Определение по дело №2256/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 108
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20193100502256
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ............../ ……………….. 2020 г.

 

Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:  

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

                                                                                         

като разгледа докладваното от съдия Светла Пенева

въззивно гражданско дело 2256 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод въззивни жалби срещу решение № 4313 от 17.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 5222 по описа за 2017 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и шести състав, на:

1/ И.И.Т. чрез особения си представител адвокат И.К. в частта на решението, с което е отхвърлен предявеният от Т. срещу И.И.Т. иск за  установяване, че ищецът е собственик по силата на съдебна делба, за която е съставен разделителен протокол от  17.11.2010 г. по гр.д.№ 558/2005 г.по описа на ВРС, шестнадесети състав, и за предаване на владението на избено помещение № 2, представляващо прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК на град Варна, с площ на избеното помещение 13,59 кв.м, на основание член 108 от ЗС.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдържа доводи за наличие на неверно обсъждане на събраните свидетелски показания и тяхната преценка, както и за неточни изводи по повод разписката към уведомление за ответника, от което е направил погрешно заключение, че ответникът И.Т. не живее на адреса и съответно е отхвърлил иска. Счита, че при внимателен и съвкупен анализ на писмените и гласни доказателства се стига до единственият извод, че предявеният иск е доказан, респективно - основателен. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

В отговор на въззивната жалба адвокат Д.Г. като особен представител на ответника И.Т. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

2/ на И.И.Т. чрез особения си представител адвокат Д.Г. в частта, с която е осъден И.Т. да заплати на И.И.Т. сумата от 5 159 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на избено помещение № 2, представляващо прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК на град Варна за периода от 17.11.2010 г. до 19.04.2017 г., на основание член 59 от ЗЗД, както и е осъден И.И.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 302,07 лева, представляваща представляваща държавна такса, експертиза и възнаграждение за особен представител, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност на обжалваното решение, както и за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че не е ясно в какво качество се претендира процесната сума, за кое помещение или част от него. Намира, че искът не е доказан по размер, тъй като заключението на СТЕ е, без да бъде направен оглед на имота. Във въззивната жалба се навеждат и доводи за погасяване на иска по давност за периода от 17.11.2010 г. до 12.04.2013 г. Иска се да бъде отменено решението на ВРС в атакуваната част и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

В отговор на въззивната жалба насрещната страна я оспорва с излагане на доводи, че е безспорно доказано, че И.Т. е живял и живее в описания имота; че не може да се позовава, че вещото лице не е извършило оглед в имота, доколкото такова не е направено при изслушване на заключението му; че не е налице изтекла в полза на ответника погасителна давност. Моли за потвърждаване на решението.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.02.2020 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                

                                                                                           2.