№ 23458
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110117691 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е.П.С.
против Д., с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в общ размер на 15791,29 лева, представляваща стойност на
дължимото възнаграждение по сключен между страните договор за изработка,
ведно със законната лихва за забава от датата на издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.09.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, формирано като сбор от непогасени задължения по фактура №
**********/04.03.2021 г., на стойност от 344,76 лева; 13871,09 лева - главница
по фактура № **********/28.10.2021 г.; 1575,44 лева - главница по фактура №
**********/07.11.2022 г., както и сумата в общ размер на 5064,60 лева,
представляваща мораторно обезщетение, формирано като сбор от сумата
136,54 лева – законна лихва за забава, начислена върху главницата от 344,76
лева, за периода от 19.03.2021 г. до 23.08.2024 г; сумата от 4572,41 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от
13 871,09 лева, за периода от 13.11.2021 г. до 23.08.2024 г., както и сумата от
355,65 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху
главницата от 1575,44 лева, за периода от 22.11.2022 г. до 23.08.2024 г. Ищецът
сочи, че за процесните вземания в полза на дружеството била издадена
Заповед № 28493/10.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 51928/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-
в, срещу която ответникът възразил. Твърди наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало на основание сключен договор за
изработка, по силата на който изпълнил по задание на възложителя
хоризонтална пътна маркировка, както и пътни знаци и съоръжения за
вертикална пътна сигнализация. Ищецът счита, че е изпълнил точно
задълженията си по договора, поради което възложителят му дължи
заплащането на възнаграждение съгласно издадените фактури. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава за плащане, поради което са налице основания
1
за начисляване на мораторно обезщетение. Излага доводи относно сключено с
възложителя извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане на
вземанията, предмет на заповедта, считано от 31.01.2025 г., по което отново
било налице неизпълнение от страна на ответника. В тази връзка, ищецът
моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на Е.П.С.
вземанията, предмет на издадената в полза на дружеството Заповед №
28493/10.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 51928/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав. В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, както и основанията
за заплащане на претендираните суми. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: по делото са представени
преписи на три броя фактури (л. 6 до л. 8 от делото): фактура №
**********/04.03.2021 г., на стойност от 344,76 лева с посочено основание
„ХМ съгласно акт обр. 19 - № 12“; фактура № **********/28.10.2021 г. на
стойност 13871,09 лева с посочено основание „ХМ съгласно КСС ул. ***“ и
фактура № **********/07.11.2022 г. на стойност 1575,44 лева с посочено
основание „ХМ съгласно акт обр. 19 - № 30“. И трите фактури не са подписани
от представители на страните. Представени са и преписи на следните
документи: Протокол № 12 от месец март 2021 г. (л. 74 от делото) с посочени
работи – поставена хоризонтална маркировка акрилатна със
светлоотразителни перли на стойност 287,30 лева; количествено-стойностна
сметка (л. 75 от делото) за обект – ул. *** на стойност 13871,09 лева;
Протокол № 30 от месец ноември 2022 г. (л. 76 от делото) с посочени работи –
ХМ акрилатна боя с перли на стойност 1312,87 лева. По делото са представени
преписи и от подадените пред НАП дневници за покупките и продажбите на
ответника за периода от 01.03.2021 г. до 30.11.2023 г. (л. 103 – л. 402 от
делото). На л. 105 от делото е отчетена фактура № **********/04.03.2021 г.,
на стойност от 344,76 лева, а на л. 191 от делото е отчетена фактура №
**********/28.10.2021 г. на стойност 13871,09 лева. И за двете фактури е
начислен съответния ДДС с възможност да ползване на данъчен кредит. В
дневниците липсва отчитане на фактура № **********/07.11.2022 г. на
стойност 1575,44 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Съгласно чл. 266, вр. чл. 258, ал. 1 ЗЗД, поръчващият, т.е. възложителят
по договор за поръчка трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа. В случая, доказателството за сключването на договорите за изработка,
както и за изпълнението по тях са представените процесни фактури. Съгласно
константната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, когато фактурата
е подписана за получател от лице без представителна власт или не е
подписана, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за
нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил
извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение
2
намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването на фактурата в
счетоводството на купувача, включването в дневника за покупко-
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно
ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване – така Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д №
631 от 2014 г., ВКС, І т.о. и цитираните в него решения. Нещо повече, според
прието в решение № 42/2010 год., по т.д.№ 539/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и в
решение № 92/ 2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о., дори да се счете, че
издадената фактура е неистинска или неавтентична, или е останала
неподписана за „получател”, тя може да послужи като доказателство за
възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете
страни, както и е ползван данъчен кредит. В процесния случай във фактура №
**********/04.03.2021 г. и фактура № **********/28.10.2021 г. и
приложените към тях протоколи и количествено-стойностна сметка,
достатъчно ясно е посочен вида на услугата: полагане на хоризонтална
маркировка на пътища. На това основание съдът счита, че осчетоводените и
послужили за ползване на данъчен кредит от страна на ответника фактури
доказват наличието на описаните в тях вземания на ищеца към ответника. По
тези съображения съдът намира, че свързаните с тези фактури искове са
доказани и следва да бъдат уважени.
По отношение на фактура № **********/07.11.2022 г., тъй като същата
не е била включена в дневниците за покупките и продажбите на ищеца и не се
доказа, че по отношение на нея е ползван данъчен кредит, не е налице
извънсъдебно признание за приемане на доставката на описаните в тях стоки.
По делото на практика липсват доказателства, от които да се установява, че
ответникът е бил запознат с тази фактура преди получаването на препис от
нея заедно с исковата молба. Същата е оспорена с отговора на исковата молба,
което действие съдът приема за противопоставяне „веднага след узнаването“
по смисъла на чл. 301, ал. 1 ТЗ, т.е. презумпцията не може да намери
приложение в случая.
В заключение исковете на база фактура № **********/04.03.2021 г. и
фактура № **********/28.10.2021 г. са основателни и следва да се уважат, а
искът на база фактура № **********/07.11.2022 г. следва да се отхвърли.
По отношение на иска за лихва съдът намира, че съгласно чл. 303а, ал. 3
ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. По отношение на фактура № **********/04.03.2021 г. този срок е
изтекъл на 18.03.2021 г., а по отношение на фактура № **********/28.10.2021
г. е изтекъл на 12.11.2021 г. Т.е. за тези задължения ответникът е изпаднал в
забава съответно на 19.03.2021 г. и 13.11.2021 г. Съдът изчисли служебно
размера на мораторните лихви и установи, че за задължението, възникнало с
фактура № **********/04.03.2021 г. мораторната лихва е в размер на 136,54
лева, а за задължението, възникнало с фактура № **********/28.10.2021 г.
мораторната лихва е в размер на 4572,41 лева. Искът за присъждане на
мораторна лихва върху задължението, възникнало с фактура №
**********/07.11.2022 г. е неоснователен като обусловен от главния такъв.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца са заплатени 420,12 лева – държавна такса. С оглед уважената част от
исковете му се дължат 381,22 лева. От ответника се претендира адвокатско
3
възнаграждение в размер на 3600 лева. Като съобрази броя на проведени
заседания, цената на исковете, обема на доказателствата и фактическата и
правна сложност на делото, настоящия състав намира тази сума за прекомерна
и счита, че тя трябва да се намали до 2600 лева. Съобразно с отхвърлената
част от исковете, на ответника следва да се заплатят 240,74 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д., ЕИК: *** със съдебен адрес гр.
*** дължи на Е.П.С., ЕИК: *** със съдебен адрес гр. *** на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258, ал. 1 ЗЗД сумата от 344,76 лева –
главница за извършена работа – поставяне на хоризонтална маркировка, за
което е издадена фактура № **********/04.03.2021 г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.08.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д., ЕИК: *** дължи на Е.П.С., ЕИК:
*** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 136,54 лева
– мораторна лихва върху тази главница за периода от 19.03.2021 г. до
23.08.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д., ЕИК: *** дължи на Е.П.С., ЕИК:
*** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258, ал. 1 ЗЗД
сумата от 13871,09 лева – главница за извършена работа – поставяне на
хоризонтална маркировка, за което е издадена фактура №
**********/28.10.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 23.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д., ЕИК: *** дължи на Е.П.С., ЕИК:
*** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 4572,41
лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 13.11.2021 г. до
23.08.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.С., ЕИК: *** срещу Д., ЕИК: *** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1575,44
лева – главница за извършена работа – поставяне на хоризонтална маркировка,
за което е издадена фактура № **********/07.11.2022 г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.08.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.С., ЕИК: *** срещу Д., ЕИК: *** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 355,65 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 22.11.2022 г. до 23.08.2024 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д., ЕИК: *** да заплати на Е.П.С., ЕИК: *** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 381,22 лева – разноски в производството съобразно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е.П.С., ЕИК: *** да заплати на Д., ЕИК: *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 240,74 лева – разноски в производството съобразно с
отхвърлената част от исковете.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5