Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
14.08.2020 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд първи граждански
състав
На петнадесети юли две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана Данчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 371 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание с правно основание чл.448, ал.1, във връзка с
чл.383, ал.1 от КЗ (нов) (чл. 238, ал.1, във вр.
с чл. 199а, ал.1, изр.1-во КЗ-отм.).
Ищците - М.И.Г., Д.И.Г. и А.И.Г. твърдят, че са
наследници на И.П.Г. с ЕГН **********,***, починал на 28.01.20**г. Същият бил
страна по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.04.2017г. с „Б.ДСК“
ЕАД в размер 13 160 лева, с остатък по кредита към датата на смъртта му в
размер на 12 350.32 лева. Наследодателят им бил страна по групов договор за
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, покриваща риск – смърт в
резултат на застрахователно събитие, настъпила през периода на индивидуалното
застрахователно покритие. Твърдят, че по силата на договора при настъпване на
покрит риск „смърт“ на застрахования кредитополучател застрахователят изплаща
на ползващите се лица застрахователна сума, както следва: на застраховащия (Б.ДСК
ЕАД) – застрахователно плащане в размер на остатъка по кредита, включващ
главница, нетрупана лихва и разноски, към датата на смъртта на застрахования,
но не повече от застрахователната сума; на законните наследници на
застрахования кредитополучател, посочени в удостоверението за наследници –
застрахователно плащане в размер на разликата между застрахователната сума и остатъка
по кредита, включващ главница, нетрупана лихва и разноски, към датата на
смъртта на застрахования. Когато законните наследници са повече от едно лице,
дължимото от застрахователя застрахователно плащане се разпределяло поравно
между тях. Застрахователната сума била 13 000 лева.
Във връзка с настъпил застрахователен риск – смърт на застрахования, била
предявена застрахователна претенция № ********от 13.02.20**г. по която
застрахователят приел, че няма основание да извърши застрахователно плащане,
позовавайки се на т. 11 от Общи условия на групова застраховка „Живот, свързана
с банков кредит”. Ищците считат отказа на застрахователя да извърши плащане за
неоснователен. Ето защо за тях бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ищците молят
да бъде осъден ответникът да заплати на „Б.ДСК“ ЕАД сумата от 1000.00 лева
представляваща част от дължимото застрахователно плащане в размер на 12 350.32
лева по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.10.20**г., до
окончателното плащане. Претендират направените по делото разноски.
КОНСТИТУИРАНИЯ
по делото
съищец – „Б.ДСК“ АД град С.,
взима становище по предявения иск, но не ангажира по делото доказателства.
Твърди, че наследодателят И.П.Г. бил кредитополучател по договор за кредит за
текущо потребление, сключен с Б.ДСК ЕАД на 19.04.2017г. за сума в размер на
13160 лева. Като допълнителна възможност за удовлетворяване на Банката за вземанията
й по горепосоченият договор за кредит бил сключен и застрахователен договор с
издаден Сертификат за присъединяване към групата на застрахованите лица,
съгласно Групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“,
сключен между „Г.Ж.“ ЕАД и „Б.ДСК“ ЕАД. Този договор уреждал застраховка,
сключена в полза на кредитор по смисъла на чл. 199а от КЗ. Съгласно чл. 199а,
ал. 1 от КЗ: „При застраховка, сключена в полза на кредитор, и при настъпване
на застрахователното събитие, застрахователят отговаря пред кредитора до
непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен
застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или застрахователната
сума, дължими съгласно условията на договора, надхвърлят сумата по изречение
първо, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници или на ползващите се
лица." Тълкуването на чл.382 от КЗ води до извода, че и наследниците на
починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко друго задължено по договора
за кредит лице, имат право на самостоятелен иск срещу застрахователя, и в тази
връзка счита иска за допустим. В съответствие е и с нормативното изискване на
чл. 199а, ал. 1 от КЗ е чл. 7, т. 1.1. и ОУ по
застраховка „Живот“ на Г.Ж., според които, ползващи се лица в случай на смърт
на застрахования са застраховащият до остатъка по кредита към датата на
смъртта, както и законните наследници на застрахования кредитополучател - за
разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита към датата на
смъртта на застрахования.
Счита за
основателен предявения иск за осъждане на „Г.Ж." ЕАД да заплати в полза на
„Б.ДСК"АД сумата в размер на 1 000 лева, представляваща част от
застрахователното обезщетение по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“,
покриваща риск - смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпило през
периода на индивидуалното застрахователно покритие. Видно от представените от
страните по делото документи е, че Застраховката е валидно сключена, с покрит
риск смърт в резултат на настъпване на застрахователно събитие.
Застрахователното покритие е влязло в сила, тъй като няма данни да не са били
плащани редовно годишните застрахователни премии и договорът не е прекратен. Претендираният размер също така е в рамките на непогасения
остатък по кредита и се дължи на застраховащото лице - Б.ДС АД. Представено е
Съгласие за включване в групата на застрахованите лица от 06.04.2016г., в което
починалият е декларирал, че не е боледувал и не боледува през последните 5
години от хронично заболяване, че не провежда медикаментозно лечение и не
страда от определени заболявания, вкл. и диабет. Съгласно ОУ на застраховката
става ясно, че Застрахователят се освобождава от отговорност, ако съществено за
риска обстоятелство - посочено определено заболяване, е премълчано от
застрахованото лице и то е в причинно-следствена връзка с настъпване на покрития
риск смърт.
Представената
по делото обемна медицинска документация опровергава верността на
декларираните обстоятелства, защото установява, че починалият има инсулинова
зависимост от диабет и др. придружаващи заболявания, провежда контролирано
лечение на заболяването под наблюдението на ендокринолог
и личен лекар. Съгласно заключението на Съдебно медицинската експертиза,
смъртта е настъпила в резултат на остър Епилептичен статус, захарният диабет е
само придружаващо заболяване, а настъпилите усложнения са остра дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност. Според вещото лице състоянието, в което се е
намирал пациента до настъпване на смъртта било изключвало критично високи и
особено критично ниски стойности на кръвната захар, защото е бил в съзнание по
време на хоспитализацията. Установените тогава стойности на кръвната захар на
застрахованото лице са изключвали и възможността за епилептичните гърчове.
Всичко това доказва по-скоро тезата, че захарният диабет е бил контролиран и не
е станал причина за леталния изход, а след като не може да се докаже
причинно-следствената връзка между премълчаното обстоятелство - хронично
заболяване диабет и покрития риск смърт, то Застрахователят не следва да се
освобождава от отговорността си и задължението си по договора за застраховка да
плати уговореното застрахователно обезщетение.
ОТВЕТНОТО застрахователно
дружество оспорва иска. Твърди, че ищците нямат право да претендират
застрахователно обезщетение по силата на сключения застрахователен договор, тъй
като не са страни по него. Поддържа, че смъртта И.П.Г. не е покрит риск по
смисъла на договора, тъй като при попълване на декларация относно
здравословното му състояние, той е укрил информация, че страда от заболяване –
диабет, което е в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие. И.П.Г. бил наясно със заболяването си, но въпреки това не го
декларирал, като по този начин заблудил застрахователя за съществено обстоятелство от значение за
определяне на риска. Ако укритото
обстоятелство било декларирано от И.П.Г., той нямало да бъде присъединен към
групата на застрахованите лица. Моли предявеният иск да бъдат отхвърлен, като
на ответното дружество бъдат присъдени разноските по делото.
В ХОДА на
делото, съдът е допуснал изменение в размера на иска, като същият от 1000 лева
– частичен иск се счита предявен в размер на 12 350.32 лева.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представеното заверено копие на Удостоверение за наследници № **/31.01.20**г.
издадено от Кметство гр. Б., Община К., се установява, че И.П.Г. е починал на
28.01.20**г., за което в гр. П., р-н Централен е съставен Акт за смърт № 01**/29.01.20**г.
След смъртта си, И.Г. е оставил законни наследници тримата ищци по делото, а
именно – децата си М.И.Г., Д.И.Г. и А.И.Г..
Към исковата молба са представени и
приети по делото заверени преписи от: Договор за кредит за текущо потребление
от 19.04.2017г., Удостоверение № ***/14.09.20** г. от „Б.ДСК“ ЕАД, Сертификат №
*****************за застраховка „Живот, свързана с банков кредит”, Общи условия
на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит”, Писмо №
УП-И-544/12.07.20** г., от които документи се установява, че И.П.Г. е бил
страна по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.04.2017г. с „Б.ДСК“
ЕАД, по силата на който ме у отпуснат кредит в размер на 13 160 лева, с остатък
по кредита към датата на смъртта 12 350.32 лева. Преди това, наследодателят на
ищците е сключил на 06.04.2016г. групов договор за застраховка „Живот, свързана
с банков кредит“ с „Г.Ж.“ ЕАД със застрахователната сума в размер на 13 000
лева, с покрит риск – смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила
през периода на индивидуалното застрахователно покритие.
Видно от застрахователния договор, в Раздел
VIII „Застрахователни плащания. Ползващи се
лица“ е отразено (т. 45), че при настъпване на покрит риск „смърт“ на
застрахования кредитополучател, застрахователят изплаща на ползващите се лица
застрахователна сума, както следва: на застраховащия (Б.ДСК ЕАД) –
застрахователно плащане в размер на остатъка по кредита, включващ главница,
нетрупана лихва и разноски, към датата на смъртта на застрахования, но не
повече от застрахователната сума; на законните наследници на застрахования
кредитополучател, посочени в удостоверението за наследници – застрахователно
плащане в размер на разликата между застрахователната сума и остатъка по
кредита, включващ главница, нетрупана лихва и разноски, към датата на смъртта
на застрахования. Когато законните наследници са повече от едно лице, дължимото
от застрахователя застрахователно плащане се разпределяло поравно между тях.
Представено е по делото Съгласие за
включване в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка
„Живот, свързана с банков кредит” от 06.04.2016 г., подписано от И.П.Г., в
което същият е декларирал, че не е боледувал през последните 5 години и в
момента не боледува от хронично заболяване, и в момента не провежда медицинско
или медикаментозно лечение във връзка с хронично заболяване или увреждане,
както и че към датата на включването му към застрахованите лица не страда от
изрично изброени заболявания, включително и диабет. Същият е декларирал, че му
е известно, че „Г.Ж.“ ЕАД не носи отговорност по застраховка „Живот, свързана с
банков кредит”, ако съзнателно е обявил неточно
или е премълчал някое от обстоятелствата, упоменати в декларацията за
включване в групата на застрахованите лица.
Съгласно т.11 от Общите условия на
групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“: „Застрахователят се освобождава от задълженията си по договора, ако
съществено за риска обстоятелство съзнателно е обявено за неточно или е
премълчано от застрахования и то е в причинно-следствена връзка с настъпване на
покрития риск“.
В т.12.4 от Общите условия на групова
застраховка „Живот, свързана с банков кредит” е отбелязано, че отговорността на
застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, когато тя е в
причинно-следствена връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от
застрахования в декларацията за здравословно състояние обстоятелство.
По делото не е спорно, че след смъртта
на наследодателя си, ищците са предявили застрахователна претенция № ********от
13.02.20** г., по която застрахователят приел, че няма основание да извърши
застрахователно плащане, позовавайки се на т. 11 от Общи условия на групова
застраховка „Живот, свързана с банков кредит”.
Приложени са по делото медицински
документи и е изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, която
съдът е приел като обективна и компетентно изготвена. От експертното заключение
и след изслушване на вещото лице се установи, че причината за смъртта на И.П.Г.
съгласно Съобщение за смърт № 17/28.01.20** г., е: Спиране на сърцето.
Белодробна тромб-емболия. Епилептичен статус. Захарен
диабет. Диабетна кетоацидоза. Артериална хипертония.
Смъртта на И.П.Г., съгласно Епикриза
И.З. № 5991/28.01.20** г. и останалите доказателства по делото е настъпила в
резултат на: Окончателната Епилептичен статус Гранд Мал
(големи припадъци)/Остър симптоматичен конвулсивен епилептичен статус – големи тонично-клонични припадъци. Придружаващи заболявания:
Захарен диабет инсулино-зависим тип. Диабетна кетоацидоза. Хронична съдова болест. Системна алкохолна
злоупотреба. Усложнения: Мозъчен оток. Съмнение за белодробна тромб-емболия. Остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Според представените медицински
документи, И.П.Г. е страдал от захарен диабет – инсулино-зависим
тип от 2008г.
Вещото лице уточнява, че захарният
диабет е заболяване на обмяната на глюкозата в
организма. Той може да бъде причина за усложнения, като диабетна ретинопатия (увреждане на съдовете на ретината), диабетна полиневропатия (увреждане на периферните нерви, най-често
на долните крайници, но не и на централната нервна система), диабетна нефропатия (увреждане на съдовете на бъбрека), диабетна ангиопатия (увреждане на артериите, вкл. и коронарните).
Лечението е било провеждано с апликация на инсулин, предписан от ендокринолог и под контрола на личния лекар. Няма
лабораторни данни, че контролът на кръвната захар е бил лош. В момента на
прилошаване са измерени стойности 2,1-2,2 ммол/л,
което е под минимума от 3,78 ммол/л и възможна
причина за изпадане в кома, от която е почти невъзможно да излезе. След това
кръвната захар се е покачила до 17 ммол/л, което не е
смъртоносна стойност.
В анализирания случай, причинно-следствената
връзка между захарния диабет и смъртния изход според вещото лице не е възможно
да бъде доказана.
Първо, в делото няма данни да е била
извършена аутопсия на трупа и след като причината за смъртта не е установена и
доказана с макроскопски и микроскопски изследвания по
категоричен начин, тя може да бъде само хипотетична.
Второ, пациентът е хоспитализиран и до
настъпването на смъртта е бил в съзнание, което не би било възможно при
критично високи и особено при критично ниски стойности на кръвната захар.
Трето, епилептичните или по-точно епилептиформените гърчове не се наблюдават в хода на
заболяването захарен диабет при посочените стойности на кръвната захар. Те се
дължат на възбудни процеси в огнище от кората на
главния мозък, които се разпространяват по цялата кора. Причината за тези
явления са вродени аномалии в мозъка или черепно-мозъчна травма, каквито данни
в делото няма. Възможна причина за появата на симптоми на епилепсия е тежката
алкохолна злоупотреба.
Четвърто, вещото лице сочи, че описанието
на лекуващите лекари на картината на настъпването на смъртта, а именно -
синусова тахикардия, атрио-вентрикуларен
блок, посиняване на главата и гърдите. Високата честота на съкращаване на предсърдията създава условия за образуване на тромби в тях,
които отиват в белия дроб и блокират функционалното кръвообращение. Смъртта
настъпва бързо от блокиране на дишането. Починалите имат характерен вид - цианоза (посиняване) на лицето и горната част на тялото.
Във връзка с предявения иск, съдът е
допуснал свидетели на страните. Свидетелят осигурен от ищците е Б.А.К., майка
на ищеца А.Г.. Същата твърди, че до смъртта на И.П.Г. е живяла с него на
семейни начала, независимо, че преди това се развели. На 27.01.20**г.
свидетелката била в дома си заедно с И.Г., когато около **:00 ч. на него му
прилошало – паднала кръвната му захар. От около 10 години той страдал от диабет
и си поставял инсулин. Повикали Бърза помощ и след намесата на медицинския
екип, състоянието на И.Г. се стабилизирало. Той останал вкъщи и до края на
вечерта, като всичко изглеждало нормално. Със свидетелката разговаряли и
гледали телевизия, а по-късно тя си легнала, защото била уморена. На следващата
сутрин около 06:00 ч. свидетелката се събудила и установила, че И.Г. не е в
леглото. Намерила го легнал на пода в хола. Опитала се да го събуди, но той
направил гърч. Отново повикала Бърза помощ, като И.Г. бил транспортиран в
болницата в К., а оттам – в УМБАЛ „С.Г.“ – гр. П.. Свидетелката била през
цялото време с линейката, като от медицинските лица разбрала, че имат съмнения
за инсулт. Настанили пациента в един от кабинетите, а свидетелката изчакала да
разбере резултата от лечението. В следобедните часове на 28.01.20**г. ѝ съобщили, че
И.Г. е починал от белодробна тромбоемболия. Уведомила близките на
починалия и
организирали погребението му. Аутопсия не била правена. Служителка на
траурната агенция се извинила, че не са поставили ръцете му отпред, както е по
християнски обичай, а ги сложили прибрани до тялото, защото били много
посинели. Преди да получи това усложнение, той страдал от диабет и си слагал
инсулин
От разпита на свидетелката Е.И. В.-В., осигурена от ответната страна се установява, че на
датата на смъртта на И.Г. е била дежурен лекар в УМБАЛ „С.Г.“ – гр. П.. След
предявяване на Епикриза от 28.01.20** г. се спомня
отчасти за случая, макар името „И.Г.“ да не ѝ говори нищо. Според свидетелката отразеното
в епикризата означава, че установената най-вероятна
причина за смъртта на пациента е белодробна тромбоемболия.
Констатирано е посиняване на главата и гърдите – цианоза,
което се случва именно при белодробната тромбоемболия.
При това състояние се получава остра дихателна недостатъчност, пациентът спира
да диша, настъпва и сърдечна недостатъчност, след което много бързо настъпва
смърт.
По искането по чл. 193, ал.1 от ГПК:
Съдът е разпоредил да се извърши
проверка на истинността на представеното от ищците Удостоверение № ***/14.09.20**
г. издадено от „Б.ДСК“ ЕАД, в което е отразено с подписа на Н.Г.– мениджър на
банката, клон К., че на 19.04.2017 г. на И.П.Г. е разрешен потребителски кредит
в размер на 13 160 лева. Посочено е, че към 31.01.20** г. остатъкът по кредита
е бил в размер на 12 350.32 лева. Съобразно разпределянето на
доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК,
тежестта за доказване неистинността на оспорения официален свидетелстващ
документ, пада върху страната, която го оспорва, а именно – ответникът. От
заключението на вещото лице П.К.по допуснатата СГрЕ
се установява, че подписът в оспореното удостоверение е положен от Н.Х.Г.. С
оглед изложеното съдът намира за недоказано оспорването по реда на чл. 194, вр. чл. 193 ГПК, на представеното от ищците Удостоверение №
***/14.09.20** г. издадено от „Б.ДСК“ ЕАД.
Въз основа на така установената
и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна
страна:
По иска с правно основание с
правно основание чл.448, ал.1, вр. с чл.383, ал.1 от КЗ (нов) /чл. 238, ал.1, във вр. с чл. 199а, ал.1, изр.1-во КЗ (отм.)/:
Разпоредбата на чл. 448, ал. 1
от КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователното събитие или на
определените в договора условия по застраховка „Живот“ застрахователят е длъжен
да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в
застрахователния договор. За уважаване на иска за присъждане на застрахователно
обезщетение в полза на наследниците на починало лице, върху чийто живот е
сключена застраховка живот в полза на кредитор, е необходимо да са налице
следните предпоставки: валидно сключен застрахователен договор върху живота на
длъжник с бенефициент негов кредитор; настъпване на застрахователно събитие; реализиране
на покрит застрахователен риск; уговореният със застрахователния договор размер
на застрахователната сума да е по-голям от непогасената част от задължението.
Видно от представения по делото
сертификат на застраховано лице по Групов застрахователен договор за
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на кредитополучателите на „Б.ДСК“
ЕАД, както и Общите условия по договора, е, че в случай на смърт,
застрахователят изплаща на ползващите се лица застрахователна сума. С направеното
изменение на исковата молба по реда на чл. 214 от ГПК се претендира плащане в
полза на застраховащия – „Б.ДСК“ ЕАД на остатъка от кредита.
Безспорно установено е наличието на
настъпило застрахователно събитие по покрит от застраховката риск, а именно –
смъртта на застрахованото лице И.П.Г., в срока на действие на застрахователния
договор – на 28.01.20**г., както и това, че към датата на настъпването на
събитието неизплатеният остатък по кредита е 12 350.32 лева, включващ
главница и лихви. Застрахователната сума в размер на 13 000 лева е по-голяма от
непогасената част от задължението.
Спорният и релевантен за изход на
делото въпрос е дали застрахованият съзнателно е премълчал съществено за риска
обстоятелство и то да е в причинно-следствена връзка с настъпване на покрития
риск. В разглеждания казусу съдът приема за доказано,
че по повод сключване на договора за кредит застрахованото лице - И.Г. е
попълнил декларация за здравословното си състояние, при което съзнателно е
декларирал неверни данни е премълчал обстоятелства, при наличието на които
застрахователят не би сключил договора. Не е спорно по делото, че И.Г. е
страдал от захарен диабет от около 10 години преди датата на смъртта, т.е.
около 8 години преди датата на сключване на застрахователния договор. Този факт
се установява, от приложените медицински документи, съдебно-медицинската
експертиза и свидетелските показания. Заболяването е било свързано с редовен
прием на инсулин и очевидно няма как И.Г. да не е знаел за него и поради това
да не го е декларирал.
Не се установи обаче по делото, че
заболяването на застрахования е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие. От приетото заключение на вещото лице
става ясно, че е невъзможно да бъде доказана причинно-следствената връзка между
захарния диабет и смъртния изход. От експертното заключение, приложената,
медицинска документация и показанията на свидетелите се установи, че причината
за смъртта на лицето е белодробна тромбоемболия.
Съдът
приема, че застрахованият И.Г. съзнателно е премълчал съществено за определяне
на риска обстоятелство, но то не е в причинно-следствена връзка с настъпване на
покрития риск. Поради изложеното, съдът
счита, че не са налице предпоставки да бъде отказано изплащането на застрахователно
обезщетение с изтъкнатите от ответника съображения.
Следва да се отбележи и следното:
Съгласно чл.
154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответното застрахователно дружество е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице обстоятелство,
което изключва отговорността му за плащане на застрахователната сума. При
тълкуване на разпоредбите на чл. 362 от
КЗ налага изводът, че застрахователят, който предвижда, че едно обстоятелство е
съществено за застрахователния риск, следва писмено да постави пред
застрахованото лице въпрос дали това обстоятелство е налице към сключването на
договора за застраховка. В случая, на наследодателя на ищците не е дадена
възможност да посочи едно или няколко заболявания, ако има такива. Предвид
изложеното съдът намира, че субективното отношение на лицето за непосочване на
предхождащите сключване на договора за застраховка заболявания, следва да бъде
установено от застрахователя – ответник при позоваване на тази разпоредба, тъй
като несъзнаваното неточно деклариране не води до възможност за отказ от
застрахователно плащане (чл. 364 от КЗ), като установяването на такова
обстоятелство може да доведе до изменение или прекратяване на договора, а в
случай, че застрахователното събитие е настъпило преди изменението, приложима е
ал. 4 от чл. 364, ал. 4 КЗ, и застрахователно обезщетение се дължи. В контекста
на разпоредбата на чл. 362 от КЗ, съзнателно неточно обявяване или премълчаване
на обстоятелство от посочените в чл. 362 от КЗ има две разновидности - първа,
когато застрахователят писмено е поставил въпрос, на който застрахованото лице
е отговорило неверно, знаейки за наличието на такова
обстоятелство („съзнателно неточно обявяване“) и втора - когато застрахованото
лице знае, че обстоятелството е съществено за интереса на застрахователя, но не
го обявява („Съзнателно неточно премълчаване“). По делото липсват
доказателства, че застрахователят - ответник е поставил на застрахованото лице
въпрос за наличието на заболявания, за които е лекуван, поставена му е
диагноза, или са му били изписвани лекарства. Поради което и не може да се
приеме, че е налице съзнателно неточно обявяване от страна на наследодателя на
ищците. Ответникът не е доказал да е налице и съзнателно неточно премълчаване
от страна на застрахованото лице. От приетите по делото медицински документи и
заключение по допусната медицинска експертиза се установи, че И.П.Г. около 10
години преди да почине е страдал от диабет, което води до различни усложнения,
поради което и не може да се приеме, че застрахованото лице съзнателно е
премълчал наличието на тези обстоятелства при сключването на договора за
застраховка. Овен това, от приетата СМЕ, която съдът кредитира изцяло като
пълна, обективна и компетентно дадена, се установява, че не диабета е причинил смъртта
на И.П.Г.. Т.е. ответникът, чиято доказателствена тежест беше да установи
наличието на причинна връзка между заболяването на И.П.Г. – диабет, която се
сочеше, че е скрита от застрахователя, и настъпилата смърт, не успя в условията
на пълно и главно доказване да установи наличието на такава връзка.
Предвид
изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед
изричната претенция на страните съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищците, направените в производството
разноски, възлизащи в размер на 504.02 лева за внесена държавна такса. Липсват
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.2,
във вр. с чл.193, ал.2 ГПК, по заявеното от ответника
„Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК: *********със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор - С.Б., оспорване на истинността на
представеното от ищеца Удостоверение № ***/14.09.20**г. издадено от „Б.ДСК“ ЕАД,
приложено по делото в оригинал, че документът е неистински.
ОСЪЖДА,
по иска предявен по реда на чл. 383 от КЗ
от тримата ищци - М.И.Г. *** с ЕГН **********, Д.И.Г. *** с ЕГН ********** ***
с ЕГН **********, ответникът -
„Г.Ж.“
ЕАД, ЕИК: *********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор - С.Б. да заплати на
„Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК 12**30616, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 12 350.32 (дванадесет хиляди триста и петдесет
лева и тридесет и две стотинки) лева, представляваща дължимо застрахователно
плащане по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключена
между И.П.Г., ЕГН **********,***, починал на 28.01.20**г. и Банката, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.10.20** г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Г.Ж.“
ЕАД, ЕИК: *********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор - С.Б. да заплати на М.И.Г. *** с
ЕГН **********, Д.И.Г. *** с ЕГН ********** *** с ЕГН **********, сумата от на 504.02
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: