Решение по дело №17895/2012 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер 2545/28.05.2012 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 17 май 2013 г.                                     Година 2013

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

при участието на секретар М. М.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 17895 по описа за 2012 год.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба „Л. А. Т.” ЕООД, гр. С. твърди, че ответникът „Г.” ЕООД, с. Д., община А. дължи, както следва: сумата от 8 500 лева, представляващи неплатено възнаграждение по чл. 15, ал.1, б.”б” от Договор от 31.05.2010 г. за консултантски услуги, за което е съставена фактура № * г., сумата от 1937.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.07.2010 г. до 30.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 04.10.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата от 558.74 лева, представляваща съдебно деловодни разноски по заповедното производство по Заповед за изпълнение на парично задължение № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, VІІІ състав. Отправеното до съда искане е да бъде установено между страните, че ответникът дължи горепосочената сума. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът „Г.” ЕООД, с. Д., община А. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че претендираната сума не се дължи, тъй като ищецът е неизправна страна по сключения договор, тъй като не е изготвил уговорения между страните бизнес план, като този приложен към проектната документация е бил изготвен от ответника. Последния не е бил качествено изпълнен, за да бъде оценен с необходимия брой точки  и да бъде  финансирано проектното предложение. С анекс от 07.06.2010 г. между страните е подписан анекс, с който ищецът е поел допълнителни ангажименти по договора за консултантски услуги от 31.05.2010 г. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното гр.д. № *г. по описа на ВРС, VІІІ състав се установява, че по заявление на „Л. А. Т.” ЕООД, гр. С. против „Г.” ЕООД, с. Д., община А. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № * г., като ответникът е осъден да заплати, както следва: сумата от 8 500 лева, представляващи неплатено възнаграждение по чл. 15, ал.1, б.”б” от Договор от 31.05.2010 г. за консултантски услуги, за което е съставена фактура № * г., сумата от 1937.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.07.2010 г. до 30.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 04.10.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата от 558.74 лева, представляваща съдебно деловодни разноски по заповедното производство.

Представен е договор от 31.05.2010 г., сключен между „Г.” ЕООД, с. Д., община А., в качеството му на възложител и „Л. А. Т.” ЕООД, гр. С., в качеството му на изпълнител с предмет изработване на бизнес план, съгласно условията на Наредба № * г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните. В чл. 15 страните са договорили, че общата стойност на изпълнението на предмета на договора е в размер на 28 300 лева без ДДС, която е платима, както следва: авансово плащане в размер на 5600 лева без ДДС в срок от три работни дни от подписване на договора, етапно плащане в размер на 8500 лева в срок до три работни дни от входирането на проектното предложение в Областна структура на ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция”, окончателно плащане в размер на 140200 лева без ДДС в срок до тридесет дни от получаване на одобрение на проектното предложение от ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция” и издаване на окончателна фактура за изпълнението по чл. 1 от настоящия договор.

С анекс от 07.06.2010 г. към договор от 31.05.2010 г. /лист 32, 33/ страните са договорили, че в случай на отхвърляне на проектното предложение /пълен отказ/ от ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция” на основание регламентирани в чл. 29 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, изпълнителят се задължава да извърши корекции в изработения бизнес план, съобразно актуалните изисквания на наредбата, като за допълнително извършеното възложителят не дължи плащане по чл. 15, ал. 1, т. „а” и т. „б”, а при одобрение на последващия бизнес план, изпълнителят има право на възнаграждение по чл. 15, ал. 1, т. „с”.

Представена е фактура № * г. /лист 17/ за сумата от 8500 лева с издател „Л. А. Т.” ЕООД, гр. С. и получател „Г.” ЕООД, с. Д., община А. с предмет етапно плащане по договор за изработка на бизнес план от 31.05.2010 г. Документът е двустранно подписан.

Представени са, както следва: квитанция за прием на Заявление за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ДФ Земеделие – Разплащателна агенция на 14.07.2010 г. с кандидат „Г.” ЕООД, с. Д., община А.,  документална проверка КЛ1 /ОПСМП/, предварителна проверка за допустимост на кандидата КЛ1 /ОПСМП/ и контролен лист за посещение на място /листи 10-15/.

Представен е бизнес план „Къщи за гости с ресторант и басейн „Чанове””, с. Д., община А. на кандидат „Г.” ЕООД /листи 91-103/.

От писмо на ДФ „Земеделие” се установява, че в проектната документация на заявление за подпомагане с ид. № 03/312/01405 от 14.07.2010 г. на „Г.” ЕООД, кандидат по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” по ПРСР 2007 – 2013 г. е приложено копие на договор от 31.05.2010 г. между кандидата и „Л. А. Т.” ЕООД, както и че в документацията е налично копие на фактура  № * г. за плащане по аванс по договор от 31.05.2010 г. на стойност 5600 лева, която също е издадена от „Л. А. Т.” ЕООД.

Представен е договор за изработка от 01.07.2010 г., сключен между „Г.” ЕООД, с. Д., община А., в качеството му на възложител и И. П. С., в качеството й на изпълнител  с предмет изработка на бизнес план, съгласно условията на Наредба № * г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните. С приемо-предавателен протокол от 08.07.2010 г. изпълнителят предава на възложителя изготвения бизнес план, предмет на договор от 01.07.2010 г.

Представен е договор за изработка от 01.07.2010 г., сключен между „Г.” ЕООД, с. Д., община А., в качеството му на възложител и Т. Т.Т., в качеството му на изпълнител  с предмет изработка на бизнес план, съгласно условията на Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните. С приемо-предавателен протокол от 08.07.2010 г. изпълнителят предава на възложителя изготвения бизнес план, предмет на договор от 01.07.2010 г.

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите Ст. С. П. /без родство и дела със страните/ и И.П. С. /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С оглед характера на предявения иск, а именно установителен такъв, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от първия. Ето защо в случая, ищеца следва при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства /договор от 31.05.2010 г. и анекс от 07.06.2010 г./ безспорно се установява, че между тях е налице валидна облигационно правна връзка, имаща характера на договор за изработка с предмет изработване на бизнес план, съгласно условията на Наредба № * г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, по който „Г.” ЕООД, с. Д., община А. е възложител, а „Л. А. Т.” ЕООД – изпълнител. Ответникът оспорва изправността на ищеца по договора.

По валидно сключения между страните договор е издадена фактура № * г. на стойност 8500 лева с основание за издаването й етапно плащане по договор за изработка на бизнес план от 31.05.2010 г. Съгласно чл. 15, ал. 1, б. „b” от договора за изработка етапно плащане се дължи от възложителя в размер на 8500 лева в срок до три работни дни от входирането на проектното предложение в Областна структура на ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция”. Фактурата е подписана, както от изпълнителя, така и от възложителя, чрез законния му представител. Автентичността на документа не е оспорена по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. Подписването на фактурата обективира именно изпълнение от страна на ищеца на задължението му да предаде бизнес план, така както е уговорен в чл. 1 от договор от 31.05.2010 г., който е част от задължителната документация за кандидатсване по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” по ПРСР 2007 – 2013 г. и която е входирана в ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция”.

Между страните не е налице спор, че представения от възложителя бизнес план пред ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция” е именно този приложен по делото на листи 91 – 103, за което е издадена квитанция за прием на Заявление за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ДФ Земеделие – Разплащателна агенция на 14.07.2010 г. с кандидат „Г.” ЕООД, с. Д., община А..  Същият бизнес план е представен по делото от изпълнителя, който няма как да го притежава ако не е изработен от него. Още повече, че от справка на ДФ „Земеделие” се установява, че в проектната документация на заявление за подпомагане с ид. № * от * г. на „Г.” ЕООД, кандидат по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” по ПРСР 2007 – 2013 г. е приложено копие на договор от 31.05.2010 г. между кандидата и „Л. А. Т.” ЕООД, както и че в документацията е налично копие на фактура  № * г. за плащане по аванс по договор от 31.05.2010 г. на стойност 5600 лева, която също е издадена от „Л. А. Т.” ЕООД. Към датата на депозиране на документацията в ДФ „Земеделие” - 14.07.2010 г., фактура № * г. още не е била изготвена. Т.е. налице е извънсъдебно признание на ответника, че именно ищецът е изработил представения пред учреждението бизнес план. Същото се установява и от показанията на свидетеля Пеев, които съдът цени като обективни и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал и от които се установява начина на изпълнение на договора и че това е извършено именно от него. Сключването на договори от възложителя с трети лица със същия предмет е ирелевантно за настоящото производство. Ирелевантно е и обстоятелството как възложителят е събирал данни и ги е обобщавал, за да предостави на „Л. А. Т.” ЕООД информацията, която следва да залегне в процесния бизнес план. От показанията на свидетелката Стоева се установи, че за целта са сключени договори с нея и още едно лице, но само за отделни части от бизнес плана, а не за цялостното му изпълнение.

Изцяло в тежест на възложителя е да установи, че е погасил задължението си за етапно плащане към изпълнителя по договор от 31.05.2010 г. Такива не са ангажирани в настоящото производство.

С оглед изложеното иска на „Л. А. Т.” ЕООД против „Г.” ЕООД, с. Д., община А. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен като между страните се признае за установено, че ответното търговско дружество дължи сумата от 8 500 лева, представляващи неплатено възнаграждение по чл. 15, ал.1, б.”б” от Договор от 31.05.2010 г. за консултантски услуги, за което е съставена фактура № * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.10.2012 г. до окончателното й изплащане по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, VІІІ състав.

Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД възложителя следва да заплати цената на изработеното при неговото приемане, чрез подписване на издадената от ищеца фактура. Съгласно чл. 15, ал. 1, б. „b” от договора за изработка етапно плащане се дължи от възложителя в размер на 8500 лева в срок до три работни дни от входирането на проектното предложение в Областна структура на ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция”. Видно е от приложената по делото квитанция за прием на Заявление за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ДФ Земеделие – Разплащателна агенция, че същото, заедно с процесния бизнес план е депозиран на 14.07.2010 г. /сряда/, поради което настоящата инстанция намира, че ответникът изпада в забава, считано от изтичане на третия работен ден след тази дата, а именно от 20.07.2010 г. Датите 17.07.2010 г. и 18.07.2010 г. са неработни дни /събота и неделя/, поради което не следва да бъдат включени при изчисляване на срока за изпълнение на задължението. Третият работен ден, считано от 14.07.202010 г. е 19.07.2010 г. – понеделник. Доколкото правно релевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на размера на лихвата за периода 20.07.2010 г. до 30.09.2012 г. не са необходими специални знания, налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, при използване на софтуерния продукт „АПИС-ФИНАНСИ”, съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 8500  лева за процесния период на 1932.35 лева, като за разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 1937.16 лева и за периода от 18.07.2010 г. до 20.07.2010 г. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на правния спор присъдените в заповедното производство разноски в размер на 558.74 лева следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от иска до размер от 558.48 лева.

С оглед изхода на правния спор ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 213.64 лева, представляващи платена държавна такса по настоящото дело и заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение, съобразно представения списък за направените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение не са представени, като по делото са приложени единствено два броя пълномощни. Такса за издаване на обезпечителна заповед не е заплащана в настоящото производство.

С оглед изхода на правния спор ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 0.30 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък за направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Л. А. Т.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.”, бл. *, с управител А. С. Р., че „Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Д., община А., ж.к. „К. Ч.” № *, представлявано от В. А. С. дължи, както следва: сумата от 8 500 /осем хиляди и петстотин/ лева, представляващи неплатено възнаграждение по чл. 15, ал.1, б.”б” от Договор от * г. с предмет изработване на бизнес план, съгласно условията на Наредба № * г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, за което е съставена фактура № * г., сумата от 1932.35 /хиляда деветстотин тридесет и два лева и тридесет и пет ст./ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.07.2010 г. до 30.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 04.10.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата от 558.48 /петстотин петдесет и осем лева и четиридесет и осем ст./ лева, представляваща съдебно деловодни разноски по заповедното производство по Заповед за изпълнение на парично задължение № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, VІІІ състав, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1932.35 /хиляда деветстотин тридесет и два лева и тридесет и пет ст./ лева до пълния размер на претенцията от 1937.16 /хиляда деветстотин тридесет и седем лева и шестнадесет ст./ лева и за периода от 18.07.2010 г. до 20.07.2010 г. и за разликата над сумата от 558.48 /петстотин петдесет и осем лева и четиридесет и осем ст./ лева до пълния размер на претенцията от 558.74 /петстотин петдесет и осем лева и седемдесет и четири ст./ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Д., община А., ж.к. „К. Ч.” № *, представлявано от В. А. С. да заплати на „Л. А. Т.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Др.”, бл. *, с управител А. С. Р. сумата в размер на 213.74 /двеста и тринадесет лева и седемдесет и четири ст./ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Л. А. Т.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Дрл”, бл. *, с управител А. С. Р. да заплати на „Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Д., община А., ж.к. „К. Ч.” № *, представлявано от В. А. С. сумата в размер на 0.30 /тридесет ст./ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: