РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Велико Търново, 08.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И.и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №201 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по
жалба на ***Н. И., в качеството му на пълномощник на „МДМВ“ ООД от с. Българско
Сливово, обл. В. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №10388/08.03.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с която е наредено налагане на
принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, б. „г“
от ЗДДС запечатване за срок от 14 дни на търговски обект „бензиностанция“,
находящ се в с. Б. Сливово, обл. В. Търново, ул. „Цар Самуил“ №82. В подадената
жалба се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в
противоречие с основни принципи на административния процес, не е мотивирана и липсват
законовите предпоставки за издаването й. Жалбоподателят моли същата да се
отмени като незаконосъобразна. Претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по
жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез пълномощника си по делото взема
становище за неоснователност на жалбата. Претендира за присъждане на разноски.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №10388/08.03.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с която е наредено налагане на
принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, б. „г“
от ЗДДС запечатване за срок от 14 дни на търговски обект „бензиностанция“,
находящ се в с. Б. Сливово, обл. В. Търново, ул. „Цар Самуил“ №82, стопанисван
от дружеството жалбоподател. Заповедта е връчена на оспорващия на 15.03.2019г., видно от разписката за
връчване на заповедта, стр. 15-гръб от делото. Жалбата срещу нея е подадена на 26.03.2019г.
чрез ТД на НАП – В. Търново, където е заведена с вх. №8470/26.03.2019г. Спазен
е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Жалбата е
подадена от лице, пряко засегнато от действието на оспорения акт, при наличието
на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна по делото не е спорно, че на 01.03.2019г.
от органи на отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е извършена
проверка в търговски обект – бензиностанция“, находящ се в с. Б.
Сливово, обл. В. Търново, ул. „Цар Самуил“ №82, стопанисван от жалбоподателя. За установените факти и
обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА №0360913 от
01.03.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл.
50, ал. 1 от ДОПК/стр. 16 и сл. от делото/.
Установено е, че продажбите в обекта
се отчитат чрез фискално устройство/ФУ/ електронна система с фискална
памет/ЕСФП/ – модел „Ойл сис“ 1.0-D-KL с бензиноколонки модел Schwelm FG
124EN, Vaka Werke
Z50, модел ЦРУ:
РС и фискален принтер с ИН на ФУ – OS001145 и ИН на ФП – 58003341. От страна на
„МДМВ“ ООД са били представени документи, свързани с ползването на обекта,
регистрацията и сервизното обслужване на ФУ, както и такива за доставки на стоки/горива/. При съпоставка на данните от ФУ и данните,
постъпили в информационните масиви на НАП е било установено, че работещата ЕСФП
с нимоверна система тип NAX-121 не е подала коректно данни в НАП по
дистанционен път за периода от 18.01.2019г. до 23.02.2019г. От това в
оспорваната заповед е направен извод, че са осъществени доставки на горива,
които не са отчетени с ЕСФП.
При тази фактическа обстановка е издадена оспорваната
ЗППАМ №10388/08.03.2019г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради
установените нарушения по чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
министъра на финансите на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на посочения търговски обект
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като запечатването да се извърши
в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Със заповедта също така е
указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове
стоки в срок до определената дата на запечатване.
По направеното с жалбата искане за спиране да
допуснато предварително изпълнение на заповедта, което в случая не е налице,
съдът се е произнесъл с определение от 03.04.2019г., което не е обжалвано и е влязло
в сила.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или
оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на
индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания за издаване на индивидуални административни актове.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1
от АПК проверка съдът установи, че Заповед №10388/08.03.2019г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган
и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за
Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
изп. директор на НАП/стр. 30 от делото/. Издателят на административен акт е
притежавало необходимата за това материална компетентност. Изводът за
териториалната такава съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.
Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3
от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед,
т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства
като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна
част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за
изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „г“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл.
118 в Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице ап ал. 1,
т.е. извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона
за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна
връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите
за търговия с течни горива. От своя страна издадената на основание чл. 118, ал. 4
от ЗДДС Наредба
№Н-18/13.12.2006г. визира в чл. 3, ал. 3 задължение на всяко лице, което
извършва продажба на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава
на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива. Това се осъществява по начина, указан в
чл. 3, ал. 3, изр. второ от същата наредба.
В конкретния случай проверяващите органи
са установили разлика в данните, отчетени от нивомерната система на ЕСФП с
данните, които са подадени по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18 към
информационната система на НАП.
По делото е допуснато изслушване на
съдебно-техническа експертиза, чието заключение, като обективно и
непротиворечащо на останалите събрани по делото доказателства се кредитира от
съда. В заключението на СТЕ се посочва,
че функциониращата в търговския обект на жалбоподателя ЕСФП с нивомерна система
с свързана със системата на НАП, предава редовно данни и върху нея не са
осъществявани интервенции от външни лица. Отчитането на т. нар. „недействителни
доставки“, при които се явява разлика в данните между отчитаните от ЕСФП и тези
в системата на НАП относно извършени доставки, се дължат на обективи
фактори/смущения от различен характер/, които не могат да водят до извод,
че са извършени продажби на горива, без
за тези продажби да е подавана информация/да са отчитани/ в системата на НАП. В
заключението е описан механизма на генериране на стойности от ЕСФП и
нивомерната система, които не представляват доставки/извършени продажби/,
начина по който те са били отразени чрез сервизни протоколи, както и влиянието,
които те оказват върху коректността на подаваните данни. В обясненията на
вещото лице, дадени в с.з. на 30.09.2019г. се посочва, че прекъсванията, при
които се подават некоректни данни могат да се дължат на обстоятелства от
обективен характер, които не могат да се избягнат, тъй като това са
производствените характеристики на устройството, като при нормална и системна
работа не могат да се избягнат. В монтираната при дружеството жалбоподател
система няма допълнителна намеса, която да препятства възможността за контрол,
нито пък да води до изкривявяне или манипулиране на данните, подавани по
електронен път до НАП.
От така даденото заключение може да се
приеме от фактическа страна, че съобразно техническите и експлоатационни характеристики
на ЕСФП не са налице доказателства за нарушена връзка със системата на НАП,
манипулиране на данни или липса на коректност при подаването на данните. На
практика не се спори, че има разлика в данните, отчетени по ЕСФП и подадени в
НАП, но не всяка такава разлика представлява нарушение на изискванията по чл.
118, ал. 6 от ЗДДС, вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. Тези
отклонения се дължат на обективни фактори и/или причини, за които оспорващият
не може да носи отговорност/ да се вмени във вина на негови длъжностни лица/,
поради което няма как убедително да се приеме, че налице нарушение, като за преустановяването
му и за предотвратяването на противоправно поведение следва да се приложи ПАМ
от типа на процесната.
Това се отнася с още по-голя сила за
направения извод, че в случая са осъществени доставки и са налице неотчетени
приходи от продажби на стоки/горива. Липсват както в оспорваната заповед, така
и в издадения протокол за извършена проверка какъвто и да е анализ на извършени
продажби/доставки за процесния период от 18.01.2019г. до 23.02.2019г. според
показателите на ЕСФП и по данните от счетоводството на жалбоподателя за да се
приеме, че са налице продажби/доставки, които не са декларирани. Поради това настоящия състав намира изводите
на ответника за наличието на основания за издаване на заповед за налагане на
ПАМ за недоказани. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. В
случая след като не са надлежно установени основанията за издаването на
оспорваната заповед, тя се явява незаконосъобразна.
Отделно от това, в заповедта са
посочени фактическите и правни основания за издаването й и формални мотиви
относно срока на наложената принудителна административна мярка, но изложените
мотиви не се съдържат съображенията на административния орган за прилагането на
посочения срок, за който се прилага ПАМ. Дори да се приеме, че от
доказателствата по делото се установява наличието на хипотезата на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС за налагане на ПАМ, но продължителността на действието
на тази мярка не се определя произволно от органа, издател на заповедта, по
негово свободно усмотрение, а с оглед постигането на целта, заложена в закона,
за която се налага – преустановяване на нарушението и препятстване възможността
да се извършват нарушения в бъдеще, съгласно разбирането, прокарано с чл. 22 от ЗАНН.
Не е ясно как с
налагането на ПАМ за посочения в заповедта срок се постига целяната превенция
срещу констатираното противоправно поведение, а по какъв начин са взети предвид
вида и обема на упражняваната в търговския обект дейност, без да се посочени данни
за тях, остава неизвестно.
Извън това настоящата инстанция
счита за нужно да посочи, че обобщените мотиви за определяне на срока на
действие на ПАМ са напълно бланкетни и се ползват при налагане на еднотипни ПАМ
с други заповеди, което обстоятелство е служебно известно на съда. Така напр. по
АД №266/2019г. по описа на АСВТ, при наличие на основания по чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС/неиздаване на фискален бон при извършена продажба и плащане в
брой/, АД №350/2019г. по описа на АСВТ за наложена ПАМ на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС/несъхраняване в обекта на свидетелство за
регистрация на ЕКАФП/, двете разгледани
от настоящия състав, отново е наложена ПАМ за срок от 14 дни по мотиви, аналогични
на настоящите. Такава практика се забелязва при всички актове за налагане
ПАМ/запечатване за срок от 14 дни, с еднакви или подобни мотиви/, издавани от
ответника, независимо от основанията по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, вида на
нарушението или вида и местоположението на търговския обект.
В редица свои съдебни решения
административните съдилища и ВАС приемат, че излагането на мотиви в заповедта
по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на
наложената ПАМ е задължително, като мотивите не следва да са бланкетни, а да са
съобразени с фактите, приети от органа при издаване на заповедта и другите
обстоятелства, включително предходни нарушения и личност на извършителя, за да
може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в
изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК, че не посочването на мотиви относно определения срок, за който се
прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава
съда от възможност да установи, дали актът е в съответствие с целта на закона –
чл. 146, т. 5 от АПК. Нарушаването на
принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение
представлява именно такова несъответствие с целта на закона – по арг. от чл. 6 от АПК. Съдът намира, че за конкретното
нарушение следва да се наложи ПАМ
„запечатване на обект", но не може да определи/измени размера на
наложеното наказание, като според вътрешното си убеждение определи друг срок,
поради което следва да отмени заповедта като незаконосъобразна. Това е така,
защото мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и съдът не
може да го замести, а липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение,
което води до отмяна на акта като незаконосъобразен.
При този изход на делото основателни се явяват претенциите на оспорващя за
разноски по производството. Съдът следва да му присъди направените и доказани
такива в процеса, възлизащи на сума в общ размер на 1 650 лв. и представляващи
държавна такса в размер на 50 лв., депозит на СТЕ в размер на 500 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв. Направеното
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалните представители
на оспорващия съдът намира за неоснователно,
предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, броя на проведените съдебни заседания с
участието на пълномощници, както и фактическата сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №10388/08.03.2019г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ТД на НАП – В. Търново да заплати на „МДМВ“ ООД
от с. Българско Сливово, обл. В. Търново разноски по делото в размер на 1650/хиляда шестстотин и петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: