Решение по дело №478/2025 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 126
Дата: 30 юни 2025 г. (в сила от 30 юни 2025 г.)
Съдия: Кристина Ламбрева Пунтева
Дело: 20255200600478
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Пазарджик, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Елена К. Туйкова
в присъствието на прокурора Паун Б.Савов
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600478 по описа за 2025 година
С протоколно определение рег.№263 от 09.05.2025 година,постановено по ЧНД
№38/2025 година, Велинградският районен съд е оставил без уважение искането на Х. К. А.
с ЕГН ********** за съдебна реабилитация по осъжданията му по : НОХД №530/2018г. по
описа на Районен съд – Велинград,НОХД №95/2019г. по описа на Районен съд – Берковица и
НОХД №10/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград.
Така постановеното определение се обжалва от пълномощника на молителя Х. К. А.
– адв.В. А. от АК-Пазарджик.Твърди се,че определението е неправилно,като се иска да бъде
отменено,като се постанови съдебна реабилитация по искането на Х. А.. Поддържа се,че
първоинстанционният съд неправилно е приел,че за престъплението по чл.183,ал.1 от НК,за
което молителят е осъден,са настъпили имуществени вреди.Твърди се,че в самия състав на
престъплението не е посочено,че от него следва да са настъпили имуществени вреди,тоест
те не са част от престъплението,като в тази насока била и съдебната практика.
Твърди се,че дори и да се приеме,че от престъплението по чл.183 от НК настъпват
имуществени вреди,по делото са събрани достатъчно доказателства,че са налице
основанията по чл.87,ал.2 от НК-че съдът може да реабилитира осъдения и без да е
възстановил причинените вреди,ако има за това уважителни причини.Твърди се,че са налице
доказателства за такива причини,както и че молителят,когато е имал възможност,е изпращал
пари на децата си.Поддържа се,че липсват мотиви,защо не е налице хипотезата на чл.87,ал.2
от НК.Не се сочат нови доказателства.
1
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа становище,че
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение,като се потвърди определението
на първоинстанционния съд.
Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата и като провери изцяло така
атакувания съдебен акт,прие следното:
Въззивната жалба е допустима и неоснователна.
С протоколно определение рег.№263 от 09.05.2025 година,постановено по ЧНД
№38/2025 година, Велинградският районен съд е оставил без уважение искането на Х. К. А.
с ЕГН ********** за съдебна реабилитация по осъжданията му по : НОХД №530/2018г. по
описа на Районен съд – Велинград,НОХД №95/2019г. по описа на Районен съд – Берковица и
НОХД №10/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград.
От приетото по делото Свидетелство за съдимост е видно,че молителят е осъждан до
момента три пъти-по посочените по-горе дела,както следва:
По НОХД №530/2018 г. по описа на РС-Велинград – със Споразумение от 18.12.2018
г., влязло в сила от 18.12.2018 г.,с което подс.А. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му са наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание
чл.66,ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години,и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА, считано от 03.12.2018 г., като последното е изтърпяно на 03.12.2019
година.
По НОХД №95/2019 г. по описа на РС-Берковица – с присъда от 21.05.2019
година,влязла в законна сила на 05.06.2019г.,с която А. е признат за виновен и осъден
за престъпление по чл.183,ал.1 от НК - че за периода от 01.10.2009г. до 25.01.2018г. в
*****, след като е осъден с Решение на Районен съд, гр. Берковица по гр. д. № 77/2007
г. да издържа свои низходящи, а именно синовете си С. Х. А., ЕГН ********** и Ц. Х.
А., ЕГН **********, като заплаща на тяхната майка и законна представителка И.
Ц.ова Н., месечна издръжка в размер на 45.00 лева за първото дете и 30,00 лева за
второто дете, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две и повече
от две месечни вноски. като останал неиздължен с 99 броя месечни вноски за сумата
от общо 7410.50 лева,като му е наложено наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА . На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така
наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.На основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК е
определено на подсъдимия Х. К. А. едно общо наказание между наложените наказания
по двете гореописани споразумение и присъда, а именно: наказание ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
изпълнението на определеното по-горе общо най-тежко наказание за изпитателен срок
2
от три години, считано от датата на влизане на настоящата присъда в законна сила.На
основание чл.23, ал.2 от НК е присъединено към определеното общо най-тежко
наказание наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС”, което е
за срок от една година.
С Определение по НОХД 10/2021 г. по описа на РС Велинград на 02.03.2021 г. е
приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца по
първите две осъждания, като същото е изтърпяно на 14.09.2021 година.Видно е от Справка
от Началника на Затвора-Пазарджик/л.27 от ЧНД №38/2025 година на РС-Велинград/,че
наказанието лишаване от свобода е било приведено в изпълнение на 02.03.2021 година.
По НОХД № 10/2021 г. по описа на РС Велинград – със Споразумение от 22.02.2021
г.,влязло в сила на 22.02.2021 г.,с което А. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК,като му са
наложени наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА -
при първоначален режим на изтърпяване ОБЩ и глоба от 500 лв., и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от една година, считано от 05.11.2020 година.
По последното споразумение наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на
12.12.2021 година.
Видно от приложеното по делото удостоверение № 1154/18.02.2025 г. по ИД 41/2021
г. по описа на СИС при РС Велинград и препис от изпълнителен лист е, че наложеното
наказание „глоба“ е събрано на три платежа, последният от които е направен на 13.09.2021
година. Наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е изтърпяно на
05.11.2021 година, видно от приложената по делото справка за съдимост.
От приетата по делото справка от РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик се
установява, че при извършената проверка в масивите на МВР спрямо А. след влизане в сила
на осъждането му по НОХД 10/2021 г. по описа на РС Велинград, а именно от 22.02.2021 г.,
няма регистрирани ЗМ, няма съдебни и криминалистически регистрации. В РУ Велинград
не са получавани сигнали за криминални или други противообществени прояви. От
събраните сведения до момента се установява също, че молителят се държи възпитано и
коректно с хората, които го заобикалят. Х. А. реализира доходите си като работи от м. юли
2024 г. като оператор бензиноколонка във фирма „******“ ЕООД в гр. Велинград.
Видно е от писмо от Окръжна прокуратура-Пазарджик,че спрямо А. няма обвинения
по неприключили наказателни производство.
А. е сключил брак на 23.04.2008 година,като от този брак е родена дъщеря му А. на
25.08.2008 година.
При така събраните по делото доказателства напълно законосъобразно и обосновано
първоинстанционният съд е приел,че молбата на Х. А. е допустима и е налице правен
интерес от предявяването й, но е неоснователна, тъй като не са налице всички предпоставки
на чл. 87, ал. 1 от НК за съдебна реабилитация.
Законосъобразно съдът е посочил,че от последно изтърпяното от молителя наказание
3
лишаване от свобода на 12.12.2021 година до момента същият не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. По делото са
налице положителни характеристични данни за него.При това положение са налице първите
две кумулативните предпоставки на чл. 87, ал. 1 от НК – относно изтеклия 3-годишен срок и
относно наличието на добро поведение.
Изтърпени са и двете осъждания на наказание лишаване от право да управлява МПС -
последното на 05.11.2021 година,а и глобата е била платена на 13.09.2021 година.В този
смисъл са изпълнени и изискванията по чл.87,ал.3 от НК.
Обосновано обаче първоинстанционният съд е приел в обжалваното определение,че
по отношение на молителя А. не е налице последната предпоставка – по чл.87,ал.1,т.2 от НК
– да е възстановил при умишлено престъпление причинените вреди.Видно е от осъжданията
на молителя,че по НОХД №95/2019 година на РС-Берковица същият е бил осъден за
умишлено престъпление по чл.183,ал.1 от НК,като неплатената от него издръжка по
отношение на двете му деца С. и Ц. е била в общ размер 7410,50 лева- за периода от
01.10.2009 година до 25.01.2018 година.
Пред първоинстанционния съд са били представени писмени доказателства за
платена издръжка, както следва: 130 лв. за месец февруари 2019 г., 280 лв. за месец март
2019 г.; 150 лв. за месец април 2019 г.; 150 лв. за месец май 2019 г.;, 150 лв. за месец юни
2019 г.; 150 лв. за месец юли 2019 г.; 150 лв. за месец август 2019 г. 150 лв. за месец
септември 2019 г., 150 лв. - без посочено основание за плащане за кой конкретен месец се
отнася; 280 лв. за месец януари /не се сочи годината/.
Осем обаче от тези плащания касаят издръжка за период,който следва
инкриминирания – през 2019 година,като изрично е посочено на платежните документи,че
сумите се превеждат за издръжка за 2019 година.При положение,че последните две
плащания/150 лева и 280 лева/ са без посочване изрично,за кога се отнасят,би следвало да се
приеме,че с тях ще се погасят най-старите и обременителни задължения за издръжка.Но
дори и това да са част от задълженията на молителя, инкриминирани като вреди в
цитираното НОХД,то те са крайно недостатъчни да ги покрият/при дълг 7410,50 лева тези
две вноски са в общ размер 430 лева/.
При това положение е напълно обоснован извода на първоинстанционния съд,че
молителят не е възстановил до момента щетите от причиненото от него умишлено
престъпление по чл.183,ал.1 от НК.
Необосновани са възраженията на защитата,че в самия състав на престъплението по
чл.183,ал.1 от НК не било посочено,че от него следва да са настъпили имуществени
вреди,тоест те не са част от престъплението,като в тази насока била и съдебната практика.Че
неизпълненото задължение за издръжка представлява причинена имуществена вреда и е
инкриминирано като вредна последица,е видно и от по аргумент от текста на чл.183,ал.3 от
НК.Че неизплатената издръжка представлява нерепарирани имуществени /съставомерни/
вредни последици е видно и от съдебната практика/в този смисъл са Решение
4
№472/14.11.2008г. на ВКС по н.д. №504/2008г.,3-то нак.отд.,докл.съдията Ц.П.Решение
№450/05.11.2010 г. на ВКС по н.д.№460/2010 г. на 1-то нак.отд.,докл.съдията П.Т.,Решение
№88/28.02.2011 г. на ВКС по н.д.№6/2011 г.,3-то нак.отд.,докл.съдията Ф.П./.Вярно е,че в
част от тези решения във връзка с обвинения по чл.183,ал.1 от НК аргументите касаят
условията за приложението на чл.78а от НК ,но там изискването за приложението на тази
законова разпоредба е също като при нормата на чл.87,ал.1,т.2 от НК причинените от
престъплението имуществени вреди да са възстановени.Аргумент в тази насока е и
задължителната и константна съдебна практика,цитираната и в горепосочените три решения
– ТПостановление №7 от 04.11.1985 година по н.д.№4/85 година на Пленума на
ВС,т.2,където изрично е посочено,че разпоредбите на чл.78а от НК не могат да се приложат
за престъпленията по чл.183,ал.1 и 2 от НК,защото издръжката не е изплатена и няма
възстановяване на имуществените вреди по смисъла на чл.78а от НК.Посочено е също,че
нормата на чл.78а от НК е приложима по чл.183,ал.3,предл.2-ро от НК,но при изплатена
издръжка.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че не е налице и
хипотезата на чл.87,ал.2 от НК.Този извод съдът е направил,като аргументирано и подробно
е обсъдил всички събрани по делото доказателства и в този смисъл е неоснователно и
възражението на защитата за липса на мотиви в обжалваното определение във връзка с
неприлагането на чл.87,ал.2 от НК.
Вярно е,че молителят има родено дете на 25.08.2008 година и че същият е получавал
и парично обезщетение за безработица,като считано от 01.10.2020 година неговият размер е
определен на 12 лева дневно.Няма данни за какъв период е получавано това обезщетение.
Същевременно молителят е в трудоспособна възраст и липсват причини същият да е
имал пречки от обективен характер да полага труд,съответно да получава
възнаграждение.Това касае и времето след 25.01.2018 година,когато е края на
инкриминирания период на престъплението по чл.183,ал.1 от НК.Твърдяната липса на
парични средства не може да се приравни на уважителна причина за неплащане на
дължимата издръжка на низходящ.Причина за неплащането на издръжката не може да е и
търпяното малко повече от 9 месеца наказание лишаване от свобода от молителя,и то през
2021 година-от м.март до м.декември на тази година.
Освен това аргументирано първоинстанционният съд е отбелязал,че в показанията си
св.М.-А.а-съпруга на молителя,е установила,че той участва в издръжката на тяхното
дете,родено от брака им.Същевременно обаче същият не е заплатил на другите му две деца
дължимата издръжка.
Предвид горното по делото не са установени уважителни причини,поради които
молителят да бъде реабилитиран и без да е възстановил причинените имуществени вреди от
него от престъплението по чл.183,ал.1 от НК.
Пазарджишкият окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна и същата
следва да се остави без уважение,като се потвърди първоинстанционното протоколно
5
определение на Районен съд-Велинград - като правилно,обосновано и законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение рег.№263 от 09.05.2025
година,постановено по ЧНД №38/2025 година на Велинградския районен съд,с което е
оставена без уважение молбата на Х. К. А. с ЕГН ********** за съдебна реабилитация по
осъжданията му по : НОХД №530/2018г. по описа на Районен съд – Велинград,НОХД
№95/2019г. по описа на Районен съд – Берковица и НОХД №10/2021 г. по описа на Районен
съд – Велинград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6