РЕШЕНИЕ
№ 191 дата 10 февруари 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 01 февруари
2021г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 2502 по
описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на М.А.Т. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769--002695/27.11.2020г.,
издадена от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, с
която, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е иззето свидетелството му за
управление на МПС.
Жалбоподателят
счита наложената принудителна мярка за постановена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Възразява, че наказателните постановления, на
които се позовава административният орган не са му били връчени, съответно не
са влезли в сила. Счита, че не са били налице фактически основания за налагане
на принудителната административна мярка, както и възразява, че заповедта не
носи подпис на издателя като задължителен неин реквизит. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата
на сочените в нея основания, като допълнително се позовава на представената от
административния орган справка, която сочи наличие на максимален брой точки,
както и се позовава на обстоятелството, че след като е изтекъл срокът на
валидност на СУМПС то не се постига целеният от закона ефект на принудителната
мярка. Претендира разноски.
Ответникът – Началник група в сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР-Бургас не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи
следното:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като
подадена от надлежна страна, засегната от действието на наложената принудителна
административна мярка и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Със заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769--002695/27.11.2020г.,
издадена от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя М.Т.. В мотивите на заповедта е посочено, че мярката се налага,
тъй като на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни
постановления, описани подробно, както и поради неизпълнение на задължението по
чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Заповедта е
законосъобразна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Видно от разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП, на която се е позовал органа, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Съгласно тази норма, водач на
когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е
длъжен сам да върне свидетелството за управление в съответната служба на
МВР.
За периода, в
който против водача са били издадени наказателни постановления, въз основа на
които са били отнемани контролни точки, е действала Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г.
за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач
на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, съгласно
която, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
В случая,
обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по 7 броя
наказателни постановления, конкретно посочени в заповедта и в справката картон
на водача, издадени в периода от 2008г. до 2011г., а именно: НП №
16562/23.10.2008г. – отнети 3 к.т., НП № 681/17.03.2009г. – отнети 4 к.т., НП №
4350/18.06.2009г. – отнети 4 к.т., НП № 4448/07.08.2009г. – отнети 9 к.т., НП №
7191/28.07.2010г. – отнети 4 к.т., НП № 2040/26.12.2010г. – отнети 8 к.т. и НП
№ 1096/04.05.2011г. – отнети 8 к.т. или общо отнети контролни точки – 40.
Жалбоподателят
оспорва връчването на наказателните постановления и влизането им законна сила,
но видно от отбелязванията върху тях, една част са били връчени лично срещу
подпис, а други са били връчени в условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. По
отношение на тези възражения следва да се има предвид, че за целите на
настоящия процес съдът следва да зачете отразеното в НП относно тяхното връчване
и датата им на влизане в сила. По същество възражението за ненадлежно връчване
може да бъде слушано пред съда разглеждащ жалбата против наказателното
постановление, с оглед установяване спазването на срока за обжалването, но
както се отбеляза, за целите на настоящия процес това възражение следва да се
счете за неотносимо, тъй като пред настоящия съд не се упражнява право на жалба
против НП, поради което съдът зачита отбелязаното в НП относно връчването му по
реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и влизане в законна сила на отбелязаната в тях
дата. От друга страна, дори и да се
приеме тезата на жалбоподателя, че за наказателните постановления той е узнал
най–късно към момента на връчване на процесната заповед на 01.12.2020г., по
делото няма данни и твърдения от страната, че са предприети действия по
обжалването на тези наказателни постановления след издаването на процесната
заповед, поради което, към настоящия момент, следва да се считат за влезли в
сила.
С оглед
изложеното следва да се приеме, че всички посочени от административния орган
наказателни постановления са влезли в сила към момента на издаване на
процесната заповед, а отнетите с тях 40 контролни точки изчерпват напълно
нормативният брой от 39 контролни точки (в периода от 02.09.2009г., когато е
влязло в сила първото НП до 25.05.2011г., когато е влязло в сила последното
НП), поради което за водача е възникнало задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП
да върне СУМПС, което, като не е било изпълнено, обуславя фактическите
основания за издаване на заповед за налагане на принудителна административна
мярка по изземване на свидетелството за правоуправление.
Жалбоподателят възразява, че
свидетелството, което се отнема, е било издадено през м.юни 2015г., поради
което следва да се приеме, че наказателните постановления, на които сега се
позовава административният орган не са съществували, иначе свидетелството не би
било издадено тогава. Възражението е
неоснователно. Безспорно е, че наказателните постановления са били издадени и те
са налични по делото. Видно обаче от справката-картон на водача, ред 24, на
17.05.2013г. е извършено служебно възстановяване на 39 контролни точки. На
какво фактическо и правно основание са били възстановени не е отбелязано в
справката, но към датата на издаване на СУМПС – 25.06.2015г. служебната база
данни е сочила наличието на 39 контролни точки, при наличието на които е било
издадено СУМПС, а не поради липса на издадени наказателни постановления, респ.
липса на отнети точки. В тази връзка съдът отбелязва следното: Съгласно нормата
на чл.157, ал.5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява
моторно превозно средство по реда на ал.4, след като е върнало свидетелството
си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните
органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от
датата, на която е върнато свидетелството. В случая, след като жалбоподателят е
загубил правоспособност да управлява МПС след 25.05.2011г., то на основание
чл.157, ал.4 от ЗДвП е бил длъжен да върне СУМПС и за да придобие отново
правоспособност е било необходимо да се яви на изпит и след неговото успешно
полагане ще разполага отново с контролни точки. Редът и условията за
възстановяване на контролните точки е предвиден в нормата на чл.158, ал.1 от ЗДвП (прил.ред.), а именно: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой
точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1
година, при условие, че водачът е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.3, което удостоверява със
съответните платежни документи и 2. служебно, до максималния размер, след
изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното
наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. При
тази законодателна уредба следва да се приеме, че в която и да е хипотеза на
т.1 или на т.2 на чл.158, ал.1 от ЗДвП, то възстановяване на точки е възможно
само ако водачът е все още правоспособен. Ако той е изгубил правоспособността
си възстановяване на контролни точки не е възможно, поради което не следва да
бъде зачетен записа в справката, че на жалбоподателя са били възстановени
контролни точки на 17.05.2013г., след като след 25.05.2011г. той е загубил
правоспособността си да управлява МПС на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП и по
делото не се твърди и не се установява да се е явил отново на изпит за нейното
възстановяване. Справката няма характер на официален документ, а представлява
само извлечение от служебна база данни, има регистърен характер, поради което и
няма обвързваща съда сила, поради което изводът за наличие или не на
правоспособност у водача съдът прави въз основа на издадените против него
наказателни постановления.
Неоснователно
съдът счете и възражението, че за законосъобразността на мярката се изисква
СУМПС да е валидно, докато в настоящия случай, към момента на издаване на
процесната заповед, свидетелството е вече с изтекъл срок на валидност.
Действително, срокът на валидност на процесното СУМПС е до 25.06.2020г., но
фактическото основание за налагане на мярката не е изтичане срока на валидност
на документа, а поради изчерпване на контролните точки на водача и неизпълнение
на задължението му да върне СУМПС на това основание. В този смисъл, отнемането
на СУМПС на основание чл.171, т.4 от ЗДвП
е мярка за преустановяване на поведението на водача, свързано с неизпълнение на
задължението му да върне свидетелството, което се следва от разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Съдебната практика, на която се позовава в тази връзка страната, не обвързва настоящия
съд.
Неоснователно
съдът счете и възражението за липса на подпис на заповедта, като за целта
жалбоподателят представи връчения му екземпляр на административния акт. Същият
съдържа подпис макар и бледо копиран, но по-четлив екземпляр е представен с
административната преписка на л.21.
На основание
горните мотиви жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради
което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Т. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0769--002695/27.11.2020г., издадена
от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: