Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 27.05.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2915 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 0.01.2021
г. по гр.дело № 17739/2019 г., СРС, І ГО,
26 с-в е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че М.М.Г. ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** Б, сумата 3333,88
лв.- главница за доставена в
периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 044776, находящ се в гр. София, ж.к. „********ап.**, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 502,43
лв.- лихва за
забава върху главното вземане от периода 16.09.2015 г. - 09.02.2018 г., като е отхвърлил останалата част от исковете,
като неоснователни. Осъдил е М.М.Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД,
ЕИК ******** сумата от 1120,36 лева - разноски по настоящото дело и разноски по гр.
д. № 12300/2018 г., СРС, 26 състав, по компенсация, като от дължимите на ищеца
разноски, съобразно уважената част от иска са приспаднати дължимите на
ответника разноски, съобразно отхвърлената част.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответницата М.М.Г., ЕГН ********** чрез назначения й особен представител
адвокат Д.К.С. от САК, със съдебен адрес: *** в частта, в която искът за главница
е уважен за сумата над 972,60 лв. до пълния уважен размер от 3 333,88 лв. и
искът за забава над 39,99 лв. до
уважения размер от 502,43 лв. с мотиви, изложени в жалбата. Развити са пространни доводи, че не е
настъпила изискуемостта на задълженията за процесния период, тъй като и съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014 г. задълженията за доставена ТЕ са дължими в срок от 30 дни от
публикуването им на интернет страницата на въззиваемото дружество, но няма
данни да е била извършена предвидената в ОУ от 2014 г. публикация.
Относно претендираният размер се сочи, че той е в общ
размер от 3 881,56 лв. Пълномощникът сумира 1 413,86 лв.,
представляваща цена за доставена ТЕ за отопление и БГВ, посочена в
изравнителната фактура № ********** за периода от 1 май 2014 г. до 30 април
2015 г., 1356,72 лв. представляваща цена за доставена ТЕ за отопление и БГВ,
посочена в изравнителната фактура № ********** за периода от 1 май 2015 г. до
30 април 2016 г. и 138,38 лв., представляваща цена за доставена ТЕ за отопление
и БГВ, посочена във фактури № ********** за периода м. май 2016 г., №
********** за периода м. юни 2016 г. и № ********** за периода м. юли 2016 г.,
получава сбора от 2908,96 лв. От претендираната сума от 3881,56 лв. вади този
сбор, при което получава сумата от 972,60 лв., като счита, че искът е
основателен само до този размер на главницата.
По отношение на акцесорната претенция за лихви за забава, счита, че
основателността следва да бъде преценена само върху посочената главница от
972,60 лв. за вземанията за периода от 15 септември 2017 г.-9 февруари 2018 г. Прави
изчисление, че законната лихва за забава върху сумата от 972,60 лв. за периода
15 септември 2017 г.-9 февруари 2018 г. възлиза на 39,99 лв., като счита, че
искът се явява основателен за тази сума и неоснователен над 39,99 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и да приеме за
установено, че ответницата дължи главница в размер на 972,60 лв. и лихва за
забава от 39,99 лв. за периода от 16 септември 2015 г. до 9 февруари 2018 г.
Въззиваемото
дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** Б, представлявано от Изпълнителния директор А.А.чрез
пълномощника юрисконсулт А.К.оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с
правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.“
ЕАД срещу М.М.Г., ЕГН ********** за
признавана за установено между страните, че М.М.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 3881,56 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. и за сумата от 584,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода
16.09.2015 г. - 09.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното плащане, както и сумата от 77,68 лева, начислена за извършено
дялово разпределение на използваната топлинна енергия за исковия период и 15,15
лева -законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в
качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, явяваща се
потребител на ТЕ по смисъла
на чл.153, ал.1 от ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи
условия, приети от топлопреносното дружество. През процесния период за имота е била
доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно приложимите Общи условия е
платима месечно в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на продавача/ ОУ, приети с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г./ Съгласно чл. 155, ал. 1,
т. 2 ЗЕ дължимата стойност на потреблението е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща
дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата-етажна собственост
по местонахождение на имота. Ответницата не е изпълнила задълженията си за
заплащане цената на потребената ТЕ през исковия период, поради което моли за признаване
за установено между страните, че ответницата дължи на „Т.С.” ЕАД претендираните суми.
Ответницата М.М.Г., ЕГН **********, чрез назначения й по
делото особен представител адвокат Д.С. от САК, в срока по чл.131 от ГПК, е
оспорила исковата молба. Направила е възражение за изтекла погасителна давност за част от процесния период.
От правна страна:
Настоящата инстанция приема,че ответницата е потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от
2012 г., като собственик на процесния имот. Тя се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди по силата на закона и съответно страна по договорно правоотношение с
ищцовото дружество за продажбата й, съгласно
цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването, отменена, но действаща през процесния период..
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните
по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД към потребителите за заплащане на цената на
използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД. Издаването
на обща фактура не променя падежа на общото задължение и то не се дължи от
датата на издаване на общата фактура респ. от изтичане на 30-дневен срок от
публикуването й/чл.33, ал.2 от ОУ/. Съгласно чл.
32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. Изводът е, че
падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия
остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ /в 30-дневен срок от
датата на публикуването им/, като въз основа на общата фактура, отчитаща
резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново
вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през
целия период задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или
ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното
количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално
потребеното, установено след отчет на уредите за, дялово разпределение.
В конкретния случай, погасени по давност са всички месечни вземания на
ищеца, падежирали повече от три години назад, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, т.е. преди 22.02.2015 г. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение №
ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в клаузата на чл. 33, ал. 1 от която е предвидено, че стават изискуеми в 30-дневен срок от
датата на публикуване на данни за дължимите суми на интернет страницата на
продавача, т.е. в определен срок след отправяне на покана за плащане,
обективирана чрез изискуемата публикация. Течението на давността за тези
вземания съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД е започнало от момента на тяхното
възникване с изтичане на съответния месец, през който е доставена топлинна
енергия, с оглед на което необхванати
от давностния срок се явяват вземанията за периода 01.2015 г. до 04.2017 г. на стойност 3333,88 лв.
Относно на искът по чл.86 ЗЗД, въззивният съд приема следното:
Съгласно общите условия, приложими за част от процесния период, а именно
чл.33, ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33,
ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30- дневен срок
от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните задължения на
интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД. От друга страна, от месец юли 2016 г. влизат
в сила новите общи условия, като за процесния период са били в сила
две ОУ, тези от 03.02.2014 г. и тези в сила от 11.07.2016 г. Според общите
условия от 2016 г., по-точно чл.33,
ал.2, „Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.“ При тази редакция на новите ОУ,
въобще не става въпрос за публикуване на сумите в сайта на дружеството.
Размерът на дължимите лихви е правилно изчислен.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция, въззиваемото двружество е направило разноски от общо
349,27 лв., от които 249,27 лв., представляващи депозит за назначения особен
представител на ответницата и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.01.2021 г. по гр.дело № 17739/2019
г. на СРС, І ГО, 26 с-в.
ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН ********** чрез назначения й особен представител
адвокат Д.К.С. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез
процесуалния представител юрисконсулт А.К.направените разноски за въззивната
инстанция в размер общо на 349,27 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.