№ 672
гр. Варна, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110107751 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „М.П.К.“ АД (понастоящем „Е.Т.“
ЕАД) срещу И. Й. М. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25,50 лв., представляваща
неплатени месечни вноски по Договор за продажба на изплащане № ********* от
25.09.2019 г. на мобилно устройство Handset Samsung A10 Bla+PH TTEC cl, със сериен
номер 358793102939293, със страни „А1 България“ ЕАД и И. Й. М., задължението по
който е обезпечено от ,,М.П.К.“ ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс” АД) с договор за поръчителство от 07.11.2014 г., които вноски
поръчителят след уведомяване на длъжника е платил на „А1 България“ ЕАД на
03.11.2021 г., за която сума е издадена Заповед № 1142/05.03.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2559/2024 г. по описа на Районен съд
– Варна, 40 с-в.
Твърди се в исковата молба, че между „Мобилтел“ ЕАД (сега „А1 България“
ЕАД) и И. Й. М. е сключен Договор за продажба на изплащане от 25.09.2019 г. на
устройство Handset Samsung A10 Bla+PH TTEC cl, със сериен номер 358793102939293.
Поддържа се, че поради неплащане в срок договорът е прекратен предсрочно на
основание т. 12.3 от същия, като непогасената част от задължението на ответника в
размер на 25,50 лв. е станала предсрочно изискуема. Заявява, че на 07.11.2014 г. между
„А1 България“ ЕАД и „М.П.К.“ ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД) е сключен договор за поръчителство, по силата на който ищцовото
дружество поело задължение в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД договори за продажба на изплащане. В
качеството си на поръчител и след отправена покана от кредитора на 03.11.2021 г.
ищецът заплатил на „А1 България“ ЕАД сумата от 25,50 лв., представляваща
дължимата сума от И. Й. М. по Договор за продажба на изплащане от 25.09.2019 г.
Сочи, че след извършеното плащане ответникът бил уведомен, че считано от
03.11.2021 г. задълженията му по процесния договор за продажба на изплащане за
прехвърлени на „М.П.К.“ ЕАД. По изложените съображения моли предявеният иск да
1
бъде уважен. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Й. М. не депозира отговор на исковата
молба. Същият не се явява в първото заседание по делото, не изпраща и процесуален
представител, респ. не взима становище по така предявения иск, не е направил и
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
С писмена молба от 10.02.2025 г. процесуалният представител на ищеца отправя
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано с връчените му разпореждане по чл. 131 ГПК и
определение по чл. 140 ГПК, че при непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му
в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и предвид представените от
ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявеният иск е вероятно
основателен. Ищецът е представил надлежно заверени за вярност документи,
неоспорени от ответника, установяващи наличието на всички материални
предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква спорното
материално право, предмет на предявения иск.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
предявеният иск следва да бъде уважен, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство, за
които е представен списък по чл. 80 ГПК и са представени доказателства за реалното
им извършване, а именно сумата от 25 лв., представляваща заплатена държавна такса.
Ищецът претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.,
но съгласно т. 3 от представения Договор за правна защита и съдействие от 19.06.2024
г. уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС следва да се
заплати чрез банков превод по посочена банкова сметка на адвокатското дружество,
доказателства за което по делото не са представени. Следователно, съдът не може да
приеме за извършени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото
липсват доказателства за заплащането на такова от страна на ищеца по уговорения от
страните по договора за правна защита и съдействие начин, а именно по банков път.
По отношение на заповедното производство, съобразно задължителните
тълкувателни разяснения, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца съдебни разноски в общ размер на 425 лв., от които
25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна и по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 146 ЗЗД в отношенията между страните, че И. Й. М., ЕГН **********, с адрес
***, дължи на „Е.Т.“ ЕАД (с предишно наименование „М.П.К.“ ЕАД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 25,50 лв. (двадесет и пет лева и
петдесет стотинки), представляваща неплатени месечни вноски по Договор за
продажба на изплащане № ********* от 25.09.2019 г. на мобилно устройство Handset
Samsung A10 Bla+PH TTEC cl, със сериен номер 358793102939293, със страни „А1
България“ ЕАД и И. Й. М., задължението по който е обезпечено от ,,М.П.К.“ ЕАД (с
предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс” АД) с договор за
2
поръчителство от 07.11.2014 г., които вноски поръчителят след уведомяване на
длъжника е платил на „А1 България“ ЕАД на 03.11.2021 г., за която сума е издадена
Заповед № 1142/05.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2559/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 40 с-в.
ОСЪЖДА И. Й. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати „Е.Т.“ ЕАД (с
предишно наименование „М.П.К.“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Й. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати „Е.Т.“ ЕАД (с
предишно наименование „М.П.К.“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 2559/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна, 40 с-в, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3