№ 1270
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20253110202355 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б. Ф. Ф. с
ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 25-0439-000085/12.03.2025 г. на началник на РУ
03 ОД МВР Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като било допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не
било направено описание на нарушението, по начин да бъде разбран от жалбоподателя, с
което било ограничено правото му на защита. Не била посочена конкретната забрана за
спиране или паркиране, съдържаща се в нормата на чл.98 ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че в НП
не били посочени и доказателствата, които подкрепят нарушението, както и че е налице
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован се явява лично, поддържа жалбата си
и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призован не се явява, не се представлява. Депозирани са
писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 14.01.2025 г. в 21:40 часа св.П. П., полицай при РУ 03 ОД МВР Варна съставил на
М.К.К.--Ф.а в качеството и на собственик на лек автомобил „ ОПЕЛ АНТАРА” с рег. № ***
1
глоба с фиш № 14870089 за нарушение на чл.98,ал.1 т.1 от ЗДвП, затова, че на същата дата
паркира на място където превозното средство създава опасност или е пречка за движението.
Ф.а възразила срещу съставения фиш, а в декларация по чл.188 от ЗДвП посочила като лице,
което е управлявало автомобила на посочената дата жалбоподателя Ф., поради което на
последния е съставен АУАН №431172/31.01.2025 г. за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Актът бил съставен в и предявен на жалбоподателя,който го подписал без възражения. В
срока по чл.44,ал1 от ЗАНН са подадени писмени възражения.
АНО не възприел направените възражения и въз основа на акта за установяване на
административно нарушение, издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации
и на основание чл. 180 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от същия
закон определил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Ж., П. и А., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП
и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложената по делото Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Съгласно разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на
място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.
Жалбоподателят в случая е санкциониран за това, че на посочената дата и място е паркирал
лек автомобил "Опел Антара" с рег.№ ***, собственост на М. Ф.а на място, създаващо
опасност или пречки за движението.
Не се спори между страните, че жалбоподателят е паркирал автомобила си на улица "Поп
Димитър". Спорен е въпросът дали на мястото, на което е бил паркиран автомобилът,
същият е създавал опасност или пречки за останалите участници в движението.
2
Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Ж. потвърждава констатациите
в акта за установяване на административно нарушение, но посочва,че не е бил на мястото на
нарушението, а съставил акта въз основа на преписка, която му била разпределена.
В показанията си св. П. посочва, че по цялото протежение на ул.“Поп Димитър“ се
паркирало, но в отсечката от № 3 до № 7 било най-тясно и когато там се паркирало се
създавали пречки за останалите автомобили.Твърди, че преминаването било невъзможно
когато е трафикът, затруднявали се да преминават камионите за боклук. На място той и
колегата му установили шест – седем автомобила, на собствениците на които съставили
глоби с фиш.
Св.А. посочва, че както били паркирани автомобилите по-големи автомобили не можело да
се разминат, поради което съставили на всички паркирани автомобили фишове.
Анализирайки така изнесеното в показанията на разпитаните свидетели, съдът намира, че
същото представлява субективна преценка и интерпретация на всеки един от тях, която не
може да бъде безспорно установена. Нито един от двамата свидетели не конкретизират
мястото където е бил паркиран автомобила на жалбоподателя, за да се прецени доколко е
пречел на останалите водачи на ППС.По делото липсват други доказателствени източници,
които да позволят да бъде направен обективен и категоричен извод относно въпросното
място и в частност дали същото е създавало пречка за движението, още повече, че и двамата
свидетели говорят за затруднено преминаване през деня, когато е трафикът, докато
нарушението е установено в 21:40 часа вечерта.
От горното следва, че основният подлежащ на доказване факт, не е доказан по безспорен и
категоричен начин.
По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.
С оглед изхода на делото, съдът намери за неоснователно искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2 т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0439-000085/12.03.2025 г. на началник на РУ 03 ОД МВР Варна, с което
на Б. Ф. Ф. с ЕГН ********** от гр.Варна на осн.чл.180 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "
3
глоба" в размер на 20 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на
основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4