№ 1549
гр. Плевен, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430100901 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на П. Д. А. чрез адв. Б.,
срещу против ****, със седалище и адрес на управление ****, със седалище и
адрес на управление ****, представлявано от ****.а, с която са предявени:
1/иск за прогласяване нищожността на сключен между ищеца и първия
ответник ****, договор за потребителски кредит **** г.; 2/иск за прогласяване
нищожността на сключен между ищеца и втория ответник ****, Договор за
възлагане на поръчителство от 13.05.2023г..; 3/при условията на евентуалност
- в случай, че бъде прогласена недействителността на договор за
потребителски кредит - иск за осъждане на ****, да заплати на ищеца, като
недължимо платена сума в размер на 91,75 лева, представляваща договорна
лихва за периода 13,06,2023г. -13,10,2023 г.; 4/при условията на евентуалност -
в случай, че бъде прогласена недействителността на договор за предоставяне
на поръчителство - иск за осъждане на ****, да заплати на ищеца, като
недължимо платена сума в размер на 523,25 лева, представляваща
възнаграждение за предоставено поръчителство по договор за възлагане на
поръчителство за периода 13,06,2023г. -13,10,2023г. Твърди се, че на
13,05,2023 г. ищецът сключил с първия ответник договор за предоставяне на
1
потребителски кредит **** по силата на който на ищеца бил предоставен
паричен заем в размер на 1000,00 лева, при ГЛП - 36%, срок на издължаване -
5 вноски, последната дължима на 13.10.2023г., при ГРП - 42,27%. Посочва се,
че при сключването на договора е предвидено условие за обезпечаване на
същия, като са дадени три възможности - но без реална възможност за избора,
като е предоставена единствена възможност - подписване на договор за
възлагане на поръчителство, при възнаграждение в размер на 523,25 лева.
Навеждат се доводи за нищожност на Договора за кредит на основание чл.22
от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - излага
се, че съгласно условията на Договора за потребителски кредит лихвеният
процент по кредита бил в размер на 36,00 %, а годишният процент на
разходите 42,27%. Твърди се, че в действителност приложения в кредитното
правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, че кредиторът
вписвайки в контракта ГПР,заблудил потребителят, като използваната
заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката
за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни
последици по чл.22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса
на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски
кредит по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи се, че уговореното възнаграждение за
фирма - поръчител, било разход по кредита, който следвало да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото
оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Поради невключването на
възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Поради това, че кредиторът не представил вярна
информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе
информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и
възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност
довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.
Противоречието на процесния договор за кредит на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно
чл.22 от ЗПК, а съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. Ето защо ищецът счита, че в случая заемателят дължи връщане по
2
договора само на получената сума които вече са заплатени на заемодателя, а
всичко платено над чистата стойност на получената като главница сума от
1000 лева е платено при изначална липса на основание с оглед
недействителността на договора, поради което подлежи на връщане. Твърди
се, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за
осигуряване на лично обезпечение противоречало и на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. Сочи се, че възлагането на потребителя да
заплаща задължения, които следвало да изпълнява кредитора било в
изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-
слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не
би се съгласил ако кредитодателят действал добросъвестно. Поради това бил
изпълнен общия фактически състав на чл.143 от ЗЗП и с оглед на
неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на
договорна уговорка тази договорка следвало да бъде квалифицирана като
неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Навеждат
се още доводи, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той
можел да съществува валидно единствено при условие, че съществува
действителен главен дълг. По съображенията, изложени по-горе за нищожност
на кредитната сделка не бил породил правно действие и сключения договор за
учредяване на поръчителско правоотношение. Като следствие от изложеното
се отправя искане за постановяване на решение, с което: 1/да се прогласи
нищожността на сключен между ищеца и първия ответник ****, договор за
кредит2/да се прогласи нищожността на сключен между ищеца и втория
ответник ****, Договор за възлагане на поръчителство ; 3/при условията на
евентуалност - в случай, че бъде прогласена недействителността на договор за
потребителски кредит №*********/06,10,2022 г. - иск за осъждане на **** и
****, да заплати на ищеца, като недължимо платени суми.Претендират се
разноски
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът **** ангажира писмен отговор, в
който оспорва предявените искове. Направено е искане за задължаване на
ищеца да представи доказателства за извършените плащания по процесния
договор. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът **** депозира писмен отговор, в
който признава предявените искове.
3
С определние от 16.10.2025г. е направено изменение на осъдителния
иси само относно договорната лихва , като занапред да се чита за сумата
54,15лв.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства от фактическа
страна установи следното:
Безспорно по делото е, че е сключен договор за потребителски **** по
силата на който на ищеца бил предоставен паричен заем в размер на 1000,00
лева, при ГЛП - 36%, срок на издължаване - 5 вноски, последната дължима на
13.10.2023г., при ГРП - 42,27%. Посочва се, че при сключването на договора е
предвидено условие за обезпечаване на същия, като са дадени три
възможности - но без реална възможност за избора, като е предоставена
единствена възможност - подписване на договор за възлагане на
поръчителство, при възнаграждение в размер на 523,25 лева.Съгласно чл.1,
ал.2 от договора страните са договорили, че заемът може да се обезпечи с една
от дадените три възможности: поръчителство от две ФЛ, наети на безсрочен
трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в
размер на 1500,00 лева; неотменима и безусловна банкова гаранция одобрена
от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя
дружество. Страните са се споразумели предоставеният кредит, както и
дължимите лихви, да бъдат изплатени на 5 вноски, съгласно погасителния
план към договора.
Установява се и сключването на Договор за възлагане на поръчителство
между ищеца и **** на 13.05.2023г.
От погасителния план към кредит, се установява, че в уговорените
месечни вноски са включени съответна част от главница и лихва - общо 218,25
лева, платими на определени дати на падеж. Погасителният план с включено
възнаграждение за поръчителство предвижда и 104,65 лева възнаграждение за
поръчителство, платимо на датите на падеж на месечните погасителни вноски.
Отделено като безспорен факт е, че ищецът е погасил част от кредита
две вноски, както и възнаграждението за поръчителство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
4
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл.
21, вр. чл. 19, ал.5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП, и чл.55, т.1 от
ЗЗД, които са процесуално допустими.
Безспорно е сключен договор за паричен заем между ищеца и първия
ответник, който има характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и неговата действителност следва да се съобрази
с изискванията на специалния закон ЗПК и с общите изисквания за валидност
на договорите съгласно ЗЗД. Съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е
посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера
на ГПР дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата
услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Според §1, т.2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от
потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
разглеждания случай в договора за паричен заем е посочен размер на ГПР при
определени допускания, но от същия не става ясно какви точно разходи са
включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от
формиращите го компоненти, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1
от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Тоест липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са
включени в него и как се формира конкретният размер на разходите по
кредита. С това допълнително плащане - за възнаграждение за поръчител, се
покриват разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй
5
като представляват условие за сключване на самия договор, и които са били
предварително известни на заемодателя с оглед обстоятелството, че
поръчителят е одобрен и известен на заемодателя и от клаузите на
поръчителството става ясно, че възнаграждението е пряко обвързано с
погасителните вноски по кредита, и дължимо наред с тях. След като тези две
условия са налице, разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК изисква стойността
на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да бъде
включена в размера на ГПР. Посочването в договора на стойност на ГПР и
обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, въвежда
потребителят в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния такъв,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което
пък води до нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че
клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя,
е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата
цялост. Невключването на скрития разход за възнаграждение за поръчителство
към ГПР противоречи на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
изискването на тази норма не е удовлетворено. Съгласно чл.22 от ЗПК когато
не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - т.12 и т.20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7 - т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В
разглеждания случай настоящият съдебен състав приема, че сключеният
Договор за потребителски кредит , не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, защото посочения ГПР не отговаря на действителния такъв, в
който следва да бъде включено възнаграждението за поръчителство.
Осъществяването на този фактически състав от нормата на чл.22 от ЗПК
обуславя основателност на предявеният иск срещу първия ответник, поради
което следва да бъде уважен.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1
от ЗЗД.
6
Предвид изложените по-горе мотиви за недействителност на процесния
договор за кредит, то платеното по него над предоставената главница от
54,15лева, следва да се приравни на платено при изначална липса на
основание. На основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При
горните доводи и предвид обстоятелството, че е заплатена на ,**** сумата от
54,15 лева, следва, че предявеният иск по чл.55, т.1 от ЗЗД е основателен. С
оглед установената недействителност на договора за кредит, потребителят
дължи връщане само на усвоената сума - 1000,00 лева, а платеното в повече -
сумата от 54,15лева, се явява платена без основание. На основание
изложеното, предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло като
основателен и в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от 54,15лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ – 12.02.2025г.
Нищожността на договора за паричен заем води и до нищожност на
договора за предоставяне на гаранция. Този договор има акцесорен характер
спрямо договора за паричен заем, служи за обезпечаване на задълженията по
договора за заем и не може да съществува самостоятелно и отделно от него.
Съгласно чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за
действително задължение. В случая липсват валидни задължения, които да
бъдат обезпечени, следователно договорът за възлагане на поръчителство е
нищожен поради липса на предмет, а предявеният иск срещу ответника **** –
основателен и съогвето основателнсе явява иска и за сумата 523,25лв.Още
повече, че е направено и признание на исковите претенции от този ответник.
По отношение на разноските
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК. Представен е списък с разноски, като имаме двама
ответника с по два иска спрямо всеки и само вторият е направил възражение
за редукция. Не е разпределено от ищеца адвокатското възнаграждение за
недействителността на договорите- поради което съдът приема, че е по-по
равно разпределено за двата установителни иска срещу двамата ответници
или по 500лв. за всеки иск.При това положение първия ответник дължи на
ищеца внесена д.т. 100лв., адвокатско възнаграждение 900лв. за двата иска/ не
е направено възражение за редукция/, а вторият ответник дължи д.т.заплатена
7
100лв. и адвокатско възнаграждение общо 600лв. за двата иска.Съобразено е
фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за потребителски кредит****.,
сключен между П. Д. А., ЕГН**********, като потребител, и ****, със
седалище и адрес на управление ****, като кредитодател, на основание чл.22,
вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл.55, т.1 от ЗЗД ****, със седалище и адрес на
управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН**********, сумата от 54,15
лева, представляваща недължимо платена сума за договорна лихва за периода
13.06.2023г.-13.10.2023г. по договор за потребителски кредит ****.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за възлагане на поръчителство от
13.05.2023г., сключен между П. Д. А., ЕГН**********, като клиент и ****, със
седалище и адрес на управление ****, като поръчител.
ОСЪЖДА на основание чл.55, т.1 от ЗЗД ****, със седалище и адрес на
управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН**********, сумата
523,25лв., представляваща недължимо платена сума по договор за възлагане
на поръчителство от 13.05.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ****, със седалище и адрес
на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН**********, сторените
деловодни разноски, в размер на 1000лв. общо.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ****, със седалище и адрес
на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на ****, с ЕГН **********, с настоящ
адрес в ****, сторените деловодни разноски 700лв. общо.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Плевенски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8