Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1532 09.11.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
втори октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С. А., в присъствието на прокурора Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 1944 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от К.Л.Т.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представляван от пълномощника адв. С.К.,
със съдебен адрес:***, против решение № 1033 от 31.07.2020 г. по НАХД № 765/2020 г. по описа на Районен
съд- Бургас.
В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени
правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че в съставения констативен протокол е нанесена поправка,
досежно данните за координатите, като същата е извършена след връчването му на
нарушителя. Наред с това се сочи, че се касае за „десетина-двадесет метра“ и е
възможно координатите да не са определени с точност, респ. да не е налице
съставомерно деяние. На следващо място е отбелязано, че между председателите на
двете ловни дружинки е постигната договореност за ловуването им във всеки от
ловните райони на всяка от тях. Наведени са също доводи за несъответствие на
наложената санкция с целите, заложени от законодателя по отношение на
отнемането на ловното оръжие, за което се сочи, че е на значителна стойност. По
същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и на наказателното
постановление. Претендира разноски.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 114/04.02.2020
г., издадено от директора на РДГ- Бургас, с което на основание чл. 84, ал. 1,
предл. 3 и чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е наложено на касатора К.Л.Т. административно
наказание- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на ловуване за срок
от три години. Със същото наказателно постановление е отнет в полза на
държавата ловен полуавтомат „Байкал МР153“ калибър 12, № 05153311004, на
основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД. Прието е от съда, че изложените в наказателното
постановление обстоятелства са установени по несъмнен и категоричен начин от доказателствата
по делото и деянието е съставомерно, като не са налице основания за прилагане
нормата на чл. 28 от ЗАНН. Като неоснователни са преценени възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по
издаване на наказателното постановление.
От фактическа страна
по делото е установено, че на 22.01.2020 г. свидетелите Д.М.и Т.Г.- служители
на РДГ- Бургас са извършвали обход в района на ДГС Бургас, в землището на гр. Бургас. На около
километър след разклона за кв. Свобода и 200 м. северозападно от път 6008,
свързващ „Лукойл Нефтохим“ Бургас с магазин „Джъмбо“, същите установили касатора К.Т.. Последният се движел със сглобено и
извадено от калъф, заредено ловно оръжие- ловен полуавтомат Байкал МР153
калибър 12, № 05153311004, като при извършената проверка било установено, че
притежава редовно заверен билет за лов, но ловува извън местата, определени в
разрешителното за индивидуален лов серия ЮИ № 000989 от 30.12.2019 г., издадено
за ловностопански район Ветрен. Точното местоположение на Т. било установено
посредством GPS система за проследяване и контрол. За констатациите от
проверката бил съставен Констативен протокол серия Ж00 № 0032506 от 22.01.2020 г.,
подписан от свидетелитеГ. и М. и от нарушителя. На 23.01.2020 г. бил съставен
срещу последния акт за установяване на административно нарушение, въз основа на
който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Касаторът е наказан
за нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД. С нормата е предвидено
административно наказание за лице, което ловува извън определените в
разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Според дефиницията,
дадена с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, ловуване е и престой или движение на лица
извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. От данните
по делото е видно, че касаторът се е движел извън населено място с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие. Не са ангажирани доказателства същият да е
притежавал писмено разрешително за лов за района, в който е бил установен от
служителите на РДГ- Бургас, няма и такива твърдения, поради което следва да се
приеме, че са налице елементите от състава на посоченото нарушение и
законосъобразно е ангажирана отговорността му.
Не може да бъде
споделено становището на касатора, че съдържанието на приобщените
доказателствени източници налага други фактически изводи. От гласните
доказателства по делото е установено, че същият се е движел извън населено място
с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, т.е. ловувал е по смисъла на чл.
43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, извън определеното с разрешителното място. Така приетата
фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от показанията на
разпитаните свидетели М. и Г., които съдът правилно е кредитирал, като
последователни и непротиворечиви. Показанията на същите не са опровергани с
ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства. В показанията си пред съда свид.
К. заявява, че е постигнато съгласие между ръководствата на ловните дружинки на
Ветрен (в която членува жалбоподателят) и Долно Езерово членовете им да ловуват
„взаимно в ловните полета“, но това обстоятелство е ирелевантно за
съставомерността на деянието, доколкото тези ловни полета не са посочени в издаденото
на касатора разрешително за индивидуален лов серия ЮИ № 000989 от 30.12.2019 г.
за ловностопански район Ветрен. Ето защо съдът приема, че са установени чрез
съответните доказателствени способи всички елементи от обективната и субективна
страна на деянието. Изпълнени са изискванията на чл. 27 от ЗАНН при определяне
размера на наказанието, което напълно съответства на тежестта на нарушението.
Не се установява от доказателствата по делото и твърдяното от касатора явно
несъответствие на стойността на отнетото оръжие с характера и тежестта на
административното нарушение.
Съдът намира за
неоснователни доводите на касатора за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразено в поправка на констативния протокол след връчването му. Констативният
протокол е изготвен преди образуване на административнонаказателното
производство (което започва със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение- чл. 36, ал. 1 от ЗАНН) и не е част от това
производство, поради което евентуално допуснати при изготвянето му нарушения не
биха могли да се отразят на законосъобразността на наказателното постановление.
Неоснователни са също доводите за неточно определяне на координатите. Мястото
на нарушението е определено посредством Global Position Sistem (GPS) и ловна
карта, определяща ловните полета, а и по същество не е оспорено от касатора
както по време на проверката, така и в депозираното по-късно възражение (с него
същият заявява, че проверката е извършена по време на прехода му от ловно поле
кв. „Долно Езерово“ до ловно поле кв. „Ветрен).
В заключение, не се
установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното
решение като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените
правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1033 от 31.07.2020 г. по НАХД № 765/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.