Решение по дело №14/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20203330100014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      №199, 21.07.2020г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                      състав

На девети юли                                                       две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 14 по описа за 2020г. на РРС

 

           Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

           Депозирана е искова молба от БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. Н.В.В., че дължи на ищеца сумата от 2451.83лв.- главница, 206.17лв. възнаградителна лихва за периода 05.11.18г.-05.08.19г., сумата 211.97лв. обезщетение за забава за периода от 05.12.18г.-11.10.19г. , ведно със законната лихва върху главницата след този момент и разноски в двете производства. Ищецът твърди, че са сключили договор за кредит PLUS-15150652/07.08.17г. в размер на 5000лв. за срок от 24месеца, дължима месечна вноска от 279.80лв., ГЛП - 19%, ГПР - 25.20%. Първата вноска е с падеж 05.09.17г., а последната- 05.08.19г. Общо дължимата сума, подлежаща на връщане е в размер на 6715.20лв. В нея влиза и такса ангажимент от 175лв. и застрахователна премия от 672лв. по договор за застраховка. До 05.11.2018г. ответникът е погасил 14 месечни вноски, след което е преустановил плащанията. Към 05.12.18г. дължимите суми по договора са станали предсрочно изискуеми. В условията на евентуалност се позовава и на изтичането на крайния срок на договора-05.08.2019г.

            За дължимите суми ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е заповед за изпълнение №4312/28.10.19г. по ч.гр.д.№2092/19г. на РРС, по която длъжникът не е намерен за връчване.Съдът е дал указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя. В законовоустановения срок кредиторът е предявил иск за установяване на вземанията си. Претендира и разноски в двете производства. Представя договор за потребителски кредит с погасителен план,ОУ,сертификат, приложение към договора за потребителски кредит,дължими суми по  извлечение. Има искане да се приложи ч.гр.д.№2092/2019г. на РРС.

              Ответникът Н.В.В., чрез назначения му особен представител счита исковете за допустими, а предвид представените по делото доказателства и вероятно основателен.

             Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 07.08.2017г. страните са сключили договор за кредит PLUS-15150652/07.08.17г. в размер на 5000лв. за срок от 24месеца, дължима месечна вноска от 279.80лв., ГЛП - 19%, ГПР - 25.20%. Първата вноска е с падеж 05.09.17г., а последната- 05.08.19г. Общо дължимата сума, подлежаща на връщане е в размер на 6715.20лв. В нея влиза и такса ангажимент от 175лв. и застрахователна премия от 672лв. по договор за застраховка. До 05.11.2018г. ответникът е погасил 14 месечни вноски, след което е преустановил плащанията. Ищецът твърди, че към 05.12.18г. дължимите суми по договора са станали предсрочно изискуеми, но по делото липсват доказателства ищецът да е уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост. Предвид това в условията на евентуалност ищецът се позовава и на изтичането на крайния срок на договора-05.08.2019г.

              Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК задължението на ответника дължи сумата от 2451.83лв. главница, 206.17лв. договорна вънаградителна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.12.2018г.-11.10.2019г. в размер на 211.97лв. Ищецът е получил плащания общо в размер на 917.20лв.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира исковете за основателни, като само по отношение претенцията за забава основателността е частична, по отношение на претендирания размер.

             Страните са сключили валиден договор за ремолвиращ кредит съобрязно изискванията на ЗПК, в който съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи.Уговореният ГПР е 25.29/, т.е. под 50% и обхваща всички плащания по повод на кредита, а те са дължима договорна лихва и включена застраховка. 

             Уговореният размер на дължимата възнаградителна лихва също е съобразен със закона и не се явява неравноправна клауза. Възнаградителната лихва може да бъде уговорена в размер такъв, че като се събере с останалите дължими плащания по кредита да не надвишава петкратния размер на законната лихва.

             Установен е и началния момент на забавата-06.08.19г, денят следващ крайния срок на договора. В случая липсва настъпила предсрочна изискуемост, тъй като кредиторът не е уведомил длъжника за настъпването й. Предвид на това началният момент е изтичането срока на договора. Претендираното обезщетение за забава е частично основателно до размера на 45.63лв. за периода 06.08.19.-11.10.2019г.

            Предвид частичната основателност на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени частично направените разноски.

           Разноските, направени в заповедното производства са в размер на 107.40, като следва да бъдат уважени до размера на 104.07лв.

             Разноските в исковото производство са в размер на 346.67лв.+ определено от съда юк.възнаграждение от 100лв. или общо 446.67лв., като се дължат само    от 420.78лв.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                        Р    Е    Ш    И :

 

            ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.В.,  ЕГН ********** ***, че дължи на БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, ЕИК *********, представлявано по пълномощие от юк.Николета Матева сумата от 2451.83лв./две хиляди четиристотин петдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/ като изискуема главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15150652/08.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2019г. до изплащане на вземането, сумата 206.17лв./двеста и шест лева и седемнадесет стотинки/ възнаградителна лихва за периода 20.03.17г. до 20.03.19г. и сумата 45.63лв. /четиридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 06.08.19.-11.10.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение №4312/28.10.19г. по гр.д.№2092/19г. на РРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за претендираното обезщетение за забава за размера над 45.63лв. до 211.97лв. и за 05.12.18г.-05.08.19г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА на Н.В.В. да заплати на БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, гр.София сумата от 104.07лв./сто и четири лева и седем стотинки/ разноски в заповедното производство и сумата от 420.78лв. /четиристотин и двадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ съдебни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          След влизане на решението в сила да се докладва на заповедния съд.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: