02.2025 г. ПТП по вина на водача на застрахованото при
ответното дружество МПС.
Твърди се, че по случая е образувано Досъдебно производство У РИ №
1899, 3M-35/2025 г. по описа на ОД на МВР, Първо РУ- гр. Благоевград,
което към настощия момент все още не е приключило и е на етап
5
„разследване".
Твърди се, че към датата на настъпване на събитието отговорността на
водачите на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с per. № Е ** е застрахована в
„ЗАД Армеец“ АД с ЕИК ********* със застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с полица № BG/11/124002843330 период
на застрахователното покритие от 16.10.2024 г. до 15.10.2025 г. От
извършената справка в Гаранционен фонд се установява, че към датата на
настъпване на събитието полицата е била валидна и действаща, т.е. налице е
било възникнало действително застрахователно правоотношение.
Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По силата на чл. 477 и
сл. КЗ с договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума гражданската отговорност на
водача на застрахованото МПС за причинените от него на трети лица
неимуществени и имуществени вреди. Или иначе казано, обект на
застраховане при този вид застраховки е деликтната отговорност на
застрахованите лица за нанесените от тях вреди, свързани с притежаването и
използването на моторни превозни средства.
Поради гореизложеното в своята съвкупност, моля да приемете, че в
настоящия случай с оглед описаната фактическа и правна обстановка, са
налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на деликтната
(извъндоговорна) отговорност /непозволено увреждане/ на водача на
застрахованото при ответното дружество МПС към момента на настъпане на
процесното ПТП (противоправно и виновно поведение, вреди и причинно-
следствена връзка между тях), пораждащи вземането за обезщетение в полза
на ищеца. Последното от своя страна обуславя и основателността на така
предявения осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според
Постановление Ns 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
6
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето. причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. А според константната практика на ВКС, обективирана
напр. в Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. а. № 2808/2016 г., IV г.
о., ГК и др., от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи, тъй като "справедливостта" до голяма
степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални ценности,
а в сферата на последните равенството в обществото намира най-чист израз.
В настоящия случай при определяне размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, моли съдът да има предвид и
съдебната практика в тази насока, както и всички изложени в настоящата
претенция фактически обстоятелства по случая в тяхната съвкупност -
дата на застрахователно събитие; социално-икономическата конюнктура
(условия) в страната (вкл. размера на MP3 и високите стойности на инфлация
по данни на НСИ) и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент; възраст на
пострадалата; характера и степента на травматичните увреждания и
последиците от тях, както и начина им на получаване; проявените комплексни
симптоматика и оплаквания; фрактурирането на голям брой прешлени;
извършените оперативни манипулации; първоначалната необходимост от
преобладаващ постелен режим и чужда помощ за ежедневните дейности;
изпитаните затруднения в придвижването и двигателните такива;
необходимостта от поставяне на травмираната област в дългосрочен щадящ
режим; общата продължителност на възстановителния период с вероятност за
липса на пълно възстановяване и на нормална физическа активност;
негативното отражение върху психо-емоционалното състояние на
пострадалата и т.н.
Твърди се, че с цел уреждане на отношенията по доброволен ред и
избягване на съдебни производства предявили Претенция с вх. № 100-
439/06.03.2025 г. по реда на чл. 380 КЗ към ЗАД „Армеец” АД за изплащане
7
на застрахователно обезщетение, по повод на която е заведена щета №
10025100100628Н по описа на застрахователното дружество. Във връзка с
подадената претенция застрахователят с Писмо с изх. № Л-1808- /21.03.2025 г.
изиска представянето на допълнителни документи, с каквито и към настоящия
момент ищеца не разполага и обективно не е в състояние да се снабди на този
етап. Въпреки изричната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ, впоследствие с
Писмо с изх. № 10025-КЗ-1639/06.06.2025 г., поради непредставянето от
страна на пострадалия на въпросните документи, изготвени в хода на
образуваното по случая и неприключило до- съдебно производство, ответното
застрахователно дружество незаконосъобразно и неправилно отказа изцяло
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната
ликвидационна преписка.
Прави се довод, че в настоящия случай се предявява пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите ответникът е изпаднал в забава и дължи
законна лихва върху пре- тендираната главница, считано от момента на
уведомяване на застрахователя. респ. от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция с представена банкова сметка на пострадалото
лице, а именно 06.03.2025 г. В този смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирана напр. в Решение N9 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466 / 2018
г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение и др..
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с
ЕИК ********* да заплати на З. Г. Р. с ЕГН ********** сумата от 80 000.00
/осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за изпитани болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от
11.02.2025 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
уведомяване на ответното застрахователно дружество респ. на предявяване
доброволната претенция - 06.03.2025 г. до окончателното й изплащане.
Претендира и сторените по делото разноски.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са няколко предмета на делото - по първия иск, спорното
материално право е правото на увреденото лице да предяви претенция за
обезщетение срещу застрахователя при настъпването на пътнотранспортно
8
произшествие и отказ от застрахователя да плати обезщетение, при налична
гражданска отговорност, която правна квалификация е чл. 432 Кодекс за
застраховане, във връзка с чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането (
КЗастр.); като по втория иск това е правото на вземане за лихва, която правна
квалификация е чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че искът е основателен, посочва и представя писмени
доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-
1046-50631- /11.02.2025 г., съставен от ОД на МВР- Благоевград, сектор
„Пътна полиция“; Епикриза от ИЗ № 1450/2025 г., издадена от Отделението по
ортопедия и травматология към „МБАЛ Благоевград“ АД - гр. Благоевград;
Епикриза от ИЗ № 8189/2025 г., издадена от Клиниката по неврохирургия към
„МБАЛ Св. Иван Рилски" ЕАД - гр София; Претенция с вх. № 100-
439/06.03.2025 г. на осн. чл. 380, ал. 1 КЗ към „ЗАД Армеец“ АД; Писмо с изх.
№ Л-1808/21.03.2025 г. по описа на „ЗАД Армеец“ АД и Писмо с изх. №
10025-КЗ-1639/06.06.2025 г. по описа на „ЗАД Армеец“ АД.
Така представените писмени доказателства, ищеца не посочва
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, поради което това
процесуално действие е нередовно. Ето защо, на основание чл. 101, ал.1, от
ГПК съдът следва да укаже на ищеца, че това процесуално действие не е
съобразено с изискванията на чл. 127, ал. 2 от ГПК, а именно- в исковата
молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички
писмени доказателства, поради което следва в тридневен срок от получаване
на настоящето определение, ищеца да направи писмено процесуалното
действие, като посочи конкретните обстоятелства, които искат да бъдат
установени с посочените писмени доказателства, като указва на ищеца, че при
неизпълнеие на указанията на съда в срока, неостраняването на тези
нередовности, ще се смятат извършените процесуални действия за
неизвършени и ще се преклудира възможността за ищеца да установява
обстоятелства с представените писмени доказателства.
Направеното с исковата молба от ищеца доказателствено искане за
допускане на гласни доказателства при режим на довеждане, е порочно. На
основание чл. 101, ал.1, от ГПК съдът следва да укаже на ищеца, че това
доказателствено искане не е съобразено с изискванията на чл. 156, ал. 2 от
9
ГПК, а именно- в искането си страната не е посочила трите имена на
свидетелите, поради което следва в тридневен срок от получаване на
настоящето определение, ищеца да направи писмено доказателственото си
искане, като посочи трите имена на свидетелите, които иска да бъдат
допуснати.
Следва да се укаже на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда
в срока, неостраняването на тези нередовности, ще се смятат извършените
процесуални действия за неизвършени и ще се преклудира възможността за
ищеца да посочва доказателства.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът не оспорва твърдението, че е налице е договор за
застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица №
BG/11/124002843330, сключен между ЗАД "Армеец" и собственика на лек
автомобил .Тойота Рав4" с per. № Е**, валидна към датата на настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие -11.02.2025 г.. Ответникът
оспорва твърдението, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество „ЗАД Армеец" АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за
вредите, които се твърдят като претърпени от ищеца.
Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, както и твърдението, че е
налице съприкосновение между автомобила и ищеца като пешеходец.
Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение от страна
на водача на л.а. „Тойота Рав4“ с per. № Е** - Т.И.М.. В тази връзка оспорва и
представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Лицето, съставило
посочения документ, не е възприело пряко и непосредствено настъпването на
произшествието. В случая липсва акт, който да има обвързваща гражданския
съд сила, съобразно чл. 300 от ГПК.
Прави се довод, че не са налице посочените в исковата молба нарушения
на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Тойота
Рав4“. Навежда ответника твърдение, че единствената причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на пострадалата, в качеството на пешеходец
- З. Р.. Твърди се, че водачът на л.а. „Тойота Рав4" с per. № Е** не е имал
10
обективна възможност да възприеме пешеходката като опасност и да реагира
своевременно, така че да предотврати настъпването на ПТП, бил е поставен в
невъзможност да предотврати реализирането на произшествието. Твърди се,
че водачът е управлявал л.а. „Тойота Рав4“ правомерно, движил се е със
съобразена с конкретните пътни и атмосферни условия скорост, осигурил е
безопасното извършване на маневрата/ движението си на заден ход, но
пешеходката Р., въпреки наличието на тротоар, е навлязла внезапно на
платното за движение, на място, което не е предвидено за пресичане/
движение на пешеходци, без да спре, без да се огледа, без да се съобрази с л.а.
„Тойота Рав4“ с per. № Е**, чийто водач, в посочената ситуация, не е имал
възможност да предотврати настъпването на произшествието.
Оспорват се твърденията в исковата молба за наличието на посочените в
същата неимуществени вреди, търпени от ищцата и вредите като факт от
обективната действителност, както и наличието на пряка причинно-
следствена връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и
всички, твърдени в исковата молба вреди. Твърди се, че други, външни
фактори, в това число предхождащи и/или съпътстващи травми и/или
заболявания, вид и своевременност на проведено лечение, неспазване на
дадените от медицинските специалисти препоръки са опосредили
настъпването на твърдените вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
описаните в исковата молба вид и степен.
Твърди се от ответника, че твърдените болки и страдания са свързани с
предшестващи и/или съпътстващи травми и/или заболявания при ищцата.
Евентуално твърди, че травматичните увреждания са настъпили на фона на
посочените травми/заболявания. Твърдя, че описаните в исковата молба
ограничение на общата активност, прием на обезболяващи средства,
придвижване с помощно средство или с помощта на близък, се дължат на
наличните при ищцата, преди датата на ПТП, предходни травми и/или
заболявания, както и на други, външни фактори. Видно от представените към
исковата молба епикризи, ищцата е страдала от остеопороза при множествена
миеломатоза, от артериална хипертония, хроничен пиелонефрит, била е на 84
г. към датата на настъпване на ПТП. Оспорва се твърдението, че към датата на
подаване на исковата молба възстановяването на ищцата от претърпените
травматични увреди, в резултат на ПТП, продължава, както и наличието на
трайни неблагоприятни последици, както и наличието на психологически
11
последици от инцидента.
Ответникът оспорва претенцията и по размер, като твърди, че същата е
прекомерно завишена, не кореспондира с търпените от ищцата вреди, с техния
вид, степен, с вида и продължителността на проведеното лечение и
възстановителен период, със социално- икономическата обстановка в страната
към датата на настъпване на събитието, както и със съдебната практика в
сходни случаи.
При евентуалност се навежда възражение за СЪПРИЧИНЯВАНЕ на
вредоносния резултат от страна на пострадалата като пешеходец З. Р. и моли
обезщетението да бъде съответно намалено, съобразно текста на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Твърди се от ответника, че пострадалата е навлязла внезапно на
пътното платно и/или е предприела пресичане, без да се огледа, на място,
което не е било предназначено за пресичане и/или е останала на пътното
платно необосновано дълго и/или се е движила по пътното платно, въпреки
наличието на тротоар, като във всички случаи не е съобразила поведението си
с това на останалите участници в движението и конкретно с наличието,
посоката и движението на л.а. „Тойота Рав4“ с per. № Е**, въпреки че е имала
възможност да го възприеме и по този начин сама се е поставила в опасност,
Пешеходците, в качеството им на участници в движението по пътищата,
съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за
прилагането му, следва да съобразяват собственото си поведение на пътя с
това на останалите участници, като предприемат необходимите действия за
безопасност. В този смисъл, като пешеходец, З. Р. е била длъжна да
предприеме поведение, с което да не създава предпоставки за възникване на
ПТП, както и да избегне потенциално такова. Твърдя, че поведението на З. Р. е
допринесло в значителна, преимуществена степен за настъпване на
произшествието, респективно - вредоносния резултат. Твърдя, че поведението
на З. Р. е в нарушение на редица разпоредби на ЗДвП, сред които чл. 108, чл.
113 ичл. 114. Съгласно чл. 108 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат
по тротоара. Те могат да се движат по пътното платно, при това
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница, само когато липсва тротоар. В
случая, на мястото на настъпване на процесното ПТП е имало тротоар,
предназначен за движение на пешеходци. Твърдя, че въпреки наличието на
12
тротоар, пострадалата се е движила по пътното платно, с което е допринесла за
настъпването на произшествието. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
пешеходците са длъжни да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.
Твърдя, че в нарушение на цитираната разпоредба, пострадалата е удължила
ненужно пътя и времето на пресичане, като по този начин сама е поставила в
опасност живота и здравето си и е допринесла съществено за настъпване на
произшествието.
Твърди се от ответника, че във всички случаи, пешеходката е имала
възможност да възприеме л.а. „Тойота Рав4" (зрително и/или слухово) и да
предприеме действия по предотвратяване настъпването на ПТП, но не го е
сторила, с което е допринесла съществено за настъпване на произшествието,
респективно вредите.
Поддържа се, че претенцията за неимуществени вреди за неоснователна
и недоказана.
Неоснователността на главният иск води до неоснователност и на
акцесорния иск за лихва
Евентуално, оспорва началния момент, от който се претендира лихва. В
Кодекса за застраховането е посочен законоустановен срок, в който
застрахователят следва да се произнесе по предявената претенция, преди
изтичането на който не се счита в забава, респективно не дължи лихва.
Отделно от горното, след предявяване на доброволната претенция към
застрахователя, с писмо изх. № Л-1808/ 21.03.2025 г. са изискани
допълнително документи, които са от значение за извършването на преценка
относно основанието и размера на претенцията. Тъй като такива не са
представени, с писмо изх. N° 10025-КЗ-1639/ 06.06.2025 г. е отказано
изплащането на застрахователно обезщетение. С оглед изложеното,
застрахователят не е изпаднал в забава и не дължи лихва.
Претендира сторените по делото разноски.
Прави искане ответникът за допускане па писмени доказателства –
писмо 2 бр.. Искането е редовно, а по съществото си основателно, поради
което следва да се уважи.
Прави искане за допускане на гласни доказателства. Искането е
13
редовно, а по съществото си основателно, поради което следва да се уважи.
Така предявеният иск е редовен и допустим, поради което съдът следва
да допусне доказателствата и насрочи делото в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА търговско дело № 160/ 2025 г. по описа на ОС- Благоевград в
открито съдебно заседание за 21.10.2025 от 14.00 часа, за която дата да се
призоват ищеца и ответника, както и третите лица, както и с призовките да
бъдат изпратени преписи от настоящето определение на ищеца, ведно с
отговорите по исковата молба и приложенията към него, както и препис от
настоящето определение за ответника.
Проект на устния доклад по делото е както следва:
1. Претендираните права и възражения произтичат от: за ищеца-
осъществено ПТП, налична застраховка „Гражданска отговорност“, настъпили
вреди – неимуществени, липса на платено обезщетение от застрахователя при
налично искане за това; за ответниците –основания за намаляване размера на
вредите.
2. При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са няколко предмета на делото - по първия иск, спорното
материално право е правото на увреденото лице да предяви претенция за
обезщетение срещу застрахователя при настъпването на пътнотранспортно
произшествие и отказ от застрахователя да плати обезщетение, при налична
гражданска отговорност, която правна квалификация е чл. 432 Кодекс за
застраховане, във връзка с чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането (
КЗастр.); като по втория иск това е правото на вземане за лихва, която правна
квалификация е чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Правната квалификация на възраженията на ответниците са- средство за
процесуална и материална защита срещу иска. По фактическото твърдение за
съпричиняване - чл. 51, ал. 2 от ЗЗД..
3. Признава се от ответника наличието на сключена застраховка
гражданска отговорност.
4. Разпределя доказателствената тежест както следва: ищеца следва да
14
докаже - факта на настъпило ПТП; налична застраховка „Гражданска
отговорност“, настъпили вреди – телесни увреждания, болки и страдания,
причинната връзка между деянието и вредоносния резултат – настъпилите
телесни увреждания, болки и страдания, факта на неимуществени вреди;
факта на забавено изпълнение; размера на вредите; периода на забавата на
длъжника; факта на имуществени вреди – вид, характер и размер, факта на
направени разноски в производството; ответниците следва да докажат -
факта на плащане на вредите; основания за намаляване размера на вредите;
факта на платено обезщетение от застрахователя при налично искане за това;
фактите и обстоятелствата, обусловили съпричиняване на вредите от ищеца.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства - за ищеца - факта на
настъпило ПТП; налична застраховка „Гражданска отговорност“, настъпили
вреди – телесни увреждания, болки и страдания, причинната връзка между
деянието и вредоносния резултат – настъпилите телесни увреждания, болки и
страдания, факта на неимуществени вреди; факта на забавено изпълнение;
размера на вредите; периода на забавата на длъжника; факта на направени
разноски в производството; за ответниците - факта на плащане на вредите;
основания за намаляване размера на вредите; факта на платено обезщетение
от застрахователя при налично искане за това; фактите и обстоятелствата,
обусловили съпричиняване на вредите от ищеца.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК, че в
едноседмичен срок от получаване на настоящето определение могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и проекта на доклада по делото и
да предприемат съответните процесуални действия, като ако в установения
срок страните не изпълнят указанията на съда, те ще загубят възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, както и ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, че ако
ответникът не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, може да поискат постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттеглят иска.
15
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, че ако не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу него.
УКАЗВА на ответника, ако ищецът не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът, по
искане на ищеца, може да постанови неприсъствено решение срещу него.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 101, ал.1, от ГПК, че с
представените писмени доказателства, не посочва конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях. Ето защо, това процесуално действие е нередовно, тъй
като процесуалното действие не е съобразено с изискванията на чл. 127, ал. 2
от ГПК, а именно- в исковата молба ищецът е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да
представи заедно с нея всички писмени доказателства, поради което следва в
тридневен срок от получаване на настоящето определение, ищеца да направи
писмено процесуалното действие, като посочи конкретните обстоятелства,
които иска да бъдат установени с посочените писмени доказателства, като
указва на ищеца, че при неизпълнеие на указанията на съда в срока,
неостраняването на тези нередовности, ще се смятат извършените
процесуални действия за неизвършени и ще се преклудира възможността за
ищеца да установява обстоятелства с представените писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 101, ал.1, от ГПК, че
доказателственото искане за допускане на гласни доказателства не е
съобразено с изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК, а именно- в искането си
страната не е трите имена на свидетелите, поради което следва в тридневен
срок от получаване на настоящето определение, ищеца да направи писмено
доказателственото си искане, като посочи трите имена на свидетелите, които
иска да бъдат допуснати.
16
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в срока,
неостраняването на тези нередовности, ще се смятат извършените
процесуални действия за неизвършени и ще се преклудира възможността за
ищеца да посочва доказателства.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
ДОПУСКА гласни доказателства на ответника– свидетеля Т.И.М.,
ЕГН: ********** и с адрес за призоваване: гр. **, при режим на призоваване.
УКАЗВА на ответника да внесе по сметка на ОС – Благоевград, сумата в
размер на 20 лв., представляващи разноски за призоваване. Да се призоват
свидетелите, след представяне на доказателства за внесе депозит.
ДОПУСКА писмени доказателства на ответника - писма – 2 бр.
ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза и назначава вещото
лице Рая Асенова Стоянова, който след като се запознае с материалите по
делото и материалите по досъдебното производство, да отговори на задачата,
поставена с въпросите: 1. Какъв е механизмът на настъпване на ПТП на
11.02.2025 г около 10:25 ч. в гр. Благоевград, на ул. „Цар Иван Шишман" в
близост до ул. „Петко Д. Петков" с участието на лек автомобил „Тойота РАВ
4“ с per. № Е ** и пешеходеца З. Г. Р. с ЕГН **********? 2. Какви са
причините за настъпване на процесното ПТП? 3. С какви действия водачът
на лекия автомобил е могъл да предотврати настъпването на ПТП?
По въпросите на ответника – 1. Каква е наличната хоризонтална и
вертикална маркировка на мястото на настъпване на процесното ПТП към
датата на реализирането му? Има ли на мястото на настъпване на ПТП
тротоар? Има ли на мястото на настъпване на ПТП пешеходна пътека? 2. Има
ли данни за увреждания или други следи по лекия автомобил в резултат на
произшествието? Има ли данни с кои части са контактували МПС и тялото на
пешеходеца? 3. Къде се е намирал пешеходецът непосредствено преди
настъпване на процесното ПТП спрямо пътното платно и спрямо л.а. „Тойота
Рав4“? 4. В каква посока се е движил пешеходецът спрямо л.а. „Тойота Рав4“?
5. Да се определи мястото на удара спрямо пътното платно? 6. Имал ли е
17
обективна възможност пешеходецът да възприеме л.а. „Тойота Рав4“, както и
посоката му на движение? 7. Имал ли е възможност пешеходецът да
предотврати настъпването на процесното ПТП и в случай, че да - по какъв
начин?
Указва на вещото лице да изготви и представи заключението
своевременно, преди откритото съдебно заседание.
Определя депозит в размер на 600.00 лв., които следва да се заплатят от
бюджета на ОС – Благоевград.
Да се изпрати съобщение на вещото лице.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза и назначава вещото лице
д-р Ц.Г., който след като се запознае с материалите по делото, направи личен
преглед на ищеца, да отговори на задачата, поставена с въпросите: 1. Какви
травматични увреждания е получила ищцата вследствие на настъпилото
ПТП, какви са те по характер и степен и какви са последствията от тях? 2. С
оглед характера на получените травми изпитвала ли е ищцата интензивни
болки и за какъв времеви период? Необходим ли е бил системен прием на
обезболяващи медикаменти? 3. Каква е функцията на предписания на
ищцата корсет? 4. Какво е наложило извършването на мануална репозиция
на фрактури на прешлени и на вертебропластика с костен цимент? Какво
представляват тези манипулации? 5. Налице ли са данни по делото да е
поставяна на ищцата имобили- зация на гръбнака и същата да е приведена в
преобладаващ поете- лен режим? 6. По какъв начин такъв вид фрактури на
прешлени се отразяват върху Стойката и походката на ищцата? Първите
довели ли са до двигателни смущения, респ. затруднения в нормалното й
придвижване? Предизвикват ли нарушения на съня? 7. Предвид характера
и степента на получените травматични увреждания нуждаела ли се е ищцата
от първоначална чужда помощ и съдействие от близък при извършването на
някои от рутинните и ежедневни дейности? 8. Необходимо ли е подлагане на
засегнатия от фрактурите отдели на гръбнака на щадящ откъм физическа
активност и натоварвания режим, вкп. и за в бъдеще? 9. 9 Какъв е пълният
възстановителен период за получените от ПТП травматични увреждания от
ищцата? 10. По какъв начин получените множество фрактури на прешлени се
отразяват върху гръбначния стълб и опорно-двигателния апарат като
цяло? 11. Как влияят такива травматични увреждания върху съществуващи
18
дегенеративни заболявания в засегнатите области? 12. Към момента на
личния преглед налице ли за симптоматика и оплаквания при ищцата?
Наблюдават ли се скованост и ограниченост в обема на движенията в торако-
лумбалния отдел на гръбначния стълб и в каква степен? Налични ли се
затруднена и влошена (анталгична) стойка и походка при ищцата и изпитва
ли двигателни затруднения и такива при продължителни изправен стоеж и
ходене? 13. Възможно ли е предвид получените фрактури в областта на кръста
и гърба при определени обстоятелства (рязка промяна на метеорологичните и
атмосферните условия, физическо натоварване, и т.н.) спорадично да се
проявява болков синдром в засегнатите зони?
По въпросите на ответника – 1. Налице ли са данни за предхождащи
процесното ПТП травми/заболявания; в случай, че такива са налице, в какво се
изразяват и с какво се характеризират? 2. Какво представлява „остеопороза
при множествена миеломатоза"? 3. Какво е нейното проявление и с какво се
характеризира - води ли до увреждане на прешлени на гръбначния стълб,
свързана ли е с болка, ограничение на движенията и др.
Указва на вещото лице да изготви и представи заключението
своевременно, преди откритото съдебно заседание. Определя депозит в
размер на 750.00 лв., които са от бюджета на съда.
Да се изпрати съобщение на вещото лице.
Да се издадат съдебни удостоверения по исканията на ищеца и
ответника за събиране на писмени доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
19