Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Велико Търново, 10.06.2009г

 

В     И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, първи състав, в публично  заседание на пети юни през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я.Д.

 

При секретаря Р.К. и в присъствието на прокурора . . . . . . . . , като разгледа докладваното от  съдията  Д. *** по описа за 2009г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.99, ал. 1 от СК.

            Ищецът – Г.И.Г. твърди в исковата си молба, че с ответницата били законни съпрузи, сключили граждански брак на 20.06.1970г., от който имали вече пълнолетно дете. Твърди, че от 1999г. били разделени. От тогава не поддържали никакви отношения. Предвид на изложеното, счита брака си с ответницата за дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение, с което да го прекрати с развод, като вмени вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на двамата.

            Ответницата – И.В.Г. заявява, редовно призована не се явява и не заема становище по иска.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на чл.188 от ГПК, приема за установено следното:

            Страните по делото са законни съпрузи, сключили граждански брак на 20.06.1970г. в гр. Велико Търново, за което е съставен Акт за граждански брак № 242/1970г. – видно от Удостоверение за граждански брак на Община Велико Търново. Страните от брака си имат едно пълнолетно дете.

За установяване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака по делото бяха допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетелите Шамаев и Недялков се установи, че тъй като не се разбирали, съпрузите са във фактическа раздяла от 10 години, всеки живее в собстевно жилище, отделно от другия, поради което и свидетелите считат невъзможно страните отново да заживеят като семейство.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения брачен иск за основателен и доказан и същия следва да бъде уважен, ведно с произтичащите от това законни последици.

Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите са във фактическа раздяла от 10 години. В тази насока съдът, кредитира показанията на свидетелите. Горното обстоятелство не бе оспорено от ответницата. Установено бе, че по време на раздялата никой от съпрузите не е проявявал интерес към другия, дезаинтересирал се е от него и уредил самостоятелно живота си. Това налага извода, че брака на страните е лишен от съдържанието, вменено му от Закона и Морала. От друга страна, съгласно константната практика на ВКС, продължителната фактическа раздяла е достатъчно основание за наличието на дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка. Изложените обстоятелства, мотивират съда да приеме, че брака не би могъл занапред да осъществи предвидените в Закона, социални функции. Страните са се отчуждили един от друг, липсва близост от каквото и да е естество. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Това мотивира съда да приеме, че са  налице основанията по чл.99, ал.1 от СК за прекратяване на брака с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство

            Анализа на събраните по делото доказателства води до извода, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е и на двамата съпрузи. Разпитаните свидетели сочат, че страните не се разбирали. Изложеното мотивира съда да приеме, че вината за разстройството на брака се дължи на несходството в характерите на страните. Макар явното несходство, никой от съпрузите не е направил опит за подобряване на отношенията в семейството. В този смисъл, съдът приема, че и двете страни, чрез поведението си са съзнавали, че рушат брачната връзка, поради което вината за настъпилото разсройство следва да се вмени и на двамата.  

            Тъй като липсват отправени до съда конкретни искания от ищеца за произнасяне по въпросите за ползване на семейното жилище след развода, за фамилното име на ответницата, както и за издръжка между съпрузите /тези изложени обстоятелства в исковата молба на ищеца по-скоро изразяват желанието му да постигне споразумение с ответницата за прекратяване на брака им, изискващо задължителното съгласие между съпрузите и по тези въпроси/, съдът не дължи и произнасяне по тях.

            При този изход на делото и предвид липсата на доказателства за доходите на страните и на основание чл.270, ал.1 от ГПК, последните следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 50.00 лв., съставляваща окончателна ДТ по уваженият иск за развод,  или всеки един следва да заплати сумата от 25.00 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от горното и на основание чл.99, ал.1 от СК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по реда на чл. 99, ал.1 от СК, сключеният на 20.06.1970г. с Акт № 242/20.06.1970г. в гр. Велико Търново граждански брак, между Г.И.Г. *** и с ЕГН ********** и И.В.Г. с ЕГН ********** ***,  като ДЪЛБОКО  и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

            ВИНАТА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи.

ОСЪЖДА Г.И.Г. *** и с ЕГН **********, да заплати в полза на ВТРС, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, съставляваща окончателна ДТ по допускането на развода, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА И.В.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ВТРС, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, съставляваща окончателна ДТ по допускането на развода, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

          

                       Районен съдия: