№ 350
гр. Ботевград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина В. Ненова
при участието на секретаря Таня В. Бончева
като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Гражданско дело №
20241810100904 по описа за 2024 година
С исковата молба от А. Н. А. и Н. Е. А. срещу Р. К. С. е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищците твърдят, че с нотариален акт от 2006 г. са закупили УПИ IⅤ-7
(четвърти, отреден за част от имот седми) с площ от 969 кв. м., находящ се в кв. 3 по
плана на с. Липница, общ. Ботевград, Софийска област, с уредени сметки по
регулация, заедно с построените в него масивна жилищна сграда и стопанска
постройка, при съседи: улица, поземлен имот № 6, поземлен имот № 7 и парцел Ⅴ-8.
При сключването на сделката на 18.05.2006 г. продавачът предал на ищците владението
върху целия имот от с пл. № 7 и площ от 3492 кв. м. Ищците оградили имота, така
като е заснет по плана на селото. Владели го в цялост по този начин в продължение на
над 14 години – явно и необезпокоявано. Наред с това, ищците през същата година
купили имот № 273029 по картата на с. Липница, общ. Ботевград, обл. Софийска –
трайни насаждения от 1.031 дка, четвърта категория, местност „Над дома“, при
граници: имот № 273034, др. селскост. т. на застроени имоти в реални граници, №
273032 тр. насаждения на остатъчен поземлен фонд и № 273028 овощна градина на
насл. на М.Г.Й. и имот № 273102 по плана за земеразделяне на с. Липница, общ.
Ботевград, София област – ПИ – ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ с площ от 1,126 дка,
местност „Над дома“, четвърта категория, парцел 102 при граници и съседи: ПИ №
273034 – жил. територия на Липница и ПИ № 273029 – тр. насаждения на насл. на
И.Ц.И.. Ищците закупили трите имота с убеждението, че те съставляват целия имот с
пл. № 7 в кв. 3 по плана на с. Липница. През 2020 г. ищците установили, че отв. Р. К.
1
С. е разрушил част от оградата им. Акцентира се, че целият имот с пл. № 7 е владян от
наследодателите на продавачите, а после и от продавачите отпреди 1994 г. до 2006 г.,
като никога не е съществувала ограда между частите в регулация и извън регулация.
По отношение на частта извън регулация се посочва, че същата е включена в КВС, но
никога не била отчуждавана, възстановявана и не попадала в приложното поле на
ЗСПЗЗ. От 2006 г. до 2020 г. ищците владели имота явно и необезпокоявано, поради
което претендират, че са го придобили по давност. Понастоящем ответникът владеел
част от имота с пл. № 7 по плана на с. Липница, която част е с площ 1335 кв. м.,
попада извън регулационните граници на селото и се включва в имот с идентификатор
43788.273.110. По същество искането към съда (след направено уточнение) е да
признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
процесната част с площ 1335 кв. м.от имот пл. № 7 в кв. 3 по плана на с. Липница,
общ. Ботевград, Софийска област, целият с площ от 3492 кв. м., както и ответникът да
бъде осъден да им предаде владението върху завладяната от него част от имота с пл.
№ 7 по плана на с. Липница, която част е с площ 1335 кв. м., попада извън
регулационните граници на селото и се включва в имот с идентификатор
43788.273.110.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор. Счита исковите претенции за допустими,
но по същество ги намира за неоснователни. Възразява срещу твърдението на ищците,
че са придобили процесния имот по давност. Имотът бил земеделски (нива),
понастоящем бил включен в КККР, а преди това отразен в КВС за землището на с.
Липница. Като земеделска земя имотът бил заявен от наследниците на Ц. С. М. за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи (възстановими) стари реални
граници. Реституционната процедура завършила през 2019 г. с установяване на
границите на имота и издаване на Решение № П0016 от 16.01.2019 г. на Общинска
служба по земеделие – Ботевград, влязло в сила на 25.04.2019 г., ведно със заверена
скица № Ф01226/07.02.2019 г. По силата на решението и скицата единствено
наследниците на Ц. Съотинов М. се легитимирали като собственици. С нотариален акт
от 2019 г. законните наследници на Ц. С. М. продали процесния имот на отв. Р. К. С..
Ищците изпадали в противоречие сами със себе си, като първо твърдели, че
процесният имот представлява съвкупност от УПИ IⅤ-7 в кв. 3 и два земеделски
имота – 43788.273.29 и 43788.273.102, а впоследствие отричали имотът да е имал
земеделски характер и да е отчуждаван. Ответникът настоява, че е собственик на имот
с идентификатор 43788.273.110 и между този имот и имот пл. № 7 в кв. 3 нямало нито
пълна, нито частична идентичност. Имот 43788.273.110 представлявал земеделска земя
извън регулационните граници на селото, възстановена по реда на ЗСПЗЗ. На
следващо място се отрича ищците да са владели спорната част от имота в периода
2006 – 2020 г., както и твърдението им за налична в имота каменна ограда. Ответникът
2
се позовава на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, като акцентира, че придобивната давност за
земеделски имот е винаги 10-годишна и започва да тече от момента на
възстановявване на имота, но не по – рано от 22.11.1997 г. По същество иска
отхвърляне на иска.
В хода на устните състезания страните заявяват, че поддържат исканията си.
Подробни аргументи излагат и в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Съгл. Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 184, том III, рег. № 4896, дело № 532 от 2005 г. по описа на
нотариус Данаил Главинов рег. № 371 по РНК на 29.11.2005г. Ц. И. Ц.в от с. Трудовец,
Софийска област е признат за собственик по давностно владение и наследство на УПИ
/парцел/ IV- 7 (четвърти, отреден за част от имот седми), с площ от 969 кв. м.,
находящ се в кв. 3 по плана на с. Липница, общ. Ботевград, Софийска област, с
уредени сметки по регулация, заедно с построените в него масивна жилищна сграда и
стопанска постройка, при съседи: улица, ПИ № 6, ПИ № 7, парцел IV-8.
С НА № 15/18.05.2006 г., том II, рег. № 2311, дело № 196/2006 г. по описа на
нотариус Данаил Главинов рег. № 371 по РНК, гореописаният имот е продаден от Ц. И.
Ц.в на ищците А. Н. А. и Н. Е. А.. Имотът е записан в Разписен лист към проект за
дворищни регулации като „двор“ на Ц. И. Ц.в, № 7 по плана, попадащ в кв. 3, от който
е образуван партиден номер IV. За имота е приложена и заверена скица №
121/26.08.2021 г., изд. от техническата служба на Община Ботевград, както и
удостоверение за данъчна оценка.
С НА № 3/15.05.2006 г., том I, рег. № 2226, дело № 185/2006 г. по описа на
нотариус Данаил Главинов рег. № 371 по РНК, Ц. И. Ц.в, заедно с Н. И. Ц.в и Р И.а Д.,
са продали на ищците по делото недвижим имот – трайни насаждения от 1,031 дка,
четвърта категория, м. „Над дома“, имот № 273029 по картата на землището на с.
Липница, при граници: имоти № 273034 др. селскост. т. на застроени имоти в реални
граници; № 273032 тр. Насаждения на остатъчен поземлен фонд, № 273028 овощна
градина на насл. на М.Г.Й.. Съгл. Скица на ПИ № 15-542636-23.05.2021 г., въпросният
поземлен имот № 273029 по картата на землището е отразен като ПИ с идентификатор
43788.273.29, находящ се в с. Липница, общ. Ботевград, обл. Софийска по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-670/25.09.2019 г. на изп. директор на АГКК, адрес на
поземления имот: местност „Над дома“, площ 1030 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение,
категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 273029, при съседи:
43788.273.109, 43788.273.110, 43788.273.102, 43788.273.32, 43788.273.28.
3
С НА № 30/19.12.2006 г., том II, рег. № 3921, дело № 222/2006 г. по описа на
нотариус Златка Александрова рег. № 319 по РНК, Ц. И. Ц.в, Н. И. Ц.в и Р И.а Д. са
продали на ищците А. Н. А. и Н. Е. А. поземлен имот – трайни насаждения с площ от
1,126 дка, местност „Над дома“, четвърта категория, имот № 273102, парцел 102 по
плана за земеразделяне на с. Липница, общ. Ботевград, обл. Софийска, при граници и
съседи: ПИ № 273034 – жил. територия на Липница и ПИ № 273029 – тр. насаждения
на насл. на И.Ц.И.. Съгл. Скица на ПИ № 15-542633-23.05.2021 г., въпросният
поземлен имот № 273102 е отразен като ПИ с идентификатор 43788.273.102, находящ
се в с. Липница, общ. Ботевград, обл. Софийска по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-670/25.09.2019 г. на изп. директор на АГКК, адрес на поземления имот: местност
„Над дома“, площ 1125 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория на земята: четвърта,
номер по предходен план: 273102, при съседи: 43788.273.109, 43788.273.110,
43788.273.29.
От НА № 124, том I, рег. № 1280, дело № 118/2019 г. на нотариус Татяна
Филчева рег. № 408 по РНК, се установява, че на 14.06.2018 г. Кольо Цеков С., Илинка
Цекова Аргирова и Марийка Цекова Еленкова са продали на ответника Р. К. С. следния
свой наследствен имот: поземлен имот № 273110, образуван от имот № 273107 по
картата на землището на с. Липница, местност „Забърдо“, с площ на имота 3,463 кв.
м., начина на трайно ползване „нива“, десета категория, при граници и съседи на
имота: имот 273109 нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот 273102 трайни насаждения
на А. Н. А. и др., имот № 273029 трайни насаждения на Н. Е. А. и др., имот № 273032
трайни насаждения на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 273035 ливада на Р. К. С.,
имот № 273108 –нива на наследниците на Ц. С. М., имот № 273106 жилищна
територия на с. Липница. Съгл. Скица № 15-1169239-08.10.2022 г., имотът е отразен с
идентификатор 43788.273.110, находящ се в с. Липница, общ. Ботевград, обл.
Софийска по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-670/25.09.2019 г. на изп. директор
на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 02.07.2021 г.,
адрес на поземления имот: местност „Забърдо“, площ 3462 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване нива, категория
на земята: десета, номер по предходен план: 273110, при съседи: 43788.273.108,
43788.273.35, 43788.273.32, 43788.273.102, 43788.273.29, 43788.273.109.
С Решение № П0016 от 16.01.2019 г. на Общинска служба по земеделие – гр.
Ботевград, влязло в сила на 25.04.2019 г., е възстановено правото на собственост на
наследниците на Ц. С. М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху
имот – нива от 3,463 дка, десета категория, местност „Забърдо“, имот № 273110 по
картата на землището, при граници (съседи): № 273109 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ,
№ 273102 – тр. насаждения на А. Н. А. и др., 273029 – тр. насаждения на Н. Е. А. и др.,
№ 273032 - тр. насаждения на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 273035 – ливада на Р. К. С., №
4
273108 – нива на насл. на Ц. С. М., № 273106 – жил. територия на Липница.
С Решение № 217/13.09.2018 г. на Общински съвет – Ботевград е предоставен на
наследниците на Ц. С. М. следният земеделски имот: имот с проектен № 273110 с
начин на трайно ползване: нива, с площ от 3,463 дка, категория на земята при
неполивни условия: десета, находящ се в м. „Забърдо“, попадащ в имот № 273107
(образуван от имот № 273087) – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, в землището на с. Липница,
общ. Ботевград, при граници и съседни съгласно скица – проект. За имота е приложена
Скица № ФО1226/07.02.2019 г. Досежно имот № 273087 е наличен Акт №
4134/23.08.2018г. за частна общинска собственост, в който се сочи, че поземленият
имот представлява лозе, шеста категория на земята при неполивни условия, и
местонахождението му е в местност „Клетнишка могила“, като границите му са
поземлени имоти с номера: 273065; 273080; 273082; 273083; 273078; 273077; 273075;
273085; 273086; 273084; 000003; 273081; 273063; 273064; 273062; 273095.
С Писмо изх. № ВС-01-016/25.07.2018 г. на Общинска служба по земеделие – гр.
Ботевград до Кмета на Община Ботевград е изпратена скица – проект за имот №
273110 в м. „Забърдо“, за който в писмото се сочи, че попада в имот № 273107 (от
273087). В скицата – проект № ФО1205/05.07.2018 г. е онагледено, че имотът с №
273110 попада в имот № 107.
Според пълна история на имот № 273102 към 12.11.2024 г., партидата за имота е
открита на 07.12.2006 г., актуалните собственици са ищците по делото, а бивш
собственик е И.Ц.И., съгл. Решение № 183-А от 07.12.2006 г. по чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост в
стари реални граници, издадено от ОСЗГ Ботевград.
Според пълна история на имот № 273029 към 12.11.2024 г., партидата за имота е
открита на 30.06.1998 г., актуалните собственици са ищците по делото, а бивш
собственик е И.Ц.И., съгл. Решение № 2037Р от 02.09.1997 г. по чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост в
стари реални граници, издадено от ОСЗГ Ботевград.
Свидетелят Димитрина Н.а Вутова, съсед на страните по делото, заявява, че от
40 години живее в с. Липница. Не знае с каква площ са имотите на ищците и на
ответника. Дворното място с къщата някога било собственост на Иван и Кула, а сега
негови собственици били ищците Н. и А.. Мястото било оградено с каменна ограда.
Спорното място се намирало нагоре и там ограда нямало. Някога това спорно място се
използвало като лозе. Свидетелката познава и Кольо С., баща на ответника. Той също
имал имот в съседство. Спорното място, което свидетелката познава като лозе, след
смъртта на Иван и Кула било продадено на ищците преди около 18 години. В началото
ищците го косили, но от около 12-13 години били в Германия и мястото не се
поддържало.
5
Свидетелят Чавдар И. Янакиев познава имота на ищците и го е посещавал, тъй
като и той самият закупил имот в местността. Описва имота на ищците като къща с
плевня отстрани, основи от разрушена селскостопанска постройка. По дясната страна
на имота нагоре минавала зидана ограда, която стигала донякъде и свършвала.
Спорното място било продължение нагоре над имота с къщата. Въпросната ограда от
камъни, продължавала нагоре като жив плет, натрупани и обрасли камъни, които към
2012 – 2013 г. стигали до път, за който свидетелят не е сигурен, че вече съществува.
Свидетелят познава бащата на ответника. Посочва, че техният имот е от дясната
страна на имота на ищците. Между двата имота имало каменна ограда. Преди две
години бащата на ответника разказал на св. Янакиев, че мястото на А. са го „върнали“
на него (на Кольо С.), а на ищеца „дали“ друго място. В онзи период св. Янакиев от
време на време (около два пъти годишно) ходел да поддържа имота на ищците. Тогава
Кольо С. му споделял, че имал мрежа и колове и бил в готовност да опъне ограда
между двата имота, но ищецът му отказвал. Нагоре от дворното място на ищците с
къщата имало старо неподдържано лозе, което не било оградено. „Междата“ минавала
само от дясната страна на имота на ищците.
Свидетелят Кольо Цеков С. посочва, че в съседство с неговия имот ищците са
закупили къща, като мястото от около 950 кв. м. е в регулация. Между това място и
своя имот свидетелят бил поставил плътна ограда още преди ищците да купят имота
си. Спорното място било възстановено внесено в ТКЗС от бащата на св. Кольо Цеков
С. и впоследствие било възстановено. Св. С. се спогодил със сестрите си и преди 5-6
години придобил имота чрез доброволна делба. Влязъл във владение веднага, отнело
му няколко месеца да разчисти мястото от тръните, тъй като било непроходимо.
Свидетелят и ищците поддържали добри отношения. Когато спорният имот бил
възстановен на свидетеля, ищецът разговарял с него, като му предложил да заменят
имотите си. Свидетелят обаче се притеснявал, че в неговото място (на св. С.) има къща
и ако ищецът придобие това място, може да поиска къщата да се събори. Многократно
св. С. предлагал на ищеца да постави оградна мрежа между имотите им. Свидетелят
пояснява, че цялата местност представлява поляни и камъни. Лозе нямало. Имало
отделни асми. В спорното място имало камъни, но те не представлявали ограда, а само
били струпани. Това били камъни, използвани някога за обща кошара.
Свидетелят Атанас И. Минов също има наследствен имот в местността, за който
активно се грижи от 2018 г. Познава страните по делото. По отношение на спорния
имот заявява, че същият е представлявал храсталак и абсолютно непроходимо място.
От 4-5 години обаче С. се грижел за мястото. Имотът на ищците представлявал къща с
прилежащото й дворно място. Св. Минов заявява, че е правил покрива на къщата на
ищците. Много преди това, 90-те години на миналия век, отново той правил оградата
между имота на ищците и този на ответника, която правела чупка вдясно и
продължавала нагоре. Строежът на оградата му бил възложен от С.. Нагоре обаче
6
нямало ограда.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, тъй като
разгледани в съвкупност, същите не съдържат противоречия.
Според заключението по СТЕ имотът пл. № 7 в кв. 3 по плана на с. Липница се
припокрива частично с имота на ответника с идентификатор: 43788.273.110, като
припокриването е в полигона, заключен между букви И,К,Д,Е,З,И по изготвената
комбинирана скица, който полигон е с площ 1335 кв. м. Имот с идентификатор
43788.273.029 (на ищците) не се припокрива с (не се включва в) имот пл. № 7, кв. 3.
Имот пл. № 7, кв. 3 се припокрива с ПИ с идентификатор 443788.273.102 в полигона
между букви Л,М,Н,О,К,Л с площ от 913 кв. м. Съгл. заключението от допълнителната
СТЕ, практически е невъзможно имот ПИ 43788.273.110 да е образуван от ПИ №
43788.273.087, тъй като двата имота са отдалечени един от друг на разстояние 300 м.
Затова между тях няма нито пълна, нито частична идентичност. Съдът кредитира
заключенията по основната и допълнителната СТЕ като обективно и професионално
изготвени и обосновани.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищците носят доказателствената тежест да установят пълно и главно в процеса:
1.) че са собственици на спорната част от процесния имот на твърдяното основание -
владение, упражнявано явно, непрекъснато и несмущавано в продължение на
давностния срок; 2.) че ответникът владее спорната част.
Ответникът следва да докаже правно основание, на което твърди, че владее
спорната част, както и на общо основание да докаже всички свои възражения.
Ищците твърдят, че са собственици на имот пл. № 7 в кв. 3 по плана на с.
Липница, който имот се състоял от собствените им три имота – УПИ IV-7 /отреден за
част от имот седми/ с площ от 969 кв. м. – в регулация; както и два земеделски имота с
идентификатори 43788.273.029 и 43788.273.102 – извън регулация. От представените
титули за собственост се установява, че трите отделни имота са закупени от ищците
през 2006 г., който факт не се оспорва от ответника. Ищците се домогват да докажат,
че са закупили трите отделни имота с убеждението, оставено им от продавача, че трите
имота се сливат в общия имот пл. № 7 в кв. 3, който твърдят, че са завладели
добросъвестно още от 2006 г. При съвкупната преценка на заключението по СТЕ, на
решенията за земеделска реституция и скиците към тях, еднозначно се доказва, че
имот пл. № 7 всъщност се състои от целия УПИ IV-7 на ищците (969 кв. м.); част от
земеделския им имот 43788.273.102 (а именно 913 кв. м.) и част от имот с
7
идентификатор 43788.273.110 (а именно спорната част от 1335 кв. м.). От всички
скици по делото е видно, че урегулираният поземлен имот на ищците не е съседен на
двата им земеделски имота с идентификатори 43788.273.029 и 43788.273.102. Така
посочените земеделски имоти не граничат с УПИ IV-7, където е къщата на ищците, и
затова обективно те не биха могли да са своеобразно „продължение“ на имота в
регулация, дори помежду им да няма материализирана граница.
На следващо място, ищците твърдят, че са завладели добросъвестно спорната
част от 1335 кв. м., всъщност отделяща имота им в регулация от двата им земеделски
имота извън регулация, като са оградили закупените имоти, включително спорната
част. Твърдението за ясно и цялостно материализирана ограда също се опровергава от
заключението по СТЕ и показанията на разпитаните свидетели. Плътна ограда има
само частично, като тя е по букви Ж, Е, Д и части между букви Д и К по
комбинираната скица, т. е. плътна ограда има само частично по продължение на
спорната част, съседна отдясно на УПИ IV-7. Оттам насетне има участъци, по които
само личат остатъци от каменни основи, път, по продължение на който няма ограда,
както и участъци с поставена телена мрежа. Неслучайно и никой от свидетелите не
може да опише по фактически, материализирани ориентири пространствените предели
на правото на собственост на страните по делото. Затова, ищците не са манифестирали
упражняването на фактическата си власт в ясно и конкретно обективирани граници.
Опровергава се и твърдението, че ищците са владели имота в периода от 2006 г.
до 2020 г. При съвкупния анализ на свидетелските показания еднозначно се налага
извод, че през последните 12-13 г. ищците живеят в Република Германия, което
изключва хипотезата за лично осъществявано владение от тяхна страна. Единствено
св. Чавдар И. Янакиев заявява, че средно два пъти годишно е почиствал имота на
ищците от трева. Дори да се приеме, че по този начин ищците са осъществявали
владение чрез другиго (чрез св. Янакиев), то това владение е касаело по – скоро УПИ
IV-7, където се намира къщата на ищците. Свидетелят има спомен, че „нагоре“ от
къщата е имало старо лозе, за което е било неподдържано и паднало на земята, имало
и други насаждения – сливи и череши. Свидетелят посочва, че е почиствал двора, но
от показанията му е изводимо, че не е почиствал целия имот пл. № 7, в т. ч. спорната
част. Следователно по делото не е проведено успешно пълно и главно доказване, че
спорната част от 1335 кв. м. е била владяна от ищците чрез другиго като държател, без
владението да е прекъсвано за повече от шест месеца.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността, правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на
10 години. Десетгодишният срок в случая е започнал да тече спрямо ответника едва от
датата на възстановяването на имот с идентификатор 43788.273.110, т. е. от 25.04.2019
г., когато е влязло в сила Решение № П0016 от 16.01.2019 г. на Общинска служба по
8
земеделие – гр. Ботевград. Касае се за земеделски имот – нива на Ц. С. М., който имот
е бил обобществен (включен в ТКЗС) и заявен за възстановяване още през 1992 г. Едва
след като с решението за земеделска реституция е възстановено правото на
собственост на наследниците на Ц. С. М. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници, имотът е индивидуализиран с конкретни граници, респ. правото на
собственост върху имота става защитимо и противопоставимо на трети лица. Именно
такова законодателно разрешение е възприето и в разпоредбата на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ. Изобилна е и съдебната практика, съгласно която придобивната давност за
земеделски имоти, които са били реституирани, започва да тече от приключване на
реституционното производство (напр. Решение № 373 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 396/2009 г., I г. о., ГК). Принципът е, че спрямо онзи, който не може да предяви иск
за защита на правата си, давност не тече (Решение №4 от 11.03.1998г. по к.д.
№16/1997г. на Конституционния съд на РБ). Десетгодишната придобивна давност,
считано от 25.04.2019 г., не е изтекла към датата на предявяване на иска, поради което
ищците не са придобили по давност правото на собственост върху спорната част от
1335 кв. м.
Според разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на
съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността
на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му. В конкретния случай нито ищците, нито техните праводатели са били
страна в развилото се пред административния орган реституционно производство, по
което е издадено Решение № П0016 от 16.01.2019 г. на Общинска служба по земеделие
– гр. Ботевград, тъй като никой от тях не заявява и не е заявявал самостоятелни
реституционни права върху процесната спорна част и/или върху цялата нива от 3462
кв. м., представляваща по актуалния си регулационен статут имот с идентификатор
43788.273.110. Дори и при осъществяване на косвен съдебен контрол върху решението
за земеделска реституция, съдът не намира основание да счете реституционният акт за
материално незаконосъобразен. Имотът е възстановен от компетентен
административен орган в рамките на законовите му правомощия. Имотът, правото на
собственост, върху който е възстановено, е ясно индивидуализиран по
местонахождение, граници и площ, за което е съставена и съответната скица.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Действително, в Решение №
217/13.09.2018 г. на Общински съвет – Ботевград е посочено, че процесната нива на
ответника в м. „Забърдо“ попада в имот 273107 (образуван от имот 273087), а имот
273087 се намира в съседна местност „Клетнишка могила“, но само по себе си това
обстоятелство не води до материална незаконосъобразност на реституционното
решение. Имотът е заявен за възстановяване като такъв в местността „Забърдо“ и е
9
възстановен именно в тази местност при ясно индивидуализирани граници, две от
които са земеделските земи на ищците с идентификатори 43788.273.029 и
43788.273.102.
Поради всичко гореизложено предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора, право на разноски в процеса има ответникът. Ищците
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъдени да заплатят на ответника
сумата от общо 1500,00 лв., представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Доколкото отговорността за разноски е винаги разделна, всеки от
двамата ищци следва да заплати на ответника половината от общата сума за
адвокатско възнаграждение, т. е. по 750,00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено
по отношение на Р. К. С. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, че А. Н. А. с ЕГН:
********** и Н. Е. А. с ЕГН: **********, и двамата с адрес: АДРЕС, са собственици
на реална част от 1335 кв. м. (хиляда триста тридесет и пет квадратни метра),
заключена в полигона между букви И,К,Д,Е,З,И по комбинирана скица, в която част се
застъпват ПИ с идентификатор 43788.273.110, находящ се в с. Липница, общ.
Ботевград, обл. Софийска по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-670/25.09.2019 г.
на изп. директор на АГКК, м. „Забърдо“, площ 3462 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята:
десета, номер по предходен план: 273110, при съседи: 43788.273.108, 43788.273.35,
43788.273.32, 43788.273.102, 43788.273.29, 43788.273.109 и ПИ с пл. № 7 в кв. 3 по
плана на с. Липница, общ. Ботевград, обл. Софийска, както и за осъждане на Р. К. С. с
ЕГН: ********** да предаде владението върху същата реална част от 1335 кв. м.,
заключена в полигона между букви И,К,Д,Е,З,И по комбинирана скица, на А. Н. А. с
ЕГН: ********** и Н. Е. А. с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. Н. А. с ЕГН: ********** и Н. Е.
А. с ЕГН: **********, и двамата с адрес: АДРЕС, да заплатят на Р. К. С. с ЕГН:
**********, с адрес: АДРЕС, всеки сумата от по 750,00 лв. (седмстотин и петдесет
лева), или общо 1500,00 лв., представляваща сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
10
Неразделна част от настоящото решение е комбинирана скица на вещото лице
П. П. (л. 152 от делото).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
11