Р Е Ш Е Н И Е
№449
гр. Перник, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01688
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД срещу Р.Б.Д.,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответната страна дължи на
ищцовото дружество следните вземания: 68,22 лева - стойността на
предоставени далекосъобщителни услуги и абонаментен план за отчетен период от
01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. по договор за мобилни услуги от 26.08.2014 г.,
сумата от 74,97 лева – неустойка по договор за мобилни услуги от
26.08.2014 г., сумата от 27,98 лева -
стойността на предоставени далекосъобщителни услуги и абонаментен план за
отчетен период от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. по договор за мобилни услуги
от 27.01.2017 г., сумата от 62,49 лева – неустойка по договор за
мобилни услуги от 27.01.2017 г. и сумата от 518,98 лева - лизингови
вноски по договор за лизинг от 16.11.2016 г.
В исковата молба се посочва, че
страните по делото страните сключили договори за мобилни
услуги, по силата на които ищцовото дружество
предоставяло на ответната страна мобилни/фиксирани услуги за номер *** и ***.
Посочва се, че ответникът не е заплатил стойността на абонаментни планове и далекосъобщителни услуги
за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. Във връзка с цитираното неизпълнение, ищцовото дружество прекратило
едностранно двата договора за мобилни услуги и начислил неустойки в
горепосочените размери. Пояснява се, че
между страните е сключен договор за лизинг, по силата на който ответникът
получил мобилно устройство, но не заплащал дължимите лизингови вноски.
Назначеният особен представител на ответната страна
не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на исковете.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество “Теленор България” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.Б.Д. за сумите, които са предмет на настоящите искове. Пернишки районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 00134 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, която е връчена на длъжника. Последният е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, в което счита вземанията за погасени по давност.
По делото е приложен
договор за мобилни услуги № ********* от 26.08.2014 г., сключен
между “Теленор България” ЕАД и Р.Б.Д., който е
изменен с анекс от 25.04.2016 г. Същият се отнася за
мобилен номер *** и е за срок от
24 месеца, считано от 25.04.2016 г. до 25.04.2016 г. Ответната страна е поела
задължение да заплаща за срока на договора месечна промоционална абонамента
такса в размер на 21,99 лева. Посочена е
стандартна абонаментна такса в размер на 29,99 лева, но същата има отношение
единствено след изтичане на срока на договора или при изчисляване на неустойки
при прекратяване на договора.
В договора има клауза, според която при прекратяване на договора преди
изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният дължи
неустойка в размер на оставащите месечни стандартни абонаментни такси за срока
на договора. Ищцовото дружество е поело задължение да издава фактура на 1- во
число на месеца, което води до извод, че отчетният период е от 1 – во число до
последния ден на месеца. Последното се установява и от приложените фактури по
делото, в които са отразени съответните отчетни периоди. От т. 27 от общите
условия и приложените фактури става ясно, че срокът за заплащане на услугите е
до 16 – то число на месеца следващ отчетния месец.
Приложено е второ
допълнително споразумение от 16.11.2016 г. към договор за мобилни услуги № ********* от 26.08.2014 г. (изменен с анекс
от 25.04.2016 г.), с който се удължава
срока на договора до 16.11.2018 г., като останалите клаузи (цена на абонаментен
план, срок на плащане и други) от договора остават непроменени.
По делото е приложен
договор за лизинг от 16.11.2016 г., сключен между „Теленор България” ЕАД и Р.Б.Д..
По силата на този договор ищцовото дружество предоставило за временно ползване
мобилен апарат марка „Самсунг”, модел „Галакси”, а ответницата се задължила да
заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 23,59 лева, т. е. общата
лизингова цена е 542,57 лева. Срокът на договора за лизинг е за 23 месеца,
считано от датата на подписването му - 16.11.2016 г.
По делото е приложен
договор за мобилни услуги от 17.01.2017
г., сключен между “Теленор
България” ЕАД и Р.Б.Д., който
се отнася за мобилен номер *** и е за срок от 24 месеца, считано от 17.01.2017
г. до 17.01.2019 г. Ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на
договора месечна абонамента такса в размер на 24,99 лева. В договора има клауза, според която при прекратяване на договора преди
изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният дължи
неустойка в размер на оставащите месечни стандартни абонаментни такси за срока
на договора. Ищцовото дружество е поело задължение да издава фактура на 1- во
число на месеца, тоест отчетният период е от 1 – во число до последния ден на
месеца. От т. 27 от общите условия и приложените фактури става ясно, че срокът
за заплащане на услугите е до 16 – то число на месеца следващ отчетния месец.
Ответното дружество издало 4
броя фактури (№ ********** от 01.02.2017 г.; № ********** от 01.03.2017 г.; №
********** от 01.04.2017 г.; № ********** от 01.05.2017 г.), в които начислило
цена на далекосъобщителни услуги, неустойка и лизингови вноски.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
По предявените установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД,
отнасящи се заплащане на абонаментни планове и далекосъобщителни услуги по
двата договора за мобилни услуги:
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на сключен между страните договор за преодставяне на
далекосъобщителна услуга. Следва да се докаже съдържанието на това облигационно
правоотношение – цена на далекосъобщителна услуга (абонаментен план,
допълнителни пакети, разговори, данни и смс – и). Ищецът следва да докаже, че е предоставил далекосъобщителна услуга на
ответника, при което се дължи претендираната стойност на услугата.
По делото се представиха
доказателства за сключени два договора за мобилни услуги от 26.08.2014 г. (изменен с два анекса от
25.04.2016 г. и 16.11.2016 г. ) и от 17.01.2017 г., които са действащи към момента на исковия период.
Съдът намира, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. се дължат абонаментни такси по двата договора (21,99 лева и 24,99 лева), което означава, че по договора от 26.08.2014 г. се дължи сума от 65,97 лева – стойност на абонаментен план, а по договор 17.01.2017 г. сумата възлиза на 74,97 лева, което е повече от претендираното 27,98 лева (налице съвпадение на размерите за претендираната неустойка със сбора от абонаментни такси). Съдът намира, че цената за абонаментния план се дължи независимо от обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при определени цени, за които е сключен индивидуален договор и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По делото не се представиха доказателства за потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния план), поради което претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва да се уважава. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните счетоводни записвания не представляват доказателство за потребени мобилни услуги и техните стойности. Това води до извод, че исковата претенция е основателна за сумата от 65,97 лева – абонаменти такси по договор за мобилни услуги от 26.08.2014 г., като разликата до предявения размер от 68,22 лева следва да се отхвърли. Изцяло основателен е искът в размер на 27,98 лева - стойността на абонаментни планове по договор за мобилни услуги от 27.01.2017 г. (за мобилен номер ***).
Наличието на такова
действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е
необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника
възражение за погасяването на същото по давност, което е обективирано във
възражението по чл. 414 ГПК.
По силата на чл. 111,
б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания
се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за заплащане на
абонаменти такси е периодично вземане, тъй като се заплаща всеки месец.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В
настоящия случай е уговорено да се заплаща до 16 – то число на месеца, който
следва отчетния период. Това означава, че падежът на плащане на услугите за
първия отчетен месец (януари 2017 г.) е 17.02.2017 г., поради което
тригодишният давностен срок изтича на 17.02.2020 г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 10.01.2019 г., т. е. преди изтичане на
давността, което води до извод за неоснователност на обсъжданото възражение.
По предявените установителни искове по реда на чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, отнасящи се за заплащане на
неустойки по двата договора за мобилни услуги:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при
неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно
основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в съответствие с
изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки –
наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е
уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на именно това задължение.
В настоящия случай съществува кауза в договорите за
мобилни услуги, според която при прекратяване на
договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то
последният дължи неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси за
срока на договора. В настоящия случай не се представиха доказателства, че
договорът е прекратен. Този извод не се извежда и от 19б, б. „в” от Общите
условия, където съдържа право на ищцовото дружество да прекрати договора при
неизпълнение на задължения на ответника. Следва да се отбележи, че тази клауза
не касае автоматично прекратяване на договора, а възможност на ищеца да го
прекрати едностранно. По делото не се представиха доказателства, че е налице
такова прекратяване, поради което не се дължи неустойка.
Отделно от горното, съдът намира
за неравноправна и нищожна обсъжданата
клауза за неустойка. С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK
е дадено задължително тълкуване, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави.
Неустойката в размер на сбора на абонаментните такси до
крайния срок на договора, при положение, че същият е прекратен, се явява
несъответна на очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и противоречи на обезщетителната й
функция. Тази неустойка по
своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни задължения, но същите не
зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази
клауза задължава ответника при неизпълнението на
договора да заплати необосновано висока неустойка. Чрез тази неустойка се въвежда един сигурен източник на доход на икономически по -
силната страна, която през това време не предоставя услуги. В този смисъл
клуазата за неустойка се явява нищожна
като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Предвид изложеното
претенциите за неустойки са неоснователни.
По
предявените осъдителен иск с правно
основание чл. 342, ал. 1 ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между
страните договор за лизинг, както и да се установи предоставянето за ползване
на мобилното устройство и размера на дължимите лизинговите вноски. Ответникът следва да установи плащане на
претендираните вземания.
По делото се доказа
наличието на сключен лизингов договор между страните по делото. Установи се, че
ищцовата страна е предоставила на ответника за временно ползване мобилен
апарат. Установи се още, че ответникът е поел задължение да заплати 23 месечни
лизингови вноски в общ размер на 542,57
лева, като падежът на последната е настъпил на 16.11.2018 г. По делото
не се ангажира доказателства за плащането на лизингови вноски, което
установяване е в тежест на ответната страна. Това
води до извод за основателност на исковата претенция в размер на 518,98 лева и като такава
следва да се уважи.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 225 лева - държавна такса и 360 лева – адвоактско възнаграждение, т. е. общо 585 лева, от които следва да се заплатят 476,41 лева от ответника.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 360 лева – адвокатско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 385 лева, от които следва да се заплатят 313,53 лева от ответника, съответни на уважената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Б.Д., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 65,97 лева - стойността на абонаментния план за
отчетен период от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. по договор за мобилни услуги
от 26.08.2014 г. (отнасящ се за мобилен номер ***), ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 65,97 лева до предявения
размер от 68,22 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 00134 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Б.Д., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда № 6 сумата в размер на 27,98 лева - стойността на абонаментния
план за отчетен период от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. по договор за мобилни
услуги от 27.01.2017 г. (за мобилен номер ***), ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 00134 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Б.Д., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда № 6 сумата в размер на 518,98 лева - лизингови вноски по договор
за лизинг от 16.11.2016 г. (за предоставен мобилен апарат марка „Самсунг”, модел „Галакси”), ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 00134
по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда № 6 срещу Р.Б.Д., ЕГН **********,***, с което иска да се признае за установено, че
ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 74,97 лева – неустойка по договор за
мобилни услуги от 26.08.2014 г. (за мобилен номер ***), за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 00134 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда № 6 срещу Р.Б.Д., ЕГН **********,***, с което
иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 62,49
лева – неустойка по договор за мобилни услуги от 27.01.2017 г. ((за мобилен
номер ***), за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
00134 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Р.Б.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от 476,41 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 313,53 лева - направени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане
на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00134 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Вярно с оригинала:В.А.