РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. гр. Лом, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102364 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. ,1 във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 79 от ГПК и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът В. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: ****, депозирана чрез
пълномощника адв. П.И. Х., САК, със съдебен адрес: ****, предявява срещу
АС. ЮР. СР., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: ****, установителен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 79 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за
главница в размер на 321,80 лева, представляваща такси, дължими по изп.
дело № 20178600402340 по описа на ЧСИ В. М. peг. № *** на КЧСИ, за която
сума е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. №
1338/2021 г. по описа на РС – Лом, както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането,
предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 1338/2021 г. по описа на PC
- Лом. Претендират се всички деловодни разноски, в това число и за
адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 22.08.2017 г. е образувано
изпълнително дело № 20178600402340 по описа на ЧСИ В. М. peг. № *** на
КЧСИ с взискател „Агенция за събиране вземания“ ЕАД и длъжник - АС.
1
ЮР. СР. , като изпълнителното дело е образувано въз основа на ИЛ, издаден
на 11.04.2017 г. по ч. гр. д. № 14332/2016 г., 59 с-в, СРС. С молба на
взискателя с вх. № 3907/24.01.2018 г. е поискано прекратяване на
изпълнителното дело след заплащане на разноските към ЧСИ, поради
изплащане на вземането от страна на длъжника. Релевира се, че сумите по
изпълнителния лист са заплатени от длъжника на взискателя извън
изпълнителното дело. На длъжника е изпратено съобщение с изх. №
94347/14.12.2018 г., с което същият е уведомен за размера и дължимостта на
разноските по изпълнението, чиято обща стойност е в размер на 321,80 лв.
Посочва се, че това съобщение е получено лично от ответника на 28.12.2018 г.
Изпълнителното дело е прекратено с Постановление с изх. №
68357/30.11.2020 г., с което са и вдигнати наложените запори и възбрани, като
в постановлението изрично е отбелязано, че по изпълнителното дело остават
дължими такси към ЧСИ посочени в исковата молба.
Със съобщение с изх. № 68359/30.11.2020 г. ответницата е уведомена,
че изпълнителното дело е прекратено и е предупредена, че при неплащане на
дължимите такси в 14-дневен срок връчване на сметката по чл. 79 от ЗЧСИ,
съдебният изпълнител ще поиска издаване заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Със съобщение изх. № 68376/30.11.2020 г. на ответницата е предявена
сметката за плащане на разноските в изпълнителното дело по чл. 79 от ЗЧСИ
№ 64310/26.11.2020 г., както и фактура № 60650/26.11.2020 г. В тази връзка е
изпратено съобщение на ответницата, което е върнато обратно поради
отбелязано “преместване” на адресата. От страна на ЧСИ е съставен и Акт с
изх. № 71291/09.12.2020 г., в който е отбелязано провеждането на телефонен
разговор с длъжника, както и желанието на последния да получи
документите, подлежащи на връчване на адрес ****.
Съобщенията за прекратяване на изп. дело, както и съобщението за
предявяване на сметката и фактурата, са изпратени до длъжника на посочения
от него адрес с куриерска служба „Speedy“. Същите са върнати като
неполучени, съответно товарителницата с документите е входирана обратно
по изпълнителното дело на ЧСИ с вх. № 50206/23.12.2020 г. Документите във
връзка с прекратяване на изпълнителното дело и наличието на неплатени по
същото такси и разноски, обективирани в съобщение с изх. №
68359/30.11.2020 г., е направен опит да бъдат връчени на длъжника по изп.
дело и с призовкар. Уведомление от 16.02.2021 г. на призовкар, съобщението
c изх. № 68359/30.11.2020 г. е залепено от призовкаря на адреса, посочен от
длъжника при проведения на 09.12.2020 г. телефонен разговор, а именно:
****. В уведомлението е отбелязано, че длъжникът е търсен на три различни
дати, като същият не е бил открит за връчване на книжата и е залепено
уведомление. Съставен е Акт на 16.03.2021 г., в който е отбелязано, че при
опит да се осъществи контакт с длъжника на познатия по делото телефонен
номер, е отговорил глас от мъжки пол с твърдения, че не познава лицето А.Ю.
С. и че този телефонен номер не се ползва от нея. Направен е и последен опит
за връчване на длъжника книжата във връзка с прекратяване на изп. дело,
както и във връзка с неплатените такси и разноски, обективирани в сметка и
фактура, които са изпратени отново с куриерска служба „Speedy“ на
2
постоянния адрес на длъжника в ****, но същите отново не са доставени и са
върнати, а товарителницата входирана по изп. дело с вх. № 19645/22.03.2021
г.
Твърди се, че преди прекратяване на изпълнителното дело, по искане на
взискателя и по възлагане от последния в полза на ЧСИ, по изпълнителното
дело са извършени множество действия, справки, цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника, като са наложени редица
обезпечителни мерки. По тази причина се сочи, че по изпълнителното дело са
реализирани от страна на ЧСИ такси и разноски в размер общо на 321,80 лв.,
за която сума е издадена фактура с № ********** от 26.11.2020 г. Таксите по
изпълнението са обективирани подробно в издадените сметка и фактура, като
същите представляват: изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от
негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или
книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2
и 3 от ГПК по т. 5 от ТТРЗЧСИ; изпращане по пощата на призовка, препис от
жалба, уведомление и книжа по т. 4 от ТТРЗЧСИ; допълнителни разноски по
т. 31 от ТТРЗЧСИ; изпълнение на парично вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от
търговско дружество, по чл. 517, ал. 1 от ГПК по т. 9 от ТТРЗЧСИ, както и
извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество по т. 3 от
ТТРЗЧСИ, представляващи такси, дължими по изпълнителното дело съгласно
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, която стойност общо е в размер
на 321,80 лв., която сума е за сметка на длъжника и към момента на подаване
на исковата молба не е погасена посредством изпълнение.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно
призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Преди първото заседание по делото ищецът с молба чрез пълномощника си е
направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение, като е представил списък по смисъла на чл. 80 от
ГПК относно направените по делото разноски.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено.
3
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства: Молба с вх. № 42633/22.08.2017 г. за образуване на
изпълнително дело № 20178600402340, ведно с ИЛ от 11.04.2017 г., издаден
по гр. д. 14332/2016 г. на 59-ти състав при СРС; Искане от взискателя с вх. №
3907/24.01.2018 г. за прекратяване на изпълнителното дело; Съобщение с изх.
№ 94347/14.12.2018 г. до длъжника, ведно с известие за доставяне от
28.12.2018 г.; Постановление за прекратяване на изпълнителното дело с изх
№ 68357/30.11.2020 г.; Съобщение с изх. № 68359/30.11.2020 г. до длъжника
за прекратяване на изп. дело и предявяване на фактура №
**********/26.11.2020 г.; Съобщение с изх. № 68376/30.11.2020 г. до
длъжника, с което му е предявена сметката за плащане на разноските в
изпълнителното дело по чл. 79 от ЗЧСИ № 64310/26.11.2020 г., както и
фактура № 60650/26.11.2020 г., ведно с върнато съобщение с отбелязване
“преместване” на адресата; Акт с изх. № 71291/09.12.2020 г. за провеждането
на телефонен разговор с длъжника; Два броя товарителници от куриерска
служба „Speedy“ с изпратени до длъжника документи по изпълнителното
дело, а именно: постановление за прекратяване, ведно със сметка за плащане
на разноските, както и фактура; Уведомление за залепване на съобщение на
посочения от адрес от 16.02.2021 г.; Акт от 16.03.2021 г. за опит за
провеждането на телефонен разговор с длъжника на познатия по делото
телефонен номер; Два броя товарителници от куриерска служба „Speedy“ с
изпратени до длъжника документи по изпълнителното дело, а именно:
постановление за прекратяване ведно със сметка за плащане на разноските,
както и фактура, предявеният иск се явява вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което, и на основание чл.
239, ал. 1 и 2 от ГПК, следва да се постанови такова решение, с което
предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде признато за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в
размер на 321,80 лв. (триста двадесет и един лева и осемдесет стотинки),
представляваща такси в изп. дело № 20178600402340 по описа на ЧСИ В. М.
peг. № *** на КЧСИ, ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.06.2021 г. - до окончателното изплащане на главницата,
присъдени в заповедното производство по ч. гр. д. № 1338/2021 г. по описа на
PC – Лом.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото
исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират. В тях се
включва внесената държавна такса по гражданското дело в размер на 25,00
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр.
дело № 1338/2021 г. по описа на РС - Лом разноски – 25,00 лв. за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АС. ЮР. СР., с ЕГН: **********,
с адрес: ****, дължи на В. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: ****, сумата в
размер на 321,80 лв. (триста двадесет и един лева и осемдесет стотинки),
представляваща такси в изп. дело № 20178600402340 по описа на ЧСИ В. М.
peг. № *** на КЧСИ, ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.06.2021 г. - до окончателното изплащане на главницата,
присъдени в заповедното производство по ч. гр. д. № 1338/2021 г. по описа на
PC – Лом.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, АС. ЮР. СР., с ЕГН:
**********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. М., с ЕГН: **********, с
адрес: ****, направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение общо в размер на 325,00 лева (триста двадесет и пет лева),
както и направените по частно гр. дело № 1338/2021 г. по описа на РС - Лом
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на
325,00 лева (триста двадесет и пет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5