№ 707
гр. Пазарджик, 01.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20245220100099 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищците Н. П. М., И. Р. Ч., Л. И. Ц., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв. К., редовно упълномощен да ги представлява с
пълномощно приложено по делото
За ответника Община Пазарджик, редовно призован, се явява юрк. В.,
редовно упълномощена да го представлява, с пълномощно от днес.
Явява се вещото лице д-р Д. П., редовно призован.
Не се явява вещото лице Б. С., редовно призован. От вещото лице е
постъпила молба, с която заявява, че предава експертизата в срок, но поради
предварително планирано пътуване в чужбина от 01.04.2024 г. – до 05.04.2024
г., не може да присъства на заседанието на съда. Моли да му бъде разрешено
в следващото съдебно заседание да защити изготвената експертиза. Към
молбата е приложен договора за пътуването.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ЮРК. В.: Да се гледа делото днес.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
1
от фактическа страна.
АДВ. К.: Поддържам подадената молба. Нямам възражения по проекто
доклада.
ЮРК. В.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения отговор.
Твърдим, че не сме собственици на съоръжението, тъй като такъв се явява
държавата, дали в лицето на Министерството на транспорта или някой друг
не знам. Ние не сме длъжни да сочим кой е собственикът. Твърдим, че не сме
лицето, което е длъжно да осъществява надзор над надлеза. Твърдим, че са
били отчуждени земи от гражданите за изграждане на надлеза, като при
действието на ЗТСУ изграденият надлез е станал собственост на държавата.
Нямам възражения по проекто доклада. Ще имам доказателствено искане.
Предвид липсата на възражения от страните по изготвения по делото
проект на доклад, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА проекта на доклад за окончателен по делото.
Докладваха се постъпили по делото писма от ОД на МВР Пазарджик, от
СГКК, както и ДП № 710/2019 г. в оригинал.
АДВ. К.: Запознат съм. Не възразявам да се приемат.
ЮРК. В.: Да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото писмо от ОД на МВР
Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, писмо от СГКК, както и ДП № 710/2019
г. в оригинал.
АДВ. К.: С оглед становището на колежката, представям списък на
Общинските пътища в Пазарджик, където под № 18 е посочен пътят, на който
е разположен надлезът.
ЮРК. В.: Смятам, че този списък не следва да се приеме, така както е
представен. Ако е необходимо, по искането на ищцовата страна да се отправи
запитване до Министерски съвет този списък към коя дата е актуален,
защото първоначалният списък е от 2007 г. След това има многобройни
изменения. Трябва да се установи въпросният път кога е включен в списъка
на общинските пътища и към момента на инцидента 12.06.2019 г. бил ли е
2
такъв и основният въпрос – този път, включващ улица „****“, която е под
надлеза и по която се движат хора и има жилищни сгради – е ли е това пътят,
който покрива улица „****“, както твърдят ищците или има път върху самия
надлез. Смятам, че този списък в този вид няма да допринесе с нищо.
АДВ. К.: Споделям становището на колежката. Ние сме го направили и
като искане в исковата молба. На лист 89 от ДП има отговор от общината под
№ ********* от 10.07.2012 г., където те признават че това е общински път.
Освен това има сключен договор с фирма за поддръжка на парапета и те са го
сключили с общината, а не с БДЖ.
Съдът намира искането на страните за изискване на информация от МС
за това дали към процесната дата пътят PAZ1129 представлява общински път
за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство днес представения Списък на общинските
пътища.
ДА СЕ ИЗИСКА от Министерски съвет информация за това от коя дата
пътят PAZ1129 представлява общински път и дали към 12.06.2019 г. същият е
бил общински път, с оглед на Решение № 236/13.04.2007 г. на МС и
приложенията към него.
ЮРК. В.: Моля да допуснете изслушване на СТЕ като вещото лице да
отговори на следните въпроси: Възможно ли е металното съоръжение –
парапет да падне по естествен път? Възможно ли е металното съоръжение –
парапет да падне без упражняване на физическа сила върху него? Възможно
ли е само поради корозията на места на металното съоръжение – парапет, то
да падне по естествен път? Това искане го правя във връзка с материалите от
ДП и нашето възражение на страница 3 от отговора, че инцидентът е станал
поради естествено износване на материала.
АДВ. К.: Считам, че не е необходимо да се допуска тази експертиза. В
следващото съдебно заседание ще се изслуша СТЕ и ако е необходимо ще се
поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
Съдът намира доказателственото искане на пълномощника на ответника
за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПОСТАВЯ допълнителни задачи на допуснатата СТЕ както следва:
1. Възможно ли е металното съоръжение – парапет да падне по
естествен път?
2. Възможно ли е металното съоръжение – парапет да падне без
упражняване на физическа сила върху него?
3. Възможно ли е само поради корозията на места на металното
съоръжение - парапет, то да падне по естествен път?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносими от ответника в
едноседмичен срок от днес по сметка на РС – Пазарджик.
Експертизата да се извърши от назначеното вещо лице Б. С., който да се
уведоми за днес поставените задачи след внасянето на депозита.
ПРИСТЪПВА се към изслушване на заключението по допуснатата
СМЕ. Заключението е депозирано в законоустановения срок по чл. 199 от
ГПК.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Д-Р Д. И. П. – на 74 години, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, без родство и служебна ангажираност със
страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р П.: Обещавам да дам вярно заключение.
Поддържам изготвеното от мен писмено заключение.
АДВ. К.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
ЮРК. В.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице д-р Д. П. по
допуснатата СМЕ като доказателство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
него справка-декларация в размер на 600 лв., която сума да се изплати на
вещото лице по внесения от ищците депозит.
4
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Г. М.А – на 43 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, майка на ищеца Н. П. М.. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. М.А: Помня за инцидент с Н. в района на селото. На 12.06.2019
г. дойдоха да ме извикат, че синът ми е пострадал със счупен крак. Когато
отидох, той си влачеше крака по пътя, защото беше вече доста отекъл. Казаха
ми, че когато са се прибирали, е паднало парче от парапет върху тях. Има
неща, които не си спомням, защото бях в шок, когато ми съобщиха. На
инцидента не съм била. Съобщиха ми, че е пострадало детето ми и аз отидох
на мястото. Те са били от другата страна на селото, където има жп линия и
оттам са се прибирали. Като тръгват да излизат към селото и когато минават
покрай надлеза синът ми каза, че е чул нещо като изскърцване и е последвало
падането. Синът ми имаше счупен десен крак в глезена. Имаше много болки,
кракът беше много отекъл, защото е помагал на другите деца да се измъкнат
от парапета. Правиха му операция, използваше патерици, къпеше се на стол,
използваше тоалетна в легло. Приемаше болкоуспокояващи постоянно. Това
продължи доста време. Той един месец почти беше на легло, защото се
страхуваше да стъпне. Почти го гледах на легло. Придвижваше се с патерици
до тоалетна, постепенно се раздвижваше. И до ден днешен го наболява кракът
и накуцва с този крак. И до ден днешен има болки. Правиха му две операции.
На ****та му слагаха имплант, а втората е когато му махнаха импланта,
защото той може да стои само няколко месеца. Синът ми тогава беше ученик
и инцидентът не му подейства добре. По милост завършиха, нито на бал
ходиха и 18-годишнината не можаха да си изпразнуват. Трудно им беше.
Остана му накуцването и леко замята крака, като ходи. Така си остана. От
глезена надолу остана отекъл и казаха, че това няма да се оправи.
Не съм била пряк свидетел на инцидента. Той беше станал, ходеше,
плачеше и викаше по пътя: „Мамо, мамо“ – това си го спомням много добре.
Когато го видях, беше изправен, но си влачеше крака на една страна. Той
беше в шок. Той е станал да помогне да се вдигне парапета и да изкара
5
другото момче, което беше в безсъзнание. Каза, че е почувствал голяма болка
в крака, но като е видял, че другото момче е в безсъзнание, е станал да му
помогне. Даже маратонката му беше останала там. Сега 5 години след
инцидента няма постоянна болка, но при смяна на времето от топло на
студено, започва да накуцва повече и казва, че го боли. Л. беше изпаднал в
безсъзнание.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Ж. Г. Ч.А – на 44 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, майка съм на ищеца И. Ч.. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Ч.А: Спомням си, че с И. стана злополука преди време, в района
на селото. Беше юни месец, мисля, че 2019 г., парапетът на самия надлез е
паднал, а той е бил под надлеза, отишъл да си вземе вода. Майка ми живее
там наблизо, излизахме от къщата и го видяхме, че е с хавлиена кърпа на
главата. Оказа се, че главата му беше пукната на две места и го болеше много
рамото. Тогава видяхме и други хора, които са изкарвали децата. Чул се е
трясък и хората от близкото кафене са отишли да помогнат. Той в момента не
помнеше какво точно е станало. Имаше временна амнезия. Обадихме се на
телефон 112, дойде полиция и отидохме в болницата. Прегледаха ги, правиха
снимки. Не обърнаха внимание на рамото в началото, но на следващия ден
бяхме в болница „Здраве“ и се видя, че има счупване. Понеже мястото не
позволяваше да се гипсира, беше близо месец с мека превръзка. Сина ми го
изписаха веднага. Беше вкъщи, беше уплашен и не искаше 2-3 месеца да
излиза от вкъщи. През нощта се стряскаше насън и бълнуваше. И сега има
болки в рамото от време на време, когато се сменя сезона и започне да вали
или времето е по-динамично. Раните на главата ги третирахме и си зараснаха.
Мисля, че му правиха скенер и се оказа, че няма някакви сериозни
увреждания. Рамото беше по-зле. Същото лято ходихме на море, но не му
разрешаваха да влиза във водата, само до кръста и да прави по-резки
движения. По това време той беше ученик и след инцидента не ходеше на
училище. Затова имаше доста по-ниски оценки. И учителите влязоха в
положение, защото този случай тогава беше известен. Той учеше в ******.
Другите деца, с които беше на инциданта, са Н. и Л. Ц.. Н. мисля, че учеше в
6
Спортно или в „******“ - нали разделиха двете училища тогава. С другите
две момчета не са били в едно училище. Те са по-големи от него.
Майка ми живее малко по-надолу и си тръгвахме от майка ми и видях
децата. Това е една тясна уличка, може би метър широка и оттам излизаха
хората, които помагаха. Кафенето е доста по-надалече. Те са чули трясъка и
са побягнали хората да помагат. Така коментираха те после. След като
свалиха ортезата, казаха само да няма резки движения. Той не искаше да ходи
на рехабилитация. Не помня кога ходихме на море, може би месец, два след
това. Дясното рамо беше пострадало. Сега си вдига ръката, но от време на
време го наболява. Няма ограничения в движението на ръката. В началото го
болеше доста, сега го наболява само при динамично време или като се
преумори, защото той вече работи – прави мебели. В началото приемаше
обезболяващи.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. Л. Ц. – на 52 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, баща на ищеца Л. И. Ц.. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Ц.: Спомням си за инцидент със сина ми в района на селото. На
12.06.2019 г., помня, че ми се обадиха и отидох на центъра. Детето беше на
земята и чакаха линейка. Те го бяха изкарали вече. Бил е в кома. Той не
помни нищо. Казаха, че след 5-10 минути е дошъл в съзнание. В болницата са
го прегледали и са му правили снимки. Когато го видях на центъра, беше в
съзнание, но беше замаян и не знаеше какво говори. Синът ми остана в
болницата няколко дни. Когато го изписаха, си отидохме вкъщи. Имаше
охлузвания по тялото и по лицето. Много време го болеше. Даже, сега в
момента има болки в главата и в крака, където му беше синината, тя беше
много голяма. Пиеше лекарства, мисля, че беше нещо обезболяващо. Имаше
главоболие, бълнуваше през нощта, майка му ставаше, чат-пат ставах и аз да
го успокоявам. Беше под напрежение. Може би две седмици или месец не е
излизал от вкъщи, защото го беше страх. Тогава той беше ученик. Искаха да
ги остават на изпит, защото не можеха да завършат годината. В крайна сметка
завършиха. Той тогава беше последна година ученик в Спортното. Не знам
къде учеше Н. тогава. Освен сина ми, там бяха Н.чо и Илийката.
7
Синът ми имаше на крака охлузване и синина. Синината стоя много
време, имаше и малко кръв от ожулването. Близо над шест месеца беше
неспокоен в съня си. Водихме го да му леят куршум. Не си спомням, но
мисля, че ходихме някъде за главоболието, защото имаше постоянно болки.
Нямам спомен дали сме го водили на невролог или психолог. Не е взимал
успокоителни. Сега синът ми работи във фирма за мебели, заедно с И.. Н. не
знам какво работи.
За изслушване на експертизата и за разпит на допуснатите свидетели,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.05.2024 г. от 11:00 часа, за
която дата и час страните са уведомени от днес чрез пълномощниците си.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Б. Н. С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:18
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8