№ 9232
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110152763 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Сънфудс България“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. М. И. за сумите, както следва: сумата от 1500 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по договор за повишаване на
квалификацията от 01.06.2021г. към трудов договор № 33159 от 21.05.2021г., ведно със
законната лихва от 13.07.2022г. до плащането, както и за сумата от 40,42 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2022г. до 10.07.2022г., за които
суми му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № № 2970/2022г.
по описа на РС – Стара Загора. След постъпило възражение по реда на чл.414
ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение.
Ищецът „Сънфудс България“ ЕООД твърди, че е сключил с ответника В. М. И.
договор за повишаване на квалификацията от 01.06.2021г. към трудов договор № 33159
от 21.05.2021г., по силата на който ответникът се е задължил да не прекратява
трудовото си правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото
завършване. За неизпълнение на това задължение, страните са уговорили, че
работникът ще дължи на работодателя неустойка в размер на процесната сума.
Поддържа, че обучението е проведено и курсовете са приключили съответно на
08.07.2021г. и на 07.10.2021г. Излага доводи, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено от работника с предизвестие, преди изтичане на 18 месеца от
завършване на обучението, за което е издадена Заповед №1185/24.02.2022г. Моли съда
1
да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. М. И. е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че проведените въз основа на
договора за повишаване на квалификацията курсове не са повишили квалификацията
на ответника, поради което счита, че ищецът е в неизпълнение на поетите от него
задължения с договора. Релевира възражение за нищожност на процесния договор, тъй
като е привиден, като преследва цели, различни от обявеното му съдържание, както и
възражение за унищожаемост, тъй като към датата на сключването му ответникът е
бил непълнолетен. Възразява и за прекомерност на уговорената неустойка. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че страните са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за повишаване на квалификацията
от 01.06.2021г., по който е провел обучение на работника под формата на два курса –
основен курс за управление на смяна и курс за управление на смяна за напреднали,
прекратяване на трудовото правоотношение между страните от работника по време на
обучението или 18 месеца след неговото завършване, валидно уговорена неустоечна
клауза за обезщетяване на вредите от неизпълнение на задължението на работника да
полага труд при ищеца 18 месеца след завършване на обучението и размер на
уговорената неустойка.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че същите са били
обвързани от трудово правоотношение по трудов договор № 33159 от 21.05.2021г. и от
договор за повишаване на квалификацията от 01.06.2021г. към него, както и че
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №1185/24.02.2022г. на основание
чл. 326, ал. 1 КТ.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът валидно е сключил процесния
договор за повишаване на квалификацията от 01.06.2021г., в това число е поел
задължението за заплащане на уговорената неустойка, съответно ако договорът е
действителен, дали същата е дължима в пълния размер, или подлежи на редуциране
до този на реално направените от работодателя разходи за обучение съобразно
неизпълнението.
От приложения по делото трудов договор №33159/21.05.2021г. се установява, че на
21.05.2021г. между ищеца „Сънфудс България“ ЕООД и ответника В. М. И. е
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът като работодател е
възложил, а ответникът като работник е приел да извършва работа на длъжност
2
„Готвач, заведение за бързо хранене“ с код по НКПД за 2011г. 9411 0001, на 7-часов
работен ден при основно трудово възнаграждение 4,00 лв. на час. Въз основа на
трудовия договор между страните на 01.06.2021г. е сключен и договор за повишаване
на квалификация на ответника на основание чл. 234 КТ, с който за ответника е
възникнало задължението след преминаване на предвидените в договора курсове за
повишаване на квалификацията да работи при ищеца в следващите 18 месеца. При
неизпълнение на това задължение страните са уговорили ответникът да дължи на
ищцовото дружество заплащането на неустойка в размер на 1 500 лв. Предвид
прекратяването на договора с предизвестие от страна на ответника преди изтичането
на уговорения срок, последният не е изпълнил поетото задължение.
За да се произнесе по основателността на заявената главна претенция за дължимост
на уговорената между страните неустойка, съдът следва, на първо място да обсъди
релевираните с отговора на исковата молба възражения на ответника относно
недействителността на процесния договор във връзка с наличието на твърдени от
последния пороци, водещи до неговата нищожност, респективно унищожаемост.
По възражението по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД:
За основателността на възражението в тежест на ответника е да докаже, че към
момента на сключване на договора за повишаване на квалификацията от 01.06.2021г.,
страните по него са се съгласили да се обвържат с него, но действителното им
намерение е било да не се обвържат въобще или да се обвържат от друго прикрито
съглашение.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието
на прикрито съглашение между страните. Релевираните от ответника доводи за
привидност на сключения договор за повишаване на квалификацията, както и
твърденията му, че проведеното обучение е било „проформа“, се основават на
субективната му преценка относно използвания метод на обучение и не водят до извод
за липса на действително изпълнение на задълженията на ищеца по договора, нито
разкриват наличието на скрита цел, различна от уговорената, а именно да бъде
повишена квалификацията на работниците чрез придобиването им на нови знания и
професионални умения. От друга страна от приетите по делото доказателства –
справки за отчитане на резултатите от проведените курсове и електронна извадка от
регистъра на НАПОО за придобита професионална квалификация /л.13,14,56 от
делото/, установява, че ищецът в изпълнение на процесния договор е организирал
провеждането на две обучения по курсове „Basic Shift Management“ и „Advanced Shift
Management“, съответно от 06.07.2021г. до 08.07.2021г. и от 05.10.2021г. до
07.10.2021г., за което е издал на ответника В. И. документ за преминало обучение. По
изложените мотиви възражението на ответника за привидност на сключения договор се
явява неоснователно.
3
По възражението по чл. 27, предл. 1 ЗЗД:
За основателността на възражението в тежест на ответника е пълно и главно да
докаже, че към момента на сключване на договора за повишаване на квалификацията
от 01.06.2021г. е бил недееспособен.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД предвижда правото на ответника по иск за
изпълнение, какъвто е настоящият случай, да поиска унищожаване на договора чрез
възражение дори и след изтичането на давността. В процесната хипотеза, макар
давността за предявяване на конститутивен иск със същия предмет да не е изтекла, от
интереса на ответника зависят начинът и средствата, които същият ще използва за
защита на своите материални права. В тази връзка и с оглед изричното позоваване на
наличието на порок при сключване на сделката от самия ответник като страна по нея в
съответствие с изискванията на чл.32, ал.1 ЗЗД, съдът намира възражението за
унищожаване на договора за допустимо.
По отношение на неговата основателност, видно от приложеното по делото копие
на личната карта на ответника В. М. И. е, че е роден на 25.02.2004г., или към момента
на сключване на договора за повишаване на квалификацията – 01.06.2021г., същият е
бил на 17 години. Съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за лицата и
семейството, към този момент ответникът е бил непълнолетен, а на това основание и
ограничено дееспособен, доколкото ал. 2 на цитирания член предвижда такива лица да
извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, като
същите могат да сключват самостоятелно само обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със
своя труд.
Сключеният от страните договор за повишаване на квалификацията по чл.234 КТ,
макар да е уреден в КТ и да е свързан с трудовото правоотношение, по своята правна
същност не е трудов договор. Правоотношението, което се установява с него има
гражданскоправен характер. В тази връзка що се касае до въпросите свързани с
неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за
договорите и гражданският закон – в случая правилата на ЗЗД, в частност тези за
недействителността на сделките. По тези съображения, в конкретния спор, макар на
17-годишна възраст ответникът да е притежавал трудова дееспособност съобразно
разпоредбата на чл. 301 КТ, то за целите на гражданското право същото лице се счита,
че би притежавало пълна дееспособност да придобива права и да се задължава чрез
собствените си действия едва с навършването на 18 години. В този смисъл
дееспособността в трудовото право не съвпада с тази по гражданското право, като
фактът на сключване на трудов договор не обуславя придобиването на пълна
дееспособност за сключване на всякакви договори, включително и на такъв за
повишаване на квалификацията. Последният не може да бъде възприет и за обикновена
4
дребна сделка, която недееспособният може да сключи самостоятелно, а още по-малко
по силата на такъв договор може да се стигне до разполагане с това, което е придобил
със своя труд, доколкото с него не се уговаря престирането на работна сила, нито
извършването на определена работа при работодателя.
По изложените мотиви, за валидно задължаване на ответника по процесния
договор, в това число и за поемане на задължението за заплащане на уговорената
неустойка, предвид облигационния му характер, договорът е трябвало да бъде сключен
лично от ответника със съгласието на неговия родител или попечител в съответствие с
изискванията на чл.4, ал.2, пр.1 ЗЛС. Доколкото ищецът, чиято е доказателствената
тежест да установи валидността на сключения между страните договор, не ангажира
доказателства в този смисъл, поради неспазване на предвидения ред за неговото
сключване от ограничено дееспособния към него момент ответник и липсата на
изразено съгласие на неговия родител или попечител, на основание чл. 27, пр. 1 ЗЗД
договорът е унищожаем. По изложените мотиви, съдът намира възражението за
основателно, поради което, зачитайки отпадането с обратна сила на правния ефект на
сделката и липсата на валидно облигационно отношение между страните, предявеният
иск за установяване дължимост на уговорената между тях неустойка по договор за
повишаване на квалификацията се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което искът за
заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Дължимите от ищеца разноски са в размер на 440 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ответника на адв. Н. Г.,
видно от приложения по делото договор за правна помощ от 25.11.2022г.,
представляващ разписка за получената сума /л.38 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
В. М. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234,
ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че В. М. И.,
ЕГН **********, дължи на „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
5
1500 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договор за повишаване на
квалификацията от 01.06.2021г. към трудов договор № 33159 от 21.05.2021г., както и за
сумата от 40,42 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2022г. до
10.07.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на В. М. И., ЕГН **********, сумата от 440 лв. разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6