№ 4572
гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
при участието на секретаря Анна Щ. Т.а
и прокурора Т. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно
дело № 20251100205562 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:33 часа се явиха:
За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява
прокурор Т. Т..
Явява се инспектор Т.Г. - процесуален представител на Началника на
Затвора - гр. София, упълномощена със Заповед № Л-266/04.09.2024 г. на
Началника на Затвора гр. София.
Осъденият Б. Д. Д. – редовно призован, се явява лично, доведен от
Затвора гр. София и с упълномощения си защитник АДВ. И. Ю..
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Инспектор Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
Осъденият Б. Д. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъденото лице:
Б. Д. Д. - роден на ******** г. в гр. Дупница, български гражданин,
1
неженен, със средно образование, настоящ адрес гр. Дупница, ул. „********,
ЕГН: **********, понастоящем в Затвора гр. София.
Самоличността снета по досието на осъдения.
СЪДЪТ разяснява правата на осъдения в настоящото производство.
Осъденият Б. Д. Д.: Разбрах правата си. Не правя отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи. Нямам искания по хода на съдебното
следствие.
Инспектор Г.: Не правя отводи. Представям пълномощно Заповед № Л-
266 от 04.09.2024 г., с което Началникът на Затвора – гр. София ме е
упълномощил да го представлявам в съдебните производства. Представям и
справка рег. № 8674 от 25.09.2025 г. за изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“ от осъдения към 25.09.2025 г.
Осъденият Б. Д. Д.: Да бъде приета справката.
АДВ. Ю.: Да се приеме.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приобщи по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните намери, че
представената от инспектор Г. справка следва да бъде приета и приложена към
материалите по делото, доколкото същата касае обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по същото.
Поради това, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото справка рег. № 8674
от 25.09.2025 г., от Началника на Затвора – гр. София, касаеща изтърпяната
част от наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения Б. Д. Д..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане на депозираната молба на осъденото
2
лице Б. Д. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка на наказанието „лишаване от свобода“.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с молбата. Нямаме искания за
събиране на други доказателства.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства,
включително и днес приобщената справка.
СЪДЪТ, като намери делото за изяснено от фактическа страна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Ю.: Уважаеми господин съдия, моля Ви да уважите молбата като
постановите условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка на наложеното на подзащитния ми наказание „лишаване от свобода“,
което същият към момента търпи в ЗО „Казичене“ към Затвора – гр. София.
Считам, че са налице всички законовоизискуеми предпоставки за това.
Очевидно е, че същият е изтърпял много над законоустановения
минимум, за да възникне правото му да поиска условно предсрочно
освобождаване. И към момента има остатък от наказание от 20 години с 4
години, 7 месеца и 3 дни, съгласно днес приетата справка.
Моето мнение е, че категорично осъденото лице е дало достатъчно
данни за своето поправяне в хода на изтърпяване на своята присъда и работа
със затворническата администрация по плана на присъдата му. Не мога да се
съглася със становището на Началника на Затвора - старши комисар Ч.. На
първо място, защото изводът който е направен в него не е верен, а именно, че
за да се ресоциализира подзащитният ми следва да премине в условията на
открит тип, в какъвто в действителност същият се намира от 2022 г., а именно
Заповед от 20.01.2022 г. Може би комисар Ч. не е проверил достатъчно
задълбочено случая, за да се подпише под този документ, а вероятно
изготвилия го служител е имал предвид, че подзащитният ми не е на лек
режим, което е факт към настоящия момента, а е на общ. Но в досието на
лишения от свобода се съдържат само и единствено доказателства, които
показват същия като лице с изключително занижена, по-скоро никаква
обществена опасност, независимо от извода, че има риск за обществото, който
е квалифициран от затворническата администрация като среден, без да са
обяснени никакви обективни причини, защо това е така. А и за мен остава
загадка, доколкото запознавайки се с хронологията на изпълнение на
3
присъдата му, установяваме, че към 2019 г. видно от находящия се в
преписката доклад от 17.04.2019 г. Б. Д. е имал 42 рискови точки, като риска за
обществото и тогава е бил среден. Всички останали посочени рискове са в
ниските предели, но рискът за обществото остава среден и до настоящия
момент, вече повече от 6 години и половина от тогава. Независимо, че общия
брой от рисковите му точки тогава е бил 42, а сега е 31. Тоест наблюдава се
изключително снижаване на рисковите точки като цяло и никаква редакция в
конкретните зони и най-вече коментираната зона, риск за обществото. За да се
направи такъв извод, затворническата администрация следваше да го обясни с
някакви обективни обстоятелства, които да се съдържат в досието на лишения
от свобода, такива всъщност няма. Напротив, в досието изобилства от
доказателства, които показват само и единствено без никакво изключение,
данни за изключително активното поведение в посока поправяне на лишеният
от свобода. Ако лишеният от свобода Д. беше лице със среден риск от рецидив
и опасност за обществото, за мен остава необясним факта, че в последните
години същият бива награждаван, преброих ги 7 пъти, с дългосрочни
домашни отпуски от 2, 3, 4 и два пъти по 5 дни. За всяко едно такова
поощрение аз съм далеч от мисълта, че затворническата администрация не е
извършила самостоятелна преценка относно риска за обществото и едва ли би
поела риск за обществото да постанови многократно такива заповеди.
Следващият факт е, че те са изпълнени и не са констатирани и не са
констатирани абсолютно никакви нарушения или вредоносно поведение от
страна на лишения от свобода и извън рамките на затворническото
общежитие, докато се е възползвал от домашните си отпуски.
Обстоятелството, че по някаква отново необяснима за мен причина, такава
редукция на общия брой на рисковите точки от началото 52 и към момента
почти на половината 31, все още в рамките на 6 години не е заменен и режима
който се упражнява спрямо него в лек. Тъй като подзащитният ми продължава
да е без нарушения, в открит тип, работи в библиотеката, многократно,
изключително многократно е награждаван, като не мога да се оставя без
коментар и заповедта за едно наказание, което е имал в целия този период, но
което към настоящия момент е заличено с изрична заповед на Началника на
заведението, в което търпи наказанието си.
На фона на цялостното му поведение, макар и да не може да се
коментира като аргумент за отказ, тъй като това наказание вече е заличено, но
като обща характеристика за него като личност, не може да не бъде взето
предвид. Но в крайна сметка смятам, че едно такова нарушение не би могло да
промени общата тенденция и постиженията които е постигнал лишения от
свобода Д. изтърпявайки наказанието си.
Още един факт, който аз не мога да оставя без коментар, но който отново
не би следвало да бъде решаващ за изхода на настоящото производство, какво
е престъплението за което търпи подзащитния ми това наказание и макар, че
без престъпление не може да съществува производство по условно
предсрочно освобождаване. В действителност говорим за едно изключително
тежко деяние по чл. 116 от НК, но това деяние е извършено преди повече от 30
години, през 1994 г. Видно от постановената присъда и размера на
4
наказанието, съпоставен с престъпния резултат, който е бил реализиран в
следствие на това престъпление, очевидно за решаващия съд постановил
изтърпяваната присъда, са били налице множество смекчаващи обстоятелства,
за да бъде постановена такава присъда при този видя деяние и толкова
пострадали лица. Това е факт, който не би могъл да бъде изследван в
настоящото производство, тъй като е извън предпоставките на Закона за
условното предсрочно освобождаване и няма да ангажирам съда с размисли
по този въпроси.
Бих искал да продължа с констатираното според изготвилия доклада
служител, че доверителят ми е клинично здрав и е в добро физическо
състояние. Макар и това да не е от въпросите които следва да се обсъдят от
съда в днешното съдебно заседание, този въпрос е показателен за
отношението на затворническата администрация, спрямо въпросите които
имат значение за настоящото производство. Подзащитният ми определено не е
клинично и физически здрав. Видно от материалите по досието му, същият
през 2020 г. е претърпял мозъчен инсулт. Два пъти изпълнение на наказанието
му е прекъсвано през 2020 г. и 2021 г. от прокуратурата на Република
България, за да се лекува за по един месец, а и в много от случаите на
домашния си отпуск се е занимавал изключително с въпросите на своето
здраве. Може би отношението на затворническата администрация към
настоящото производство става ясно, съпоставяйки тези факти и изводите им,
че той е клинично здрав.
От друга страна, връщайки се на конкретния предмет на делото и
изводите които са направени за липса на достатъчно данни за поправянето на
подзащитния ми, моля да вземете предвид преценявайки истинността и
необходимостта от корекционна работа в посочените две проблемни сфери, а
именно отношение към правонарушението и умение за мисленето, а и
становището, че е необходима работа за ресоциализация на Началника на
Затвора, за да имате предвид посочения в самия доклад на ИСДВР
обстоятелства, че подзащитния ми е комуникативен, неконфликтен, пластичен
във взаимоотношенията си, каквото и да означава това, аз го оценявам като
положителна характеристика, емоционално стабилен, не е склонен към
самоувреди и други прояви на протестно поведение. Не е зависим от алкохол,
наркотични вещества, няма констатирани такива злоупотреби или въобще
употреби. Същият е семейно ангажиран, живее на семейни начала с чешка
гражданка, с която поддържа писмена комуникация и до настоящия момент за
10 години тя не е прекъсната.
Многократно е награждаван, както споменах, не е наказван, работи като
библиотекар в затворническото общежитие, участва в организираните
дейности на територията на затворническото общежитие. Не е ясно факта, че
изразява известна избирателност в контактите си като положително или
отрицателно качество го оценява затворническата администрация, но в
условията на българските затвори, това е задължително качество.
Видно от оценката на риска, както споменах тя е редуцирана в една
изключително висока степен до 31 точки, и с оглед тежестта на деянието не
ми е известно дали изобщо е възможно да бъде намален повече, тъй като има
5
зони, които са статични и не подлежат на промяна, но в коментираните в
доклада има редукция, в посока намаляване на рисковите точки във всяка една
зона и отново риска за обществото остава среден. Записано е изрично, че
подзащитния е мотивиран да промени криминалното си поведение, но този
извод не кореспондира с фактите по делото, доколкото промяна на
криминално поведение в условията на изтърпяване на наказание и
коментирано в светлината на това, дали той се е поправили или не, предполага
да е имал такова в Затвора, а всъщност такова няма регистрирано. Вероятно
тук се има предвид първоначалното престъпление, което между впрочем,
макар и изключително тежко е единствено извършено през живота на
подзащитния ми. Той не се характеризира като лице с утвърдени престъпни
навици или като част от криминалния контингент. Напротив, деянието е едно
единствено в целия му живот.
В областта ресурси е пропуснато да се отбележи подкрепата на
семейството и близките, и социалната му ангажираност със съпругата му,
макар и да нямат граждански брак, но са взети предвид така или иначе
съществуващите у него трудови навици и умения, образованието,
професионалната му квалификация, липса на емоционални проблеми,
зависимости. Констатирано е наличие на личностна готовност за живот на
свобода, а малко по-нагоре и в становището на Началника на Затвора, се сочи
точно обратното, че имал нужда от умения за ресоциализация, които да се
подобряват.
Няколкократно е получавал грамоти за различни курсове за поведението
си, за начина си на мислене. Независимо от това умението за мислене остава в
препланирания план на присъдата като дефицитна зона, като същевременно
видно от доклада, подзащитния ми е завършил курс „Умение за мислене“, за
което е получил сертификат. Тоест завършил го е успешно и същата тази
администрация е признала, че именно тази проблемна зона по този начин е
била завършена.
С оглед на всички тези съображения, аз моля съда да постанови
обективен, съобразен с фактите, а не с голословните изводи на
затворническата администрация съдебен акт, който да е справедлив и да
отговаря на изискванията на Закона и на действителното поведение на
подзащитния ми. И независимо, че остатъкът от 4 години и 7 месеца не е
никак малък, неслучайно в нашето законодателство беше въведена норма,
която забранява това да бъде единствен мотив за отказ, за да бъде условно
предсрочно освободен дадено лице.
Осъденият Б. Д. Д.: След казаното от адвоката не остана много, но все
пак да направя да направя и аз малко уточнения.
От обслужващия персонал на Затвора „Казичене“ никога не съм имал и
нямам проблеми. Не мога да се оплача от абсолютно никой, и с всички се
разбирам добре, уважавам ги, уважават ме хората.
Тук е мястото да спомена, че след като получих инсулта два пъти ми
дадоха по 30 дни на санаториум и успях да се възстановя. Тук е мястото да
6
благодаря на администрацията, в случая представителя на Затвора, че ако не
бяха ми дали тези прекъсвания два пъти по 30 дни, сега щях да съм в съвсем
друго състояние. Изключително съм благодарен, отпуска ме пускат, нямам
проблеми.
Искам да изляза, защото имам живот в частния сектор, има приятелка в
чужбина чакам е, по 2-3 писма на седмица ми пише. Внучета се навъдиха 6,
праща ми снимки, не съм ги виждал. И аз съм човек и искам да ги прегърна.
Мисля, че съм се поправил. Една от причините да мисля така е, че в цивилния
живот при работата ми като счетоводител и инспектор спестовна каса съм
работил с хора. Смея да твърдя, че умея да работя с хора, не са ми чужди
контактите с хора. Мисля, че съм готов за връщане в обществото, в цивилния
живот.
Що се отнася до лекия режим, за трети път се явявам с общ режим, но
какво да направя. Доколкото ми е известно лишените от свобода нямат право
да се самопредлагат за лек режим, а трябва да го предложи социалният
инспектор. Аз съм от 2 години и половина в Казичене и от 2018 г. съм на общ
режим. Смених трима социални работници, но нито един не пожела дори да
даде предложение за смяна на режима. Постоянно изтъкват факта, че съгласно
вътрешните правила на Казичене не може, трябва да изчакам, защото остатъка
ми е голям. Това ес повтаря вече три години и половина. Правя каквото мога,
както се казва слушам, изпълнявам. Никой нищо лошо от мен не е видял и аз
не съм видял. Комуникирам си със затворници, с обслужващия персонал,
надзиратели, администрация. Бях охрана на външния контролно-
пропускателен пункт на Казичене, след това се преместих като библиотекар и
в момента помагам на по-слабо грамотните. Отговарям по културно-масовата
дейност, правя каквото мога, но защо още не съм на лек режим и аз не знам.
Ако позволите малко статистика от 315 затворници към 23.09.2025 г.-
преди два дни само 7 са на лек режим. Явно аз не съм от тези щастливци.
Що се отнася за самото деяние, многократно съм го изтъквал, още и
веднага след като стана проумях какво е станало, съжалявам, наистина
съжалявам. Случи се, за пръв път и последен в живота ми се случи. Мога да
гарантирам, че на свобода изключително ще си ценя именно тази дума
„свобода“, защото осъзнах какво означава свобода в пълния смисъл на думата.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, аз ще ви предложа да
оставите молбата без уважение. Аз мен съображенията са следните:
Законът в чл. 70, ал. 1 от НК ясно е посочил критериите, за да допуснете
условно предсрочно освобождаване. Първият, а именно фактическото
изтърпяване на съответния размер от наказанието е безспорно налице. По
вторият, смятам, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на
лицето, поради което това е съображението ми да ви предложа, да не бъде
уважена молбата.
Съображенията ми от които се водя са следните:
Безспорно, видно от доклада, а и от цялостното досие приложено по
7
делото, лишеният от свобода е започнал корекционния процес, има добри
характеристични данни, но това не означава, че са трайни. Това не означава, че
след напускане на Затвора би водил законосъобразен начин на живот. Това се
подкрепя от формираните дефицитни зони, включително и от осъвременения
през март месец 2025 г. план за изпълнение на присъдата, в който ясно е
посочено, че трябва да се работи още, за да се постигнат целите на
наказанието, за да се отстранят всички дефицити.
Рискът за обществото е среден и по тези съображения ви предлагам да
спазите, поне за мене до момента, включвайки практиката на Софийския
апелативен съд, обективирана в Определение № 522/29.05.2025 г. по ВНЧД №
653/2025 г., както и Определение № 450/07.05.2025 г. по ВНЧД № 550/2025 г.
на САС, с които именно с такива мотиви са отказали уважаване на молбата за
условно предсрочно освобождаване.
Няма съмнение, че осъденият е награждаван многократно, но следва да
бъде посочено, че същият е имал и дисциплинарни нарушения, които макар и
заличени с две заповеди № 66/25.04.2024 г. и № 7/08.05.2025 г., ясно
определят, че настоящото поведение на лицето не е еднопосочно, не е
постоянно и не е необратимо към поправяне. Именно обстоятелството на това,
че се е налагало заличаване на тези наказания със заповеди, определят, че
корекционния процес не е траен, не е устойчив и не е необратим. В този
смисъл е изрично Определение № 439/30.04.2025 г. по ВНЧД № 504/2025 г. на
САС.
По изложените съображения и след като се установяват обстоятелства,
които налагат продължаване на корекционния процес, наличие на дефицитни
зони, а и съгласно не малкия срок който остава да се търпи от присъдата,
който съгласно чл. 439а, ал. 3 от НПК не може забележете, да е единствено
основание за отказ. Но съгласно трайно установената практика и смисловото
тълкуване на тази норма от НПК, може да се преценява съобразно останалите
налични основания за отказ.
Намирам, че видно и от събраните данни не е налице тенденциозно
отношение от страна на администрацията на Затвора към осъдения. Най-
малкото вие чухте, че трима ИСДВР са отказали да внесат предложение за лек
режим, което обуславя само по себе си изключването на принципа за
субективно отношение.
Отделно от това, здравословното състояние на лицето, сочено като
клинично здрав, имам предвид относно администрацията, че същият не се
нуждае от медицински грижи към настоящия момент. Макар всички тези
обстоятелства, за здравословното състояние, за семейното положение което се
изтъкна, да са наведени пред вас, имайте предвид, че съгласно трайната
практика и задължителната такава на Върховния съд, тези обстоятелства са
ирелевантни за преценката ви за допускане на условно предсрочно
освобождаване. В тази насока предлагам и да е вашият съдебен акт при
горните ми съображения.
Инспектор Г.: Уважаеми господин председател, Началникът на Затвора
8
след като се запозна с всички документи, данни в досието на осъдения Б. Д. Д.,
счита, че все още към настоящия момент, неговата молба за условно
предсрочно освобождаване е неоснователна и преждевременна.
Като цяло, поведението на Б. Д. може да бъде определено като
положителна линия на такова, като следва да се отбележи, че това, тази
положителна линия е изискуемата за всички лишени от свобода. Б. Д. работи
през цялото изтърпяване на наказанието си. Реализирал е пенитенциарната
система до открит тип, общ режим. Няма регистрирани дисциплинарни
нарушения към настоящия момент, назад във времето, да има такива.
Множество награди е получил. Занижил е в известна степен риска от рецидив,
все още това което остава е това, че зоните са си дефицитни и не са
преодолени. Има заложени такива за работа, за в бъдеще. Режимът на
присъдата не е променен в лек, както и изразява мнението си социалният
инспектор и същото споделя Началникът на Затвора, достигнатите до тук
положителни резултати, следва да бъдат затвърдени във времето. Предвид
осъдените лица с такива дълги присъди и трайна изолация от обществото,
администрацията счита, че е редно същите да минат през лекия режим и с
това също до голяма степен да се затвърди плавната ресоциализация за в
бъдеще. Затова към настоящия момент считаме молбата за неоснователна и
преждевременна и моля да бъде оставена без уважение.
РЕПЛИКА НА АДВ. Ю.: По становището на прокурора, уважаеми
господин съдия, позволявам си да взема думата още веднъж, тъй като не мога
да се съглася с избирателното мнение и цитиране на съдебна практика, Закон
и фактите от страна на представителя на държавното обвинение, който също
както и съда, а смятам и, че адвоката и представителя на Затвора, следва да
бъдат обективни и безспристрастни. Независимо, че на последните не е
вменено такова задължение от Закона, това го изискват моралните норми.
Съдебната практика на която многократно се позовава прокурора и твърди, че
тя е постоянна и задължителна, приема, че във всяко едно производство по
условно предсрочно освобождаване на лишено от свобода лице, съдът следва
да подложи на задълбочен, обективен анализ всички обстоятелства и най-вече
обективните доказателства имащи отношение към предпоставките за неговото
произнасяне. Становището на Началника на Затвора и издадения социален
доклад до голяма степен нямат доказателствена стойност извън обективно
установените по делото факти, с които те не кореспондират, а тъкмо
обратното, представляват голословни изводи които са субективни и когато не
са подкрепени от обективни данни, не би следвало да бъдат вземани предвид.
А още повече, когато влизат в диаметрално противоречие със събраните
обективни доказателства, изобщо следва да бъдат оставени без разглеждане,
тъй като очевидно не отговарят на действителността.
Прокурорът доста обосновано обсъди само обстоятелствата които
обслужват неговото теза, но по някаква причина не обсъди множеството
други, за които аз говорих преди малко и които се съдържат по делото, които
са в противоречие и противовес именно на тези обстоятелства. Аз се опитах
да бъда максимално обективен, каквото смятам, че следва да е поведението на
9
всеки един в съдебната зала.
И посочвайки, че има едно заличено наказание, аз съм цитирал доклада
на инспектор социална дейност. Ако в действителност в досието на лишения
от свобода има и друго предишно наказание, което да не е цитирано в доклада,
и да съм пропуснал да се запозная с него, моля и то да бъде съобразено. Да
бъде съобразено за какво нарушение е бил санкциониран подзащитния ми, да
бъде съобразено кога е извършено това правонарушение, ако такова има, и
най-вече да бъде съобразено законовото изискване, което поставя
законодателя, както пред съда, така и пред затворническата администрация,
регламентирайки същностната правна характеристика на понятието давност.
Аз посочих, че тези обстоятелства не могат да бъда оставени без
внимание, но те не могат да бъда правен аргумент при положение, че за тях е
настъпила давността и съобразени, и съпоставени с остатъка от наказанието,
да бъдат единствения мотив да бъде отказана молбата.
Мога още доста да говоря, но смятам, че тезата ми се изясни.
СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
Осъденият Б. Д. Д.: Най-учтиво моля да бъда освободен предсрочно.
Мисля, че съм направил доста, доказал съм, че не съм конфликтна личност.
Готова съм за живот в цивилизацията и моля да бъда освободен.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и анализира
материалите по делото, намира за установено следното:
Осъденият Б. Д. Д. е постъпил в Затвора-гр.Бобов дол на 12.11.2014г., а
от 05.07.2016г. преместен в Затвора-гр.София, за изтърпяване на общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, наложено му по НОХД
65/1995г. по описа на ОС- Кюстендил, за извършени престъпления по чл.116 и
по чл.330 НК. Към настоящия момент, от така наложеното му наказание Б. Д.
е изтърпял общо 15 години, 04 месеца и 27 дни, от които фактически 12
години, 2 месеца и 11 дни и зачетени от работа 3 години, 2 месеца и 16 дни, с
остатък за изтърпяване 4 години, 07 месеца и 3 дни, което представлява
повече от ½ от наложеното му наказание.
Това обстоятелство аргументира извод, че спрямо Б. Д. е налице първата
и формална предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК , изразяваща се в изискване за
минимално необходим срок /част/ от наказанието „лишаване от свобода“,
изтърпян от едно осъдено лице, за да бъде същия условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от така наложеното му наказание.
За да прецени дали спрямо осъдения Б. Д. е налице и материалната
предпоставка на чл.70,ал.1 НК, СЪДЪТ следва да съобрази дали и доколко са
10
налице доказателства за поправяне и за превъзпитание на осъденото лице,
обосноваващи предположение за една напълно възможна негова
ресоциализация в обществото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява,че Б. Д.
е бил награждаван, многократно, по време на изтърпяване на така
определеното му наказание „лишаване от свобода“, със заповеди №
205/18.04.2016г.; № 20/17.01.2018г.; № 161/17.04.2019г.; № 620/18.04.2016г.; №
289/14.06.2022г.; № 547/13.12.2022г.; № 188/31.05.2023г.; № 374/08.12.2023г.;
№ 66/25.04.2024г.; № 311/09.10.2024г.; № 56/21.02.2025г. и № 182/11.06.2025г.
Същият е бил ангажиран на работа, към настоящия момент като
„библиотекар“ при ЗООТ „Казичене“, като изпълнявал съвестно трудовите си
функции. Осъденият Д. не е бил наказван за нарушаване на правилата в МЛС
и на установения там ред и режимни ограничения/доколкото наложеното му
със заповед № 3 /05.01.2024г. дисциплинарно наказание било заличено с
нарочна заповед № 7/08.05.2025г./, като проявявал дължимото уважително
отношение към служителите на затворническата администрация, поддържал
позитивна линия на поведение и липсвали прояви на агресия спрямо
служители или други лишени от свобода лица, които да налагат предприемане
на кризисни интервенции спрямо него. Установява се и това,че осъдения Б. Д.
участва активно в организираните в местата за лишаване от свобода
общопенитенциарни дейности и завършва успешно специализираните
програми за въздействие, в които бил включван.
Наличните по делото данни сочат, че при Б. Д. са констатирани позитиви
в неговото поведение,аргументиращи добра прогноза за развитие на
личността му и на поведението , които са намерили отражение при определяне
нивото на риск от рецидив- ниски стойности /31т., към настоящия момент/,
при първоначално определени 52т. и междинно определени такива от 35т.
Горните обстоятелства,сочещи на успешно провеждан спрямо осъдения Д.
възпитателен процес, са били съобразени от затворническата администрация,
като първоначално определения „строг“ режим на изтърпяване на наказанието
на Д. е бил заменен с „общ“ такъв, като същия е бил преместен и в
затворническо заведение от „открит“ тип.
От изготвените,първоначална, на основание чл.154,ал.1 ЗИНЗС,
междинни и текуща,на основание чл.155, ал.1 ЗИНЗС, оценки/ доклади/, както
и в изготвения на 17.03.2025г. нов план/ препланиране/ на присъдата, касаещи
личността и поведението на осъдения Д. се установява,че спрямо същия
продължават да са налични и проблемни зони, свързани с начина му /умения/
на мислене и касаещи необходимостта от подобряване и затвърждаване на
способността му да осъзнава последствията от действията си и за поемане на
отговорност и отношението му към извършеното правонарушение- за
преоценка на минало поведение, осъзнаване на вредата от деянието му.
Именно в тези зони, според инспектор СДВР, спрямо Б. Д. не е налице
достатъчно утвърден напредък, който дефицит подлежи на отстраняване.
11
Видно от първоначално изготвения доклад,както и от междинните такива, а
така също и от последната му психологическа експертна оценка, като ресурс
за неговото попълване може да се използват изградените у Д. трудови
навици и умения, образование и професионална квалификация,
демонстрирана старателност и желание за избягване на конфликтни ситуации,
а така също и липсата на емоционални проблеми и на установени при него
зависимости.
Наред с това този съдебен състав отчита и обстоятелствата, отразени в
докладите на компетентните органи, имащи пряк досег с осъдения,
аргументиращи техния извод, че от една страна спрямо осъдения Д. рискът от
вреди е намалял от средно към ниско ниво, а от друга становището им,че към
момента принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието
не е изцяло осъществен и корекционната работа с осъдения следва да
продължи за утвърждаване на постигнатите резултати и за подобряване на
уменията му за правилно вграждане в обществото. Според настоящия съдебен
състав тази възпитателна дейност спрямо Д. може успешно да бъде
осъществена и извън условията на местата за лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав съобразява това,че при осъдения Д. не е
констатирана непосредствена или с висока степен опасност от настъпване на
вреди,както за самия него и за други лица, така и за обществото,както и
демонстрираното от него постоянство при коректното и отговорно изпълнение
на възлаганите му за изпълнение задачи и последователно постигнатия от него
прогрес при осъществяване на възпитателния процес и неотклонно
поддържаната позитивна линия на поведение. Най-сетне, за да стигне до
извода,че корекционната работа и възпитателното въздействие върху осъдения
Д. могат да бъдат осъществени успешно и извън охраняема среда, съдът
съобразява и отразените в докладите и психологичните оценки на
компетентните органи обстоятелства,касаещи поведението на Б. Д. при
взаимоотношенията му с пенитенциарните служители, към които се отнася с
необходимото уважение, липсата на проблеми и конфликти с другите лишени
от свобода лица, липсата на емоционални, етнически и културни
особености,които да създават пречки за неговата успешна реинтеграция.
Предвид направената в коментираните доклади и оценки и план на
присъдата, препоръка за продължаване на превъзпитателния процес и
постигане на заложените в плана на присъдата цели и задачи за формиране на
съответни умения, чрез провеждане на необходими индивидуални разговори и
беседи съдът намира ,че спрямо Д. този корекционен процес следва да
продължи,но чрез изпълнение на пробационна мярка от пробационната
служба, чрез която да бъде постигната необходимата трайна промяна на
нагласите му за незаконосъобразно разрешаване на възникнали проблеми и за
изграждане на умения за тяхното/на проблемите/ последователно и
обществено търпимо преодоляване. Своята увереност, че спрямо Д. това може
да бъде постигнато и извън охраняема среда, съдът гради и върху наличните
по делото данни, сочещи на запазени и поддържани от осъдения Д. добри
12
взаимоотношения със свои близки роднини/сестра и братовчеди/, с които
осъществява свиждания и при които отсяда при ползваните от него, като
награда, „домашен отпуск“ с различна продължителност/3,4 и 5 дни/.
Аргумент в подкрепа на становището на инспектор-психолога, изготвил
последната/от 31.07.2025г./ психологична оценка на Д. за липса на данни за
устойчива криминална ориентация на личността на осъдения и за
демонстрирани способности да оползотворява свободното си време по
„просоциален“ начин съдът открива и в обстоятелството,че при
многократното ползване на наградите „домашен отпуск“ от страна на Д.,
последния е изпълнявал коректно задължението си да не се отклонява от
изпълнение на наказанието му, като липсват данни за осъществявана от него
обществено опасна дейност през тези периоди. Като фактори, допълнително
намаляващи криминогенния риск при Д., съдът цени и неговата напреднала
възраст/69г./,както и влошеното му здравословно състояние, наложило
няколкократното прекъсване изпълнението на наказанието му, както и
привеждането му в различни медицински заведения за провеждане на
изследвания и специализирано лечение.
Така констатираните от съда обстоятелства аргументират извод, че към
настоящия момент спрямо осъдения Д. действително е постигнат този
поправителен ефект, който да гарантира в достатъчна степен въздържането му
от бъдещо противоправно поведение и да обоснове предпоставките за
успешна неговата ресоциализация, поради което молбата на осъдения Б. Д. за
неговото условно предсрочно освобождаване следва да бъде уважена.
Единствено за прецизност следва да бъде посочено и това,че размера на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“,което остава за изтърпяване
не е обстоятелство, имащи преимуществено значение при оценка
ефективността на корекционния процес и степента на риск от възобновяване
противоправната дейност на осъденото лице. Такова значение за оценката на
тази ефективност има продължителността на провеждания спрямо осъденото
лице поправително-възпитателен процес от специализирани служители на
затворническата администрация в местата за лишаване от свобода. В
конкретния случай продължителността на упражняване на такова
възпитателно въздействие върху осъдения Д. е значителна/повече от 10
години/,през които осъдения е изтърпявал ефективно наказанието си
„лишаване от свобода“.
Предвид разпоредбата на чл.70,ал.6 НК спрямо осъдения Б. Д. следва да
бъде установен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от
наказанието му „лишаване от свобода“ в рамките ,на който спрямо него,
предвид и приложения към делото план на присъдата, следва да бъде
изпълнявана за максимално допустимия срок от 3/три/ години пробационна
мярка по чл.42а,ал.2,т.2 НК- „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“,от съответната пробационна служба по местоживеене на осъдения.
13
Поради това и на основание чл.440,ал.1 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО лишения от свобода Б. Д.
Д. с ЕГН ********** от изтърпяване на остатъка от наказание „лишаване от
свобода“, наложено му по НОХД 65/1995г. по описа на ОС-гр.Кюстендил, в
размер на 4 години, 07 месеца и 3 дни.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.70,ал.6 НК, изпитателен срок на осъдения
Б. Д. Д. в размер на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“,
считано от деня на освобождаването му.
ПОСТАНОВЯВА спрямо осъдения Б. Д. Д. изпълнението на
пробационна мярка по чл.42а,ал.2,т.2 НК- „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 3/три/ години, в рамките на определения му
изпитателен срок.
ВЪЗЛАГА, на основание чл.73,ал.1 НК, организиране на надзора и
възпитателните грижи по отношение на осъдения Б. Д. Д., през определения
му изпитателен срок, на съответната наблюдателна комисия към Общинския
съвет по местоживеенето му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред Софийски апелативен съд.
След влизане на определението в сила, досието на осъденото лице да
бъде върнато на администрацията на Затвора- гр.София.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:25
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
14