Решение по дело №8831/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3063
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720108831
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1227

Гр. П., 08.08.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 08831/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация – П.“ АД срещу Н.З.Л. кумулативно обективно съединени установителни искове                  с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 536,91 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до                   30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ бл. 1,     вх. Б, ап. 8, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 89,93 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – П., ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед № 5036/11.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия в размер на сумата от 536,91 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Н.Л. оспорва предявените искове с твърдението, че по делото не са ангажирани относими и допустими доказателства в подкрепа на изложените от ищеца твърдения. Оспорва доказателственото значение на представеното извлечение от сметка. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, същата поддържа отговора и оспорва исковете, намирайки, че данните, отразени в приетите по делото експертизи свидетелстват единствено за счетоводните записвания при ищцовото дружество и не установяват действителните суми за потребена топлинна енергия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за  установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума. В тежест на ищеца е и да установи изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Както беше изяснено ответницата провежда общо оспорване на предявените искове, което обуславя проверката на съда относно наличието на всички материалноправни предпоставки за възникване на процесните вземания.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 100, том I, дело № 135/30.01.1968 г. на пернишки народен съдия ответницата по делото Н.З.Л. и третото за процеса лице С.Б.Л.са признати за собственици – чрез покупка от Пернишкия градски народен съвет – СП „Жилищно строителство“ на недвижим имот, представляващ апартамент 8, находящ се в гр. П., блок „30 апартамента“, ет. 3, вх. Б, ул. „Цветана Живкова“ № 1.

Съгласно Удостоверение с изх. № 19/СПУ-4214/10.06.2019 г., издадено от Община П. недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Цветана Живкова“ № 1,                                     бл. „30 апартамента“, вх. Б, ап. 8 е идентичен по сега действащия административен адрес:                       гр. П., ул. „*****.

Материалите по делото – заверени копия от Удостоверение за наследници с изх.                                 № 1192/09.03.2015 г., издадено от Община П. и Удостоверение № 03280/26.05.2015 г., издадено от Районен съд – П. сочат, че лицето С.Б.Л.е починало на 18.02.2015 г., като е оставило за свои законни наследници сина си Валентин Стаменов Лазаров и съпругата си Н.З.Л. – ответницата по делото. Изяснява се, че Валентин Лазаров се е отказал от наследството, оставено му от баща му Стамен Лазаров, който отказ е вписан в специалната книга на Районен съд – П. под № 50 по гр. дело № 03280/2015 г. по описа на съда.

С Декларация с вх. 2397/10.06.2015 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, ответницата Н.З.Л. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в гр. П.,                 ул. „Б.“ № 1, вх. Б, с посочено придобивно основание – „по наследство и                                       ½ съсобственост“.

От така събраните доказателства следва изводът, че през релевантния период ответницата е била изключителен титуляр на правото на собственост върху процесния апартамент.                            Една идеална част – ½ част от имота същата е придобила чрез покупка, за което свидетелства приетият по делото нотариален акт от 30.01.1968 г., а останалата ½ идеална част – по наследство от своя съпруг С.Б.Л./другият купувач по сделката/, починал на                 18.02.2015 г., а с това и преди процесния период, с оглед отказа от наследството му, направен от другия му наследник – неговият син, през месец май 2015 г. В тази връзка съдът цени и данните, следващи от представената и приета по делото декларация, която има характера на подписан /което не се оспорва/ от ответницата частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът – ответницата Н.Л. е собственик на жилището, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК, част от които представляващи приложени от ответницата документи към депозираната от нея декларация.

По делото не се твърди и не се установява след придобиването на изключителната собственост върху имота през 2015 г. ответницата да е прехвърлила същия на трето за процеса лице. Ето защо, съдът приема, че през процесния период Л., като собственик на апартамента, е придобила качеството потребител на топлинна енергия и на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Последното в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142,          вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.

Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната цена.

Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Между последната и ищеца има налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор № 97 от 30.11.2011 г. Системата за дялово разпределение е била въведена през месец октомври 2002 г. въз основа на сключен договор между потребителите на топлинна енергия в СЕС и ФДР „Витера“ ЕООД, след взето решение от Общото събрание. От заключението се установява, че монтираният в абонатната станция уред за търговско измерване – топломер е преминал през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които е окачествен като съответстващ на одобрения тип. Не е спазена процедурата за двугодишен период на проверките, но същият е изправен. В експертизата е отразено, че през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.

От заключението се установява, че през релеватния период в имота на абоната е имало две отоплителни тела – в двете стаи „спални“. В едната е монтиран ИРУ и начислената за него топлоенергия е според показанията, установени при годишния отчет. Отоплителното тяло в другата спалня е без ИРУ, поради което за него е начисляван разход на топлинна енергия като за тяло, работило непрекъснато – по изчислителен път, преизчислен след годишния отчет. Отоплителните тела в помещенията кухня и дневна са със статут на „демонтирани“, поради което за същите няма начислени суми. Изяснява се, че през обсъждания период е начисляван разход и за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отпляемия обем на имота, отразен в изравнителните сметки – 222 м3, само през отоплителните сезони. Начисляван е и разход на топлинна енергия за битова гореща вода, тъй като в имота има монтиран един водомер. Начисленията са на база на показанията на уреда. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 14,76 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива В заключението е отразено, че начислените суми по партидата на абоната са в съответствие с действащите през процесния период цени. При така установените факти и въз основа на извършения анализ от вещото лице, експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е на стойност от 536,91 лв. Посочено е, че индивидуалните изравнителни сметки за отчетните периоди, включени в процесния, са били връчвани на представител на СЕС, като няма данни за подавани възражения от ответницата.

От заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата от 536,91 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г. е 89,93 лв., която сума е съобразена с клаузите на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания. В счетоводството на ищеца са отразени изравнителни сметки за периода, с отрицателен знак. Няма данни за извършени плащания от ответницата, каквито и не се твърдят от нея.

От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответницата през процесния период е доставил топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 536,91 лв. С оглед достигнатия извод, че ответницата е единствен собственик на имота през този период, то същата дължи нейното заплащане. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния ѝ представител относно липсата на основание за дължимост обосновани с довода, че се касае само за данни, съдържащи се в счетоводството на ищцовото дружество. Изясни се, че експертните заключения са изготвени въз основа на проверка на всички относими материали, в частност предоставени от третото за процеса лице – фирмата за дялово разпределение и по този начин са достигнали до извода относно конкретните компоненти, включени в цената на топлинната енергия и нейната стойност, респ. размера на обезщетението за забава.

Във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК ответницата е релевирала довод за недължимост на сумите поради погасяването им по давност, което съдът намира за неоснователно при съобразяване на периода, за който се претендират притезанията и датата на депозиране на заявлението – 10.10.2018 г., довело до прекъсване на давността на основание чл. 116 ЗЗД, при което не е изтекъл приложимият тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34,                   ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. От заключението на съдебно – икономическата експертиза се изясни, че за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г. законната лихва за забава е в размер на                    89,93 лв., определен от вещото лице при съобразяване с падежа на главницата. Следователно, искът се явява изцяло основателен и също следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски има само ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на същия, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 465 лв. – платени държавни такси, депозити за вещите лица и юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сторените от ответницата разноски следва да останат за нейна сметка.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация – П.“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу  Н.З.Л., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,                 ул. Б.“ № 1, вх. Б, ап. 8 обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД, че Н.З.Л. *** АД                    сумата от 536,91 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в                        гр. П., ул. „Б.“ бл. 1, вх. Б, ап. 8, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 89,93 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – П., ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед № 5036/11.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Н.З.Л., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 75 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – П., ГО, VIII-ми състав и сумата от 465 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П.,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.

 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: