№ 49179
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110171622 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 37061/2024 г. по описа на СРС, 82 състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „.... да представи по делото разписка или
друг документ, удостоверяващ нареждането на 30.05.2019 г. от „..... на Е. И. Ш. на сумата от
500 лв.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.02.2026 г. от 10:15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„..... ЕООД е предявило срещу Е. И. Ш. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 500 лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № ..... г., ведно със законната лихва от 19.06.2024 г. до
окончателното изплащане, 16,69 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
31.05.2019 г. – 01.07.2019 г. и 138,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.07.2019 г. – 11.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 37061/2024 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 31.05.2019 г. между „..... и Е. И. Ш. е сключен Договор за
потребителски кредит № ....9, по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 500 лв. срещу задължението на
кредитополучателя да го върне в срок до 01.07.2019 г. на една вноска в размер на 516,69 лв.
1
Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и ГПР по кредита в размер на
45,43%. Договорът бил сключен по ел. път от разстояние съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 31,
ал. 3 от приложимите към него общи условия кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В
случай че съдът приеме, че договорът не е сключен по ел. път, то същият следвало да се
счита за сключен от момента на получаване от ответницата на сумата по отпуснатия кредит.
Ищецът твърди, че ответницата не изпълнила в срок задълженията си, произтичащи от
договора за потребителски кредит. Посочва, че на 13.01.2022 г. между „..... в качеството на
цедент и ищеца в качеството на цесионер бил сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, съгласно който „..... прехвърлило на ищеца своите вземания към
ответницата по процесния договор за потребителски кредит, индивидуализирани подробно в
Приложение № 1 към договора за цесия. Сочи, че с оглед задължението на цедента за
уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответницата била надлежно уведомена за
извършената цесия. В случай че съдът приеме, че уведомяването не е извършено надлежно,
ищецът моли същото да се приеме за връчено с получаване на ответницата на исковата
молба, ведно с приложенията към нея. Излага, че до настоящия момент ответницата
продължава да е в неизпълнение на задълженията си по процесния договор. Сочи, че за
периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. законна лихва за забава по договора не е начислявана.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител е депозирала
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва наличието на възникнало между „..... и ответницата облигационно правоотношение
по процесния договор за потребителски кредит. Посочва, че представеният с исковата молба
договор не носи подписите на нито една от страните по него. В случай че се установи
наличието на възникнало между страните заемно правоотношение, релевира възражение за
нищожност на процесния договор. Твърди, че в съдържанието му е налице непълно
разясняване на ГПР по кредита и на правата на потребителя. Счита, че липсват изискуемите
към договора приложения. Сочи, че не е спазено изискването всяка страница от общите
условия към договора да бъде подписана от потребителя. Оспорва главницата по договора в
размер на 500 лв. да е предадена на ответницата, респ. да е получена от нея. Твърди, че
процесните вземания не са включени в обхвата на договора за цесия от 13.01.2022 г. Оспорва
да е била надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на процесните вземания преди
подаване на исковата молба в съда. Поддържа, че уведомяването за настъпила целия се
счита за надлежно извършено с връчване на препис от исковата молба с приложенията
единствено когато ответникът участва лично в производството, т.е. процесуално
недопустимо е ответникът да се счита за надлежно уведомен за настъпилата цесия в хода на
исковото производство, когато същият се представлява от особен представител по делото.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „..... и ответницата е възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което кредиторът е
предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума; настъпилата изискуемост на
задълженията на кредитополучателя; наличие на валидна уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидно сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „..... и ищеца; надлежно уведомяване на ответницата
за прехвърляне на вземанията; наличие на обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на
погасителната давност на вземанията.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на претендираните вземания.
2
УКАЗВА на ищеца, че НЕ СОЧИ доказателства за уведомяване на ответницата за
прехвърляне на вземанията преди подаването на исковата молба в съда.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3