Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Иск по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК. Постъпила е искова молба от „У. Б.” -гр.С. срещу М. П. М. и М. Д. М., двамата от с.Б., обл.П.. Ищецът излага, че на 22.07.2008г. е сключил договор с ответника М., обезпечен със солидарната отговорност на М., за банков кредит за сумата 30000лв. за текущи нужди и рефинансиране. Твърди, че е предоставил на ответника парична сума в уговорения размер и кредитополучателят е усвоил изцяло сумата. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща в срок погасителните вноски и да издължи изцяло кредита ведно с начислените такси, лихви и разноски. Сочи, че към 16.04.2010г.-момента на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. и М. задължението по договора за кредит не е изпълнено от никого от тях. Сочи, че съгласно чл.17 от договора вр.чл.29.3 от Общите условия към него, при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя по договора и по Общите условия и8или при неплащане на което и да е парично задължение по кредита, по преценка на банката кредитът става предсрочно изискуем. Сочи, че размерът на вземането е установен от приложеното по ч.гр.д. № 332/ 2010г. на РС-С. извлечение от счетоводните книги. Излага, че съгласно този документ ответниците дължат по договора за банков кредит общо 38729,69 лв., от които 29607,17 лв. главница и 9122,52 лв. лихва за периода 15.10.2008г.-15.04.2010г. Твърди, че банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн.чл.417 ГПК и се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 332/ 2010г. по описа на СвРС. Моли съда да приеме за установено по отношение на „У. Б.” -С., че ответниците дължат солидарно на банката посочените суми, както и сумата 1779,35 лв. разноски по заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 19.04.2010г. по ч.гр.д. № 332/ 2010г. по описа на СвРС. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор от назначения на ответниците процесуален представител адв.П.. Заема становище, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи, че ответниците са изпаднали в материално затруднение, поради което многократно са отправяли молби до ищеца за разсрочване на задължението им, но с тези молби същият не се е съобразил. Счита и че тъй като договорът е с крайна дата на погасяване 15.07.2018г., по не е изтекъл крайният му срок. Не оспорва съществуване на задължението и неговия размер, но възразява, че крайният срок за погасяване е 15.07.2018г. Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани. Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 332/ 2010г. по описа на СвРС е видно, че ищецът „У. Б.” -гр.С. е подал пред ВТРС заявление за издаване за заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците М. М. от с.А. и М. М. от с.Б., въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката към 16.04.2010г. относно задължение по договор за банков кредит № 72462165 от 22.07.2008г. По това заявление на банката СвРС е издал заповед № 288 от 19.04.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е разпоредено длъжниците М. да заплатят солидарно на банката сумата 29607,17 лв.-главница; договорна лихва в размер на 9122,52 лв. за периода от 15.10.2008г. до 15.04.2010г., законна лихва върху главницата, считано от 16.04.2010г. и 1779,35 лв. разноски по делото. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжниците. Видно от приложения по делото договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 72462165 от 22.07.2008г. между ищеца и ответниците е, че първият в качеството му на кредитор е отпуснал на ответника М. като кредитополучател потребителски кредит в размер на 30000лв., като срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, с краен срок на издължаване 15.07.2018г. Като солидарен длъжник по договора се е задължила и втората ответница М., като видно от чл.12.8 от договора, същата е поела задължение заедно с кредитополучателя за погасяване на сумите по договора за кредит. Не се спори от ответниците, а и се установява от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че цялата сума по кредита е усвоена от тях, като общо са изтеглени 28700лв., а остатъкът от сумата 1300лв. са удържани автоматично от банковата сметка и са покрити с нея дължими такси за администриране, поддържане и обслужване на кредита, първата месечна погасителна вноска и лихва на 15.08.2008г. Не се спори от ответниците , а и се установява от извлечението от сметка и приетото заключение на ССЕ, че М. не е заплащал редовно месечните вноски по кредита, като е допуснал закъснение по месечните погасителни вноски, считано от 15.11.2008г., и считано от 05.02.2009г. е спрял плащанията по месечно дължимите погасителни вноски. Вещото лице, изготвило ССЕ, сочи, че закъсненията по месечните плащания на погасителните вноски са допуснати за месеците 11, 12.2008г. и м.01.2009г. Неизпълнението на задълженията по кредита от страна на М., е довело до неговата предсрочна изискуемост. Съгласно чл.17 от договора, страните приемат, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя по договора или по Общите условия и/ или при неплащане на което и да е парично задължение по кредита, правото за ползване на неусвоените суми по кредита и/ или по всеки друг кредитен инструмент между банката и кредитополучателя се погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие, по преценка на банката стават предсрочно изискуеми; както и че при неизпълнение кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем. Видно от приложената по ч.гр.д. № 332/ 2010г. по описа на СвРС, приложено по настоящото дело, покана за доброволно изпълнение до длъжниците изх.№ 127 от 10.03.2010г. е, че до същите е отправено изявлението на банката, че поради неплащане в договорените срокове на дължими суми по посочения договор, обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като дългът към банката възлиза на 29607,17 лв. главница и 8423,39 лв. лихва за просрочие. Същите са поканени да погасят доброволно съществуващото задължение. Видно от заключението на приетата ССЕ е, че задължението на длъжниците към банката възлиза на общ размер 38729,69 лв., от които 29607,17 лв. главница и 9122,52 лв. договорна лихва за просрочие. Тези размери на дълга се установяват и от приложеното извлечение от сметка и не се оспорват от ответниците. С оглед на изложеното, съдът счита, че е безспорно установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца посочените суми по приложеното извлечение от счетоводни книги на банката по договора за кредит № 72462165 от 22.07.2008г. Неизплатеният размер на главницата по същия, ведно с лихвите за просрочие, в размерите, установени от експертизата и посочени по-горе, са станали предсрочно изискуеми на основание чл.17 от договора. Предвид на това, ответниците дължат на ищеца солидарно плащане на посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение-16.04.2010г. Установителният иск за сумата 1779,35 лв., представляваща разноски по предходно развилото се заповедно производство по ч.гр. д.№ 332/ 2010г. по описа на СвРС, която сума е присъдена със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 288 от 19.04.2010г., е недопустим и предвид на това следва да бъде оставен без разглеждане и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. Разноските по заповедното производство не могат да бъдат предмет на настоящото, тъй като не са били и предмет на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Предмет на иска по чл.422 от ГПК е съществуването на вземането на заявителя, посочено в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение-главница и лихви. При този изход на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца направените разноски по делото за внесената държавна такса, експертиза, депозит за особен представител, у-ния и адв.възнаграждение-общо в размер на 3409,69 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. М. от с.А., община С., ул.”Ч. и В.” № .., ЕГН *, и М. Д. М. от с.Б., община Д.М., обл.П., ул.”В.Л.” № .. ЕГН *, дължат солидарно на „У. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „В., пл.”С. Н.” № .. със съдебен адрес: гр.С., бул.”Ц. ш.” № .., сумата общо 38729,69 лв., от която: 29607,17 лв.-главница и 9122,52 лв.-договорна лихва за периода от 15.10.2008г. до 15.04.2010г., представляваща задължение за плащане по извлечение от счетоводни книги на банката и договор за банков потребителски кредит от 22.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист-16.04.2010г., за които вземания по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 288 от 19.04.2010г. по ч.гр.д. № 332/ 2010г. по описа на СвРС. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният установителен иск от „У. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „В.”, пл.”С. Н.” № .. със съдебен адрес: гр.С., бул.”Ц. ш.” № ...срещу М. П. М. от с.А., община С., ул.”Ч. и В.” № .., ЕГН *, и М. Д. М. от с.Б., община Д.М., обл.П., ул.”В.Л.” № .., ЕГН *, за сумата 1779,35 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 332/ 2010г. по описа на СвРС, като недопустим и прекратява производството по делото в тази му част. ОСЪЖДА М. П. М. от с.А., община С., ул.”Ч. и В.” №.., ЕГН *, и М. Д. М. от с.Б., община Д.М., обл.П., ул.”В.Л.” № .., ЕГН *, дължат солидарно на „У. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „В.”, пл.”С. Н.” №.., със съдебен адрес: гр.С., бул.”Ц. ш. № .., направените по делото разноски в размер на общо 3409,69 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |