Решение по дело №912/2025 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 226
Дата: 27 август 2025 г.
Съдия: Ангел Димитров Гагашев
Дело: 20252100200912
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Бургас, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора а Христо Кр. Колев
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело №
20252100200912 по описа за 2025 година
на основание чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, Бургаски
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение по дело № ТА/561240006707, постановено на
13.11.2024 г. от несъдебен орган в издаващата държава – Областна
администрация – Тамсвег, Република Австрия, влязло в сила на 05.12.2024 г., с
което на *** гражданин Р. Х. Х., ЕГН **********, роден на *** г. и с обявени
постоянен и настоящ адрес в с. ***, община ***, област ***, е наложена
финансова санкция в размер на 350 евро, с осъждане за извършено
правонарушение на чл. 103, ал.2 от Закона за моторните превозни средства от
1967, последно изменен с Федерален ДВ бр. 19/2019 г. и чл. 134, ал.1, т.1 от
Закона за моторните превозни средства от 1967, последно изменен с
Федерален ДВ бр. 35/2023 г., действащи на територията на Република
Австрия, с равностойност в български левове по курса на БНБ – 684,54 лв.
(шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири ст.) и ИЗПРАЩА
същото на Националната агенция за приходите.
1
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за
решението на съда, като копие на уведомлението да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Бургас в 7-
дневен срок от узнаването за постановяването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение № 226/27.08.2025 г. по ЧНД № 912/2025 г. по описа на
БОС

Производството е по реда на чл. 32 ал. 1, вр. чл. 16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод постъпило Удостоверение по см. на чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на
Решение, постановено на 13.11.2024 г. и влязло в сила на 05.12.2024 г.,
издадено от несъдебен орган на Република Австрия, с което на *** гражданин
Р. Х. Х., ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 350
(триста и петдесет) евро.
В съдебно заседание засегнатото лице Р. Х. Х., нередовно призован, не
се явява. Съдът, като прецени, че са налице предпоставките, посочени в чл. 16,
ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, назначи на засегнатото лице служебен защитник,
който в съдебно заседание изразява становище, че съдът не следва да се
признава изпълнението на решението, издадено от несъдебния орган на
издаващата държава, тъй като изпратеното удостоверение не отговаря на
изискванията на закона. В тази връзка твърди, че описанието на твърдяното
нарушение е неясно, не било установено дали органът, издал въпросното
решение за налагане на финансова санкция разполагал с такова правомощие,
липсвали достатъчно данни, че засегнатото лице имало постоянно
местопребиваване в Република България, липсвала информация в
удостоверението дали засегнатото лице е било информирано за воденото
срещу него съдебно производство в издаващата държава и дали е било
надлежно представлявано там. Моли съда да не допуска признаване и
изпълнение на решението, издадено от несъдебния орган на искащата страна.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на
решението за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебния
орган от Република Австрия по отношение на българския гражданин.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди становищата на страните и
анализира заедно и поотделно събраните по делото доказателства, изведе
следните фактически и правни изводи:
Засегнатото лице Р. Х. Х. е *** гражданин, роден е на *** г. в гр. *** и е
с обявени постоянен и настоящ адрес в с. ***, община ***, област ***.
С Решение по дело № ТА/561240006707, постановено на 13.11.2024 г. от
несъдебен орган на издаващата държава – Областна администрация – Тамсвег,
Република Австрия, на Р. Х., роден на *** г., е наложена финансова санкция –
административно наказание глоба в размер на 350 евро, затова че като
1
собственик на моторно превозно средство с рег. №***, имащ задължение при
поискване да предоставя информация, е пропуснал да съобщи в рамките на
две седмици от връчването на поканата за предоставяне на информация за
водача на превозното средство, кой (имена и точен адрес) е управлявал,
респективно паркирал посоченото превозно средство в периода от 00:00 ч. на
02.02.2024 г. до 00:00 ч. на 16.02.2024 г. в гр. Тамсвег, Република Австрия. С
това си деяние засегнатото лице е нарушило разпоредбите на чл. 103, ал.2 от
Закона за моторните превозни средства от 1967, последно изменен с
Федерален ДВ бр. 19/2019 г., и чл. 134, ал.1, т.1 от Закона за моторните
превозни средства от 1967, последно изменен с Федерален ДВ бр. 35/2023 г.,
действащи на територията на Република Австрия. Предвид посочените
обстоятелства неоснователно се явява възражението на служебния защитник
за неясно описание в изпратеното Удостоверение на допуснатото
административно нарушение.
Решението е постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз
основа на наказуемо деяние (правонарушение) по нейния национален закон.
Неоснователно се явява възражението на служебния защитник, че в
изпратеното Удостоверение не е отбелязано дали лицето се е явило в съдебен
процес и дали е било надлежно представлявано – изрично в самото
Удостоверение е посочено, че производството по налагане на парична санкция
е било писмено, а не присъствено. Компетентният орган на издаващата
държава е отбелязал още, че лицето е било уведомено относно правото си да
обжалва решението, както и за срока на обжалване, но Р. Х. не е упражнил
процесуално си право да обжалва решението на несъдебния орган за налагане
на финансова санкция, последица от което е влизането на акта в сила на
05.12.2024 г.
Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че описаното
в него деяние, попада в списъка от престъпления, изброени в чл. 5, § 1 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари”. Доколкото извършеното от Х. деяние, нарушава
конкретни разпоредби от нормативен акт, действащ на територията на
Република Австрия, а именно цитираните по-горе норми на австрийския Закон
за моторните превозни средства от 1967 г., налице е хипотезата на чл. 30 ал. 2,
т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и настоящият съд не следва да извършва проверка за
двойна наказуемост на деянието като условие за признаване и изпълнение на
решението.
Засегнатото лице Р. Х. има постоянен и настоящ адрес в гр. ***,
следователно той е с местоживеене на територията на Република България по
смисъла на чл. 30 ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС. В тази връзка, касателно
възражението на служебния защитник относно липсата на достатъчно данни,
2
че лицето пребивава в страната, следва да се припомни, че съгласно
разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация
настоящият адрес е адресът, на който живее лицето, следователно настоящият
адрес, ако не се установи друго, определя местоживеенето на лицето,
респективно неговото пребиваване. Видно от представената по делото
справка, изготвена по реда на Наредба № 14 от 2009 г. засегнатото лице Х.
има адресна регистрация по настоящ адрес в Република България в с. ***,
следователно обосновано е да се приеме, че същият има местопребиваване в
Република България. Представената по делото справка от АИС на МВР
относно задграничните пътувания на Х. не съдържа информация, която да
опровергава този извод. Що се отнася до възражението, че изпратеното
Удостоверение не съдържа информация относно имуществото на засегнатото
лице и източниците на доходите му, следва да се посочи, че
местонахождението на имуществото на лицето и на източниците на доходите
му, както и местопребиваването на лицето, са обстоятелства, определящи
компетентния съдебен орган, който следва да се произнесе по наличие на
основания за признаване и изпълнение на издаденото решение за налагане на
финансова санкция, но същите са дадени в условията на алтернативност,
следователно компетентният орган на издаващата държава няма задължение
да посочва и трите обстоятелства, ако разполага с информация само за едно от
тях и тя е достатъчна за определяне на компетентния съдебен орган на
изпълняващата държава.
Удостоверението, станало основание за образуване на настоящото дело,
съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС, като настоящият
съдебен състав не установи наличие на някое от обстоятелствата, посочени в
чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС като основание за отказ от признаване и
изпълнение на решението. Не може да бъде споделено възражението на
служебния защитник за липса на доказателства за компетентността на органа
на издаващата държава да налага финансова санкция за допуснатото от Х.
административно нарушение – настоящият съдебен състав не може да постави
под съмнение компетентността на местния административно-наказващ орган
на издаващата държава да издаде решението за налагане на финансова
санкция, тъй като регламентираното от ЗПИИАКОРНФС производство е
израз на принципната позиция на взаимно доверие между държавите-членки
на ЕС.
Липсват доказателства за пълно или частично плащане на наложената
финансова санкция.
Паричната санкция, наложена на Х. с решението на несъдебния орган в
Република Австрия, е определена в евро, поради което и съгласно чл. 32, ал. 1
вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността на
същата в български левове по курса на БНБ към деня на постановяване на
решението за финансова санкция. Официалния курс на еврото към българския
лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 г. за определяне на
валутния курс към еврото, като официалния курс на лева към еврото е 1,95583
3
лева, ето защо официалния фиксиран курс на БНБ за 1 евро към деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция – 13.11.2024 г.
е 1,95583 лева. Следователно равностойността на финансовата санкция,
наложена на Х. в размер на 350 евро, в български лева възлиза на 684,54 лв.
(шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири ст.).
Мотивиран от горните съображения, съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни