РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Нова Загора, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220100819 по описа за 2021 година
Съдът в настоящото производство е сезиран с искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
с ЕИК ********* /правоприемник на „Теленор България“ ЕАД/, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника
си адв.В.П. Г. от САК против Р. Й. Р. с ЕГН **********, с адрес: **********, за
установяване на вземането, произтичащо от издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 418/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора в размер на
270.05 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, както и договорна неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги.
Ищцовата страна сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Р.Й. Р. било
образувано ч.гр.д.№ 418/2021 г. по описа на РС - Нова Загора. Против длъжника била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 270.05 лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, предявява на основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск
за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на посочената
сума, която представлявала 50.45 лв. - цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и 219.60 лв. неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент за услуги.
Излага следните факти:
1
Между мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, и ответника Р. Й. Р. били
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника бил
абонат на дружеството. По повод договор за мобилни услуги от дата 12.04.2019 г., сключен
между страните, ответникът бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер № ***** и титуляр по предпочетения мобилен номер ****** с избрана
абонаментна програма Тотал 26.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 12.04.2021
г., с който му било предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual
Black, с отстъпка от стандартната цена, видно от т.7 от договора, както следва: Стандартната
цена на мобилното устройство в брой, без абонамент била 399.90 лв., а цената в брой или
общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 26.99 лв. била 179.99 лв.
следователно отстъпката от срандартната цена, която ответникът получил възлизала на сума
в размер на 219.91 лв.
Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от ищцовото
дружеството мобилни услуги, като потреблението му било фактурирано под горепосочения
клиентския номер на абоната.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги, чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бивал уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура, но неполучаването на фактурата не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 25.05.2019 г. до дата 24.07.2019 г.
Теленор издал: Фактура № ********** от 25.06.2019 г. за отчетния период на потребление
от 25.05.2019 г. – 24.06.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 20.65 лв. с ДДС, дължима и платима в срок 10.07.2019 г., като към
нея било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; Фактура №
********** от 25.07.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.06.2019 г. - 24.07.2019
г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 38.50 лв. с
ДДС, дължима и платима в срок 09.08.2019 г., като към нея било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 50.45 лв.,
фактурирани за два отчетни месеца за месец 06/2019 г. и за месец 07/2019 г., а към всяка от
фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. Сочи се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 50.45 лв. ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с
чл.19б, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника Р. Й. Р. за ползваните абонаменти и издал крайна Фактура №
********** от 25.09.2019 г., в която били начислени суми в размер, както следва: 219.60 лв.
- за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти;
2
50.45 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, а именно процесните суми в
настоящото производство. Разяснява се, че така общата сума по крайната фактура била в
размер на 270.05 лв.
С оглед изложеното, в настоящото производство интерес за ищеца представлявали
начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги, които претендирал на
основание едностранното прекратяване на индивидуалните договори за мобилни услуги -
чл.75, вр. с чл.19б, в) от ОУ, както и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните договори за мобилни услуги, която претендирал на основание т.11 от договора
за мобилни услуги, която е уговорена съобразно постигнатата с КЗП спогодба от 11.01.2018
г., по която страна е „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 15.08.2019 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Твърди се, че така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил
крайния срок за ползване на абонамента Тотал 26.99 лв. за мобилен номер ****** до
12.04.2021 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 12.04.2019 г., а неизпълнението
на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начислил и крайната издадена фактура и
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна
клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на
уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият бил
длъжен да заплати за всяка сим карта, по отношение на която било налице прекратяване.
Разяснява се, че към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с КЗП,
дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на
договорите била в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както дължал
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора.
Също и в случаите, в който било предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно в
този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не бил изтекъл,
потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в
брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответствала на оставащия срок на договора.
3
С оглед изложеното, ищецът претендира неустойка, съгласно уговорените правила с КЗП и
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.1 от индивидуалния договор за мобилни
услуги, а именно, че неустойката в размер на 219.60 лв. за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 12.04.2019 г. за мобилен номер ******, от които 67.47 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси 152.13 лв., представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена,
съгласно т.7 от договора за мобилни услуги.
Посочва се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът Р. Й. Р. се е съгласил и приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги,
а съгласно чл.49 от тях, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71,
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т.27 от тези Общи Условия, а именно в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни обусловило правото на Теленор /чл.75
от ОУ/, да прекрати едностранно индивидуалния договор на Р. Й. Р.. При неспазване на
което и да е задължение по част XII от тези Общи условия или в случай, че било налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19б, в) да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него“.
Сочи се още, че съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги, а към
индивидуалните договори се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаив индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действаща ценова листа на Теленор. Съгласно
чл.23, б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се предплащал от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождавало
потребителя потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят
отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни извънредни разходи,
свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й, а при неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на
4
законната лихва за всеки ден закъснение.
Обобщава се, че в конкретният случай ответникът Р. Й. Р. бил подписал договори за услуги
мобилния оператор, ползвал процесния мобилен номер и не изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал
в забава. Издадени били фактури и в срок не ги заплатил. Изпълнен бил фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да
понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-
ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да
заплаща цената на предоставеното му устройство, съгласно уговорения погасителен план,
респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Р. Й. Р. с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* в общ размер на 270.05 лв., както подробно
е изложено по-горе.
Претендират се направените разноски по делото.
Представя писмени доказателства по опис.
Отправя се доказателствено искане към съда да бъде изискано и приложено ч.гр.д.№
418/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Ответника е призован по реда на чл.47 от ГПК и му е назначен особен представител,
определен от АК – Сливен, а именно - адв.С.И. Р.. В срока по чл.131 от ГПК особения
представител е депозирал отговор на исковата молба, с който посочва, че счита предявените
искове за допустими, но неоснователни.
Посочва, че нямало представено доказателство по делото, че вещта е била предадена на
ответника за ползване. Освен това счита, че ответника е потребител на услуга, но така
договорената неустойка представлявала неравноправна клауза в договора, по смисъла на
Закона за защита на потребителите, каквато била всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, и потребителя.
Твърди също, че уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на
договор била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Не оспорва представените с
исковата молба писмени доказателства и няма доказателствени искания.
На 23.02.2022 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпило становище от адв.Г., с което се
поддържа предявения иск и не възразява по изготвения от съда проеткто-доклад.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
5
За установяване на вземанията си ищеца е представил следните писмени доказателства:
заверени копия от пълномощни, Договор за правна защита, Договор за мобилни услуги №
********* от 12.04.2019 г., Декларация-съгласие от 12.04.2019 г., Приложение с ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от дата 12.04.2019 г., Общи условия на
Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги, Платежни нареждания, Фактура № **********, Фактура № **********, Фактура №
********** и ч.гр.д. 418/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца и ответника е бил сключен
договор за мобилни услуги от дата 12.04.2019 г. за мобилен номер ***** по програма Тотал
26.99 лева за уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна
програма до 12.04.2021 г. и му било предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI
Y6 2018 Dual Black с IMEI *******, с отстъпка от стандартната цена (399.90 лв.), възлизаща
на 219.91 лв., след прилагането на която цената в брой е 179.99 лв.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението за мобилния му номер ***** е фактурирано под
клиентския номер на абоната *****.
За потребените от абоната – ответник в производството услуги са издадени Фактура №
**********/25.06.2019 г. за отчетния период на потребление 25.05.2019 г. до 24.06.2019 г. на
стойност 20.65 лв., Фактура № **********/25.07.2019 г. за отчетния период на потребление
25.06.2019 г. до 24.07.2019 г. на стойност 59.15 лв. и Фактура № **********/25.09.2019 г. за
отчетния период на потребление 25.08.2019 г. до 24.09.2019 г. на стойност 270.05 лв.,
включваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 219.60
лв.
Ответникът не е изпълнил задълженията си по договор да плаща стойността на
предоставените продукти и услуги и изпаднал в забава.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД на 16.04.2021 г. е било депозирано
заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, въз основа на което е образувано
частно гражданско дело № 418/2021 г. по описа на съда и е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 247/19.04.2021 г. за претендираните суми в размер на 270.05 лв.,
от които: 50.45 лв. - главница за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 25.05.2019 г. до 24.07.2019 г. и 219.60 лв. –
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на
205.00 лв.
Заповедта е връчена на ответника по настоящото производство при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България” ЕАД е
възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на
6
дружеството срещу нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от
ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество съдът намира претенциите на ищцовото дружество за основателни по следните
съображения:
Безспорно установено по делото е, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения. „Теленор България” ЕАД, в качеството си на мобилен оператор, продава
продукти и услуги на клиентите си при публично известни общи условия.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по посочените договори, докато
ответника не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил погасяването на
паричните си задълженията. Ответника е допуснал забава в плащанията на главница по
издадените му фактури над 18 дни, което съгласно приетите от страните условия е довело до
предсрочна прекратяване на сключените договори.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовото
дружество бе да докаже следните свои фактически твърдения: че между него и ответника е
съществувало валидно облигационно отношение, въз основа на сключен между страните
договор за далекосъобщителни услуги и закупено устройство, да докаже, че по силата на
този договор ищеца е предоставил на ответника услуги за сочения телефонен номер, да
докаже, че са били налице законовите основания за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги, да докаже, че съществува вземането му за неустойка, както и
размера на претендираната такава и че по вина на ответника се е стигнало до предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги.
В тежест на ответника бе да обори твърденията на ищцовото дружество изложени в
исковата молба.
Съдът е приел събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими и
необходими.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „Теленор България” ЕАД и Р. Й. Р. са
били обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружество му
предоставило мобилни продукти и услуги, а той се е задължил да ги заплати, ведно с
дължимите лихви, в договорените срокове.
Ответникът изпаднал в просрочие, поради неизпълнение на договорните си задължения и
дължал сумата посочена по-горе, представляваща дължими и незаплатени месечни
7
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, както и договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги. Във връзка с това вземане е
образувано заповедно производство, в рамките на което ответникът не е бил открит на
адреса и връчването на заповедта за изпълнение е било извършено при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, което обосновава предявяването на настоящия иск за установяване на
вземането.
На съда не бяха представени доказателства за постъпили плащания от страна на ответника.
Съдът счита, че иска е допустим и основателен и намира възраженията на особения
представител на ответника за неоснователни и недоказани.
Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Съдът счита, че предявения иск в тази му част също следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 505.00 лв. общо, от
които 25.00 лв. държавна такса, 300.00 лв. възнаграждение за особен представител и 180.00
лв. адвокатски хонорар.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер
общо на 205.00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
********* /правоприемник на „Теленор България“ ЕАД/, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 и Р. Й. Р. с ЕГН
**********, с адрес: ********, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
8
*********, за СУМА в общ размер 270.05 лв. /двеста и седемдесет лева и пет стотинки/,от
които, 50.45 лв. /петдесет лева и четиридесет и пет стотинки/ - дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 25.05.2019 г.
до 24.07.2019 г. и 219.60 лв. /двеста и деветнадесет лева и шестдесет стотинки/ – неустойки
за предсрочно прекратяване на договори за услуги СРЕЩУ Р. Й. Р. с ЕГН **********, с
адрес: ******** по ч.гр.д.№ 418 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2021 г.,
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. Й. Р. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
НА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 505.00 лв. /петстотин и пет
лева/ съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, съобразно приложения по
реда на чл.80 от ГПК списък.
ОСЪЖДА, Р. Й. Р. с ЕГН **********, в качеството му на длъжник на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* /правоприемник на „Теленор България“ ЕАД/, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, направените от него
разноски в размер на 205.00 лв. /двеста и пет лева/ по ч.гр.д.№ 418 по описа на Районен съд
– Нова Загора за 2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9