Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 97, 11.03.2010г., гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и шести Февруари 2010 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Николай Борисов
Секретар: Ж.Р.,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1562 по
описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Бързо
производство по реда на чл.310, т.1 от ГПК във вр. с предявени в условията на
обективно съединяване искове по чл.128 и чл.224, ал.1 от КТ.
Постъпила
е искова молба от А.О.М. ЕГН ********** *** против „Зарау
Транс” ЕООД - Русе, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. Р., пл. „
Д. ” № **, ап.**, представлявано от Б. Г., род. На ***г.
с искане към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати общо 8 115,52лв. дължими
трудови възнаграждения за м. Април, м.Май и м. Юни 2009г., дневни пари за
периода 30.03.2009г. – 14.06.2009г., квартирни пари за периода 30.03.2009г. –
20.06.2009г., пътни пари и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 5 раб. дни за 2009г., ведно
със законната лихва върху всяка една сума поотделно, претендира за направените
по делото разноски. В молбата се твърди, че ищецът е работил при ответника през
м. Април, м.Май и м. Юни 2009г. по трудов договор, който със Заповед №
11/14.06.2009г. е бил прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ и съответно не
са му били заплатени посочените работни възнаграждения и обезщетения.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца, моли
съда да постанови решение, съгласно изслушаното и прието заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза. Заявява претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
„Зарау Транс” ЕООД - Русе, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление гр. Р., пл. „ Д. ” № **, ап.**,
представлявано от Б. Г., род. На ***г., чрез процесуалният си представтл – адв.
С.К. ***, в срока за писмен отговор, депозира такъв, заявява становище, че
искът е проц. допустим и но неоснователене. В съдебно заседание оспорва иска,
като недоказан, твърди, че всички дължими и претиндирани от ищеца суми са му
заплатени.
Съдът
след преценка на депозираните по делото доказателства и като съобрази
становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
По
делото е безспорно установено от коя дата страните са встъпили в трудови
правоотношения помежду си – 30.03.2009г., предвид представения по делото Трудов
договор, за който обаче е изпратено уведомление по чл.62, ал.4 от КТ до НАП, с
посочена дата на сключване - 20.05.2009г. Договора е сключен на основание
чл.70, ал.1 КТ със срок на изпитване – 6месеца.Спорно е от коя дата ищецът
действително е започнал изпълнение на трудовите си функции. Представени са две
Заповеди за командироване, като едината е с дата 30.03.2009г. и посочен срок на
командироване 30.03.2009г. – 15.06.2009г., подписана и подпечатана от
ответника, а другата с № 20 от 19.05.2009г. с посочен срок: за времето на
престоя, подписана и подпечатана от ответника. Между страните не се спори, че трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № 11/14.06.2009г., считано от
15.06.2009г. на основание чл.71, ал.1 КТ по инициатива на ответника. Ищеца е
започнал изпълнение на трудовата си функция на 19.05.2009г., предвид представените
„тахошайби”, Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ до НАП, Карта за предварителен
медицински преглед, Ведомост – служители за месец Март, м.Април,м.Май и м.Юни
2009г. на ответника, както и заповед за командироване от 19.05.2009г. и липса
на доказателства в друг смисъл. На ищеца по метода на електронното банкиране,
безкасово са изплатени на 19.06.2009г. 1000,00/хиляда/ евро / представено
извлечение от банкова сметка *** – в превод на български език/ с основание „
изплащане на заплата”, както и сумата от 245,00/двеста четиридесет и пет / евро
по Разписка от 18.06.2009г. / представена в превод на български език/, без да е
посочено основание за плащането.
Приета
по делото и неоспорена от страните е съдебно – счетоводна експертиза с едно
основно и две допълнителни заключения. От нея става ясно, че ищеца е получил
горепосочените суми в евро, непосредствено след прекратяване на трудовото
правоотношение. От така изплатените суми ищеца е получил трудово възнаграждение
за м. Май 2009г. в размер общо на 1189,82лв., от които 148,36лв. работна
заплата по ведомостта за м. Май 2009г. и 1041,46лв. командировачни съгласно
посочените в заповедта за командироване стойности и в съответствие с Приложение
№ 2 към НСКСЧ. По този начин у ищеца е останала разлика в размер на 766,01лв.
като подотчетно лице и за тази сума той дължи отчет пред работодателя, съгласно
чл.39 от Наредба – та. За м. Юни 2009г. ищецът е получил трудово възнаграждение
общо в размер на 1160,59лв., от които 167,99лв. работна заплата и 992,60лв. командировачни
пари, като у него е останал остатък в размер на 84,59лв. По делото няма
доказателства на ищеца да са изплатени 34,00лв. неползван платен годишен отпуск
за 2009г., както и 200,00 евро пътни пари, съгласно представената Заповед за
командироване.
От
гореописаната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи: Предявените искове с правно основание чл.128 и чл.224, ал.1от КТ
са частично основателни.
Сочените в исковата молба обстоятелства се подкрепят
частично от събраните в хода на делото писмени доказателства и от заключението
на назначената съдебно-икономическа експертиза, ангажирани от ищцовата страна.
При преценка на същите, съдът приема, че ищеца е започвал изпълнение на
трудовите си функции по склучания трудов договор през М. Май 2009г. Това се
установява от датата на регистрация на договора, приложеното медицинско
удостоверение за започване на работа, Заповедта за командироване от
20.05.2009г., както и приложените по делото ведомости за заплати.
Доказателства, че ищеца е изпълнявал трудови функции при ответника през м.
Април 2009г. не бяха представени по делото и в този смисъл искът в тази част е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Досежно дължимите от страна на
ответника трудови възнаграждения за м. Май и м.Юни 2009г. формирани от работна
заплата и командировачни, предвид изложеното съдът намира, че същите са
изплатени от ответника. По двата превода – безкасовия и касовия на ищеца е
изплатено трудово възнаграждение за посочените месеци в размер общо на
2435,00лв. левовата равностойност на 1245,00евро, при дължими 2350,41лв., по
този начин у ищеца е останал излишък в размер на 84,59лв., като част от тях в
размер на 34,00лв. следва да се отнесат към задължението ответника за заплащане
на неползван платен годишен отпуск, т.е. остатъка е в размер на 50,59лв., сума,
която следва да се отнесе към неизплатените пътни, съгласно Заповедта за
командироване. Съдът приема, че единствено искът за заплащане на пътни разходи
до мястото на командироване и обратно в размер на 200,00евро е частично
основателен. Остатъкът от 50,59лв. изчислен по курс 1,9558 за евро възлиза на
25,87евро, по този начин от дължимите 200,00евро остават неизплатени 174,13
евро, равняващи се на 340,56лв., от датата на командироване – 20.05.2009г. по
този начин дължимата лихва за забава е в размер на 19,45лева. Семата следва да
бъде присъдена в български лева, доколкото по този начин е посочена в исковата
молба.
Възраженията и твърденията на ищеца, за дължими дневни
пари за храна и квартирни, остават недоказани и неоснователни, тъй като не са
представени отчетни документи по делото за действително направени разходи.
Възражението, че от посочените два парични превода ищеца е заплащал винетни
стикери и толтакса, също остават недоказани и неоснователни, предвид приетата
по делото експертиза и неоспорена в тази част, която установява, че разходите
за винетни стикери и толтакси на превозните средства са заплащани от ответника
чрез интернет банкиране на две фирми позиционирани в Кралство Белгия и не са
заплащани от работниците.
Относно възражението на процесуалния представител на
ответника, че в хода на делото съдът е допуснал процесуални нарушения, като е
приел писмени доказателства от страна на ответника след изтичане на срока по чл.13 ГПК,
то посочените писмени доказателства са поискани от ищеца с молба до трето
неучастващо в производството лице и по този начин съдът е уважил
доказателствено искане на ищеца. В тази връзка съдът намира възражението за
неоснователно.
С оглед изхода на делото, то искането за присъждане на
деловодни разноски от страна на ищеца следва да бъде уважено съобразно
уважената част от иска. Съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в
размер на 31,00лв.
От бюджета на съда е изплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза в размер на 120.00 лева, на основание чл.83,
ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден, на
основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК и чл.359 от КТ, да заплати по сметка ***-Разград
дължима ДТ върху уважените искове в общ размер от 50,00лева /определена по реда
на чл.72, ал.1 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4
% върху цената на отделните искове, но
не по-малко от 50.00 лева/, както и сумата от 1200.00 лева –
направени деловодни разноски /възнаграждение на вещото лице, изплатено от
бюджета на съда/.
Воден от изложените съображения и на основание чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Зарау Транс”
ЕООД - Русе, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. Р., пл. „ Д. ” № **,
ап.**, представлявано от Б. Г., род. На ***г. ДА
ЗАПЛАТИ на А.О.М. ЕГН ********** *** сумата
340.56/триста и четиридесет лева и 56 ст./ лева – дължими и
неизплатени транспортни разходи, съгласно заповед за командироване №
20/19.05.2009г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.11.2009г. до окончателното й изплащане,
както и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху дължимата сума в размер
на 19,45 /деветнадесет лева и 45ст./
лева, считано от датата на възникване на задължението за плащане до датата
на предявяване на исковата молба в съда – 09.11.2009г.;
ОТХВЪРЛЯ иска
предявен от А.О.М. ЕГН ********** ***
против „Зарау Транс” ЕООД - Русе, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление гр. Р., пл. „ Д. ” № **, ап.**,
представлявано от Б. Г., род. на ***г. за останалата част до 8 115,52лв.
дължими трудови възнаграждения за м. Април, м.Май и
м. Юни 2009г., дневни пари за периода 30.03.2009г. – 14.06.2009г., квартирни
пари за периода 30.03.2009г. – 20.06.2009г., пътни пари и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 5 раб. дни за 2009г., ведно със законната
лихва върху всяка една сума поотделно.
ДОПУСКА, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението относно заплащане на дължимите и присъдени суми за
трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „Зарау Транс” ЕООД - Русе, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. Р., пл. „ Д. ” № **, ап.**,
представлявано от Б. Г., род. На ***г. да заплати на А.О.М. ЕГН ********** *** сумата 31,00/тридесет и един / лева,
направени деловодни разноски по производството.
ОСЪЖДА
„Зарау Транс” ЕООД - Русе, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление гр. Р., пл. „ Д. ” № **, ап.**,
представлявано от Б. Г., род. На ***г. да заплати по сметка ***-Разград сумата 50,00
/петдесет/ лева – дължима ДТ върху уважените
искове, както и сумата 120.00 /сто и
двадесет/ лева – направени разноски по производството от бюджета
на съда – заплатено възнагражадние на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: