Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 02.04.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
гр. дело № 29 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.„Московска“ № 19, представлявана от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт
против П.З.М., с ЕГН
**********, с адрес: ***, като длъжник в размер на 1231.70 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за издаване на кредитна карта от 27.06.2016
г.
Процесуалният
представител на ищцовото дружество посочва, че на 14.09.2018 г., в качеството си
на кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, подала до Районен съд - Нова Загора, Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
по което било образувано ч.гр.д. № 1529/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора срещу П.З.М.
с ЕГН ********** и адрес: ***– кредитополучател за заплащане на задължението
ѝ към Банката.
В
исковата молба се посочва, че сумата от 1231.70 лв. представлява: 730.52 лв. - дължима
главница до 13.09.2018 г.; 312.00 лв. - неплатена редовна лихва за периода от
20.05.2017 г. до 13.09.2018 г.; 8.20 лв. - санкционираща лихва за периода от
23.06.2018 г. до 13.09.2018 г. и 180.98 лв. - заемни такси.
Претендират се също и 175.00 лв. - представляващи разноски,
направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 14.09.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищеца
сочи, че към заявлението по чл.417 от ГПК Банката представила копия от Договор за издаване на кредитна карта от 27.06.2016
г.,
Общи условия, неразделна част от договора за кредит, извлечение от счетоводните
книги на Банката - извлечение от сметка № 13/24822207 от 14.09.2018 г., от
което бил виден размера на задължението, и извлечение ПЗ показване на заем, от
което е видно, че кредита е усвоен на 19.08.2016 г., Уведомление до длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и известия за доставяне към тях.
Сочи
също, че въз основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК била издадена
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които са образувани
от банката в изпълнително производство пред ЧСИ Павел Георгиев към КЧС и район
на действие - района на ОС - Сливен и е образувано изпълнително дело №
1924/2018 г. по описа на същия ЧСИ, а съдебния изпълнител изпратил заповедта на
длъжниците и тя била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК.
Твърди,
че на 20.12.2019 г. „БАНКА ДСК” ЕАД е получила съобщение от PC - Нова Загора, с
което била уведомена, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1529/2018 г. е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и поради това, и в срока по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК ищцовата страна
предявява настоящия иск за установяване съществуване на вземането си и
моли съда да го разгледа.
Според
ищеца вземането му произтича от следните основания, обстоятелства и факти:
Съгласно
Договор
за издаване на кредитна карта от 27.06.2016 г., сключен между
„Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и П.З.М. с ЕГН ********** – като кредитополучател Банката ѝ предоставила
кредит под формата на кредитна карта сума в размер на 1000 лв. при лихва 21.95
% годишно.
Съгласно представената декларация
г-жа М. била получила кредитната си карта на 10.08.2016 г.
Кредитът
бил усвоен на 19.08.2016 г., както било видно от извлечение от разплащателна сметка на
длъжницата М..
Видно
от приложеното извлечение от счетоводните книги било, че падежната дата за
издължаване на месечните вноски била 20-то число и не били платени вноски с падежни дати: 20.05.2017 г.,
20.06.2017 г., 20.07.2017 г., 20.08.2017 г., 20.09.2017 г., 20.10.2017 г.,
20.11.2017 г., 20.12.2017 г., 20.01.2018 г., 20.02.2018 г., 20.03.2018 г., 20.04.2018 г., 20.05.2018
г. и 20.06.2018 г. Допусната била забава
в плащанията на главница и лихва над 90 дни.
Твърди
се, че „БАНКА ДСК” ЕАД била извършила уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита - връчени били: Нотариална покана рег. №
1118/14.03.2018 г., акт № 101, т.1 от нотариус Николай Бъчваров с район на
действие - района на РС – Нова Загора и рег. № 416 в НК, която се
считала за получена от длъжника на 27.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 и
във вр. с ал.1 от ГПК.
Сочи се, че изискуемостта на вземането спрямо
кредитополучателя настъпвала с уведомяването на кредитополучателя. Оттогава целият или неплатеният остатък по кредита бил изискуем, като
по отношение на кредитополучателя изискуемостта била осчетоводена от банката -
кредитор на 22.06.2018 г.
На
обстоятелството, че към настоящият момент кредитополучателят не бил погасил
задълженията си към Банката се обосновавал ищцовия интерес да потърси защита на
правата си и съобразно определеният му от Pайонен съд - Нова Загора по ч.гр.д.
№ 1529/2018 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му
срещу ответницата е отправил към съда следното искане:
Моли
съдът да приеме за установено, че към 14.09.2018 г. ответника дължи на „БАНКА ДСК”
ЕАД обща сума в размер на 1231.70 лв. представлява: 730.52 лв. - дължима
главница до 13.09.2018 г.; 312.00 лв. - неплатена редовна лихва за периода от
20.05.2017 г. до 13.09.2018 г.; 8.20 лв. - санкционираща лихва за периода от
23.06.2018 г. до 13.09.2018 г. и 180.98 лв. - заемни такси, както и 175.00 лв. - разноски, направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 730.52 лв., считано от
датата на подаване на заявлението - 14.09.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Юрк.Г. претендира и разноските по
настоящото производство, както и да ѝ бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на ищеца отправя
към съда доказателствени искания за допускане назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза.
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства и моли
съдът да ги приеме.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител на
ответника адв.К.Т.Ч.-Е. ***, с който същата е посочила, че е запозната с
исковата молба и счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Особения представител на ответницата заявява, че изразява
становище по иска:
1. От представените по
делото доказателства не било видно дали сумата от 1000.00 лв. е била усвоена от П.З.М.,
т.е
дали след подписване на приложените по делото документи - договори, погасителни
планове, общи условия и т.н. реално лицето ответника П.З.М. е получило сумата по
кредита и съответно я е изтеглило от кредитна карта издадена на нейно име.
2.Липсвал погасителен план, не ставало ясно каква точно сума дължи
ответника на ищеца.
3.В договора за кредит било записано, че сумата е 1000 лв., която
се отпускала на П.З.М.. Кредитополучателя/ответника/ П.З.М. била заплащала
дълга си в продължение на две години и не се е издължило, а в договора
било записано, че заема следвало да се
върне в рамките на 12 месеца при равни месечни вноски. Не било ясно колко били
месечните вноски и колко била погасила П.М. в продължение на тези 2 години.
4.Нотариалната
покана била с некоректно посочена сума за плащане. Твърди се, че до момента на подаване
на исковата молба и на заповедното производство П.З.М. не била наясно каква
точно сума има за погасяване. Нарушено било правото ѝ на защита. Поканата не била получена
от П.З.М., връчена ѝ чрез залепване на уведомление. Но дори и да била
получена от нея, тя била с некоректно посочена дължима сума, поради което
заемът не бил станал предсрочно изискуем и съответно лицето П.З.М. не била
станала причина за водене на настоящото производство.
Особения
представител на ответницата П.З.М. с отговора на исковата молба моли съда да задължи ищеца да представи
доказателства, от които да е видно, че действително П.З.М. е получила сумата от
1000.00 лв., т.е че реално тя я е усвоила, и че се е възползвала от паричната
сума в размер на 1000.00 лв. Ако не бъдели предоставени доказателства за
реалното усвояване от П.З.М. на паричната сума в размер на 1000.00 лв. и
посочените по-горе несъответствия не бъдели отстрани, то било налице неспазване
на разпоредбите на законодателството ни, поради което особения представител на
ответницата с отговора на исковата молба моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли
предявения от
„БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК *********, представлявана от главния юрисконсулт Р.Г.,
срещу П.З.М. - установителен иск, с който се искало да се установи със сила на
присъдено нещо по отношение на ответника П.З.М., че съществува горепосоченото вземане
на „БАНКА ДСК” ЕАД, произитичащо от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.06.2016 г., като неоснователен и недоказан.
Съдът
е уважил искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като същата
е изготвена и представена в срок.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил като писмени доказателства:
Пълномощно; Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 27.06.2016 г.; Общи
условия по договор
за издаване и обслужване на кредитни карти на Банка ДСК; Нотариална покана с изх. №
Банка ДСК 05-20-00242/23.02.2018 г. от „Банка ДСК” ЕАД до П.З.М., чрез Нотариус
Николай Бъчваров, разписка към нотариална покана от 28.03.2018 г.; Извлечение
от счетоводни книги на„Банка ДСК” ЕАД за сметка № 13/24822207 от 14.09.2018 г.
по Договор за кредит № 13/24822207/27.06.2016 г.; КЛ показване на заем от
14.09.2018 г.; Декларация за предаване/връщане на банкова карта /приложение
А14/ от П.З.М.; извлечение за периода от 10.08.2016 г. до 14.01.2020 г. и
ч.гр.д. 1529/2018 г. по описа на Райноен съд – Нова Загора.
Видно
от приетите доказателства по делото, между ищеца „БАНКА
ДСК” ЕАД с ЕИК ********* и ответницата П.З.М., с ЕГН **********
е бил сключен Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 27.06.2016 г., по силата на който,
Банката ѝ е предоставила сума под формата на кредитна карта сума в размер
на 1000 лв. при лихва 21.95 % годишно.
Кредитът
е усвоен на 19.08.2016 г., видно от извлечение от разплащателна сметка на длъжницата М..
Не е спорно, че ищцовото дружество е изпълнявало поетите
ангажименти по Договора за за издаване на кредитна карта, докато ответницата не е изпълнила задълженията си по
него, като е просрочила погасяването на дължимите от нея вноски и е допуснала забава в плащанията на главница и
лихва над 90 дни.
Кредитополучателят не е извършил действия за погасяване
на задълженията си към Банката и това обосновава ищцовия интерес да потърси
защита на правата си и съобразно определеният му от Pайонен съд - Нова Загора
по ч.гр.д. № 1529/2018 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията
му срещу ответника, на 15.01.2020 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила
искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД против П.З.М..
Въз основа на подаденото
заявление по чл.417 от ГПК в заповедното производство е издадена Заповед за
изпълнение № 1117/18.09.2018 г. и изпълнителен лист, които са образувани от
банката в изпълнително производство пред ЧСИ Павел Георгиев към КЧС и район на
действие - района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително дело № 1924/2018
г. по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е изпратил заповедта на
длъжниците и тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
„Банка
ДСК”ЕАД е извършила уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, посредством връчени: Нотариална покана - Уведомление до
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем рег. № 1118/14.03.2018
г., акт № 101, т.1 и известия за доставяне към тях на нотариус Николай Бъчваров
с рег. № 416 в НК, получена от длъжника на
27.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 и във вр. с ал.1 от ГПК.
Изискуемостта на вземането, спрямо кредитополучателя е настъпила с
уведомяването на кредитополучателя.
От
същият момент целият кредита е станал изискуем. Изискуемостта е осчетоводена от
банката - кредитор на 22.06.2018 г. на основание чл.19.2 от
Общите условия, поради забава в плащанията на главница и лихви над 90 дни.
Процесните
задължения са в размер на 1231.70 лв., от които:
- Главница до 13.09.2018 г. – 730.52 лв.
- Редовна лихва от 20.05.2017 г. до 13.09.2018 г.- 312.00 лв.
- Лихвена надбавка за забава от 23.06.2018 г. до 13.09.2018 г. –
8.20 лв.
- Заемни такси –
180.98 лв.
Претендирани са и 175.00 лв. -
разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, ведно със
законната лихва върху главницата 730.52 лв., считано от датата на подаване на
заявлението - 14.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът назначи на ответника особен представител, който в
отговора си на исковата молба посочва,
че е запознат с исковата молба и счита иска за допустим, но неоснователен и
недоказан и възразява, че е нарушена процедурата по
уведомяването на длъжника, чрез връчването на нотариалната покана по реда на
чл.47 от ГПК, възразява и клаузи от договора, които според него били
неравноправни, защото принудително обвързват потребителя с предварително
изготвени, а не индивидуализирани клаузи.
С
цел изясняване на спора и по искане на ицеца, съдът назначи на вещото лице С.К.С. изготвянето
на съдебно-счетоводна експертиза, която задача бе да отговори на въпросите:
Кога
е разрешен и кога е усвоен кредита, какви суми са постъпили по кредитната
сметка на кредитополучателя и как са се погасявали с тях на падежната дата
задълженията към Банката по главница и лихви, с оглед условията на сключения
Договор за кредит?
На
коя дата кредитът е станал предсрочно изискуем с оглед извършените плащания
(постъпленията по кредитната сметка на кредитополучателя) и с оглед на
условията на сключения Договор за кредит и Общи условия?
Какъв
е размера на дължимите суми към Банката към момента на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 14.09.2018 г.?
В заключението си с вх. № 260286 от 10.03.2021 г. вещото лице
посочва, че:
Процесният кредит е разрешен на 27.06.2016 г. Усвоен е на 19.08.2016
г. За погасяване на кредита са постъпили 265.99 лв. За периода от 22.08.2016 г.
до 21.11.2016 г. дължимите суми са револвирани в срок.
Ответникът М. е допуснала невнасяне изцяло или частично на четири
поредни месеца на минимални суми за револвиране ѝ на кредита, поради което на основание чл.31 и
чл.33 от Общите условия и след уведомлението ѝ „БАНКА ДСК” ЕАД
обявява кредита за предсрочно изискуем на 22.06.2018 г. Последната сума по
кредита е внесена на 28.04.2017 г. След тази дата не са внесени 6 броя дължими
суми за револвиране на кредитната карта в размер на 169.03 лв. Ползването на
кредита е преустановено на 27.10.2017 г.
Към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК – 14.09.2018 г. дължимите суми
към „БАНКА ДСК” ЕАД са в размер на 1231.70 лв. и представляват, както следва :
- Главница до 13.09.2018 г. – 730.52 лв.
- Редовна лихва от 20.05.2017 г. до 13.09.2018 г.- 312.00 лв.
- Лихвена надбавка за забава от 23.06.2018 г. до 13.09.2018 г. –
8.20 лв.
- Заемни такси –
180.98 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице С.К.С. по съдебно-счетоводната
експертиза. В откритото съдебно заседание на 25.03.2021 г. същото е излушано и
прието от страните без възражение.
В последното по делото открито съдебно заседание
за ищеца „БАНКА
ДСК” ЕАД, редовно призован се явява гл.юрк.Р.Г., редовно упълномощена от
по-рано.
За ответника П.З.М., редовно призована чрез особен представител –
адв.К.Т.Ч.-Е. *** – не се явява, за нея се явява адв.К.Т.Ч.-Е., назначена за
особен представител от съда от по-рано.
Вещото лице С.К.С., редовно призован – лично се явява.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза. Страните също посочиха, че приемат
заключението.
Страните са приели представеното заключение на вещото лице.
Гл.юрк.Г. поддържа предявения иск.
Адв.Е. заявява, че предявения иск е доказан по размер, но счита,
че е
нарушена процедурата по уведомяването на длъжника, чрез връчването на
нотариалната покана по реда на чл.47 от ГПК и възразява, че клаузи от договора, които според него били
неравноправни, защото принудително обвързват потребителя с предварително
изготвени, а не индивидуализирани клаузи
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предявения
иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността
на неизплатени суми по Договор за
издаване на кредитна карта от 27.06.2016 г. между „БАНКА ДСК” ЕАД и П.З.М.. Ищцовото
дружество коректно е изпълнило задълженията си и е предоставило на ответника
сумата по кредита под формата на кредитна карта, но последния не е изпълнявал
своите задължения, като влязъл в просрочие и е допуснал забава в плащанията на
главница и лихва над 90 дни, поради което кредитът е предсрочно изискуем.
По
същество съдът намира иска за основателен и доказан в пълен размер, видно от
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза и по следните
съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на
чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване бе да
докаже твърдените от него факти и обстоятелства, а именно, че между „БАНКА ДСК”
ЕАД и ответника в настоящото производство са били налице и съществували валидни
облигационни /договорни/ отношения, че „БАНКА ДСК” ЕАД е изправна страна по този договор,
респективно, че ответника е неизправна такава. Да докаже размера на
претендираните от него суми с петитума на исковата молба.
В тежест на ответника при условията на насрещно
доказване бе да докаже в случай, че навежда такива, своите правопогасяващи и
правоизключващи обстоятелства, досежно вземанията на ищеца по делото.
Възраженията
на ответната страна за нищожност на клаузи от договора, като неравноправни са
неоснователни. Процесният договор за паричен заем е сключен в съответствие с
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК
(в редакцията, обн.ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) – в писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със специалната уредба на
този вид договори. Правата и задълженията на страните по договора са изложени
по ясен и разбираем начин и по своето съдържание договорът отговаря на
изискванията на закона, въведени с нормата на чл.11, ал.1 от ЗПК.
Ответницата, в качеството си на кредитополучател, е получила в заем сумата в
размер на 1000.00 лв., срещу поето задължение за връщането ѝ, и включва
главница и договорна /възнаградителна/ лихва. Несъстоятелно е и твърдението на
ответната страна, че не са
индивидуално уговорени клаузите по договора – видно от
приложените доказателства.
С
процесния договор за паричен заем ответницата е поела задължение да заплаща и
договорна /възнаградителна/ лихва върху чистата сума на заема за целия период
при годишен лихвен процент в размер на 21,95 %.
Поради
забавата в заплащането на погасителните вноски с повече от 90 календарни дни и
на основание на основание чл.31 и чл.33 от Общите условия, подписани от
ответницата П.З.М., е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, във връзка с което ищецът надлежно е уведомил ответника, чрез връчването на нотариалната
покана по реда на чл.47 от ГПК.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на особения
представител, че ответницата не била уведомена за изискуемостта на целия кредит,
понеже ѝ е изначално известно още с подписването на Договора от страна на
кредитополучателя, М. е била информирана за клаузите на сключения между
страните договор, видно от подписа ѝ положен на процесния договор, а към
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК – 14.09.2018 г. срокът за погасяване на дължимите суми отдавна е
изтекъл.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Предвид
гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде уважен
изцяло.
Относно разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в общ
размер 875.00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса, 316.00 лв. възнаграждение
за особен представител, възнаграждение за вещо лице 234.00 лв. и
юрисконсулстско възнаграждение 300.00 лв.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1529/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
разноски в размер на 175.00 лв. общо, от които 25.00 лв. държавна такса и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415 от ГПК, по отношение на П.З.М., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „БАНКА
ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Оборище, ул.„Московска“ № 19, представлявана от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт, сумата в общ размер 1231.70 лв. /хиляда двеста тридесет и един лева и седемдесет стотинки/ от които: 730.52 лв. /седемстотин и тридесет лева и петдесет и две
стотинки /дължима главница до
13.09.2018 г., 312.00 лв.
/триста и дванадесет лева/ неплатена
редовна лихва за периода от 20.05.2017
г. до 13.09.2018 г., 180.98
лв. /сто и осемдесет лева и деветдесет и осем стотинки/ заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2018 г. -
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК с № 1117/18.09.2018 г. по ч.гр.дело № 1529/2018 г.
по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.З.М. с ЕГН **********, в качеството ѝ на длъжник на „БАНКА
ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК”
ЕАД, с ЕИК *********, направените от него разноски в размер на 875.00 лв. /осемстотин седемдесет и пет
лева/, по гр.дело 29/2020 г. по описа
на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА, П.З.М. с ЕГН
**********, в качеството
ѝ на длъжник на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, направените от
него разноски в размер на 175.00
лв. /сто седемдесет и пет лева/ по
ч.гр.дело 1529/2018 г. по описа на Pайонен съд – Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: