№ 796
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100514071 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ч. 435, ал. 2, т. 7 ГПК
Образувано е по жалба, вх.№ 14567 от 01.11.2021 г. по описа на ЧСИ М.Ц., рег. №
840, депозирана от С.О., ЕИК *******, адрес: гр. София, ул. *******, срещу Разпореждане
на ПЧСИ при ЧСИ М.Ц. от 22.10.2021 г., постановено по изп. дело № 202184004001202, с
което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя – длъжник по
горепосоченото изпълнително дело, за намаляване размера на адвокатското възнаграждение,
прието за събиране по изпълнителното дело.
В жалбата са изложени съображения за неправилност относно действията на ЧСИ.
Жалбоподателят моли да бъде отменено Разпореждане на ПЧСИ при ЧСИ М.Ц.,
обективирано в съобщение с изх. № 21194/22.10.2021 г., входирано в С.О. под № СОА21-
ДИ11-15190-(4)/25.10.2021 г., по изп. дело № 20218400401202, с което е оставено без
уважение възражението на С.О.- длъжник по посоченото изп. дело, за редуциране
(намаляване) на начисленото адвокатско възнаграждение и т. 26 от ТТРЗЧСИ, като бъде
намалено същото съобразно извършените действия в него, а именно на 200,00 (двеста) лева
(240,00 лв. с ДДС), за образуване на изпълнителното производство, съгл. чл.10, т.1 от
Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
алтернативно да бъде отменено изцяло, поради липса на доказателства за заплащането му.
Моли се също да бъде задължен частният съдебен изпълнител да намали и
пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, съгласно материалния интерес по изпълнителното дело и разликата
между действителния размер и внесения по сметката на ЧСИ да бъде възстановен по
сметката на С.О..
Моли се, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, да бъдат присъдени направените разноски
1
в хода на настоящото производство, както следва:
100.0 лв. юрисконсултско възнаграждение;
25.0 лв. държавна такса за разглеждане на жалбата, както и
48.0 лв. такса съгл. ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело – Л.Д.П. е депозирала писмено възражение, с
което оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Претендира разноски в настоящото производство, включително за адвокатско
възнаграждение.
Частен съдебен изпълнител М.Ц., подробно в представените мотиви, е изложил
съображения за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и становището по нея, както и
обясненията на частен съдебен изпълнител М.Ц., прие следното:
Изпълнителното дело № 202184004001202 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег.№ 840 на
КЧСИ, е образувано по молба от 29.09.2021 г. на Л.Д.П., ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв. Л. Ц., срещу С.О., въз основа на изпълнителен лист от 07.09.2021 г.,
издаден от Софийски районен съд по гр.д. № 87490/2017 г., вр. гр. дело № 11321/2019 г. на
СГС, вр. гр. д. № 746/2021 г. на ВКС. С този изпълнителен лист настоящият жалбоподател
С.О. е осъден да заплати на Л.Д.П. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от увреждане, причинено от ухапване на безстопанствено
куче на 14.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 14.08.2017 г. до окончателното изплащане, осъдена е С.О. да заплати на
Л.Д.П. и сумата от 740 лв., представляващи разноски по производството съразмерно на
уважената част от иска, сумата от 600 лв. – разноски в производството пред въззивната
инстанция, както и 600 лв. – разноски в производството пред ВКС.
В молбата за образуване на делото е претендирано за събиране и адвокатско
възнаграждение от взискателя, като е представен Договор за правна защита и съдействие от
28.09.2021 г., видно от който взискателят Л.Д.П. е заплатила на адв. Л. Ц. - САК 200,00
лева адвокатско възнаграждение, като плащането е извършено в брой, съгласно договора.
До длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
19582/29.09.2021 г., заедно с подлежащия на изпълнение акт, която е връчена на 01.10.2021
г. В срока за доброволно изпълнение, който е изтекъл на 15.10.2021 г. длъжникът не е
заплатил доброволно задъжението си.
С молба с вх. № 13974/2021 г. взискателят Л.Д.П., чрез адв. Л. Ц. – САК, е поискала
да бъдат предприети изпълнителни действия спрямо длъжника, като се наложи запор на
банковите му сметки в О.Б. АД, с оглед неплащането на задължението в срока за
доброволно изпълнение. Към молбата е приложено и Допълнително споразумение към
Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2021г., с което страните са уговорили
адвокатско възнаграждение за водене на делото в размер на 400,00 лева. С разпореждане от
18.10.2021 г. на ЧСИ е прието за събиране допълнително възнаграждение на взискателя в
размер на 400,00 лева и е наложен запор на банковите сметки на длъжника в О.Б. АД.
С възражение с вх. № 14202/21.10.2021 г. длъжникът С.О. е възразил срещу приетото
за събиране адвокатско възнаграждение с искане същото да бъде намалено до размера на
сумата от 200,00 лева. Във възражението е обективирано и искане, в случай, че
възражението бъде уважено, да се намали и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
С разпореждане от 22.10.2021г. на ЧСИ е отказано да бъде намалено претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.
2
С молба, вх. № 21985/03.11.2021 г. по описа на ЧСИ Ц., взискателят Л.Д.П., ЕГН
**********, изрично е изразила становище, че се отказва от събиране на разноските за
адвокатско възнаграждение за сумата над 200,00 лева от длъжника С.О., ЕИК *******.
С Разпореждане от 04.11.2021 г. е намалено възнаграждението, претендирано от
взискателя за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело от 600,00
лева на 200,00 лева. Разпореждането е връчено на длъжника на 04.11.2021 г., като същият
изрично е запитан дали поддържа жалбата си от 01.11.2021г., с оглед намаленото
адвокатското възнаграждение до размера на сумата от 200,00 лева и липсата на правен
интерес.
С молба с вх. № 14916/05.11.2021 г. длъжникът С.О. е заявил, че поддържа жалбата
си и моли същата да бъде администрирана в СГС.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със
защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде
под минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на
възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по изпълнителни дела се
определя по реда на чл. 10 от Наредбата - 200 лв. за образуване на изпълнително дело, а за
водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
съгласно чл. 10, т. 2.
Съдът намира, че макар жалбата по чл. 435 ГПК да е подадена от процесуално
легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (обжалваният акт е от дата 22.10.2021 г., а жалбата е подадена на
01.11.2021 г.) и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - Разпореждане
от 22.10.2021 г. по изп.д. № 202184004001202, с което ЧСИ Ц. е отказала да намали размера
на адвокатското възнаграждение, прието за събиране по изпълнителното дело, същата се
явява частично недопустима поради липса на правен интерес в частта й, с която се иска
начисленото адвокатско възнаграждение да бъде намалено съобразно извършените действия
в него, а именно на 200,00 (двеста) лева (240,00 лв. с ДДС), за образуване на изпълнителното
производство, съгл. чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Това е така, защото с Разпореждане от 04.11.2021 г., ЧСИ Ц.,
по молба на взискателя от 03.11.2021 г., е намалила възнаграждението на адвокат Ц.,
пълномощник на взискателя Л.Д.П. от 600 лв. на 200 лв., а наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването, за чието наличие
съдът следи служебно. Ето защо, жалбата в частта й, с която се иска начисленото адвокатско
възнаграждение да бъде намалено съобразно извършените действия в него, а именно на
200,00 (двеста) лева (240,00 лв. с ДДС), за образуване на изпълнителното производство,
съгл. чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да бъде оставена без разглеждане.
Жалбата в частта й относно искането за отмяна изцяло на начисленото адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се явява неоснователна, поради следните
съображения:
За да бъдат присъдени сторени разноски, следва да се представят доказателства, че
същите са реално сторени.
3
Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК.
Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен
когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин –
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено
такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен
по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В настоящия случай, видно от Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2021
г., сключен между взискателя Л.Д.П. и адв. Ц., в него коректно е посочено договореното
възнаграждение от 200 лв., както и че възнаграждението е платено изцяло в брой при
подписване на договора и че същият служи като разписка. По изложените съображения,
съдът намира, че взискателят е представил надлежни доказателства, от които е видно, че
действително е сторил разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело.
Във връзка с оплакването в жалбата относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият
съдебен състав намира, че това оплакване представлява молба по чл. 250 ГПК (приложима
по аналогия според настоящия съдебен състав и по отношение актовете на ЧСИ), доколкото
в обжалваното разпореждане, както и в разпореждането от 04.11.2021 г. липсва произнасяне
по искането, обективирано в подаденото възражение от С.О., вх. № 14202/21.10.2021 г. по
описа на ЧСИ Ц., а именно – в случай, че бъде намалено адвокатското възнаграждение, да
бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ, съгласно материалния интерес по изпълнителното дело. По така инкорпорираната
молба по чл. 250 ГПК липсва произнасяне на ЧСИ Ц..
Компетентен да се произнесе по молбата за допълване на постановените
разпореждания е ЧСИ, включително да уведоми страните за постановения акт.
Относно разноските: с оглед изхода по настоящото дело, претенцията на ответника
по жалбата се явява основателна, като именно с оглед изхода на делото, претенцията на
жалбоподателя е неоснователна.
Ето защо съдът осъжда С.О. да заплати на Л.Д.П. сторени разноски в производството
по ч. гр. дело № 14071/2021 г. по описа на Софийски градски съд в размер на 200 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБА, вх. № 14567/01.11.2021 г. по описа на ЧСИ
М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ, в частта й относно искането да бъде намалено начисленото
адвокатско възнаграждение на 200,00 (двеста) лева (240,00 лв. с ДДС), за образуване на
изпълнителното производство, съгл. чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА, вх. № 14567/01.11.2021 г. по описа на ЧСИ М.Ц.,
рег. № 840 на КЧСИ, в частта й относно искането да бъде отменено изцяло Разпореждане от
22.10.2021 г., като се отхвърли изцяло претенцията за заплащане на разноски за адвокатско
4
възнаграждение, поради липса на доказателства за заплащането му.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС от настоящото решение на ЧСИ М.Ц. за изпълнение на
дадените указания в мотивите на решението относно произнасяне по молба по чл. 250 ГПК,
инкорпорирана в жалба, вх. № 14567/01.11.2021 г. по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на
КЧСИ, във връзка с искане, обективирано във възражение, депозирано от С.О., вх. №
14202/21.10.2021 г. по описа на ЧСИ Ц. за намаляване на пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК *******, да заплати на Л.Д.П., ЕГН **********, сторените разноски
в производството по ч. гр. дело № 14071/2021 г. по описа на Софийски градски съд, в
размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.О. за присъждане на разноски в
производството по ч. гр. дело № 14071/2021 г. по описа на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО в частта, имаща характер на определение, с което е оставена без
разглеждане ЖАЛБА, вх. № 14567/01.11.2021 г. по описа на ЧСИ М.Ц., подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5