Р Е Ш Е Н И Е
№…........../19.03.2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16507 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по подадена от К.Б.Е.,
ЕГН **********, чрез адв. Ц.Б., срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Варна, осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 1965,44 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235,66 часа
за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
С протоколно определение от 21.02.2020 г. е допуснато
изменение на иска чрез неговото намаляване като същият се счита за предявен за сумата от 1766,15 лева за положен извънреден труд в размер на 256 часа за периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., на основание чл. 214 ГПК и производството
по гр.д. 16507/2019 г. по описа на ВРС, 50 състав, е прекратено в частта по
претенцията за дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за
разликата над 1766,15 лева до първоначалния предявен размер от 1965,44 лева, на
основание чл. 23 ГПК.
По твърдения в исковата молба, в периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд като младши инспектор в Сектор,
„Пътна полиция“, което е структурно подчинено на ОД на МВР – Варна, като е бил
със статут на държавен служител. В процесния период
ищецът е работел на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното
време, като е положил общо 1648 часа нощен труд, който, преизчислен с
коефициент 1,143, възлиза на 1883,66 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от 235,66 часа, който ищецът счита, че
следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от
1965,44 лв. Аргументира дължимостта на претендираната сума с наличието на празнота в специалната
уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане,
която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила
на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Моли за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1965,44 лв. като
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и
сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание искът се поддържа съобразно
направеното изменение и се моли за уважаването му. Претендират се разноски.
Представя писмена защита, с която излага подробни съображения по същество на
спора.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по
служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са
неприложими за процесното правоотношение, доколкото е
налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази
връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен
такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ.
коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е
установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през
нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се не следва да се трансформира в дневен.
Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период
нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е
правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото
е заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в случай че се приеме
за основателен предявения иск, оспорва направените в исковата молба изчисления
на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на
представените доказателства. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендира
разноски. Депозира писмена защита, в която излага подробни съображения по
същество на спора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК между страните, че в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. страните са
били в служебно правоотношение, по което ищецът е работил в младши инспектор в Сектор, „Пътна
полиция“, което е структурно подчинено на ОД на МВР – Варна.
Съобразно допуснатата по делото съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорена от страните, за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е отработил 1787 часа нощен труд.
Преизчислен, положеният нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 256
часа общо. Разликата възлиза на 256 часа извънреден труд. Незаплатената сума за
процесния период е 1766.15лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил извънреден труд и размера на претендираното
възнаграждение за положения извънреден труд. В тежест на
ответника е да установи наведените от него правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Спорът
пред настоящата съдебна инстанция се свежда до начина на изчисляването на положените
часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото
ищецът е държавен служител в сектор, „Пътна полиция“, което е структурно подчинено на ОД на МВР – Варна. Приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 –
06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно чл. 187,
ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен
и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в
сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.10.2016г. до
30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./. Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода
от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от
29.07.2016 г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, приложими към процесния период
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Доколкото в последните две наредби е посочено, че
отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която
изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание.
От заключението на
съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че размерът на
дължимото възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1766,15 лева.
Предвид изложеното, претенцията следва да бъде уважена
в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 14.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за държавна такса от 70,65 лева и 150 лева депозит за
вещо лице, или общо разноски в размер от 220,65
лева.
С оглед изхода на
спора, отправеното
искане, представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 350 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-Варна с адрес гр. Варна, ул. ***** №2 да заплати на К.Б.Е., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от общо 1766,15
лева /хиляда седемстотин
шестдесет и шест лева и петнадесет стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-Варна с адрес гр. Варна, ул. *****
№2 да заплати на К.Б.Е., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 350 лв. /триста и петдесет
лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна с адрес гр.
Варна, ул. ***** №2 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 220,65 лв. /двеста и двадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по
следната, посочена в исковата молба, банкова сметка: *** ***, BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: