Решение по дело №2817/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260306
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Анна Великова
Дело: 20203230102817
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

град Добрич, 14.04.2021 година

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                            

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори състав в публично съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА

При секретаря Геновева Димитрова

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2817 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „М КАР“ ООД, ЕИК *********, област П., село Т., … „…“, с която против С.Г.С. с ЕГН **********,***, са предявени искове за осъждане на ответника за заплати на ищеца следните суми: - 2847,60 лева, представляваща главница (цена на поискани от С.Г.С. и предоставени от М КАР ООД удължена гаранция и консумативи), за която доставка е съставена Фактура № … от 13.10.2015г. за общо 2847,60 лева с вкл. ДДС; - 867,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактурата за периода от 12.10.2017г. до 12.10.2020г.

Претендира се законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главното задължение, както и направените деловодни разходи в производството.

Исковете се основават на следните обстоятелства:

Съгласно Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 12.09.2014г. ищецът продал на „…” АД с ЕИК *********, лек автомобил марка „…“, модел „…“, Шаси № …, година на производство 2013г. В чл. 3 от договора за продажба е посочено, че горепосоченото МПС е закупено по поръча на ответника с цел предоставянето му при условията на договор за финансов лизинг. При договора за лизинг на лизингополучателя са прехвърлени всички права и задължения относно ползване на актива, включително поетата от доставчика гаранционна отговорност.

С оглед предстоящото изтичане на предоставената от производителя първоначална 2-годишна гаранция, на 14.10.2015г. ответникът поискал от ищеца предоставянето на удължена гаранция и предплатен пакет за сервизно обслужване по подмяна на консумативи. Удължената гаранция се отнася до сервизен пакет „…” на стойност 2 265,43 лева, а сервизен пакет „Пакет „…” включва предплатен сервизен пакет за смяна на моторно масло, подмяна на филтри и спирачна течност. Пакет „…” представлява удължаване на първоначалната двугодишна производствена гаранция на автомобила за общ срок от 5 години, считано от датата на първа регистрация на автомобила.

Ответникът потвърдил активирането на горепосочените гаранционни пакети. Видно от електронна кореспонденция между страните, на 14.10.2015г. ответникът е поискал издаването на данъчна фактура. Ищецът поел гаранционна отговорност и активирал поисканите от ответника пакети, считано от 29.10.2013г., видно от компютърна разпечатка от системата на ….

Ответникът се възползвал от сервизните пакети. Извършените от ищеца действия по удължената гаранция и вложените резервни части и консумативи се установяват от справка със сервизната история на автомобила.

За услугата била съставена Фактура № … от 13.10.2015г. В съответствие с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата по фактурата е дължима и изискуема на датата на издаването й (13.10.2015г.). На основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът дължи мораторна лихва върху главното вземане за периода от 12.10.2017г. до 12.10.2020г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор. В съдебно заседание не изразява становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа:

Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5. исковете вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед горните констатации, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Като последица от уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху присъдената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението.

В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по водене на делото разноски от 948,70 лева.

Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш    И   :

ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН **********,***, да плати на „М КАР“ ООД, ЕИК *********, област П., село Т., … „…“, следните суми: - 2847,60 лева, представляващи главница (цена на поискани от С.Г.С. и предоставени от М КАР ООД удължена гаранция и консумативи), за която доставка е съставена Фактура № …. от 13.10.2015г., ведно със законната лихва от 16.10.2020г. до окончателното изплащане; - 867,72 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата по фактурата за периода от 12.10.2017г. до 12.10.2020г.; - 948,70 лева, представляващи направени по водене на делото разноски.

Банкова сметка ***, по която ответникът да плати присъдената сума: ….

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

          ПРЕПИС да се връчи на страните.                                     

                                                                                СЪДИЯ :