№ 18391
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110170314 по описа за 2023 година
Ищецът В. Н. Я. е подал искова молба срещу ответника „Клийн Код
Фектори“ ЕООД, уточнена с молби от 01.02.2024 г., 02.12.2024 г., 17.02.2025
г. и в о.с.з. от 25.09.2025 г., с която са предявени за разглеждане следните
обективно кумулативно съединени искове:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед №
ДН021/08.11.2023 г. на управителя на ответното дружество;
2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ за сумата от
2948.21 лева – неплатена част от дължимо трудово възнаграждение за
месеците м.09-м.11.2023 г. съгласно допълнително споразумение към трудов
договор № 108/07.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението;
3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от
5284 лв. - обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя
без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане
на задължението
4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 840.84
лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни от 2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението;
5/ Осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 13.48
лева - мораторно обезщетение върху главницата за обезщетение по чл. 224
КТ, дължимо за периода от 08.11.2023 г до 20.12.2023 г.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 108/07.10.2022 г.
изпълнявал в ответното дружество длъжността „програмист–софтуерни
1
приложения“ срещу основното месечно трудово възнаграждение в размер на
сумата от 2 062 лв., със срок на изпитване шест месеца в полза на
работодателя.
Твърди, че след изтичане на изпитателния срок, страните сключили
допълнително споразумение от 01.05.2023 г., с което трудовото
възнаграждение е увеличено на сумата 3 170 лв., считано от 01.05.2023 г.,
като за месеците май, юни, юли и август получил възнаграждения в
уговорения увеличен размер.
Сочи, че средата на месец септември бил уведомен за проблем с
трудовото му възнаграждение, който следвало да бъде коригиран. Твърди, че
страните сключили нов анекс на 01.10.2023 г., с който трудовото
възнаграждение на ищеца било намалено до размера на сумата от 2 642 лв.,
считано от 01.10.2023 г.
Сочи, че на 02.10.2023 г. получил възнаграждение за отработения месец
септември в размер, по-нисък от договорения.
Недоволен от едностранната промяна на размера на размера на
работната заплата, на 16.10.2023 г. отправил до работодателя предизвестие за
прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 2 КТ, считано от 17.12.2023
г.
На 02.11.2023 г. отново получил трудово възнаграждение за месец
октомври в по-нисък от договорения с последния анекс размер, поради което
на 07.11.2023 г. подал заявление до работодателя да прекратяване на трудовия
договор без предизвестие на основание 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
08.11.2023 г.
В началото на месец декември отново получил възнаграждение в
намален размер за отработените през ноември дни.
Сочи, че с достигането на изявлението му по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ до
работодателя, трудовият договор се счита прекратен автоматично.
Независимо от горното обаче, на 08.11.2023 г. работодателят издал
заповед № 021/08.11.2023 г., в която е посочено, че трудовото
правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 2 КТ – при
неспазено от работника предизвестие.
Сочи, че е получил подписаната от работодателя заповед по куриер –
на 10.11.2023 г., а на 11.12.2023 г., при посещение в ответното дружество,
подписва и на хартия заповедта за прекратяване.
Намира, че издадената от работодателя заповед е незаконосъобразна и
извършеното с нея уволнение следва да бъде отменено, доколкото
работодателят не е разполагал с възможност да прекрати трудово
правоотношение, което вече е било прекратено едностранно от работника без
предизвестие.
С оглед обстоятелството, че правоотношението е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, отправя искане за осъждане на работодателя
да му заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размера на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, което, съгласно сключения
между страните договор, е 60 дни.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати и неплатената част от
дължимото трудово възнаграждение за месеците м.09-м.11.2023 г. съгласно
допълнително споразумение към трудов договор № 108/07.10.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за
2
неизползван платен годишен отпуск за 7 дни от 2023 г.
Отправя искане за присъждане на мораторно обезщетение върху
главницата по чл. 224 КТ за периода от 08.11.2023 г до 20.12.2023 г.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Моли за допускане на предварително изпълнение на решението по реда
на чл. 242, ал. 1 ГПК.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „Клийн Код
Фектори“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове както по основание, така и по размер, като предявява и
насрещен осъдителен иск.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните,
сключените последващи анекси, получаването на 16.10.2023 г. на
предизвестие от служителя за прекратяване на трудовия договор по реда на
чл. 326, ал. 2 КТ, както и получаването на 07.11.2023 г. на изявление от
служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по реда на
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Сочи, че в резултат на допусната от счетоводството на дружеството
грешка при пресмятане на увеличеното възнаграждение на Я., в изготвеното
и подписано между страните Допълнително споразумение към Трудов
договор № 00000108/07.10.2022 г. е посочено погрешно възнаграждение в
размер на 3 170.00 лв., вместо правилен нетен размер от 2100.00 лв. или
брутен размер 2 642.82 лв.
Сочи, че за допуснатата грешка дружеството е уведомено именно от
ищеца, като това е основанието за подписване на второто допълнително
споразумение към Трудов договор № 00000108/07.10.2022 г. В същото
основното трудово възнаграждение, считано от 01.10.2023 г., е разписано в
правилния размер от 2642.82 лв.
Намира, че служителят е следвало да получава възнаграждение в този
размер, считано от м. 05.2023 г.
Твърди /в уточнителна молба от 06.12.2024 г./, че при подписване на
допълнителното споразумение всички страни са се съгласили по реда на чл.
272, ал. 1 КТ неправомерно получените от Я. без основание суми в общ
размер на 2 000 лева / за месеците: м.05.2023 г., м.06.2023 г., м.07.2023 г. и
м.08.2023 г./ да му бъдат удържани от бъдещите му трудови възнаграждения
- по 500 лева от всяка от следващите полагащи му се 4 заплати. Намира, че
работникът е бил недобросъвестен при получаването на сумите за работна
заплата, поради което дължи връщането им.
С оглед на това, намира, че извършваните преводи на работна заплата за
следващите месеци /септември-ноември/ не са в намален размер, тъй като
служителят е знаел, че е получавал заплата в погрешно уговорен увеличен
размер и че същата подлежи на възстановяване, респективно - служителят не е
разполагал с право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие –
по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед на това, счита, че отправеното от служителя изявление от
07.11.2023 г. не е породило действие и трудовото правоотношение
законосъобразно е било прекратено по реда на чл. 326, ал. 2 КТ – в
съответствие с отправеното първоначално предизвестие от работника,
неспазено от самия него.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове по чл.
3
344, ал. 1, т. 1 КТ, 128 КТ и 221 КТ.
По отношение за претенцията по чл. 224 КТ – признава, че ищецът е
имал право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни
през 2023 г., но сочи, че дължимата сума от 861.08 лева е била извънсъдебно
прихваната от работодателя с дължимото от служителя обезщетение за
неспазено предизвестие.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба е инкорпориран насрещен иск с
правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 3363.36 лева – обезщетение
за неспазен от служителя срок на предизвестие за периода 08.11.2023 г. до
16.12.2023 г. /28 работни дни/, ведно със законната лихва от датата на
насрещната искова молба /18.03.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
В дадения на ответника по насрещния иск срок, същият подава отговор
с доводи за неоснователност на претенцията, касаещи правното основание за
прекратяване на правоотношението.
Софийски районен съд, 76 с-в, като взе предвид доводите и
възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е между страните и се установява от представените по
делото писмени доказателства /л. 7/, че по силата на сключен трудов договор
№ 108/07.10.2022 г. ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността
„програмист–софтуерни приложения“ с основното месечно трудово
възнаграждение в размер на сумата от 2 062 лв., със срок на изпитване шест
месеца в полза на работодателя, както и договорено предизвестие на
прекратяване на договора в размер на 60 дни и за двете страни.
Не е спорно, че след изтичане на изпитателния срок страните са
сключили допълнително споразумение от 01.05.2023 г., с което е променен
размерът на договореното трудово възнаграждение, като същото е увеличено
на сумата 3 170 лв., считано от 01.05.2023 г. /л.8/
Не е спорно, а и се установява от представените фишове за работни
заплати /л. 47-50/ и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
че за месеците май, юни, юли и август 2023 г. работодателят е изплащал на
работника договореното с анекса от 01.05.2023 г. основно трудово
възнаграждение в брутен размер от 3170 лева. Видно от представените по
делото преводни нареждания /л.17-20/, нетният размер на получените от
работника работни заплати за периода възлиза на сумата от по 2504.12 лева за
месеците май, юни и юли, и сумата от 2518.90 лева за месец август.
Признава се от ищеца в уточнителната молба от 02.12.2024 г., че той е
инициирал среща с прекия си ръководител /което признание се подкрепя и от
представената електронна кореспонденция към исковата молба/, в рамките на
която е уведомил работодателя, че получава възнаграждение в по-голям
размер от първоначално договорения в трудовия договор от 07.10.2023 г.
Установява се от представените към отговора на исковата молба
разпечатки от електронна кореспонденция между служители на работодателя,
че в рамките на извършената вътрешна проверка е констатирано
несъответствие между планираното увеличение в работната заплата на ищеца
4
/с 500 лева нето/ и реално договореното в сключения между страните анекс.
Безспорно е между страните, че на 01.10.2023 г. са сключили нов анекс
към трудовия договор /л.9/, с който трудовото възнаграждение на ищеца е
намалено до размера на сумата от 2 642.82 лв., считано от 01.10.2023 г.
Установява се от представените по делото фишове за работни заплати и
изготвената по делото ССчЕ, че за месец септември 2023 г. работодателят е
определил основно брутно трудово възнаграждение в размер на 2706.00 лева,
допълнително трудово възнаграждение в размер на 64.94 лева, като е
направил удръжка от възнаграждението в размер на 500 лева /посочена във
фиша с основание „коригираща сума в намаление“/. След приспадане на
удържаната сума, дължимите данъци и осигурителни вноски, е изплатил на
работника сума в нетен размер на 1762.21 лева.
Установява се от представените по делото фишове за работни заплати и
изготвената по делото ССчЕ, че за месец октомври 2023 г. работодателят е
определил основно брутно трудово възнаграждение в размер на 2642.82.00
лева, допълнително трудово възнаграждение в размер на 63.43 лева, като е
направил удръжка от възнаграждението в размер на 500 лева /посочена във
фиша с основание „коригираща сума в намаление“/. След приспадане на
удържаната сума, дължимите данъци и осигурителни вноски, е изплатил на
работника сума в нетен размер на 1712.01 лева.
Установява се от изготвената по делото ССчЕ, че за отработените дни
през месец ноември 2023 г. /01-08.11.2023 г./ работодателят е определил
основно брутно трудово възнаграждение в размер на 600.64 лева,
допълнително трудово възнаграждение в размер на 14.42 лева, като е
направил удръжка от възнаграждението в размер на 86.10 лева. След
приспадане на удържаната сума, дължимите данъци и осигурителни вноски, е
изплатил на работника сума в нетен размер на 391.17 лева.
Безспорно е на следващо място по делото, че на 16.10.2023 г.
работникът е отправил до работодателя предизвестие за прекратяване на
трудовия договор по чл. 326, ал. 2 КТ, считано от 17.12.2023 г. /л. 12/
Безспорно е също така, че на 07.11.2023 г. ищецът е отправил ново
изявление до работодателя /л. 13/ за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие на основание 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 08.11.2023 г.
Не е спорно, а и се установява, че така отправното изявление е
достигнало до работодателя на същата дата – 07.11.2023 г., като с „отговор“
от 08.11.2023 г. работодателят е посочил, че не приема подаденото от
служителя заявление, поради липса на предпоставки за отправянето му.
Съобразно изложените мотиви в отговора, работодателят е счел, че
второто по ред изявление от страна на работника следва да се тълкува като
отказ на служителя за спазване на даденото предизвестие, поради което, на
08.11.2023 г. е издал процесната Заповед № 021/08.11.2023 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 2 КТ /при неспазено
от служителя предизвестие в размер на 28 работни дни/.
Установява се от съдържанието на заповедта, че работодателят е приел,
че на работника се дължи сумата от 840.84 лева – обезщетение по чл. 224 КТ
за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни за 2023 г., като е извършил
извънсъдебно прихващане със свое насрещно вземане за сумата от 3363.36
лева – обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Не е спорно, че копие от заповедта е получено от работника с
препоръчана куриерска пратка, като се установява от представените на л.58
товарителници, че заповедта е връчена на работника на 09.11.2023 г.
5
Страните не са ангажирали други, относими към спора по делото,
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с предявени от В. Я. срещу „Клийн Код Фектори“
ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, чл. 128, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД,
както и с насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ,
предявен от „Клийн Код Фектори“ ЕООД срещу В. Я..
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за липса
на правен интерес у ищеца за самостоятелно предявяване на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, без същият да е съединен с иск за промяна на вписаното в
трудовата книжка основание.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното в цитираното от
ответника решение на № 110/23.07.2020 г. по гр.д. № 3144/2019 г., като
намира, че при наличие на конкуриращи се основания за прекратяване на
трудовото правоотношение за работника би бил налице интерес от
съединяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с този по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ в
условията на кумулативност – като обуславящ и обусловен. Липсата на
предявен иск за промяна на основанието, вписано в трудовата книжка, обаче
не би могло да обоснове недопустимост /или дори неоснователност/ на
конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, доколкото работникът оспорва
извършеното от работодателя уволнение именно като незаконно, а за
работодателя винаги съществува възможността доброволно да поправи
вписаното основание за уволнение съобразно мотивите на съдебното решение
/задължителни в отношенията между страните/ и без да е задължен да стори
това със съдебно решение.
Предвид изложеното, съдът намира, че е сезиран с допустим иск и
дължи произнасяне по същество на спора.
По така предявения конститутивен иск, процесуално задължение на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период
/което обстоятелство е безспорно между страните/, както и прекратяването
на същото по силата на издадената заповед.
В тежест на работодателя-ответник е да докаже законността на
извършеното уволнение със заповед № 021/08.11.2023 г. на посоченото в нея
основание, в това число, защитните си възражения, че трудовото
правоотношение не е било прекратено на друго основание преди издаването
на заповедта.
При безспорност на фактите по делото, основния спорен между
страните въпрос е кое от последователно отправени изявления на страните,
насочени към прекратяване на трудовото правоотношение, е породило
правното си действие, респективно – от кой момент е настъпило
прекратяването на трудовоправната връзка.
6
За отговор на поставения въпрос, съдът взе предвид следното:
Разпоредбата на чл. 326 КТ установява основната уредба на
едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника
или служителя. По своята правна същност предизвестието на работника или
служителя за прекратяване на трудовото правоотношение, отправено до
работодателя, е негово материално, субективно, преобразуващо трудово
право. Субект на това право е работникът или служителят, който не е длъжен
да мотивира волеизявлението си, достатъчно е само изразената от него воля да
съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото
правоотношение. Предизвестието трябва да е писмено /форма за
действителност/ и да включва определен срок, след изтичането на който
трудовия договор се прекратява. Отправеното предизвестие определя със
сигурност края на съществуването на трудовото правоотношение с изтичане
срока на същото.
До изтичане срока на предизвестието страните имат всички права и
задължения по трудовото правоотношение, в това число работникът следва да
се явява на работа и да спазва трудовата дисциплина, а работодателят да
изплаща дължимото трудово възнаграждение, съобразно постигнатите между
страните уговорки.
С оглед обстоятелството, че в рамките на срока на отправеното
предизвестие, трудовоправната връзка остава непроменена, е налице
възможност същата да бъде прекратена преди крайната дата на
предизвестието от настъпването на друго от предвидените в Кодекса на труда
основания – както по инициатива на работодателя, така и по инициатива на
служителя.
В конкретния случай, безспорно е, че първото по ред отправеното от
работника изявление разкрива характеристиките на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл. 326 КТ, считано от
17.12.2023 г.
Безспорно е също така, че преди изтичане на даденото предизвестие
служителят е отправил второ по ред изявление, достигнало до знанието на
работодателя на 07.11.2023 г., в което е посочено, че трудовият договор се
прекратява едностранно от работника без предизвестие, считано от
08.11.2023 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неизплатени в
цялост трудови възнаграждения.
Правната норма на чл. 327 КТ представлява материално субективно
преобразуващо трудово право на работника или служителя да прекрати
едностранно трудовия договор с работодателя като неговото упражняване не е
свързано с предварително уведомяване на последния. Хипотезите на
визираната разпоредба са точно и изчерпателно изброени, като извън тях
работникът или служителят не може да прекратява трудовото
правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на
трудовия договор става с едностранно волеизявление като то трябва да бъде
изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на
чл. 327, т. 2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор
освен забавяне изплащаното на трудовото възнаграждение или обезщетение.
Правната норма не поставя изискване за срок за забава, нито създава
модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или
обезщетение. Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2
КТ може да стане във всеки един момент, независимо от обстоятелството, че е
налице депозирано от работника предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Двете
основания за прекратяване на трудов договор са самостоятелни и независими
7
едно от друго. Не са налице законови пречки при отправено от работника
предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, при наличието на предпоставките по чл.
327, т. 2 КТ, трудовото правоотношение да бъде прекратено на последното
основание по време, през което тече срокът на предизвестието /Така в
Решение № 495 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 527/2009 г., IV г. о., ГК/
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ при прекратяване без
предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяването му. Съгласно формираната практика
на ВКС, обективирана в Решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008
г., I г. о., и Решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г., III г. о.,
трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита
прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за
прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е
законно прекратено или не, и дали са настъпили фактите, послужили като
основание за прекратяването му. При конкуренция на основания за
прекратяване на трудовия договор конститутивно действие има онова, чийто
фактически състав е настъпил по-рано.
Нещо повече, работодателят не може да преценява дали основанието,
послужило на работника или служителя за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, действително е съществувало, за
да приеме, че то продължава да обвързва страните и повторно да го прекрати
на друго основание.
Доколкото за работодателя, като гаранция за приложението на чл. 48,
ал. 4 от Конституцията на Република България /забрана за принудителен труд/
не съществува възможност да оспорва законосъобразността на уволнението,
при неоснователно прекратяване с едностранно изявление от страна на
работника или служителя работодателят може да иска само обезщетение /
Така в решения № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на III ГО, № 144
от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I ГО, № 87 от 11.05.2012 г. по гр.
д. № 219/2011 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 234 ОТ 21.01.2020 Г. по гр. д. №
1708/2019 Г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС и др. /.
Предвид горното в случая трудовият договор между ищеца и ответното
дружество е прекратен без предизвестие, считано от 08.11.2023 г. /посочената
в изявлението дата/ на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като за настъпване на
прекратителното действие на изявлението е без значение дали са налице
посочените в него основания.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че изявлението на
ищеца за прекратяване на трудовия договор не би породило конститутивния
си ефект само, ако е налице злоупотреба с право от негова страна.
Злоупотребата с право е особен случай на незаконосъобразност, имащ
конкретен фактически състав, свързан с нарушаването на различни правни
норми. В отговора на исковата молба обаче не се съдържат оплаквания от
страна на работодателя за превратно упражняване на права от страна на
служителя, нито по делото съществуват такива фактически твърдения или
дори ангажирани доказателства в тази насока /релевираното от ответника
отсъствие на основанията по чл. 327 КТ за прекратяване на трудовия договор
от служителя не може да бъде квалифицирано като довод за злоупотреба с
права – така в Определение № 61 от 25.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3738/2018 г., III г. о., ГК/.
С оглед на това, съдът намира, че отправеното от работника изявление
за едностранно прекратяване на правоотношението без предизвестие е
породило целения правен резултат, поради което издадената от работодателя
8
заповед за прекратяване на трудовия договор на друго основание чл. 326, ал. 2
КТ – при отправено и неспазено от работника предизвестие, се явява
незаконосъобразна и подлежи на отмяна, а предявеният иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ следва да бъде уважен като основателен.
По иска с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че: 1/ в
рамките на процесния период м.09-м.11.2023 г. страните са били обвързани от
действащ трудов договор 2/ по силата на който договор служителят е
престирал съобразно уговореното, както и 3/ размера на уговореното брутно
трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да докаже, че дължимото
възнаграждение е било изплатено в пълен размер, в това число – че от
трудовото възнаграждение на служителя законосъобразно, по реда на чл. 272,
ал. 1 КТ /т.е. със знанието и писменото съгласие на служителя/, са извършени
удръжки от заплатата му.
В конкретния случай между страните липсва спор относно размерите
на договорените трудови възнаграждения в трудовия договор и двете
последващи допълнителни споразумения, както и относно обстоятелството,
че работодателят е правил удръжки от трудовото възнаграждение на
служителя при преводите на работна заплата за месеците септември, октомври
и ноември 2023 г.
Спорен по делото по същество е въпросът: Законосъобразно ли са
извършени удръжките от трудовото възнаграждение на служителя от
трудовото възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември
2023 г.
За отговор на поставения въпрос, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ установява забрана за едностранна
промяна в съдържанието на трудовото правоотношение от която и да е от
страните по трудовия договор. По императивен начин законът регламентира
стабилност на трудовото правоотношение, осигурява сигурност на страните
при осъществяването на трудовите им права и задължения и гарантира
спазването на принципа за закрила на труда, формулиран в чл. 1, ал. 3 КТ.
Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото
правоотношение означава недопустимост едностранно да се променя
уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение по
отношение на характера на работата, мястото на работа, срока на трудовия
договор, трудовото възнаграждение или други условия, които страните
могат да уговорят в трудовия договор.
Логическо продължение на установената в чл. 118, ал. 1 КТ забрана е
разпоредбата на чл. 119 КТ. В нея законодателят е формулирал същия принцип
по позитивен начин - допустима е промяна в съдържанието на трудовото
правоотношение, но само по взаимно съгласие на страните по трудовия
договор, изразено в писмена форма - по правната си същност промяната в
съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните
представлява сключване на нов договор между тях, с който те изменят
9
определени елементи от договореното съдържание на трудовото
правоотношение. От момента на постигането на съгласието за промяна
трудовото правоотношение продължава да съществува между същите страни,
но с изменение на негови елементи според постигнатото между страните
съгласие. /така в Решение № 754 от 11.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1816/99 г.,
III г. о/
Изменения в елементите на трудовото правоотношение, направени в
устна форма (в това число и при наличие на съгласие на двете страните в
правоотношението – каквото не се установява по делото) не могат да породят
целения правен ефект.
В конкретния случай безспорно се установява по делото, че с анекс към
трудовия договор от 01.05.2023 г. страните са уговорили промяна в размера на
трудовото възнаграждение на ищеца, като същото е увеличено от сумата 2062
лева на сумата 3170 лева, считано от 01.05.2023 г. /в какъвто размер
работодателят е определял и изплащал възнаграждението на служителя за
месеците май, юни, юли и август 2023 г./
Безспорно е също така, че с анекс от 01.10.2023 г. страните са
договорили повторна промяна в размера на възнаграждението на работника,
като същото е намалено от сумата 3170 лева на сумата от 2642.82 лева,
считано от 01.10.2023 г.
Тоест, налага се извод, че за периода от 01.05.2023 г. до 30.09.2023 г.
дължимото се на работника основно брутно трудово възнаграждение възлиза
на сумата от 3170 лева, а за периода от 01.10.2023 г. до 08.11.2023 г. възлиза на
сумата от 2642.82 лева.
Не се твърди и не се установява страните по правоотношението да са
сключвали други допълнителни споразумения към трудовия договор в
писмена форма.
С оглед на това, доколкото се установява по делото от представените
доказателства и изготвената ССчЕ, че работодателят е определил и изплатил
на служителя основно брутно трудово възнаграждение за месец септември в
по-нисък от договорения между страните според действащото споразумение
от 01.05.2023 г. размер /2706 лева вместо 3170 лева/, дори без извършването
на преценка за законосъобразност на извършените удръжки, предявеният иск
се явява доказан по своето основание.
По отношение на направените от работодателя удръжки от трудовото
възнаграждение на служителя, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 272, ал. 1 КТ работодателят може да
прави удръжки от трудовото възнаграждение на служителя без негово
съгласие само за 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на
технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат
от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на
работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори,
наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.
Във всяка друга хипотеза на извършване на удръжки от трудовото
10
възнаграждение на служителя е необходимо да е налице негово изрично
съгласие, което, в съответствие с действащия в трудовото законодателство
принцип, чиито израз са и цитираните по-горе разпоредби, следва да бъде
изразено писмено.
В конкретния случай, работодателят поддържа в уточняваща си молба
от 06.12.2024 г., че удръжките са извършвани със знанието и съгласието на
служителя, а не при някоя от предвидените в чл. 272, ал. 1 т. 1- т. 6 КТ
хипотези.
В същото време обаче не се твърди и не се установява работникът да е
дал изричното си писмено съгласие за извършване на удръжки от заплатата му
/а последващите му действия свидетелстват за липсата на такова съгласие/. С
оглед на това следва да се приеме, че работодателят не е упражнил
законосъобразно правото си да извършва удръжки за трудовото
възнаграждение на работника.
Следва да бъде посочено на следващо място и че не се установява
твърдяна от работодателя недобросъвестност у работника /по смисъла на чл.
272 КТ/, аргументирана с обстоятелството, че между страните е била налице
устна договорка за размера на възнаграждането след изтичането на
изпитателния срок по договора.
Твърденията на работодателя, освен недоказани, се опровергават от
наличието на надлежно сключено в изискуемата от закона писмена форма
допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което
работникът законосъобразно и правомерно е получавал възнаграждение в
договорения от страните размер.
Предвид изложеното, съдът намира, възраженията на ответника за
изцяло неоснователни, а предявеният иск – за доказан по своето основание.
По отношение на размера на претенцията:
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че
при договорено основно брутно трудово възнаграждение в размер на 3170
лева /за месец септември – според анекса от 01.05.2023 г./, дължимото от
работодателя нетно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 2504.12
лева, а са изплатени 1762.21 лева.
Установява се, че от приетата по делото ССчЕ, че при договорено
основно брутно трудово възнаграждение в размер на 2642.82 лева /за месеците
октомври-ноември – според анекса от 01.10.2023 г./, дължимото от
работодателя нетно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 2212.01
лева за пълния отработен месец октомври, а са изплатени 1712.01 лева, а за
отработените дни за месец ноември – в размер на сумата от 477.27 лева, при
изплатени 391.17 лева.
С оглед на това, общият дължим от работодателя нетен размер на
трудово възнаграждение възлиза на сумата от 5193.40 лева, а общия размер
на реално заплатените нетни трудови възнаграждения възлиза на сумата от
3865.39 лева.
С оглед на това, неплатената част от дължимото се на работника нетно
11
трудово възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. до 08.11.2023 г. възлиза
общо на сумата от 1328.01 лева, до който размер искът следва да бъде
уважен като основателен, като върху главницата се присъди и законна лихва
от датата на подаване на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
За горницата над тази сума до пълния предявен размер на претенцията
от 2948.21 лева искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По предявения иск по чл. 221 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 221 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по
чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи, че трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, срока
на предизвестието, съгласно сключения договор, както и размера на брутното
трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя е да докаже защитните си възражения, че
правоотношението е прекратено на друго основание, респективно - че е
изплатил дължимото обезщетение.
От изложените по-горе мотиви съдът намира, че по делото се
установява, че основанието на прекратяване на трудовото правоотношение,
попада в хипотезата на нормата на чл. 221, ал. 1 КТ.
Между страните не спорно, че последното уговорено между тях брутно
трудово възнаграждение възлиза на сумата от 2642.82 лева, както и че срокът
на предизвестието е в размер на 60 дни /два пълни отработени месеца/.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за сумата от
5284 лева се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен,
като върху главницата се присъди и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
По така предявения иск по делото следва да бъде установено, че: 1/
трудовото правоотношение между страните да е прекратено; 2/ работникът
или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години; 3/ правото
на отпуск да не е погасено по давност; 4/ размерът на полагащия се на
служителя платен годишен отпуск; 5/ размерът на последното получено за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал
целият полагащ му се отпуск, респективно - че е получил дължимото му
обезщетение за неизползвания размер.
В конкретния случай, между страните липсва спор относно всички
12
подлежащи на доказване факти, както и относно обстоятелството, че
работникът има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 7 дни за 2023 г. в размер на сумата от 840.84 лева.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че с издадената
заповед за уволнение е направил извънсъдебно прихващане на задължението
си към ищеца за обезщетение по чл. 224 КТ със свое насрещно вземане за
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ /предявено за разглеждане и настоящото
производство/.
Във връзка с последното, съдът намира следното:
Прихващането представлява упражняване на потестативно право с
едностранно волеизявление. За да породи погасителния си ефект направеното
извънсъдебно прихващане, следва да са били налице всички предпоставки,
уредени в чл.103 и 104 от ЗЗД.
Материалното волеизявление за прихващане по своята правна същност
е способ за погасяване на две насрещни еднородни задължения до размера на
по-малкото от тях. Предпоставка за надлежното упражняване на
волеизявлението е двете задължения да са ликвидни - безспорно установени
по основание и размер, и изискуеми.
В случая не се установява по делото претендираното от работодателя
вземане да е било ликвидно – безспорно по основание и размер. Напротив,
последното изрично е оспорено от ищеца, поради което дължимостта му
следва да се установи от ответника само по съдебен ред чрез предявяване на
осъдителен иск/възражение.
С оглед на това съдът приема, че извършеното от ответника
извънсъдебно прихващане не е породило погасителния си ефект, към който то
е било насочено, и той дължи реалното изплащане на процесната сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички
материалноправни предпоставки, обуславящи основателността на иска и
същият следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 840.84 лева, като
върху главницата се присъди и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 228, ал. 3 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника /с
настъпването на падежа на задължението.
В тежест на ответника да е установи плащане на задължението на
падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, обезщетенията по този
раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва.
В конкретния случай, безспорно се установява, че правоотношението е
прекратено на 08.11.2023 г., следователно работодателят е могъл да изплати
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ без забава до 31.12.2023 г. вкл.
13
Доколкото няма спор, че обезщетение не е погасено доброволно,
работодателят е изпаднал в забава считано от 01.01.2024 г.
С оглед обстоятелството, че предявеният иск /след уточнението на
периода и размера му, направени в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 25.09.2025 г./ е предявен за период, предхождащ датата на забава
на работодателя, съдът намира претенцията по чл. 86 ЗЗД за изцяло
неоснователна и подлежаща на отхвърляне.
По насрещния иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да установи, че трудовият договор е прекратен по
инициатива на служителя по реда на чл. 326, ал. 2 КТ, по силата на получено
от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовия договор, срока на
договореното предизвестие, размера на неспазения от страна на служителя
срок на предизвестието, размера на брутното трудово възнаграждение на
служителя.
В тежест на ответника е да докаже защитните си възражения, касаещи
основанието за прекратяване на трудовия договор, които, с оглед изложените
мотиви по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът
намира за изцяло доказани.
Предвид изложеното, предявеният от ответника насрещен иск за
сумата от 3363.36 лева се явява изцяло неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК , правно на
разноски имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената,
респективно – отхвърлената част от исковете.
По предявените от ищеца искове:
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, като в договора
липсва разграничение какъв е договореният размер по всеки от трите
съединени иска. С оглед на това, съдът приема, че страните са договорили
възнаграждение от по 240 лева за всеки от искове. Съразмерно на уважената
част от искове, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 984.25 лева.
Ответникът своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК, което съдът, като съобразни правната и фактическа сложност на спора,
продължителността на производството, броя предявени искове, реално
осъществената от процесуалния представител дейност, намира за
неоснователно.
Ответникът е претендирал разноски в производството в размер на
сумата от 100 лева – депозит за ССчЕ, както и в размер на сумата от 1000 лева
– адвокатско възнаграждение. /Държавната такса от 134.53 лева е внесена по
предявения от ответника и приет за неоснователен насрещен иск, поради
което същата не следва да бъде съобразявана при разпределяне отговорността
за разноски, дължими по реда на чл. 78, ал.3 ГПК в полза на работодателя.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 129/
14
с договорен размер на възнаграждението в размер на 1000 лева, платимо на
две равни части, както и платежно нареждане за сумата от 500 лева, преведена
на 18.03.2024 г. /л. 130/.
Липсват доказателства, че остатъкът от договореното възнаграждение е
бил преведен, с оглед на което, съобразявайки постановките на ТР № 6/2013 г.
по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че ответникът е доказал
по делото извършването на разноски по предявените от срещу него искове в
общ размер на сумата от 600 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от претенциите, в полза на ответника
следва да се присъди сумата от 108 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса, съразмерно на
уважената част от претенциите в общ размер на сумата от 364.48 лева, както и
сумата от 246 лева – разноски за изготвяне на ССчЕ, заплатени първоначално
от бюджета на съдебната власт.
По предявения от ответника насрещен иск, правно на разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има са В. Я.. Доколкото същият не е претендирал
и доказал извършването на такива, разноски не му се следват.
Така мотивиран,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца В. Н. Я., ЕГН **********, извършено от
ответника „Клийн Код Фектори“ ЕООД, ЕИК ********* със Заповед №
021/08.11.2023 г. на управителя на ответното дружество.
ОСЪЖДА „Клийн Код Фектори“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на В. Н. Я., ЕГН **********, на основание чл. 128, ал. 1 КТ сумата от
1328.01 лева– неплатена част от дължимо нетно трудово възнаграждение за
месеците м.09-м.11.2023 г. съгласно трудов договор № 108/07.10.2022 г.,
изменен с допълнителни споразумения от 01.05.2023 г. и 01.10.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над уважения размер до пълния размер на претенцията от
2948.21 лева - като неоснователен.
ОСЪЖДА „Клийн Код Фектори“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на В. Н. Я., ЕГН **********, на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 5284
лв. - обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя без
предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението;
ОСЪЖДА „Клийн Код Фектори“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на В. Н. Я., ЕГН **********, на основание чл. 224 КТ сумата от 840.84 лв. -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни от 2023 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението;
15
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. Н. Я., ЕГН
**********, срещу „Клийн Код Фектори“ ЕООД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 228, ал. 3 КТ за сумата от 13.48 лева -
мораторно обезщетение върху обезщетението по чл. 224 КТ, дължимо за
периода от 08.11.2023 г до 20.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Клийн Код
Фектори“ ЕООД, ЕИК *********, срещу В. Н. Я., ЕГН **********,
насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 3363.36 лева
– обезщетение за неспазен от служителя срок на предизвестие за периода
08.11.2023 г. до 16.12.2023 г. /28 работни дни/, ведно със законната лихва от
датата на насрещната искова молба /18.03.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242 ГПК, предварително
изпълнение на съдебното решение, в частта, с която в полза на В. Н. Я., ЕГН
**********, е присъдена сумата от 1328.01 лева – неплатено трудово
възнаграждение, както и сумата от 5284 лв. - обезщетение при прекратяване
на трудовия договор.
ОСЪЖДА „Клийн Код Фектори“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на В. Н. Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 984.25
лева – сторени разноски пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Клийн Код Фектори“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд, сумата
от 610.48 лева – държавна такса и разноски за изготвяне на експертиза,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Н. Я., ЕГН **********, да заплати на „Клийн Код
Фектори“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
108 лева – сторени разноски пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението, в частта, с която е постановено предварително изпълнение
по реда на чл. 242 ГПК, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред СГС.
Решението, в останалата му част, подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16