Р
Е Ш Е Н И Е
№
804 / 22.6.2020г.
гр. Перник, 22.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03066 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от
“Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу К.Г.Ц., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за
установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
1246,30лева, представляваща стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр., кв. „”, бл., ап. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително
и сумата от 122,22 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
09.07.2017г. до 04.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 09103/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Твърди се, че облигационноправните взаимоотношения между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
уреждат по силата на приети и одобрени общи условия, поради което не е необходимо
сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Сочи се, че от страна на
ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането
на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия.
В
предоставения от нормата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба,
в който оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Същия
оспорва обстоятелството, че ответника е имал качеството „потребител /клиент/ на
топлинна енергия за битови нужди” за процесния имот, тъй като не е бил
собственик на имота и не е имал учредено ограничено вещно право на ползване за
исковия период. Оспорва достоверността и редовността на воденото от ищеца
счетоводство, като твърди, че е налице разминаване и неточности в изчисленията
между твърдяното за доставено общо количество топлинна енергия в абонатната
станция и претендираното разпределение по индивидуални абонати в съответната
абонатна станция, вкл. относно исковите претенции. Твърди, че ищеца не е
извършвал задължителна метрологическа проверка на топломера в абонатната
станция, относима към исковия период. Ответника оспорва наличието на система за
дялово разпределения в АС през исковия период и наличието на реално потребление
в същата, относно показанията на топломера на абонатната станция, на ИРУ на
радиаторите и водомера за БГВ, както и относно сградната инсталация. Оспорва и
представените „Общи условия”.
В съдебно заседание, ищецът поддържа
исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им,
намирайки ги за доказани по основание и размер. Ответната страна пледира за
решение, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 6906 от
21.12.2018г. по ч. гр. д. № 09103 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е връчена
на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при
което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни
искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ.
съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред, при условията на главно и пълно доказване, че между него
и ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя
(клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от
притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на
учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и
влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо
лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
В
тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна, съдът намира за
необходимо да отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като
източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 Закона за
енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след
първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от
ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила.
От приетите по делото писмени
доказателства, и в частност: Договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредбата за държавните имоти от 25.09.1990г. (приет по делото в заверено
копие), се установява, че на 25.09.1990г. ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот, чрез възмездна сделка. От приетото като
доказателство Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
акт за сключен граждански брак № 0044 от 31.01.1982г., издадено от Община
Перник, се установява, че към датата на придобиване на процесния имот,
ответникът се е намирал в граждански брак с лицето Даниела Любомирова Кирилова.
С оглед тези обстоятелства, съдът намира, че процесния недвижим имот е придобит
от ответника в режим на СИО и по време на исковия период същата не е била
прекратена, предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства за
обратното.
Съгласно чл. 32 СК разходите за
задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като
съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е, че същата
е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод
ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна
топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни
длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от
тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на
предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно
материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на
ищеца за топлинна енергия, доколкото последният е предявил именно срещу него
исковите си претенции.
Предвид горното, съдът намира, че ответникът,
като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите
имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
От изслушаната и приета съдебно-техническа
експертиза, изследвала процесния период, се установява, че до процесния
недвижим имот е доставяна топлинна енергия както за отопление, така и за
подгряване на топла вода за БГВ. Установено е още, че при начисляване на
потреблението е спазена методологията, залегнала в Наредба №16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването, респ. начислените суми са коректни. Установено е още, че
количеството на топлинната енергия за СЕС също е определено правилно, като е
изпълнено изискването на наредбата (цитирана по-горе) за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между съсобствениците на имоти в
СЕС. Вещото лице е установило още, че изравнителни сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС,
като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите
са предавани на представител на СЕС в законоустановения срок, като ответникът
не е подавал жалби и възражения срещу тях.
От изслушаната, неоспорена от
страните и приета като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза
се доказва, че размерът на задължението на ответника, досежно процесния имот,
представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за исковия период е в размер на 1246,30 лева. Същевременно, от страна на ответника не са
ангажирани доказателства, които да сочат заплащане на претендираната сума,
поради което предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Както беше изяснено по-горе, съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената по-горе съдебно-икономическа експертиза се доказва, че размера на законната
лихва за забава на месечните плащания за процесния период – от 09.07.2017г. до 04.12.2018г., е в размер на
122,22 лв. С оглед на това обстоятелство и предвид липсата на ангажирани от
страна на ответника доказателства за заплащане на дължимата главница, съдът
намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като основателен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът
намира, че се дължи и законната лихва за
забава върху главницата от 1246,30 лева, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2018г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта
на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, от
които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 654,74 лв, от които: 54.74 лв. за
държавни такси в двете производства (исково и заповедно), 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства, 250,00 лева
– възнаграждение за вещи лица и 200,00 лева – възнаграждение за особен
представител. С оглед изхода на делото, същите следва да му бъдат присъдени.
Предвид уважаването на предявените
установителни искове, ответникът няма право на разноски.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу К.Г.Ц., с
адрес: ***, че К.Г.Ц. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество
сумата от 1246,30 лева, представляваща стойност (главница) на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр., кв. „”, бл., ап. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително
и сумата от 122,22 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 04.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 09103/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
К.Г.Ц.,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” сумата от 654,74 лева,
представляваща направените по делото и по частно гражданско дело № 09103/2018г. по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 9103/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: