№ 29987
гр. София, 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110126101 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Гарант
Къмпани“ ООД срещу М. Ц. А. за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 29111/2020г. на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата от 1200.00 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № 000-КН-44094393/27.05.2019г., сключен с
„Форуком и Компания“ ООД - клон София, задълженията по който са били заплатени
от ищеца като поръчител на дълга съгласно сключен с ответника договор за
поръчителство от същата дата, ведно със законна лихва от 07.07.2020 г. до изплащане
на вземането;
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД вр.чл.143, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 485.33 лева - договорна лихва за
периода от 27.05.2019 г. до 25.05.2020 г., заплатена от ищеца като поръчител по
договора за потребителския кредит;
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 13.00 лева – мораторна лихва по договора за
потребителски кредит за периода от 26.05.2020 г. до 03.07.2020 г.;
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл. 143 ЗЗД вр.чл.138 ЗЗД и чл.79 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 1140.00 лева – възнаграждение по
договора за поръчителство от 27.05.2019 г., ведно със законна лихва от 07.07.2020 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между „Форуком и Компания“ ООД–клон София и М. Ц. А. е
сключен Договор за потребителски кредит № 000-КН-44094393 от 27.05.2019г. по реда на
чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по който
кредиторът е предоставил на ответника сума в размер на 1200.00 лв., изплатена на
27.05.2019 г. на каса чрез системата за плащания „Изипей“. Пояснява, че заемът следвало да
бъде издължен на дванадесет равни месечни вноски с падеж на първа погасителна вноска
25.06.2019 г. и краен срок – 25.05.2020г. Поддържа, че задължението на кредитополучателя
по договора е обезпечено с договор за предоставяне на поръчителство от същата дата,
сключен от ответника с „Гарант Къмпани“ ООД, по силата на който ищецът, като
1
поръчител, се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички негови
задължения, както и за всички последици от неизпълнението им, възникнали от договора за
потребителски кредит. Заявява, че поръчителството е поето възмездно срещу плащането на
възнаграждение в размер на 1140.00 лв. Твърди, че на 29.05.2020 г. кредиторът е отправил
до поръчителя покана за плащане на задължението, поради липса на погашения от страна на
заемополучателя, както и че на 24.06.2020 г. е заплатил сумите по договора. Предвид
изложените факти, предявява посочените по-горе искове срещу ответника, като представя
доказателства и претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че е получил от „Форуком и Компания“ ООД–клон София
сумата от 1200.00 лева, но не твърди и не представя доказателства за връщането й. Оспорва
договора като счита, че в същия се съдържат нищожни клаузи, които противоречат на ЗЗП,
ЗПК, ЗЗД и ЗПФУР, без да излага конкретни съображения. Навежда довод, че договорът за
потребителски кредит е сключен в нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като кредиторът и
поръчителят са свръзани лица, поради което възнаграждението по договора за
поръчителство е следвало да бъде калкулирано при определяне на ГПР по ДПК, което не е
сторено, но при включването на този разход ГПР надхвърлял ограничението по закон.
Оспорва договора за поръчителство. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже сключване на договор за потребителски кредит № 000-
КН-44094393 от 27.05.2019г. между „Форуком и компания“ ООД и М. Ц. А.; предаване
заемната сума; размер на договорената възнаградителна лихва; изпадане на ответника в
забава; размер на търсената мораторна лихва; валиден договор за поръчителство между
ищеца и ответника; размер на договореното възнаграждение по договора за поръчителство;
плащане от ищеца на сумите по договора за заем като поръчител.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже плащане на търсените суми.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 29111/2020 г. по описа на СРС, 55 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
27.05.2019г. сумата от 1200 лв. е изплатена на ответника от „Форуком и компания“ ООД–
клон София.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
2
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.02.2023г. от
14.30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати
препис от отговора на ответника. Книжата за ответника следва да се изпратят на
посочения с отговора на исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3