Присъда по дело №328/2016 на Окръжен съд - Разград

П Р И С Ъ Д А  № …

 

гр. Разград, 10 юли 2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

         Председател: Анелия Й.

                    Съдия: Емил Стоев

 

              Съдебни заседатели: А.М.                                                                                        М.К.

                                        В.С.

 

секретар Д. Георгиева, с участието на прокурора Е. Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев нохд №328 по описа за 2016 година,

 

П Р И С Ъ Д И :

          Признава подсъдимия В.Д.Ф., български гражданин, роден на *** ***, с начално образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН ********** за виновен в това, че на 25 срещу 26.12.2014 г. в гр. Завет, Област Разград, отнел с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - пари в размер на 220 лева, от владението на 75-годишния Н.Р.Д. ***, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийство на 75-годишния Н.Р.Д., с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от 20 (двадесет) години.

          Определя първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ ЗИНЗС.

Времето, през което подсъдимият В.Д.Ф. е бил задържан, на основание чл. 59, ал. 1 НК, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, считано от 21.10.2015 г.

Признава подсъдимия В.Д.Ф., за невиновен в това, че на 25 срещу 26.12.2014 г. в гр. Завет, Област Разград, отнел с намерение противозаконно да присвои мобилен телефон „Нокиа“ със СИМ карта на стойност 60 лева, от владението на 75-годишния Н.Р.Д. ***, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийство на 75-годишния Н.Р.Д. и го оправдава по обвинението в тази му част за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК.

Осъжда подсъдимия В.Д.Ф. да заплати, на основание чл. 45 от ЗЗД, на П.Г.Д. от гр. Исперих, с ЕГН ********** обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от престъплението в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от 26.12.2014 г. до окончателното им заплащане.

Осъжда подсъдимия В.Д.Ф., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,  да заплати на П.Г.Д. от гр. Исперих, с ЕГН ********** сумата 3 000 лв. – разноски по производството – адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. С..

Осъжда подсъдимия В.Д.Ф., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. З.С. сумата 4500 лв. – адвокатско възнаграждение и 2800 лв. – разноски.

Осъжда подсъдимия В.Д.Ф. да заплати по сметка на Разградски окръжен съд сумата 8 000 лв. – държавна такса върху гражданския иск.

Осъжда подсъдимия В.Д.Ф., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на Републиканския бюджет направените от ОД МВР Разград разноски по водене на наказателното производство във фазата на досъдебното производство в размер на 20 687, 51 лв.

Осъжда подсъдимия В.Д.Ф., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати, по сметка на ОС Разград, направените разноски по водене на наказателното производство във фазата на съдебното производство в размер на 9 467, 24 лв.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд Варна в петнадесетдневен срок.

 

 

Председател:                                                   Съдия:                        

 

 

 

 

Съдебни заседатели : 1.                              2.                                3.

ДГ

Производството пред първата инстанция е образувано по внесен обвинителен акт от прокурор в Окръжна прокуратура Разград, по ДП №290-ЗМ-8/2014 г. на РУ МВР Кубрат, против В.Д.Ф. по обвинение в това, че:

На 25 срещу 26.12.2014 г. в гр. Завет, отнел с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи: пари в размер на 220 лева и мобилен телефон „Нокиа“ със СИМ карта, на стойност 60 лева, от владението на 75-годишния Н.Р.Д. ***, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийство на 75-годишния Н.Р.Д. - престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК.

 

Съдът, на основание чл. 76 от НПК, е конституирал частни обвинители:

П.Г.Д. (молба вх. №4688/15.11.2016 г. на л. 69) и

Г.Н.Д. (молба вх. №4768/21.11.16 г. на л. 77).

 

Съдът, на основание чл. 84 и сл. НПК, е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от П.Г.Д. (искова молба вх. №4688/15.11.2016 г. на л. 69), против подсъдимия В.Д.Ф., за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат от престъплението, в размер на 200 000 лв. и законната лихва върху сумата от датата на увреждане. На основание чл. 84 и сл. НПК П.Г.Д. е конституирана като граждански ищец.

 

В съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и счита, че е събрана съвкупност от множество доказателства, които сочат, че автор на Д.ието е подсъдимия.

Прокурорът заявява, че най-подходящото наказание е доживотен затвор без замяна, тъй като се касае за изключително тежко престъпление, което се извлича от обективно установените действия на подсъдимия, начина на извършване на Д.ието, неоправдано осъществената агресия, причинените множество увреждания, извън тези причинили смъртта на пострадалия, предприетите действия незабавно за укриване на трупа и целите на наказанието по чл. 36 НК не биха били постигнати с налагане на по-леко наказание.

Прокурорът счита, че гражданският иск е доказан по основание и по размер.

 

 

          В съдебните прения адв. С. – повереник на П.Г.Д. – частен обвинител и граждански ищец и на Г.Н.Д. - частен обвинител заявява, че фактите изложени в обвинителния акт са доказани по безспорен и категоричен начин. Намира, че обясненията на Ф., че не  е извършил Д.ието са защитна версия и не отговарят на обективната истина. Счита, че въз основа на показанията на С.А., че е видяла трупа и присъствала на хвърлянето му в язовира, на Н.А.Х. – Ш., на Д. С., както и на другите гласни и веществени доказателства, които са в пълно съответствие и се допълват, следва да се приеме за установено по безспорен начин авторството на Д.ието, че смъртта на Н.Д. е причинена от В.Ф. по време на грабежа от дома му.

От името на доверителите си моли съда да наложи най-тежкото  наказание предвидено за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 – доживотен затвор без замяна. Сочи основанията за налагане на наказанието в това, че смъртта е настъпила по особено мъчителен начин, установени са увреждания, които дават основание да се приеме, че Д. се е защитавал, преживял е болката от нанесените увреждания прижизнено, имало е продължителност на процеса на настъпване на смъртта и най-вероятно не е настъпила едноетапно, а в продължителен период от време.

Претендира за заплащане на разноски и възнаграждение за оказаната безплатна помощ.

 

В съдебните прения адв. К. – повереник на П.Г.Д. – частен обвинител и граждански ищец заявява, че счита въз основа на доказателствата, в тяхната цялост и поотделно, че Д.ието, изпълващо признаците на съставното престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК, е доказано от обективна и субективна страна по несъмнен и категоричен начин, независимо със или без специалните разузнавателни средства. Моли съда да признае подсъдимия В.Д.Ф. за виновен по повдигнатото обвинение и наложи, предвиденото в закона най - тежко наказание доживотен затвор без замяна. Изтъква, че жертвата е умъртвена по особено мъчителен и продължителен начин - множество счупвания и кръвонасядания, свидетелстващи за множество удари върху тялото, за това че е бит и измъчван многократно, за да каже къде са парите.    Като аргумент за налагане на най-тежкото наказание се сочи и личността на подсъдимия, тъй като извършеното Д.ие разкрива една по-висока степен на обществена опасност от типичната за този вид Д.ия, защото е извършил престъплението хладнокръвно и безцеремонно, което го характеризира като жесток и бездушен човек, незачитащ човешкия живот.

По отношение на предявения граждански иск моли да бъде уважен в предявения размер, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на деликта - противоправно Д.ие, вина, вреда, причинна връзка - необходими за реализиране на отговорност. Между починалия и съпругата му – граждански ищец, според повереника, е съществувала силна духовна връзка и хармонични взаимоотношения, основани на обич, доверие, и взаимна морална и материална подкрепа. Съгласно чл. 52 ЗЗД, съдебната практика и липсата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, законосъобразното и справедливо обезщетение на гражданския ищец П.Д. за неимуществени вреди, според адв. К., следва да бъде в претендирания размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 26.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират и за разноските по делото.

 

Подсъдимият В.Д.Ф. дава обяснения в хода на съдебното производство. Не се признава за виновен. Твърди, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Заявява, че С.А. му признала, след като я набил, че „въпросната вечер, с тъй наречения Мемо, са извършили това престъпление.“ Според подс. Ф. се е върнал от Германия с 1200 евро, които получил от работодателя си, без да ги е заработил,  показвал е парите когато играел карти на 24.12.2014 г. Твърди, че С.А. с „целия Завет приспивала“, че имал съмнения че имала „интимни отношения с бай К.“, че употребявала алкохол, вземала наркотици.

 

В съдебните прения защитникът на подсъдимия Ф. – адв. З. заявява, че в хода на процеса не се е стигнало до разкриване на обективната истина. Защитникът счита, че нито от материалите от ДП, нито от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, може да се изведе категоричен извод за това извършено ли е престъпното Д.ие по начин, по който е формулирано обвинението, извършено ли е от подс. Ф. и извършено ли е виновно.

Защитата посочва, че разследващите органи не са си свършили работата в пълнота, не са работили по всички възможни версии и варианти, и това е довело до предимно много некатегоричен обвинителен акт и доказателства, които са негодни.

Адв. З. намира, че непрецизни, нерегламентирани и като такива незаконосъобразни действия по разследването, наред с множество пропуски от разследващия орган, водят до усложнения до изключителна трудност и сложност на делото.

Сочи, че в извършения първоначален оглед на дома на изчезналия, липсват данни за множество от твърдените в обвинителния акт факти – например не се споменава за фекалии, не са предприети действия по изземване на материал, за да се установи що за зацапвания представляват тези твърдени фекалии, чието естество не е установено.

Изтъква, че фотоалбума към протокола за оглед е без заверка на страниците, нито една от снимките не е номерирана, не дава представа за обекта на заснемане, конкретизация на помещение, разположение на помещение, разположение на вещи в помещение.

Сочи, че в протокола за извършен оглед на 27.12.2014 г. от 11, 25 ч. до 15 ч. е отразено, че са установени петна с кафяв цвят и специфичен мирис на фекалии, като в протокола е вписано, че са направени фотоснимки, без отразяване на броя им в протокола, страниците са незаверени, снимките са неномерирани, неидентифицирани към кое веществено доказателство са относими, нито е отразено на кой номер обект, коя снимка съответства.

Защитникът намира, че при установяване на трупа е нарушен чл.156, ал. 3 НПК, тъй като при извършване на огледа всичко се изследва така, както е заварено, а след това се правят необходимите размествания. Освен това не следвало съдебен лекар да дава указания по разследването - как да бъде вързан, за коя ръка трупа, как да бъде издърпан, да бъде придвижен, за да се фотоснима, да се документира, да се установят действителните факти и състояния на обекта. Протоколът е изготвен от разследващ полицай и той би следвало да указва действията.

В протокол за оглед на веществени доказателства от 24.02.2015 г., извършен в гр. Русе, са посочени две имена на лицата, извършили огледа и не е посочен ЕГН. За описания обект - сив на цвят потник, няма документ за изземване като веществено доказателство. Отразено е, че са направени фотоснимки, такива липсват.

 

Подобни нарушения се сочат от адв. З. и в последващи протоколи, както и че са налице зачерквания и поправки. Защитникът намира, че е допуснато нарушение като не са вписани ЕГН на лица, участвали в оглед, на лицата запазили местопроизшествието.

 

Изтъква, че разпореждане за претърсване и изземване е от 09.03.2015 г. по чнд № 109/2015 г., а такова дело липсва, не е приложено, не е приобщено.

 

Защитникът отбелязва, че 99% от свидетелските показания, които бяха дадени в съдебно заседание, съдържат прочитане на показанията от ДП, като липсва в протоколите отразено основание, на което се прочитат показанията от ДП - от 19.12.2016 г., от 27.12.2014 г., от 07.01.2015 г., от 24.01.2018 г. и от 04.05.2017 г.

Според адв. З.  проверка на ИВСС по подаден от подсъдимия сигнал вх. № Кж-17-613/31.01.2019 г.,  с получен отговор с вх. № Ж-17-613/12.03.2019 г., в духа на аналогията, след като първоопределения, първоназначения наблюдаващ прокурор, си е подала отвода след като разбрала, че спрямо нея има подадена жалба от страна на обвиняемия в Главна прокуратура, то и извършвана проверка по настоящото съдебно производство, няма как да е станала неизвестна на настоящия съдебен състав и би следвало, при една такава проверка, извършена от контролна инстанция висша, да бъде знак за отвод на настоящия съдебен състав.

 

Защитникът се позовава на липсата на преки доказателства и на това, че никой не е видял В.Ф. да се е заканвал някога, някъде и пред някого, че ще осъществи саморазправа с убития, да казва пред някого, че отива към дома на убития, да тръгва в посока към дома на убития, да влиза в дома на убития, да излиза от дома на убития, да изнася трупа на убития от дома му. Както и на това, че не са установени никакви следи от присъствие на В.Ф. в дома на убития.

Към процесуалните нарушения защитата посочва и липсата на криминалистична регистрация на В.Ф., който до настоящия момент не фигурира в регистрите на ОДМВР, като лице обвиняемо за тежко престъпление, т.е. той няма качеството на такова лице за ОДМВР-Разград, респективно и за настоящото производство.

 

Защитникът адв. З. намира, че от показанията на свидетелите Т.Д.А. - племенник на Н.Д., Х.Н.Х., В.А.М. и показанията на самите пострадали П.Д. и Г., могат да се направят много изводи и то значителна част от които не съответстват на обвинението, недоказващи и неподкрепящи тезата на обвинението.

Не е изследвано според адв. З. защо е преместено кученцето отпред, което е пазело вратата и много е лаело, точно в този ден и коя е била необичайната причина да бъде толкова весел и щастлив Н.Д.. Според защитата, се установява, че вратите на къщата са били оставени отключени. Защитникът посочва, че СРС-та в т. 5, стр. 13, 14 и 15 жена разговаря с В.Ф., намесва се в разговора му със С.: „Групов секс ще правиш“.

Според адв. З. са налице  данни в насока, че Н.Д. е имал връзка и интимни контакти със С. – основен свидетел, на който се позовава обвинението.

Защитата намира, че не е установен и точен час на тръгване на Ф. от играта на карти. Според адв. З., с изключение на първото заключение, което е след установяване на трупа, изготвено от съдебния лекар П.Д., на л. 57-58, експертизите са преиначени, пренасочени с час, както на тръгване на Ф. от компанията с карти, така с час на смъртта, в унисон с хипотетичните твърдения в обвинителния акт така, че да бъдат най-близки и достоверни.

Защитата намира за странни показанията на св. К.Ф. - поемно лице при първоначалния оглед, който казва, че видял леглото почти небутано.

Според адв. З. св. С.А. в 6-7 протокола за разпит, посочва десет различни версии и варианти.

Защитата обръща внимание и на обстоятелството, че С., М., А. и В.Ф. са лица от ромски произход, с типични за тях врътки, номера, нагаждания, промяна, клюки, сплетни, предавания от един на друг и историята представлява един развален телефон, който в един момент е приел такъв чудовищен и зверски израз в обвинителния акт. Като обвинителния акт се позовава на една биотрасологична експертиза, която прави изводи относно това какво е мислил обвиняемия.

Адв. З. намира за превратни твърденията за финансовите нужди на семейството на подсъдимия, тъй като по сходен начин живеят хората в България - има семейства с по три, четири члена, които живеят с 500 лв. и подс. Ф. е бил във финансови затруднения, колкото половин Завет е бил във финансови затруднения. 

Защитникът посочва, че не са намерени банкноти, не е намерен мобилен телефон и счита, че подсъдимият е невинен.

Алтернативно развива доводи за продължителността на производството, което обуславя необходимост от компенсация на подсъдимия, при определяне на наказанието. По отношение на гражданския иск, ако подсъдимият бъде признат за виновен, обезщетението следва да бъде определено по справедливост.

Прави възражение за прекомерност на разноските на частните обвинители и гражданския ищец.

 

В съдебните прения подсъдимият Ф. заявява, че:

Поддържа казаното от защитника си. Заявява, че на всички свидетели е оказано някакво влияние, заплашвани са от разследващите. Изтъква, че държавното обвинение и адвокатите, го изкарали изрод, безскрупулен, хладнокръвен, убиец, а едва ли не С. света вода ненапита, а по Решение № 6 на КРС от 21.02.2012 г. № 52/2011 г. по дело за развод, е посочено защо са се разделили, защо е спечелил родителски права, защо държавата ги е отнела от майката.

Иска от съда да не се вслушва във фантасмагориите на обвинителния акт, а да се съобрази със събраните конкретни доказателства, с преки очевидци, с преки свидетели, с оглед способите на доказване в НПК, отпечатъци, биологични материали за ДНК.

 

В реплика адв. С. посочва, че:

Посочените от защитата пороци - липса на номер на страница, две вместо три имена, ЕГН, дори и да представлява нарушение, то те не са нарушения от категорията на съществените, които да правят изцяло негоден протокола и да изключат той да е доказателство за извършеното процесуално следствено действие.

Не счита, че е съществено процесуално нарушение приобщаването чрез прочитане на показания на свидетели от ДП, без конкретно да бъдат посочени страници в делото, на които се намират, защото тези страници са описани и в обвинителния акт и са индивидуализирани достатъчно и е ясно кои от свидетелските показания от ДП са приобщени.

Документ от Инспектората на ВСС от 12.03.2019 г. не е приеман като писмено доказателство и няма как да се обсъждат доказателства, които не са в делото.

Липсата на криминалистична регистрация на подсъдимия, няма отношение към доказването по делото, а към изпълнение задълженията на МВР  по Наредбата  за криминалистична регистрация.

Следва да се вземат предвид показанията на С.А. единствено, дадени пред съда на 23.12.2016 г. и в разпита на 10.03.2015 г., приобщен чрез прочитане в съдебното производство, тъй като всички други показания, цитирани от защитата, не могат да залегнат в основата на присъда, защото не са приобщени в съдебната фаза на процеса.

Намира, че алтернативната версия на защитата за причиняване на смърт по непредпазливост, се опровергава от установената причина за смъртта - душене до окончателно спиране на дъха, което кореспондира само на субективна страна на Д.ието - умисъл.

Няма доказателство дали са били заключени вратите външната на двора и вътрешната към датата на Д.ието. Затова всички разсъждения за това дали са били отключени, вечерта ли са били отключени, кога са били отключени са едно произволно предположение.

Всякакви произволни предположения, които могат да направят страните и които нямат опора в доказателствения материал, не могат да разколебаят категоричността на косвените доказателства. По делото има доказателства, че малкото кученце (това са показанията на св. Г.Д.) е преместено отзад, защото се е чувствало по-добре. В този смисъл не може въз основа на предположение да се приеме, че то е преместено, за да се приеме късна гостенка.

Не съществува по делото нито данни, нито доказателство Н.Д. въпросната вечер да е излизал по бельо и да е отключвал на някого.

Не съществува никаква връзка между демонстрираното весело настроение пред свидетеля Т.А. и нещо от инкриминираната нощ, може да се направи и друго произволно предположение - че е било Коледа, семейството е християнско, може от това да е била продиктувана радостта му.

Намеци, които са недоизказани и се стремят да покажат, че някак си е имало връзка между С. и Н.Д., са без опора в доказателствата. Следва да се отчете, че С. е била родилка на 11 дни.

 

В последната си дума подс. Ф. заявява, че иска да се даде вяра на първите показания на С., дадени на ДП пред съдия, пред прокурор, пред разследващ полицай, и на първите показания на свидетеля А.Ю. и З. Ю., тъй като първите им показания са по-пресни, по-близки от извършването на престъплението.

Счита, че разградският окръжен съд,  без да се подчинява на държавното обвинение, единствено следва да се подчини на закона и да вземе своето най-разумно и най-логично решение.

 

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият В.Д.Ф. е български гражданин, роден на *** г. в гр. Русе, с регистриран адрес в гр. Завет, има начално образование, не е осъждан.

Ф. е отгледан от баба си по майчина линия - Фатме и е израснал в дома й в гр. Завет, на ул. „Искър“ № 22, заедно с брат си - С. (Мотлу) Ф. и сестра си - Л. (Асие) Ф..

Ф. нямал придобита професионална квалификация, работел обща физическа работа. Ф. бил работлив, рядко употребявал алкохол.

 

През 2009 г. В.Ф. сключил граждански брак със св. С. (Т.) А.. Бракът бил прекратен с решение №6/22.02.2012 г. по бр.д. №52/2011 г. РС Кубрат, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на С.А.. След развода Ф. и А. заживявали периодично заедно в страната и извън нея. Отношенията помежду им били непостоянни – понякога добри, понякога конфликтни.

 

В.Ф. и С.А. имат три деца, родени съответно през юли 2011 г., април 2013 г. и декември 2014 г.

 

През 2012 г. с постановление №4/23.03.2012 г. на Ф. била наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 218б, ал. 1 НК за това, че на 14.01.2012 г. в гр. Завет в 02 часа извършил кражба на месо и суджук на обща стойност 220 лв., като е възстановена щетата.

 

След раждане на второто дете - на 09.04.2013 г. в гр. Разград, св. С.А. се установила в България, в гр. Завет, в жилище на ул. „Искър“ № 41. Ф. работел, предимно в Германия, и осигурявал средства за издръжката на децата си и на св. А.. Нямал постоянна работа и не получавал голямо възнаграждение. В България Ф. също работел – обща физическа работа, за да може да осигури средства за издръжка на семейството си. Семейството не живеело охолно. В.Ф. бил грижовен баща, полагал усилия да осигури средства за издръжка на св. А. и децата им.

 

Ф. е с ограничени интереси, без мотивация за личностно развитие, несигурен, прикрит, потаен, с недоверие към другите. Личността на В.Ф. е незряла, примитивна, несигурна, скована, с ниско самочувствие. Във фрустриращи ситуации отреагира импулсивно и бурно, често няма способност да контролира емоциите си, импулсивен е, с агресивна нагласа. Ф. няма интелектуален дефицит, не страда от психично заболяване. Няма данни за психични, психологични и поведенчески отклонения, които да пречат на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. (личностовите характеристики и психичната годност на Ф. са установени при проведеното психиатрично и психологическо освидетелстване в изпълнение на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза - л. 141 и сл. от т. 5 от ДП). Непосредствените впечатления на съдебния състав също не водят до съмнение във вменяемостта на подсъдимия, в годността му с оглед неговото физическо и психическо състояние на участва в производството.

В.Ф. е с кръвно-групова принадлежност 0 /алфа,бета/.

В.Ф. е 165, 5 см., с тегло 64 кг., без съществени физически дефекти, със запазен опорно-двигателен апарат.

 

В гр. Завет, на ул. „Искър“ №10, живеели 75-годишния Н.Р.Д. и съпругата му — св. П.Д.. Живеели там заедно повече от 15 години. Преди това живеели в гр. Исперих. Н.Р.Д. и съпругата му — св. П.Д. имали продължителен брак и се разбирали добре, Д. разчитала много на съпруга си. Семейство Д. отглеждали пчели, домашни животни, добивали яйца и месо, произвеждали плодове и зеленчуци, както и домашно вино и ракия. Част от произведеното продавали и реализирали допълнителни доходи. Получавали доходи и от рента. В града знаели, че не са бедни хора и имат достатъчно доходи.

Н.Д. и П.Д. поддържали близки и топли отношения със семейството на дъщеря им, която живеела в гр. София. Внукът им гостувал в гр. Завет, поради което имали и компютър в дома си.

Н.Д. бил на ръст около 164 см., с тегло около 60 кг. Д. бил в добро здраве за възрастта си, физически активен, енергичен, работлив, занимавал се с отглеждане на животни, вършел тежка физическа работа. Д. бил привързан към животните, към кучетата си.

Н.Д. употребявал умерено алкохол.

Обикновено заспивал на включен телевизор. Заспивал към 23-24 часа, спял дълбоко първия си сън и към 02-03 ч. ставал, ходел до тоалетна и угасял телевизора. Когато било топло си лягал по бельо.

Обикновено Н.Д. и П.Д. заключвали жилището си. Д., през нощта и да идвал някой, не отварял, нито отивал да види кой е. Казвал на съпругата си: „Който е - да си заминава.”

 

Н.Д. и св. П.Д. познавали подс. В.Ф. и семейството му. Ф. помагал на Д. при цепене и прибиране на дърва, както и в други по-трудоемки дейности. За помощта получавал заплащане от Д.. Давали му и хранителни продукти и един път ½ л. ракия. Ф. не пиел много и не е искал да му дават алкохол. Случвало се Ф. да поиска от Д. и да получи пари на заем, които след това връщал.

Ф. и семейство Д., поддържали контакти, съответно подсъдимият имал възможност да опознае добре бита и навиците им. Въпреки близостта подсъдимият не бил влизал вътре в къщата на Д..

По време, когато Ф. бил извън страната, св. С.А. помолила св. П.Д., понеже е медицински лаборант, да й направи инжекция. Д. се съгласила, поканила я на терасата на къщата, където А. седнала на стол и там направила инжекцията. Св. Д. отказала на предложението на св. А. да си плати.

Не се установява по делото подс. Ф. и жената, с която съжителствал – св. А. да са влизали, до декември 2014 г., в къщата на Н.Д. и П.Д..

 

Жилището, което обитавало семейството на подс. Ф. и съответно жилището, обитавано от семейството на убития Н.Д.,***, на разстояние около 155 метра, като жилището, в което живеел Ф. със семейството си било разположено на по-голяма надморска височина, съответно 252, 40 и 249 метра. Наклонът между двете жилища е 2, 48%. Настилката на улица „Искър“ била асфалтова, на места компрометирана.

 

На около 300 м. в северна посока от последната къща на ул. „Искър“ в гр. Завет се намирал язовир „Мелницата“, със земнонасипна стена с дължина около 100 м. и широчина 7 м.

 

На 14.12.2014 г. св. С.А. родила. На 21.12.2014 г. се върнал от Германия, където бил да работа, подс. Ф.. На следващия ден посетил съседите си - Н.Д. и П.Д., в дома им, почерпил ги за новороденото дете с бонбони и бира, споделил, че работи в поликлиника - грижел се за градината и бил добре.

За предстоящите Коледни празници св. П.Д. щяла да пътува до гр. София при семейството на дъщеря си – св. Г.Д.. На 27.12.2014 г. било запланувано да се върне в гр. Завет със зет си и да колят прасе.

По това време Н.Д. и П.Д. съхранявали в дома си парични средства – 20 лв., под покривката на масата, 200 лв. – остатък от пенсиите им – в шевната машина и 2 000 лв. – от рента, които пазели, за да транспортират пианото на дъщеря си до гр. София. Последната сума пари била в детската спалня, където бил и компютъра. Парите оставила там св. П.Д., но казала на съпруга си – Н.Д. къде е поставила парите. Той знаел, че има пари там, макар че не ги бил пипал лично.

 

На 24.12.2014 г. рано сутринта св. Д. отпътувала за гр. София. След като я изпратил, съпругът й Н.Д. се занимавал с обичайните си задължения – бил на двора и на улицата пред дома си.

Вечерта разговарял по домашния телефон с близките си в гр. София.

 

На 25.12.2014 г. Н.Д. също се занимавал с обичайните си задължения.

След като се прибрал в къщата запалил печката и около 20 ч. вечерял - картофи с месо и пълнени чушки с боб. Употребил и алкохол. Около 19 ч. с Н.Д. разговаряла по телефона дъщеря му – св. Г.Д.. Той й казал, че тъкмо е влязъл в къщата, преди това е прибрал животните и ще си пали печката. Разговарял по телефона и със съпругата си.

По-късно Д. позвънил на домашния телефон на дъщеря си в София и отново разговарял със съпругата си - св. П.Д., попитал къде са батериите за апарата за кръвно и казал, че е запалил печката, вечерял е и ще си ляга.

 

 

Същата вечер, около 19.30 часа, В.Ф. отишъл в дома на своя познат св. А.Ю..*** заедно със съпругата си – св. З.Ю. и децата им. По предварителна уговорка там били и брат му - св. С.Ф., както и познатите му - св. В.И. (Октай) и св. И.Р. (И.). Започнали да играят карти и да пият ракия, донесена от св. Р.. Първо си тръгнал св. В.И., а малко след него и св. И.Р..

По поръка на подс. Ф. децата на домакина купили 2-литрова бутилка бира, ядки и вафли. За да им даде пари Ф. поискал от домакините, като заявил, че утре ще им ги върне, тъй като нямал български пари. А.Ю. нямал пари и затова се обадили на Д., който дошъл с жена си и дал на Ф. 10 лв. След кратък престой Д. си тръгнал. Ф. пил от донесената бутилка бира.

В.Ф., брат му С. и домакина - св. А.Ю. останали. 

 

По-късно, според свидетелите около 23 часа, Ф. заявил, че отива до тоалетната и излязъл от къщата. Тъй като до къщата имало шахта и се притеснили да не падне в нея В.Ф., св. З.Ю. излязла и го извикала по име, но никой не се обадил. Братът на Ф. заявил, че той така си тръгва и след това се прибирал у дома си.

По-късно си тръгнал и С.Ф., а св. А.Ю. седнал да вечеря.

 

 

Пътят, на подс. В.Ф., към дома му – жилището на ул. „Искър“ №41, минавал покрай къщата, в която живеели Н.Р.Д. и съпругата му — св. П.Д.,***.  Разстоянието между дома на св. Ю. и дома на Н.Д. било около 700 м.

Предвид нуждата от средства и под влияние на консумирания алкохол В.Ф. решил, че може да се снабди с пари, които да вземе от дома на семейство Д.. Те били известни като достатъчно заможни хора, заплащали са на Ф. за извършена работа, давали са му пари на заем и подсъдимият знаел, че притежават животни, които продават, че произвеждат мед и хранителни продукти, които продават и че разполагат с парични средства. В.Ф. бил убеден, че разполагат с пари в дома си, а той изпитвал нужда от средства. Близостта му с Д. и това, че е запознат с навиците им, известното в Завет обстоятелство, че по това време Н.Д. бил сам, тъй като съпругата му е в София, мотивирали Ф. да влезе и претършува дома им, за да се снабди с парични средства. Подсъдимият разчитал, че възрастният му съсед „бай К.“, който обикновено по цял ден се занимавал с физически труд, е заспал.

Като стигнал до къщата Ф. вдигнал резето на дворната врата, отворил я и влязъл в двора.

Подс. Ф. успял да влезе в къщата. През това време Н.Д. спял в леглото си при включен телевизор. В.Ф. се насочил към спалнята и започнал да търси пари по масата. Под мушамата намерил банкнота от 20 лева и я взел. Продължил да търси пари из, стаята, в чекмеджетата на стенната полица, но шумът, който вдигал събудил Д.. Стреснат от присъствието на подсъдимия в дома му, възрастният човек станал рязко от леглото, насочил се към подсъдимия, развикал се и поискал обяснения какво търси в дома му. Д. бил облечен по бельо – боксери и потник.

В.Ф., опасявайки се от това, че Д. го е разпознал и ще го издаде, съответно няма да може да запази парите, които намерил се хвърлил върху Н.Д., повалил го на земята, хванал го с две ръце за гърлото и започнал да го души като го стискал силно. За да сломи съпротивата на възрастния човек притиснал гръдния му кош към пода и продължил да го души. Постепенно Д. изпаднал в безсъзнание и в резултат на разхлабване на сфинктерите настъпило отделяне на фекалии. Д. получил и кръвотечение от носа. Подсъдимия продължил да притиска шията на Д..

При повалянето на земята и в резултат на притискането и борбата Ф. причинил на Д. счупвания на 5-ти ребра двустранно с кръвонасядания и спукване на 8-мо ребро в дясно, счупване на ляво и дясно рогче на подезичната кост, счупване на тялото на щитовидния хрущял в дясно и на горното му дясно рогче с кръвонасядания, счупване на криковидния хрущял в ляво с кръвонасядане, кръвонасядания на лигавицата на гълтача и на гръкляна двустранно.

Като последствие от механична асфикция от притискане на шията Д. починал. Смъртта настъпила за не по-малко от 4 до 6 минути.

В.Ф. продължил да търси пари из къщата. Извадил прибраните в шевната машина дрехи и намерил 10 банкноти по 20 лв., увити в хартия, които взел, а хартията оставил.

Ф. осъзнавайки, че е причинил смъртта на съседа си Н.Д., търсейки изход от ситуацията и суетейки се из къщата в опит да укрие убийството, както и местейки трупа, разнесъл фекалии и кръв из стаите. Впоследствие решил да изнесе и укрие трупа, при което също изпаднали фекалии и капки кръв в помещенията.  Вдигнал трупа на рамо и го изнесъл от къщата. Като излязъл притворил входната врата и врата на двора.

Носейки тялото, успял да стигне жилището си на ул. „Искър“ № 41. Събудил  св. А., изпушил една цигара, въпреки че не употребявал цигари по принцип. Извадил пари и ги сложил под килима, до печката. Казал на С.А., че трябва да му помогне и я извел навън. Там показал на А. мъртвото тяло, което бил оставил срещу къщата им и заявил, че убил съседа бай К.. Св. А. видяла трупа на Н.Д. и се уплашила. Ф. поискал да му помогне да хвърлят тялото в язовира. Намерил кабел в къщата, който взел, взел и случайно попаднала му блуза от дрехите на св. А.. Тази блуза била подарена на св. А. от св. Ш.П..

Поставили тялото в каруцата с гумени колелета, която стояла в двора им и тръгнали към язовира, който се намирал в северна посока на около 400 м. от къщата им, като Ф. теглел каруцата. До язовира се минавало по улица с трошенокаменна настилка – 163 м., черен път от „казана“ до водоема – 240 м. и от пътя до водното огледало – 24, 84 м. След като стигнали язовира, Ф. увил кабела около тялото на Н.Д., като направил двойна примка на шията, поставил два камъка в дамската блуза, която взел от дома си и я вързал за кабела. След това вдигнал тялото, свалил го от каруцата, навлязъл във водата, влачейки го и на около 2 м. от брега го пуснал и то потънало.

След това подс. Ф. и св. А. се върнали в дома си. Прибрали каруцата и заедно затворили портите.

Ф. разказал на св. А., че влязъл в къщата на съседа им Н.Д., за да краде, но „дядо К.“ го видял, започнал да вика, сдърпали се, борили се и припаднал. Обяснил, че му правил сърдечен масаж, но „бай К.“ не дошъл на себе  си. Казал, че взел от там 220 лв. През следващите дни Ф. купувал с парите необходими вещи и продукти.

Ф. казал на А. да не казва на никого за станалото.

На следващия ден в дома на С.А., която била разстроена и плачела, дошла сестрата на подс. Ф. – Л.Ф. и А. споделила с нея, че В. е убил съседа бай К. и двамата са ходили да го хвърлят в язовира. Л.Ф. разказала това на брат си - С.Ф. и на неговата съжителница - св. А.Й..

В следващите дни св. С.А. разказала за това, че В. убил съседа им Н.Д. и на брат си – св. Д. С..

 

На 26.12.2014 г., след обяд, св. Костадинка Ц. потърсила Н.Д. в дома му, тъй като искала да му върне вино, което й бил дал. През това време, пред дома на Н.Д., дошъл и св. А.Б., който искал да си купи яйца от Д.. Двамата – св. Ц. и св. Б. викали, но никой не отговарял. Св. Б. забелязал, че работи телевизора. Излезли и комшиите и посъветвали св. Б. да извика близък на Н.Д. – св. Т.А.. Св. Б. отишъл и го извикал.

Св. Т.А. отишъл до дома на Н.Д.. Видял, че са отворени вратата на къщата и на двора и когато влязъл вътре  забелязал, че има фекалии из стаите, че е разхвърляно. След като А. установил, че Д. го няма се обадил на полицая. Служителите на МВР, пристигнали на място, установили, че жилището е претърсвано като при обир и че Д. е в неизвестност. Било предприето издирването на пострадалия, което било без резултат. Св. А. също участвал в търсенето на Н.Д..

На 26.12.2014 г. бил извършен оглед в жилището, при който установили следи от фекалии, кървави следи и кървави капки и стичания в предверието, спалнята, всекидневната и детската стая. В помещения имало и разхвърляни вещи и дрехи.

След завръщането й от гр. София св. П.Д. - съпруга на Н.Д. установила, че липсва сумата 220 лв. – от които 200 лв. в банкноти по 20 лв., съхранявани в шевната машина и банкнотата от 20 лв., оставена под мушамата на масата. Д. установила, че липсва и мобилния телефон „Нокиа“ на съпруга й. Сумата от 2000 лв. била налична.

 

На 21.02.2015 г. Ф. заминал за Германия. Преди това подсъдимият се свързал със св. М.Д., който бил разпространил телефона си, за да пътува с него някой ако иска. Следвало да бъдат платени на св. Д. 100 евро за пътуването. Ф., тъй като не разполагал с парични средства, се разбрал със св. М.Д., че ще плати по-късно. В автомобила на Д. останала и личната карта на подсъдимия. По-късно св. Д. предал личната карта на Ф. на органите на МВР (протокол за доброволно предаване от 25.03.2015 г. на л. 140 от т. 1 от ДП).

 

На 22.02.2015 г. св. Х.Х. решил да отиде да огледа язовира в землището на гр. Завет, за да провери има ли условия за риболов. Когато отишъл до язовира видял, че водата на близкия до града е покрита с лед, на места напукан и на едно място му се сторило, че вижда риба. Когато се вгледал, разбрал, че над водата се вижда част от човешко тяло. Знаел, че издирват Н.Д. и се чувало, че е убит и предположил, че това може да е неговото тяло. Свързал се с бивш полицай и му съобщил какво е видял. Той от своя страна се обадил на св. М.Х. – служител на МВР, който отишъл на язовира. Там се върнал и св. Х., за да покаже мястото.

 

Служителите на МВР предприели изваждане на мъртвото тяло. На язовира пристигнали служители на МВР и служители от ОУ ПБЗН – св. Д., К. и Н.. Служителите от ОУ ПБЗН разполагали с надуваема лодка с двигател и влезли в язовира и стигнали до тялото. Съобразно указанията на съдебния лекар, който присъствал на място, служител от траурна агенция „Оги“ вързал с въже трупа за ръката и с бавен ход на лодката го изтеглили към брега, на разстояние около 50 метра, където го издърпали на брега.

 

Изваденото мъртво тяло било в напреднало трупно разложение, признаци на престой във вода, - сбръчкване, набъбване и отделяне на епидермиса на ръцете и краката. Трупът имал двойна затворена примка от кабел на шията, с възел от дясно и с привързани към свободния край на кабела два големи камъка, увити в парче зелена тъкан. Тялото било разпознато като това на пострадалия Н.Р.Д..

Бил извършен оглед на местопроизшествието и след това аутопсия на тялото.

 

По време на престоя си в Германия подсъдимия Ф. бил в жилището на св. Н.Ш. – сестра на св. С.А. и й разказал, че докато бил в България, след като играл карти, пиян влязъл в жилището на „дядо К.“, за да краде и го убил, взел 200 лв. и занесъл трупа пред дома им и извикал С., вързали камък на трупа и го пуснали в язовира.

След това св. Ш. се обадила на брат си – св. Д. С. да провери в интернет има ли такова убийство, а по-късно говорила и със сестра си – св. С.А..

Подс. Ф. потвърдил за извършеното и пред св. Д. С.. На въпроса на свидетеля „Как можа да направиш тази работа? Имаш деца!“ отговорил, че нямал пари, трябвали им пари и не искал така да се случи, но се случило. Подробности за извършеното от подсъдимия убийство св. С. научил от сестра си – св. С.А..

          Св. А. след като подс. Ф. заминал за Германия, отишла в Кубрат при майка си и там срещнала св. Алдимир Х., с когото се познавали и тъй като една вечер възникнал конфликт с брат й, св. А. и детето й отишли да живеят при него, в с. Севар при сестра му. Св. А. обяснила на св. Х., че е разделена с мъжа си, тъй като извършил убийство за 200 лв.

          Св. А. разказала за станалото – че една вечер подс. Ф. убил човек, занесъл трупа пред къщата им и го хвърлили в язовир и на св. М.А. и съпругата му.

          С.А. поддържала връзка по телефона с подс. Ф.. По негово настояване по-късно заминала за Германия, за да работят заедно.

          След известно време, била издадена ЕЗА и Ф. задържан в Германия.

          Видно от СМЕ на труп, изготвена от вещото лице д-р Д. (л. 2, т. 5 от ДП), установени са следните увреждания:

-        счупване на тялото на щитовидния хрущял, с кръвонасядания;

-        счупване на дясното рогче на щитовидния хрущял, с кръвонасядания;

-        счупване на криковидния хрущял, в ляво, с кръвонасядане;

-        кръвонасядания на лигавицата на гълтача и на гръгляна;

-        счупвания на 5-ти ребра двустранно с кръвонасядания и спукване на 8-мо ребро в дясно, с кръвонасядания;

-        кръвонасядания на лява предмишница и дясна мишница, в дясна лопатъчна област, в областта на на лява подмишична ямка, на гръдния кош в ляво и на дясна колянна ямка,

 

-        циркулярна, затворена, хоризонтална двойна бразда от механично притискане в средната трета на шията, без следи за прижизненост; счупвания на рогчетата на подезичната кост, без кръвонасядания;

-        ингвинална херния в ляво.

 

Установено било и наличие на етилов алкохол в кръвта – 0,65 промила, което съответства на приети 280 мл. вино или 80 мл. ракия.

Установено е около 300 мл. полусмляно стомашно съдържимо с приемси от зеле, боб, червени чушки, моркови.

Експертното заключение определя тези храни като „средно тежки“ и сочи, че състоянието им съответства на между 2 и 4 часа след приемането.

При това е направен извод, че смъртта на пострадалия или изпадането му в тежка стресова ситуация, която е забавила храносмилателния процес до настъпване на смъртта, са настъпили във времето около 21.30 часа и 24 часа на 25.12.2014 г.

 

Заключението на вещото лице е че причина за смъртта е механичната асфиксия от притискане на шията.

Според вещите лица по назначената тройна СМЕ (л. 47, т. 5 от ДП) механизмът на настъпване на смъртта е  на механична асфиксия. Като според вещите лица (д-р Г. и д-р Х., тъй като д-р Д. е с особено мнение в тази част) е възможно при хвърляне на тялото на Н.Д. във водата да е имал единични дихателни движения.

Била назначена и петторна СМЕ (л. 83, т. 5 от ДП), съгласно която според стомашното съдържимо смъртта на Д. е настъпила между 2 и 5 часа след като се е нахранил – между 22 часа на 25.12.2014 г. и 01 часа на 26.12.2014 г.

Заключението на вещите лица е че причина за смъртта е механичната асфиксия на шията (удушаване).

Вещите лица изключват смърт от удавяне или загърляне. Считат, че асфиксията е осъществена чрез душене с ръце или чрез притискане по друг начин в областта на шията.

 Описаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на анализа на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът счита за безспорно установено изложеното, тъй като относно следните обстоятелства няма каквито и да е противоречия в събраните по делото доказателства:

1.    На ул. „Искър“ №10 в гр. Завет живеели Н.Д. и съпругата му св. П.Д.. Дъщеря им св. Г.Д. живеела със семейството си в гр. София.

2.    Съпрузите Н.Д. и П.Д. отглеждали животни, пчели и земеделска продукция, произвеждали ракия и вино, които понякога продавали, имали доходи от рента. Били известни като заможни хора.

3.    Подс. Ф. и св. С.А. имали три деца, последното родено на *** г. Живеели в гр. Завет на ул. „Искър“ №10.

4.    Подс. Ф. познавал Н.Д. и П.Д.. Помагал им, срещу възнаграждение, за по-тежка физическа работа. Имало е случаи да иска от тях и да получава парични заеми.

5.    Подс. Ф. бил с начално образование, нямал придобита професионална квалификация, нямал постоянна работа, търсел работа в България и чужбина, но не получавал постоянно и достатъчно възнаграждение. В България работел обща физическа работа.

6.    На 25.12.2014 г. Н.Д. ***, тъй като предният ден съпругата му, с която живеели на адреса, е заминала за гр. София при дъщеря им.

7.    На 25.12.2014 г. Д. се е свързал от домашния си телефон и е разговарял със съпругата си и дъщеря си – на домашния телефон на последната в гр. София. Последният контакт между тях е бил около 22 часа на 25.12.2014 г. Показанията на св. П.Д. и Г.Д. са достоверни, няма основание да се подлагат под съмнение, подкрепят се от установеното въз основа на справките от телекомуникационните оператори.

8.    На 26.12.2014 г. е установено, че жилището на Н.Д. *** е празно – няма го Д., че жилището е претърсвано, има разхвърляни дрехи, следи от фекалии и кръв в помещенията. Извършен е оглед и са фиксирани откритите следи.

9.    На 22.02.2015 г. в язовир, в близост до гр. Завет, на около 400 м. от дома на подс. Ф., е открит трупа на Н.Д. – със завързани с кабел, увити в зелена блуза, камъни.

10.Безспорно е установено, че Н.Д. е убит и че смъртта му е настъпила от механичната асфиксия на шията (удушаване). Заключението за причината за смъртта е категорично по всички експертизи и допускането от вещите лица д-р Г. и д-р Х. за наличие на единични дихателни движения, преди хвърляне на тялото във водоема, не опровергава безусловния извод от какво е настъпила смъртта. В съдебно заседание, при изслушване на заключението, доц. д-р Г. заявява: „тук нямаме друга кауза мортис, освен натиск в областта на шията, което е най-драстично и е описано, в областта щитовидния хрущял с поражения на меките тъкани и вътре“ и „Не сме написали удавяне нито аз, нито д-р Х.. Има автоматизъм на дихателната мускулатура. Имало е някакви жизнени функции, когато е попаднал във водната среда“. Съдебният състав приема, че причината за смъртта и способа по който е причинена е установена от заключението на вещите лица по петорната СМЕ, както с оглед това, че заключението е пълно, ясно, обосновано и няма съмнение в неговата правилност, така и предвид квалификацията и професионалния опит на вещите лице – ръководител Катедра по съдебна медицина в МУ Плевен, началник Клиника по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Манира“ Варна, асистенти в УНС Съдебна медицина при МУ Варна.  

Доказателствата по отношение на тези обстоятелства са непротиворечиви.

 

По отношение на обстоятелството, че смъртта на Н.Д. е причинена от подс. Ф. са налице показания:

- на св. С.А. – бивша съпруга на Ф., пред която е казал, че е причинил смъртта на Д. и е поискал помощта й, за да отнесат трупа заедно до водоема;

- на св. Д.С. – пред когото подс. Ф. потвърдил, че е извършил убийство и посочил, че това станало без да го желае, тъй като влязъл да търси пари, защото имал нужда от пари;

- на св. Н.Ш. – пред която подс. Ф. казал, че пиян влязъл в жилището на „дядо К.“, за да краде и го убил.

Показанията на свидетелите съдебният състав намира за достоверни, логични, последователни, взаимно подкрепящи се. Не се установява заинтересованост у свидетелите да набеждават Ф. в извършване на престъпление. Двама от тях продължително време не пребивават в България и не са имали конфликти или каквито и да е по-близки отношения с Ф.. Непосредствените впечатления на съдебния състав също сочат, че свидетелите дават добросъвестно показания за възприетите от тях събития.

Св. А. е разказала за преживяванията си през нощта на 25 срещу 26.12.2015 г. и за споделеното от подс. Ф. и на св. Алдимир Х., на св. Л.Х. и на св. М.А..

Съдът не споделя твърденията на защитата, че не следва да се дава вяра на показанията на св. А., тъй като тя при разпитите си дава различни показания.

Св. А. е дала показания в съдебно заседание на 23.12.2016 г. и на ДП. Прочетени са по искане на защитата и прокурора, без противопоставяне от страна на повереника на частните обвинители показания от 10.03.2015 г., дадени пред съдия от ОС Разград. Преди това е дала показания на 30.01.2015 г. в които твърди, че подсъдимия се прибрал около 23,30 – 24 часа и двамата заспали. Тези показания не са прочетени в съдебно заседание и не е имало искане да бъдат прочетени. Свидетелката А. ясно и логично изяснява въпроса по какви причини е дала различни показания. Ясно е, че св. А. е укривала Ф. по негови указания, включително и дала неверни показания, относно сумата, с която се е върнал от Германия през декември 2014 г. Показанията от 30.01.2015 г. очевидно са изоставени от свидетелката, като неверни. Те не съответстват нито на тезата на подсъдимия Ф., че св. А. не била в дома си, а се прибрала по-късно около 4 часа, нито на твърденията му пред св. Т.М., че когато се прибрал жена му спяла. Очевидно е, че подсъдимият излага различни тези, опитвайки се да избегне наказателна отговорност за извършеното. Няма никаква причина да се приеме, че е налице „заговор“ срещу подсъдимия, в който участват св. А., св. Т.Д., св. М.Х., св. С., св. Ш., както и останалите свидетели, които твърдят различни от обстоятелствата заявявани от подсъдимия. Показанията на изброените свидетели са в противоречие и с твърденията на подсъдимия, че разбрал от св. А., че заедно с друг мъж са убили Н.Д.. Налице са твърдения на свидетели, данни в социални доклади, че св. А. е напуснала семейството и оставила Ф. да отглежда двете си деца, че са се разделили още след раждане на първото дете, че в някои периоди употребявала алкохол, че не се грижела достатъчно за децата си. Тези обстоятелства не са изяснения по несъмнен начин, доколкото други свидетели твърдят, че не е употребявала алкохол, не са я виждали пияна, не са я виждали да поддържа контакти с други мъже, докато живеела в гр. Завет с подсъдимия Ф.. Още по-малко това й поведение може да се приеме за установено към декември 2014 г. дни след раждане на третото й дете. Тези, съобщени от свидетели и подсъдимия обстоятелства или отразени в социални доклади, за период предхождащ декември 2014 г. или за следващ период, не обуславят извод, че показанията й за събитията на 25 и 26.12.2014 г. са недостоверни.

Съдът счита твърденията на подсъдимия за защитна теза, която се опровергава именно от свидетелските показания на А., С. и Ш.. Твърденията на подсъдимия, че А. му признала, че се е обадила на свой приятел Мемо, с когото „въпросната вечер … извършили това престъпление“, са нелогични и не намират опора в установените по делото факти. Безспорно е, че на 14.12.2014 г. А. е родила дете и че към този момент е живяла с него и с другите си две деца в жилището на ул. „Искър“ №10. Безспорно е, доколкото и подсъдимият твърди същото, че на 25.12.2014 г. след 19-20 часа е била в дома си сама с трите деца. Напълно нелогично изглежда, освен че е неподкрепено с каквито и да е доказателства или съмнения, освен обясненията на подсъдимия, св. А. да остави през зимата трите си деца с. и да отиде, заедно с друг мъж, да краде от дома на Н.Д.. Няма никакви сведения, освен твърденията на подсъдимия, че към декември 2014 г., след раждането на детето си, А. е поддържала връзка с друг мъж, включително и с посочения от подсъдимия Мемо. Това твърдение на подсъдимия е в разрез и със споделеното от него пред св. С. и св. Ш.. Твърдението на Ф. е проверявано от служителите на МВР (показания на св. Х. и М.) и не е установено външно лице да е присъствало в гр. Завет по това време.

Съдебният състав счита за установено по несъмнен начин, (макар и да няма свидетели, които са видели подсъдимият да убива Н.Д. или да заявява, че ще го убие и пр., на което се позовава защитата, за да обоснове довод, че обвинението е недоказано), че В.Ф. е убил Н.Д. на 25 срещу 26 декември 2014 г., в дома му, чрез удушаване, като притискайки го с ръце, силно в областта на шията, е прекратил притока на въздух към белите дробове и предизвикал смъртта му.

Липсата на открити, при процесуално-следствените действия, или оставени от подсъдимия Ф. следи на местопрестъплението – в дома на Н.Д. *** не изключва присъствието му на това място. Не е основание да се приеме, че не е доказано авторството на престъплението.

Това, че Ф. е извършил убийството, за да отнеме пари от Н.Д., се установява от изявленията на подсъдимия Ф. пред майката на децата му – св. А., пред св. Ш. и пред св. С.. Както и от обстоятелството, че св. П.Д. е установила липса на парични средства именно около посочения от подсъдимия, пред А. и останалите свидетели, размер – 220 лв.

Установява се, макар Ф. да е бил грижовен и съвестен баща - да е изпращал винаги, щом има възможност, заработените в чужбина средства, че семейството е изпитвало недостиг на средства, че се е налагало да иска пари в заем, за да си плати тока, че е имал затруднение да ги връща, че не e имал средства, за да плати пътуване до Германия.

Установено е, в разрез с твърденията на Ф., че в Германия не е имал нито добре заплатена, нито редовна работа, нито че са му осигурявали квартира и храна. Опровергават се и твърденията на подсъдимия, че когато играл карти с приятелите си имал 1200 евро в себе си, че показвал пари на приятелите, с които играл карти.

Нито един от свидетелите, с които е играл карти на 25.12.2014 г. - А.Ю., както и съпругата на свидетеля - З.Ю., присъствала по това време в дома си, св. В.И. и св. И.Р. не твърди, че Ф. е показвал парите, които е имал по неговите твърдения. Свидетелите И. С. и М.И., които са работели при същия работодател и за които Ф. твърди, че са знаели за предадена парична сума отричат този факт. Опровергано е и твърдението, че е имал добре платена постоянна работа, с осигурена храна и квартира.

Установена е липса на средства и при наемането, през месец февруари 2015 г., на превозвача – св. Д., който да транспортира Ф. до Берлин. Св. Д. заявява, че В.Ф. не е имал пари да си плати за транспорта и се уговорили да плати по-късно.

Освен това независимо каква е била сумата, с която се е върнал подс. Ф. от Германия – дали 200-300 евро, каквато твърди св. А. и е възприета от съдебния състав или 1200 евро, както твърди пред съда  подсъдимия – получени авансово от работодателя му (защитна теза опровергана от показанията на св. И. С. и други свидетелски показания), или 600 евро, както е заявил подсъдимият пред св. Т.Д., то няма съмнение, че семейството на Ф. е имало нужда от повече средства от тези, с което разполага, че подсъдимият не е имал средства да си плати транспорта до Германия. Съответно се налага извода, че установеното имотно състояние на Ф. подкрепя установеното въз основа на свидетелските показания, че в нощта на 25 срещу 26.12.2014 г. В.Ф. е влязъл в дома на Н.Д., за да открадне пари.

Няма противоречия в събраните доказателства и относно това, че вечерта на 25.12.2014 г., при играта на карти, В.Ф. е употребил алкохол. Има противоречие между свидетелите за количеството и вида на употребения алкохол. Преобладаващата част от свидетелите твърдят, че Ф. е пил само бира, а св. И.Р., че е пил и 100 г. ракия заедно с останалите. Съдът приема за установено, и с оглед показанията и на св. П.Д., че само един път дали ракия на подс. Ф. за извършена от него работа, тъй като не искал, както и с оглед показанията на останалите свидетели, че рядко пиел, консумирал бира, когато се съберат, че В.Ф. е пил бира.

Ноторен факт е, че алкохолът е вещество, което бързо променя психическото и физическото състояние на човека и въздейства на централната нервна система. Очевидно, като се отчетат възприятията на св. А., която добре познава подсъдимия, че е бил пиян, когато се е прибрал през нощта, неговите изявления след убийството, че бил пиян и затова влязъл в дома на Н.Д., се налага извода, че Ф. е бил алкохолно повлиян в достатъчна степен, за да се снижат задръжките му.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на анализа на събраните доказателства:

1.    Показанията на свидетелите.

-         С.А., Д.С., Н.Ш. – пред които подсъдимия заявил, че убил Н.Д., за мотивите да влезе в дома ме и че е взел пари от дома му; от показанията на св. А. и за начина по който е укрил трупа на Н.Д.;

-        св. Д., св. Х., св. Х., св. А., св. Х., св. С., св. М., св. И. – които са чули разказа на св. А. за извършеното от подс. Ф.;

-        св. А.Ю., св. З.Ю., св. В.И. и св. И.Р., относно местонахождението и заниманието на подсъдимия преди Д.ието, употребения алкохол, времето в което е напуснал жилището на св. Ю.;

-        св. П.Д. и св. Г.Д. – относно местонахождението и заниманието на Н.Д. на 24.12.2014 г., навиците му, наличните пари в дома му, както и за отношенията между съпрузите Н.Д. и П.Д. и с дъщеря им Г.Д. и как се е отразила смъртта на техния съпруг и съответно баща;св. Х.Х. и св. Б. също дават показания, изясняващи поведението на Н.Д., заниманията му преди убийството;

-        св. П.Д., св. Т.А., св. Б., св. В.М., св. Ф., св. М.Х., св. Д.Д., относно установената обстановка в жилището на Н.Д. след като е установено изчезването му;

-        св. М.Х., св. Х.С.Х., св. Х.Ю.Х., св. В.С., св. Б.Д., св. Н.Н., св. Е.К., св. К.М., св. Т.Д. – обстоятелствата и обстановката при която е открит и изваден от язовира трупа на Н.Д., както и състоянието в което е бил;

-        П.Д., А.Х., Х.Х., К.Ф., В.М., М.Х., М.Б., М.С.М., В.И., И.Р., П.П., С.А., Н.С., А.И., М. Х., относно личността на подс. Ф.;

Показанията на всички свидетели допринасят за изясняване на различни елементи от фактическата обстановка. Противоречие по основния предмет на доказване - престъплението и участието на подсъдимия няма. Налице са противоречия по странични обстоятелства – с каква парична сума е разполагал Ф. при завръщане в България през декември 2014 г., дали свидетелите са чули, че сестрата на подс. Ф. – Л.Ф. заявила, че брат й извършил убийството,  поведението на св. А. като майка, съпруга, а впоследствие съжителстваща с Ф. на семейни начала, отношенията между Ф. и А..

Защитата в пледоариите развива довод, че в съдебните протоколи не е отразено основание за прочитане на показанията на свидетелите от досъдебното производство, мястото им в томовете от досъдебното производство. Очевидно в протоколите, срокът за поправка на които е изтекъл, поради пропуск на съда или на съдебния секретар, не навсякъде са отразени тези обстоятелства. Допуснатите нарушения в хода на съдебното производство подлежат на проверка от горната инстанция, но становището на съдебния състав е, че пропускът не прави негодно процесуалното действие, освен това прочитането на показанията на свидетелите от досъдебното производство се налага поради несъответствие на детайли – часове, дати, а не на съществени елементи от показанията. Не са четени показания и не са правени искания да бъдат четени показания от досъдебното производство на значителна част от свидетелите. Прочетени са показания на свидетелите: К.П.Ц. – посетила дома на Н.Д. на 26.12.2014 г. – по отношение на фактите, които съобщава са налице и други показания; А.А.Б. – посочени на коя страница се намират и на кое основание се четат – по отношение на фактите, които съобщава са налице и други доказателства; Х.Н.Х. – посочено е основанието на което се четат, отнасят единствено до това в колко часа свидетеля е видял пострадалия и свидетелят е заявил, че поддържа показанията, дадени в съдебно заседание; В.Г.П. – посочени са основанието, на което се четат, датата на която са дадени, страницата, на която се намират; М.Ш.Б. - посочени са основанието, на което се четат, датата на която са дадени; Ш.М.Ш. - прочетени, без да е посочено основанието на което се четат и датата на която са дадени, но това е посочено в искането на страните, показанията се отнасят единствено до това какво баща му е казал, че е чул от М.; И.С.Р. - прочетени, без да е посочено основанието на което се четат и датата на която са дадени, но се отнасят до обстоятелства след Д.ието – на 26.12.2014 г. – относно драскотина по подс. Ф.; Е.О.Х. - прочетени, без да е посочено основанието на което се четат и датата на която са дадени, но съдът е предявил протокола на свидетеля и е посочил, че се намира на л. 204 – отнасят се до обстоятелства след Д.ието – на 26.12.2014 г. – относно драскотина по подс. Ф.; С.А. – прочетени по искане на защитата и съдът е отразил, че прочита показанията, дадени на 10.03.2015 г., което е достатъчно за идентификацията им; М.Я. – прочетени по искане на прокурора, съдът е посочил основанието за прочитане на показания – отнасят се до събития след Д.ието – какво е чул свидетеля; Н.Ш.С. – посочено е основанието, на което са прочетени и датата, на която са дадени, което е достатъчно за идентификацията им; В.М. – съдът е посочил основанието на което са прочетени; М.К. – съдът е посочил основанието на което са прочетени свидетелските показания от досъдебното производство; А.Ю. – съдът е посочил основание но което са прочетени показанията, страницата, на която се намират; З.Ю. - съдът е посочил основание но което са прочетени показанията, страницата, на която се намират; М.Д. – съдът е посочил основанието, на което са прочетени; Н.Ш. - посочено е основанието, на което са прочетени и датата, на която са дадени, мястото на което се намират, което е достатъчно за идентификацията им; А.И. - посочено е основанието, на което са прочетени и датата, на която са дадени, мястото на което се намират, което е достатъчно за идентификацията им; Б.М. – посочено е основанието на което са прочетени, в достатъчна степен е изяснено кои показания е прочел съда; Х.С.Х. – прочетени по искане на страна, в което е посочено основанието, датата на която са дадени и мястото на което се намират – съдът е приел искането за основателно, съответно това е достатъчно за идентификацията на показанията, които са прочетени.

Съдебният състав не счита, че от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка са обстоятелствата, на които акцентира защитата на подсъдимия в съдебните прения – веселостта на Н.Д. при срещата му със св. Т.Д., къде са били кучетата и по какви причини. Промените в настроението на Н.Д. могат да се дължат на най-различни причини и нямат връзка с причинената му впоследствие смърт. Също обстоятелствата къде са били разположени кучетата, които притежавал Н.Д. няма отношение към установените факти от които се извеждат заключенията на съда, относно  извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.

Установеното, че обичайно Д. заключвали вратата, не опровергава установеното въз основа на събраните доказателства, че Ф. е влязъл в къщата. От установените следи в помещенията е ясно, че смъртта на Н.Д. е причинена в къщата. Освен това така е заявил и подсъдимия пред посочените по-горе свидетели. Ясно е, че Ф. е влязъл в жилището на Н.Д.. Не са установени следи от разбиване нито по вратата на двора, нито по вратата на къщата и очевидно Ф. е влязъл без да разбива вратите, което налага извода, че са били незаключени.

Обстоятелството, че преди Д.ието подс. Ф. не е влизал в жилището на Н.Д., на което акцентира защитата в пледоариите, е възприето от съдебния състав, но то не обуславя извод, че Ф. не е извършител на престъплението, в което е обвинен. Къщата на Н.Д. е едноетажна, със стандартно изградени помещения и е достатъчно да бъде възприета отвън, за да може да се ориентира извършителя при придвижването си вътре в помещенията.

По отношение на часа, в който подс. Ф. е тръгнал от дома на св. Ю. – св. Т.Д. посочва, че подс. Ф. му съобщил, че се е прибрал в дома си в 00, 30 ч.; св. Ю. посочва, че подсъдимия си тръгнал в 22,45 ч.; св. З.Ю. е заявила, че Ф. си е тръгнал към 22 ч. „и нещо“. Свидетелите посочват различен час на тръгване и това е обяснимо, с оглед възприятията им относно точното време, в което е напуснал жилището подсъдимия. Безспорно е установено, че това е станало след 22 часа (часът около който е имало последен контакт по телефона на св. П.Д. с пострадалия Н.Д.). Няма съмнение, че подсъдимият не се е прибрал в дома непосредствено след като е напуснал дома на Ю..

2.    Писмените доказателства, сред които: справки от мобилни оператори (т. 6), справка от НИМХ (л. 73, т. 7), справка от НЗОК (л. 80, т.7), копие от преписка ЗМ 13/14-01-2012 РУ МВР Кубрат (л. 94-103, т. 7), акт за смърт и удостоверение за наследници (л. 214, 217 от т. 7), материалите по гр.д. №784/2017 г. на РС Кубрат (приложено в хода на съдебното следствие), решение №6/22.02.2012 г. по бр.д. №52/2011 г. РС Кубрат (л. 350 от нохд №362/2018 г.), справка от «Инвестбанк» АД (л. 932 от нохд №362/2018 г.), справка от «Търговска банка Д» АД (л. 944 от нохд №362/2018 г.), справка от «ЦКБ» АД (л. 968 от нохд №362/2018 г.);

3.    Протоколите за оглед и доброволно предаване в т. 1.

Съдът намира, че посочените от защитата недостатъци на изготвяне на протоколите за оглед – липса на номерация на снимките по фотоалбумите, липса на три имена или/и ЕГН на участващите в огледа технически помощници, недостатъчно конкретизирани иззети предмети, не правят протоколите за оглед негодни. Спазени са изискванията на НПК за извършване на оглед, макар да са извършени няколко последователни огледа, обяснимо с късния час в който е започнал огледа на 26.12.2014 г. Участвали са поемни лица, в съответствие с изискването на чл. 137 НПК. В протоколите за оглед е отразена датата и мястото на действията по разследване и извършените следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвали; извършените действия и протоколите са подписани. Обстоятелствата, отразени в протокола за огледа на местопроизшествие, извършен в дома на Н.Д. са изяснени и от свидетелските показания на лицата, влизали в жилището на 26.12.2014 г. и в следващите дни. Същото се отнася и за оглед, извършен на язовира, след откриване и изваждане на трупа. В достатъчна степен са спазени изискванията на НПК. Не се е налагало и не е би осъщствим извършване на подводен оглед на трупа. Обстоятелствата по откриване, изваждане на трупа и състоянието му са изяснени и от показанията на свидетелите.

Съдебният състав счита, че протоколите за оглед са изготвени при спазване изискванията на НПК. Тези недостатъци, сочени от защитата в пледоарията, затрудняват работата с протоколите за оглед и изготвените към тях фотоалбуми, но не ги правят негодни.

 

4.    Назначените по делото експертизи от досъдебното производство:

a.     СМЕ на труп, изготвена от вещото лице д-р Д.,

b.    тройна СМЕ вещите лица д-р Г., д-р Х. и д-р Д.

c.     петорна експертиза от вещите лица доц. Л., проф. Радйонова, доц. Д., д-р Г., д-р К.

d.    СМЕ за определяне на кръвно-груповата принадлежност на В.Ф. (л. 127, т.5 от ДП)

e.     съдебно психиатрична и психологическа експертиза и

в хода на съдебното следствие:

a.     заключение от 29.11.2018 г. по хидрологична експертиза (л. 1216), допълнение към заключение от 17.01.2019 г. по хидрологична експертиза (л. 1297),

b.    заключение от 14.01.2019 г. по съдебно техническа експертиза на в.л. инж. Т. (л. 1290),  заключение от 12.03.2019 г. по допълнителна съдебно техническа експертиза на в.л. инж. Т. (л. 1385),

c.     заключение от 04.04.2019 г. по СМЕ от в.л. П.Д. (л. 1495),

d.    заключение от 10.05.2019 г. по допълнителна петорна експертиза от вещите лица доц. Л., проф. Радйонова, доц. Д., д-р Г., д-р К. (л. 1545);

e.     заключение от 03.06.2019 г. по колективна СМЕ от вещите лица д-р К. и д-р Д. (л. 1599).

Съдът счита, че времето на настъпване на смъртта е изяснено и посочването на различно време на престой на храната в стомаха на Н.Д. и оттам времето на настъпване на смъртта, не води до съмнение в това. Вещите лица д-р Г., д-р Х. посочват 1-2 до 4 часа, вещите лица от петорната експертиза – от 2 до 5 часа. Това са усреднени данни, при нормална физиология, които могат да варират в посочения широк времеви интервал. Което и време на престой на храната да се вземе, то не изключва възможността подс. Ф. да е извършил престъплението. Поради това съдът намира за голословно твърдението на защитата, че са „преиначени, пренасочени с час, както на тръгване на Ф. от компанията с карти, така с часа на смъртта в унисон с хипотетичните твърдения в обвинителния акт“.

Съдебният състав счита, че изводите на СМЕ и биотрасологична експертиза от вещите лица доц. д-р А. и д-р Х. (л. 106, т. 5) се основават на предположение (в частта им за многократно въздействие на подсъдимия върху пострадалия, привеждане в съзнание, принуждаването му да посочва къде се намират паричните средства)  и не възприема за установени посочените в обвинителния акт действия на подсъдимия Ф. по привеждане в съзнание на пострадалия и последващи въздействия, съответно многократно причиняване асфиксия и след това възстановяване на пострадалия. Няма обективни данни (следи по трупа, увреждания предполагащи единствено такъв механизъм на причиняване на повредите) установени при СМЕ на труп и останалите СМЕ експертизи, че са налице неколкократни асфиксии, причинени от подсъдимия Ф., с последващо възстановяване на съзнанието на Н.Д. и придвижването му в къщата, включително и нападение, извършено в самозащита, над подсъдимия с метален прът. Самите експерти сочат, че следите от фекалии и кръв могат да бъдат оставени ако лицето се е придвижвало или е било придвижвано (л. 113).

С оглед установените данни за здравословното и физическо състоянието на пострадалия – енергичен, здрав, извършващ тежък физически труд и съответно способността му да оказва съпротива (въпреки че подс. Ф. с оглед възрастта и обстоятелството, че също като пострадалия се занимавал с физически труд, го превъзхожда по сила), данните от психологическото изследване на подсъдимия, показанията, че не е проявявал агресия и физическо насилие, съдът приема, че смъртта на Н.Д. е причинена от Ф. при еднократен сблъсък, при което пострадалият е повален на земята, притискан към земята и силно притискан в областта на шията до изпадането му в безсъзнание и настъпване на смъртта.

Съдебният състав намира причината за смъртта на Н.Д. и начина на причиняването й за изяснени въз основа на заключението по         петорна експертиза от вещите лица доц. Л., проф. Р., доц. Д., д-р Г., д-р К. и заключение от 10.05.2019 г. по допълнителна петорна експертиза от вещите лица доц. Л., проф. Радйонова, доц. Д., д-р Г., д-р К..

От заключенията на вещите лица вещите лица д-р К. и д-р Д. се потвърждава, установеното от свидетелските показания, че подсъдимият Ф. е пренесъл трупа на Н.Д. *** до къщата, в която живеел със св. А. ***, тъй като дават заключение, че човек с физическото състояние и метрични параметри на подсъдимия може да пренесе труп на разстояние 155 метра за време от 3 до 5 минути, като е възможно да се пренесе без прекъсване по определение маршрут.

 

Съдът счита, че заключението на вещото лице М. по хидрологическата експертиза не дава обоснован отговор на поставените въпроси, с оглед данните, които ползва – няколко години след Д.ието, липсата на архивни данни за района. Показанията на свидетелите посочват, че към датата на откриване на тялото в язовира е имало течение. Съответно макар и вещото лице да не открива точно факторите, които могат да окажат въздействие върху промяна местонахождението на трупа, то очевидно, че е преместен на различно място от това на което е оставен. Безспорно се установява от свидетелските показания и протокола за оглед къде е хвърлен трупа на Н.Д. във водоема и къде е намерен.

 

Съдът намира, че описаната фактическа обстановка е установена по несъмнен начин и без събраните доказателства чрез СРС.

За използването на СРС е дадено разрешение от компетентен орган.

Съдът намира, че събраните доказателства чрез СРС, при които е записан разговор на св. А. със служител на полицията, не могат да бъдат ползвани за изясняване на релевантни за производството факти. Също така и със С.Ф.. Ползването им би представлявало заобикаляне на закона, тъй като разпита на свидетел протича при регламентирани в НПК правила.

Събраната информация, която е за период след извършване на Д.ието, би могла да послужи за подкрепа на установеното от свидетелите, че подс. Ф. е заявил, че е извършил престъплението и е имал намерение да се укрие. Освен това в събраните доказателства, чрез СРС се съдържат и изявления на подсъдимия за това, че престъплението е извършено от други лица. Установено е от показанията на полицейските служители, че по време когато е пребивавал в Германия, след февруари 2015 г., когато са прилагани СРС, подс. Ф. е знаел, че е заподозрян, съответно би могло да се очаква, че излага манипулативно данни в записаните разговори. Затова през месец април 2015 г. в записания разговор (т. 2 СРС) Ф. казва, че съпругата му се обадила на любовника си, докато той играел карти в А. и любовникът й дошъл с кола от Пазарджик, отишли в дома на Н.Д. да крадат пари, но той ги видял и двамата го убили. Очевидно неверни неща говори Ф., които освен че се опровергават от останалия доказателствен материал, включително от това, че служителите на МВР не са установили присъствие на чужди лица и автомобили, а и пътуването от Пазарджик отнема над 4 часа. В друг разговор от 06.04.2015 г. (т. 3) с друго лице заявява, че като се прибирал от А. заварил Т. да бърше бравите на външната врата (л. 3), нещо което не е съобщил, нито при разпитите си в съдебно заседание, нито на полицейските служители.

Съдебният състав намира, че събраните доказателства чрез СРС не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка.

Що се касае до посоченият от защитата разговор на подс. Ф. с жена (т. 5, стр. 13, 14 и 15), която казва: „Групов секс ще правиш“, то това е израз, който се изтъква от защитата извън контекста в който е употребен. Очевидно е, че е употребен в преносен смисъл. Обсъжданията от защитата разговор не допринася съществено за изясняване на фактическата обстановка.

 

От правна страна.

Безспорно е установено от събраните доказателства, че подс. В.Ф. на 25 срещу 26.12.2014 г. в гр. Завет, отнел с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - пари в размер на 220 лева, от владението на 75-годишния Н.Р.Д. ***, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийство на 75-годишния Н.Р.Д.. С вземането на посочената парична сума и с напускане дома на пострадалия подсъдимият е установил фактическата власт върху парите, съответно е прекъснал владението на досегашния собственик върху предмета на престъплението, а впоследствие и се е разпоредил с отнетото имущество в своя полза. По отношение на Н.Д., от чиято фактическа власт са отнети парите, подсъдимият е употребил физическа сила – съборил го на земята, притискал го към земята, продължително упражнил натиск с ръце върху шията му, което е довело до смъртта на Д.. Упражненото физическо въздействие, съответно причинената смърт, е било средство за преодоляване съпротивата на пострадалия и съответно предоставило възможност за отнемане на посочената парична сума.

Д.ието е извършено при пряк умисъл. Според общоприетото в правната теория и съдебната практика, при липса на признание, извод относно субективната страна на Д.ието може да бъде направен въз основа на установените действия на подсъдимия. Няма съмнение, че подс. Ф., с оглед интелектуалното си развитие и житейски опит е съзнавал, че като упражни натиск с такава сила, интензивност и продължителност върху шията на пострадалия, ще причини смъртта му, съответно налице е пряк умисъл за убийството. Смъртта е настъпвала бавно и за подсъдимия е било ясно какви са последиците от действията му. Причиняването на смъртта на Н.Д. е било цел на подсъдимия. Убийството е извършено, за да може подсъдимия Ф. да отнеме 220 лв. от владението на Н.Д.. Налице е функционална връзка между убийството на Н.Д. и отнемането на парите.

 

Съдът счете, че от събраните доказателства не е установено по несъмнен начин, че подсъдимият Ф. е отнел, с намерение противозаконно да присвои мобилен телефон „Нокиа“ със СИМ карта, на стойност 60 лева, от владението на 75-годишния Н.Р.Д. ***, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийство на 75-годишния Н.Р.Д..

По делото е установено, че Д. е притежавал телефон „Нокиа“, но не е установен нито модела, нито кога и на каква стойност е придобит. Обстоятелството, че е регистрирано повикване от телефона, по време когато Д. е бил убит, не е достатъчно, за да се приеме, че телефонът е отнет от подс. Ф., още по-малко че това е станало умишлено, с намерение противозаконно да го присвои.

 

По наказанието.

За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация.

При индивидуализация на наказанието съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства отчете обстоятелството, че Ф. не е осъждан и установените положителни характеристики на личността му – полагал грижи за децата си, бил работлив, стремял се да бъде трудово ангажиран и да осигури доходи за семейството си, не бил агресивен, не са установени конфликти и хулигански прояви. Съдебният състав отчете и като фактор влияещ върху определяне на наказанието продължителността на наказателното производство.

Като отегчаващи вината обстоятелства отчете повишената обществена опасност на личността му, извеждаща се от начина на извършване на престъплението – жестокостта и бруталността, с която е действал по отношение на пострадалия, независимо, че Н.Д. е бил в напреднала възраст, че са били познати и в близки отношения. Действията по укриване на трупа и опит да избегне наказателно преследване, което говори и за липса на разкаяние за извършеното. Не са налице данни, че е започнал процес на поправяне.

Поради това съдебният състав счита, че това налага,  за постигане целите по чл. 36 от НК, изолирането на дееца от обществото за определения по-продължителен период – 20 години. Налагането на наказание в по-нисък размер няма да е достатъчно за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, нито ще въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ ЗИНЗС наказанието следва да се търпи при „строг“ режим.

Не са налице основанията за налагане на наказанието доживотен затвор - извършеното престъпление да е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели да не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

Съгласно чл. 38 и чл. 38 а НК наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Съдебният състав намира, че не е налице изключително тежко престъпление грабеж, придружен с убийство. Няма някакви особено брутални действия на подсъдимия, нито по-висока обществена опасност на личността му. Умисълът за противозаконно отнемане на пари от Д. е възникнал спонтанно, решението да умъртви Д. също в хода на претърсване на жилището му.

Съдът намира, че не следва да се налага конфискация доколкото няма данни за налично имущество на подсъдимия. А и конфискацията би довела до влошаване на имотното състояние на децата на подсъдимия.

 

По гражданския иск.

Предявен е граждански иск от П.Г.Д. против подсъдимия В.Д.Ф., за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат от престъплението, в размер на 200 000 лв. и законната лихва върху сумата от датата на увреждане. На основание чл. 84 и сл. НПК П.Г.Д. е конституирана като граждански ищец.

Безспорно са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД и подсъдимият Ф. дължи обезщетение за претърпените от П.Г.Д. болки и страдания в резултат от смъртта на съпруга й Н.Д..

Установено е по делото, че П.Г.Д. е съпруга нн на Н.Д., че са имали продължителен брак, близки и топли отношения, че Д. разчитала на съпруга си, тъй като живеели заедно в гр. Завет, а дъщеря им със семейството си в гр. София. Интензитета на болките и страданията е значителен, освен с оглед тежестта на загубата на близък човек, така и предвид негативните и тежки преживявания, резултат на състоянието, в което Д. е заварила жилището, дългия период, в който е била в неизвестност за случилото се със съпруга й, мисълта че е отвлечен, страдал. След като се установило, че съпругът й е убит тя била „буквално смазана“, заявявала, че няма смисъл да живее, плачела.

С оглед на това и критерият по чл. 52 ЗЗД съдебният състав прецени, че искът е основателен и доказан в предявения размер – 200 000 лв. На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху сумата 200 000 лв., считано от 26.12.2014 г. до окончателното им заплащане.

 

По разноските.

Съгласно чл. 189 НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец.

Подсъдимият Ф. е признат за виновен и съдът, на основание чл. 189 НПК, осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски от органите на ДП и разноските, направени в хода на съдебното производство, както и разноските направени от частните обвинители и граждански ищец и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адв. З.С. сумата 4500 лв. и 2800 лв. – разноски.

 

 

 

 

Председател:                                                         Член:

 

ДГ