№ 4241
гр. Варна, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20243110116354 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.409 от КЗ от Р. А. С. ЕГН **********, с
адрес: гр. В. за осъждане на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от Павел Валериев Димитров и Валентин Валентинов Илиев да
заплати на ищеца сумата от 200.00 лева, представляваща частичен иск от сумата от
488.12 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
сумата от 6813.04 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава от
29.09.2022г. - датата, след която е изтекъл срока от 15 работни дни за изплащане на
застрахователно обезщетение до 24.05.2023г. - ден преди депозиране на исковата молба
по гр.д. № 20233110106569.
Претендира заплащане и съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
На 19.08.2022г. ищецът сключил застраховка Застраховка „Каско“, Клауза 1 -
всички рискове на собствения си автомобил марка „Дачия Дъстер“, с рег. №ХХХХ, с
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на действие от 19.08.2022г. до 18.08.2023г.
Автомобилът бил застрахован за сумата от 29000 лева, като застрахователната премия,
която трябвало да заплати ищецът съгласно застрахователна полица №
93002210038673 от 19.08.2022г. възлизала на 1478.29лева. Премията била разсрочена
на четири вноски, като към момента всички вноски били платени.
На 02.09.2022г., около 22:00 часа, управлявайки автомобила по междуградски
път гр.Каварна - гр.Варна, преди включване по път №9, неустановено МПС, движещо
се по път №9 предприело маневра завиване надясно посока гр.Каварна, като навлязло
в неговата пътна лента. За да избегне челен удар с другия автомобил, ищецът
отклонил надясно управлявания от него автомобил, вследствие на което той излязъл от
пътното платно, преминал през крайпътната канавка и се ударил в дърво. Веднага
звъннал на тел. 112 и съобщил за произшествието. ПТП било посетено от контролните
органи, на които обяснил какво се е случило, след което бил тестван за употреба на
1
алкохол. Пробата била отрицателна, като полицаят го уведомил, че за да му издадат
Протокол за ПТП, трябва да му напише акт. Казал му да се обади на застрахователя и
да попита необходим ли е протокол за настъпилото произшествие, т.к. ако не е
необходим няма да ми съставят акт и няма да бъде глобен. Веднага се обадил на
застрахователя, като служителят с който се свързал му казал, че няма да могат да
посетят мястото на произшествието, както и че не е необходим Протокол за ПТП щом
няма пострадали, само да направи снимки на произшествието и да им ги изпрати, и
писмено да уведоми застрахователя.
На 07.09.2022г. уведомил писмено застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като служител на ответника извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение по щета №0003-1201-22-
000624. В описа, като увредени детайли били описани: предна броня, предна решетка
броня, решетка радиатор, преден капак, ляв фар, десен фар, декоративна бленда дясно
огледало, преден ляв калник, задна дясна врата, заден десен калник комплект, задно
дясно стъкло врата, задна декоративна лайсна задна дясна врата, дол. упл. задна дясна
врата, десни таванни шини, дръжка врата задна дясна и облицовка праг ляв.
По образуваната щета не получил застрахователно обезщетение, поради което на
25.05.2023г. завел съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото
застрахователно обезщетение.
С Решение №2487/02.07.2024г., постановено по гр.д. № 20233110106569 по
описа на Варненски районен съд, 7 състав, ответното дружество било осъдено да му
заплати сумата в размер на 6813.04 лв., представляваща незаплатено застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба -25.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Излага, че съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405.
Според последната разпоредба при настъпване на застрахователното събитие -
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
като същият не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно
чл.108, ал.1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по
застраховки по раздел 1 от приложение №1 или по т.1 - 3, 8 -10 и 13 - 18, раздел II,
буква „А“ от приложение №1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
/петнадесет/ работни дни, считано обаче от представянето на всички доказателства по
чл. 106.
В случая на 07.09.2022г. ищецът е представил на застрахователя последния
документ, поради което следва да се приеме, като дата от която ответникът е в забава
29.09.2022г. -датата, след която изтича 15-дневният срок за изплащане на
застрахователно обезщетение.
След направени изчисления с електронен калкулатор за сумата от 6813.04 лева, с
която ответното дружество е изпаднало в забава и следва да му заплати законната
лихва за периода от 29.09.2022г. - датата, след която изтича 15-дневния срок за
изплащане на застрахователно обезщетение до 24.05.2023г. - ден преди депозиране на
исковата молба по гр.д. № 20233110106569, която е в размер на 488.12 лева.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.
В него на първо място изразява становище за неоснователност на предявения
иск по основание и размер, тъй като бил могъл да я предяви в производството по вече
воденето гражданско дело №6569/2023 г. на ВРС, което не било сторено. На второ
2
място заявява, че ответното дружество не е канено да заплати мораторната лихва
върху присъдената сума, поради което счита, че не е станало повод за завеждане на
настоящото дело и в тази връзка моли да не бъдат присъждани разноски в полза на
ищеца. Счита, че разноски не се дължат и поради факта, че искът за присъждане за
мораторна лихва е акцесорен спрямо главния иск за присъждане на обезщетение, а
ответното дружество вече е осъдено да заплати разноски в полза на ищеца по гр.д.
№6569/2023 г. на ВРС. Счита, че настоящото дело нарушава правото на ответника на
справедлив процес. Отделно прави възражение за намаляване размера на
претендираното обезщетение предвид фактическата и правна сложност на делото като
счита заплатеното адвокатско възнаграждение за прекомерно.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът, на осн. чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че с Решение №2487/02.07.2024г., постановено по гр.д.
№20233110106569 по описа на Варненски районен съд, 7 състав, ответното дружество
е осъдено да му заплати сумата в размер на 6813.04 лв., представляваща незаплатено
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на
ПТП, претърпяно на 02.09.2022 г., че на 07.09.2022г. ищецът е представил на
застрахователя последния документ, че на 29.09.2022г. – е изтекъл 15-дневният срок за
изплащане на застрахователно обезщетение, че размерът на дължимата мораторна
лихва от 29.09.2022 г. до 23.12.2024 г. върху присъденото обезщетение от 6813,04 лв. е
в размер на 488,12 лв.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, вр. чл.409, вр. чл.405, ал.1 от
КЗ.
Доколкото с влязло в законна сила решение № 2487 от 02.07.2024 г. по гр.д.
№6569/2023 г. на ВРС ответникът е осъден за заплати на ищеца главницата от 6813,04 лв.
на твърдяното от ищеца основание, то следва да се приеме, че тази сума е дължима с
оглед силата на присъдено нещо между страните, поради което на основание чл.86 от
ЗЗД е дължима и законната лихва за забава върху нея.
Спорен е въпросът между страните за началния момент на дължимост на
мораторната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по
чл.405 КЗ освен в случаите на чл.380, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал. 1 – 3 или 5.
Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по
раздел I от приложение №1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от
приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и изплати
3
размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането. (чл.108, ал.1 КЗ), освен ако е налице хипотезата по чл.108, ал.2 КЗ, а
именно не са представени всички доказателства, когато срокът е шестмесечен. В
случая между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът е представил на застрахователя последния документ на 07.09.2022г. и
съответно 15-дневният срок за изплащане на застрахователно обезщетение е изтекъл
на 29.09.2022г., от която дата и се дължи застрахователното обезщетение, доколкото
процесната застраховка попада в обхвата на т.3, раздел II, буква "А" от приложение №1
на КЗ.
Между страните не е спорно, че дължимият за процесния период от 29.09.2022
г. до 23.12.2024 г. размер на мораторната лихва за забава върху присъденото
обезщетение от 6813,04 лв. е в размер на 488,12 лв.
От ответника е направено възражение за неоснователност на претенцията на
ищеца, тъй като същият е имал възможността да предяви същата още с предявяване по
исков ред на претенцията си заплащане на застрахователното обезщетение, което
настоящият състав намира за неоснователно, доколкото няма законово изискване за
ищеца да предяви кумулативно претенцията си за главница с тази за мораторна лихва,
още по-малко пък непредявяването на тази претенция с главната може да има за
правна последица нейната неоснователност.
От ответника е направено възражение за неоснователност на ищцовата
претенция, тъй като не е бил поканен да заплати мораторната лихва. С оглед на
изложеното по-горе за определения от закона краен срок за плащане на обезщетението
и цитираната разпоредба на чл. 409 от КЗ, съгласно която застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане срока по чл.405 КЗ, то следва да се приеме, че след изтичането на петнадесет
дневния срок за плащане на застрахователното обезщетение същото е станало
изискуемо ведно със законната лихва за забава, без да се изисква нарочна покана,
доколкото е валидно общото правило в облигационното право, че срокът кани
длъжника.
Поради изложеното по-горе съдът намира искът за основателен по основание и
размер, тъй като претендираната като частичен иск мораторна лихва за процесния
период от 200,00 лв. е по-нисък от установения от съда общ размер за задължението за
лихва от 488,12 лв..
С оглед на изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в настоящото производство в размер на
530,00 лв., от които 50,00 лв. - държавна такса и 480,00 лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС.
От ответника е направено възражение за недължимост на адвокатското
възнаграждение поради водене на предходен процес за главницата и липса на покана
за плащане до ответника, а в евентуалност за неговата прекомерност с позоваване на
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.
По така направеното възражение, съдът намира следното:
На първо място чл. 78, ал.2 от ГПК предвижда, че ако с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Доколкото липсва друга нормативна уредба на въпроса, то
приложение намира цитираната. Съгласно същата обаче е необходимо кумулативното
наличие и на двете предпоставки. Така дори и да се възприеме тезата на ответника, че
4
не е станал повод за завеждане на иска, която настоящият състав не възприема с оглед
липсата на плащане, то доколкото няма извършено признание на иска, не са налице
предпоставките за възлагане на разноските в тежест на ищеца и следователно трябва
да бъдат заплатени от ответника.
По отношение на направеното възражение за прекомерност съдът следва да
отбележи, че дори и да не се признае приложението на определените минимални
възнаграждения на адвокатите в Наредба №1 на ВАдвС, (изменена вслед датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие), това не освобождава
загубилата страна от заплащане на разноски, а съдът следва да определи
възнаграждението по справедливост. Търсеното възнаграждение за един адвокат е с
начислен ДДС, поради което за определяне на реалния размер от същото, който ще
бъде получен от адвоката на първо място следва да бъде изведен ДДС, като остава
сумата от 400,00 лв. Нормативно признатите разходи на адвоката са в размер на 40%,
или 160,00 лв. Тъй като законът признава, че адвокатът има разходи в размер на 40%
тази сума същият няма да получи пряко като доход, а ще даде за заплати, наеми,
консумативи и др., поради което същата следва да бъде извадена от сумата от 400,00
лв., като така остане сумата от 240,00 лв. От тази сума адвокатът ще заплати
осигуровки в размер на 23%, а от остатъка данък върху доходите на физическите лица
в размер на 10%, така за адвоката ще остане сумата от 166,32 лв. Същата съдът в
никакъв случай не намира за прекомерна за написване на искова молба, било и по
шаблон, и явяване в открито съдебно заседание, особено с оглед на образователния
ценз, който следва да притежава адвоката, позицията му в обществото и
икономическата конюнктура в страната.
С оглед на горното съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъден пълния
размер на адвокатското възнаграждение от 480 лв. и заплатената от него държавна
такса.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от Павел
Валериев Димитров и Валентин Валентинов Илиев ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. С. ЕГН
**********, с адрес: гр. В. сумата от 200,00 (двеста) лева представляваща частичен
иск от сумата от 488.12 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 29.09.2022г. - датата, след която е изтекъл срока от 15
работни дни за изплащане на застрахователно обезщетение до 24.05.2023г. - ден преди
депозиране на исковата молба по гр.д. № 20233110106569 върху сумата от 6813.04
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна броня, предна решетка броня, решетка радиатор, преден капак,
ляв фар, десен фар, декоративна бленда дясно огледало, преден ляв калник, задна
дясна врата, заден десен калник комплект, задно дясно стъкло врата, задна
декоративна лайсна задна дясна врата, дол. упл. задна дясна врата, десни таванни
шини, дръжка врата задна дясна и облицовка праг ляв, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие по договор № 93002210038673 от 19.08.2022г. за
застраховка „Каско", Клауза 1 - всички рискове на лек автомобил „Дачия Дъстер", с per.
№ ХХХХ, присъдено с Решение №2487 от 02.07.2024 г. по гр.д. №6569/2023 г. на ВРС.
5
ОСЪЖДА „ЗК „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Павел
Валериев Димитров и Валентин Валентинов Илиев ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. С. ЕГН
**********, с адрес: гр. В. сумата от 530,00 (петстотин и тридесет) лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6