Определение по дело №716/2017 на Окръжен съд - Русе

 

                   СЛЕД произнасяне на присъдата, СЪДЪТ се занима с въпроса, относно мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия С.Г.И. и на осн.чл.309, ал.2 НПК намира, че същата следва да бъде потвърдена, поради което

                   О П Р Е Д Е Л И:

                   ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия С.Г.И., ЕГН-********** - „ПОДПИСКА”.

                  

                    ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-гр.Велико Търново.

 

                   ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15,00 часа.

                   ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                  2.

Русенската окръжна  прокуратура е обвинила С.Г.И. в това, че на  г. в гр. Русе, дал дар – 1 брой банкнота от 10 лева в брой, сериен № БР 3888364, 2 броя банкноти от 20 лева в брой със сериен № БЗ 2975874 и сериен № БЧ 0877852, общо 50 лева на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – старши полицай при 02 РУ на ОДМВР – Русе П.В.А., за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДП по чл. 189, ал. 1 ЗДП- престъпление по чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1 НК.

          Съдебното следствие се проведе при условията на глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

          Про­ку­ро­рът по­д­дър­жа об­ви­не­нието. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му бъде определено наказание, при условията на чл.58 ал.1, вр.чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 700 лева. Наказанието лишаване от свобода да бъде намалено с 1/3, като се определи окончателен размер на същото от 8 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.На основание чл.307а от НК да бъдат отнети банкнотите, предмет на престъплението. Излагат се подробни съображения в подкрепа на становището. 

Подсъдимият, не оспорва фактите, изложени в обвинителния акт, като моли да му бъде опредеелно минилано наказаине, изтъряпването на окето да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Служебният му защитник адв. А.К. от РАК намира обвинението за доказано, но с оглед оказаното пълно съдействие от подсъъдмия и това, че деянието граничи с малозначителност, счита, че следва да му бъде определено наказание от три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, както и глоба в минималния предвиден по закон размер.

 Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

Подсъдимият С.Г.И. е роден на *** г. в гр. Русе, има постоянен адрес:***, понастоящем живее в гр. Ш., ул. „***, има завършено начално образование, неженен, безработен. Той е осъждан три пъти, както следва:

1.С Присъда № 194/17.08.1995г. по дело № 194/1995г.на Военен съд-Варна, в сила от 29.08.1995г., за извършено на 11.06.1995г. престъпление е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл.70 ал.7 от НК е постановено отделното изтърпяване на наказанието в размер на 1 месец и 14 денонощия лишаване от свобода по Присъда № 281/08.11.1994г. Постановено е наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при строг режим. От представеното пред РОС писмено доказателство –справка от Военноокръжна прокуратура Сливен, приложено на л.36 от делото, е видно, че наказанието е изтърпяно на 28.10.1995г. в Затвора-Враца.

2.С Присъда № 156/18.06.1998г., по НОХД № 397/1998г. на РС-Русе, в сила от 20.07.1998г., за извършено на 11.02.1992г. престъпление, като непълнолетен, е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл.69 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

3.С Присъда № 283/08.09.2011г по НОХД № 315/2011г. на РС-Попово, в сила от 26.09.2011г., за извършено на 29.12.2010г. престъпление е осъден на четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено аз изпитателен срок от три години.

Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС от 20.08.1996г. до 11.06.2014 г., когато му било отнето издаденото му Свидетелство за управление на МПС, № *********, поради изтичане на всички контролни точки. От тази дата той бил неправоспособен да управлява МПС.

На 03.11.2017г., около 09.25ч, подсъдимият, без да носи в себе си свидетелство за управление на МПС и без да е правоспособен водач, управлявайки моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № *** собственост на С. Г. Ц. от с. Ю., обл. Разград, навлязъл от булевард „България“ в кръстовището с кръгово движение край ГКПП „Дунав мост“ - Русе. В автомобила, като пътници, пътували свидетелят С.А.С. *** и Г. ***.

Старши полицай П.В.А. – мл. инспектор в Групата за охрана на обществения ред бил в наряд по осъществяване на патрулно-постова дейност на булевард „България“ в района на ГКПП „Дунав мост“. Той изпълнявал наряда по предварително съставен и утвърден часови график на движението по булевард „България“ в района на ГКПП „Дунав мост“ полицейски служители, съгласно заповед на директора на ОД на МВР - Русе, писмено разпореждане разстановката на силите и средствата, изпълняващи патрулно-постова дейност на Второ РУ- Русе, ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата на полицейските служители от Второ РУ към ОД на МВР- Русе, носещи патрулно-постова дейност за времето от 08.00 до 20.00 ч. на 03.11.2017г. и справката за индивидуалната дейност на полицейски служител. Службата носел сам, облечен в служебна полицейска униформа, използвайки патрулен полицейски автомобил с поставени отличителни полицейски знаци, с рег. № *** В кръга на служебните му задължения, по носенето на патрулно-постовата служба, влизало и осъществяване на дейност по контрол и осигуряване на безопасността на движението по пътищата.

Около 09.05ч.- 09.10ч. свидетелят А. чул по служебната радиостанция в патрулния полицейски автомобил, че лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № Р *** се обявява от дежурния на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, който се движил от гр. Разград по посока гр. Русе и е управляван от лице, което няма свидетелство за управление на МПС. Около 09.20 ч. св.А. отново чул по радиостанцията дежурният на сектор „Пътна полиция“ да пита има ли автопатрул на Второ РУ в близост до бул. „Липник“, тъй като обявеният автомобил е преминал покрай сектор „Пътна полиция“ и се е отправил към кръстовището с кръговото движение за с. Николово. Св.А.  предположил, че водачът може да предприеме движение по посока към ГКПП „Дунав“, където той бил позициониран, подготвил се и извадил полицейска стоп-палка в очакване водачът да премине край него и да бъде спрян за извършване на полицейска проверка.

Около 09.25 ч. св.А. видял лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № *** да приближава от бул. „България“ и да навлиза в кръстовището с кръгово движение край ГКПП „Дунав мост“. При навлизането на автомобила в кръстовището свидетелят подал с полицейската стоп-палка ясен и разбираем сигнал към водача на автомобила да спре за полицейска проверка и му указал мястото където да спре. Автомобилът управляван от подсъдимия спрял на посоченото място.

Св.А. отишъл до автомобила, представил се на водача – подсъдимия И., разпоредил му да загаси двигателя на автомобила и да представи документите на автомобила, неговите документи и документите на пътниците. След това св.А. извикал подсъдимия до служебния патрулен полицейски автомобил, за да бъде извършена полицейска проверка.

След като св. А. влязъл в полицейския автомобил подсъдимият, казал, че си е забравил книжката и че се извинява за неудобната ситуация. Полицейският служител отговорил, че ще извърши справка и ако се окаже, че действително има свидетелство за управление на МПС и не го носи ще му бъде съставен акт за това. Тогава подсъдимият заявил на свидетеля, че имал желание да почерпи и да не му бъде съставен акт. Св. А. категорично отказал на предложението на подсъдимия и извикал на място екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Русе за вземане на отношение по случая. През това време св. А. извършил проверка на личните документи на подсъдимия, от което установил самоличността му. Тогава подсъдимият отишъл до спрения си автомобил „Опел Омега“ с рег. № ***, след което се върнал при полицейския служител А., който се намирал в служебния полицейски автомобил и пуснал през отворения прозорец на предната дясна врата на автомобила сгънати банкноти. Това били три броя банкноти: 1 банкнота от 10 лева, сериен № БР 3888364, 2 банкноти от 20 лева със сериен № БЗ 2975874 и сериен № БЧ 0877852. Подсъдимият казал на свидетеля: „мисля, че ще оправим положение, ще останеш доволен“.

Св.Ананиев възприел думите и поведението на подсъдимия като подкуп,  излязъл от полицейския автомобил, отправил полицейско разпореждане към подсъдимия да си постави ръцете на тавана на автомобила и му поставил белезници на ръцете, след което го сложил да седна на задната седалка на полицейския автомобил  и веднага докладвал на дежурния на Второ РУ- Русе за случая.

 На мястото пристигнал екипът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Русе в състав: свидетелите младши автоконтрольорите Г.Е.В. и И.А.И.. Св.А. запазил местопроизшествието до пристигането на дежурния разследващ, който да започне първоначалните следствени действия. Междувременно той направил справка чрез дежурния на Второ РУ-Русе, при което се установило, че подсъдимият е с отнето свидетелство за управление на МПС.

След пристигането на екипа на сектор „Пътна Полиция“ – двамата младши автоконтрольори- свидетелите В. и И. видели банкноти на предната дясна седалка на патрулния полицейски автомобил с рег. № *** Св. И. направил справка с дежурния на сектор „Пътна полиция“ - Русе, при която се установило, че подсъдимият С.Г.И. е лишен от право да управлява МПС, поради изчерпване на всички контролни точки. Отнетото свидетелство за управление на МПС е с № ********* и отнемането било станало на 11.06.2014 г.

Св. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение, серия Д, бланков № 132317 от 03.11.2017г., рег. №  17-1085-000819 на подсъдимия за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП и иззел като доказателство: свидетелството за регистрация на МПС на лекия автомобил „Опел Омега“ с рег. № Р ***  и двете регистрационни табели на същия автомобил. Този АУАН бил подписан от подсъдимия, без възражения, след което му бил връчен препис от него.

След пристигането на дежурния разследващ полицай в ОД на МВР – Русе от 10.20ч. до 10ч. бил извършен оглед на местопроизшествието, с което започнало настоящето наказателно производство. При огледа, в патрулния полицейски автомобил с поставени полицейски отличителни знаци, с рег. № *** РС, на предната дясна седалка били намерени 1 банкнота от 10 лева, сериен № БР 3888364, 2 банкноти от 20 лева със сериен № БЗ 2975874 и сериен № БЧ 0877852. Тези банкноти били иззети, същите са приложени по делото като веществено доказателство.

При извършеното изследване - експертна справка е установено, че трите банкноти: 1 банкнота от 10 лева, сериен № БР 3888364, 2 банкноти от 20 лева със сериен № БЗ 2975874 и сериен № БЧ 0877852 са редовно платежно средство.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според: показанията на свидетелите П.В.А., Г.Е.В., И.А.И. и св.С.А.С.- пътувал в л.а. на подсъдимия; писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествието на 03.11.2017г. и фотоалбум към него; доклад за установен факт и предприети действия до Началника на Второ РУ-Русе; акт за установяване на административно нарушение, серия Д, бланков № 132317 от 03.11.2017 г., рег. №  17-1085-000819; справка на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Русе за нарушител; писмена справка на ОД на МВР- Русе с рег. № 336р-22380/2017г.;  типова длъжностна характеристика на длъжността „полицай - старши полицай в сектор/група „Охранителна полиция“/група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“/участък на районно управление при ОДМВР; график за регулиране на движението по булевард „България“ в района на ГКПП „Дунав мост“  с рег. № 336р-19070 от 21.09.2017 г.; разпореждане на Второ РУ- Русе с рег. № 3393р-17393/2017г. за разстановката на силите и средствата, изпълняващи патрулно-постова дейност на Второ РУ- Русе; ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата на полицейските служители от Второ РУ към ОД на МВР – Русе на 03.11.2017 г. от 08.00 до 20.00 ч., с рег. №3393р-17399/ 2017 г.; справка за индивидуалната дейност на П.А. за ноември 2017г.; справка за нарушител; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; саморъчна автобиография; справка за съдимост; експертна справка № 239/06.11.2017г. Както и от представените в съдебно заседание писмени доказателства, относно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по първата от присъдите на подсъдимия и от веществените доказателства по делото.

По делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви. Самоличността на подсъдимия, факта че именно той е дал горепосочените банкноти на обща сотйност 50 лева на полицейския служител, времето, мястото, начина на извършеното деяние и присъствалите там лица, са установени по безспорен начин от писмените, гласните и веществените доказателства, както и от заключението на посочената експертна спарвка, които съдът намира за обективни, последователни и логични, а експертната справка за обоснована и компетентна. С оглед обстоятелството, че производството по делото протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът няма да обсъжда подробно доказателствата по делото.

Съвкупния анализ на кредитираните доказателства, налага следните правни изводи:

  От обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 304а пр.3, вр.чл.304 ал.1 от НК, тъй като на 03.11.2017г. в гр.Русе, дал дар- 1 банкнота от 10 лева сериен № БР 3888364, 2 броя банкноти от 20 лева със сериен № БЗ 2975874 и № БЧ 0877852, общо 50 лева, на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение- полицейски орган- старши полицай при Второ РУ на ОД МВР- Русе- П.В.А., за да не извърши действие по служба- да състави АУАН по ЗДвП по чл. 189 ал.1 от ЗДвП.

  Налице е даден дал- процесната сума пари, тъй като подсъдимият е пуснал трите банкноти през отворения прозорец на полицейския автомобил и те са паднали върху предната седалка на автомобила.

Подсъдимият е осъществил фактически активни действия по даване на паричната сума, в общ размер на 50 лева, която е била предназначена за полицейския служител, който го е спрял за проверка. Действията на подсъдимия придружени с изречените от него думи: „мисля, че ще оправим положение, ще останеш доволен“, недвусмислено сочат на извършеното от него престъпление.

  Престъплението е извършено еднократно и е довършено с даването на дар, който се изразява в пари- 3 банкноти с горепосочения номинал, в общ размер на 50 лева. Парите са дадени чрез пускането им през отворения прозорец на полицейския автомобил на предната седалка на същия.

 Парите са дадени на лице, което има едновременно качеството на „длъжностно лице“ и „полицейски орган“, което е видно от документите удостоверяващи длъжностното качество, графика за наряд и други на св.А..

 Подкупът е даден на полицейски служители, за да не извърши действия по служба, свързани с установяване и реализиране на административно-наказателната отговорност на подсъдимия, за извършеното от него горепосочено административно нарушение на ЗДвП.

 От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено- опасни последици и е целял настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Той е съзнавал, защо го е  спрял полицейския служител, опитал се е да го заблуди, че не носи свидетелството си за правоуправление, за което много добре е знаел, че му е отнето. Спирането му, разпореждането да се яви до полицейския автомобил и да представи документите си, той е възприел като действия по реализирането на административно- наказателната му отговорност, за това че управлява МПС без свидетелство за правоуправление. Искал е да избегне реализирането на тази отговорност, поради което е дал подкуп от 50 лева на полицейския служител, като много добре е съзнавал неговите функции, качество и правомощия. Подсъдимият е дал парите с ясната цел да избегне тази отговорност, което се потвърждава от цялостното му поведение, включително и от казаните думи на полицейския служител.             

          Не е налице провокация към подкуп, по смисъла на чл.307 от НК, тъй като по делото липсват доказателства полицейският служител преднамерено да е създал обстановка, при която да е предизвикал подсъдимия да даде подкупа, да го е убеждавал, мотивирал или намекнал за това, той да вземе решение да даде облагата и да е направил това именно с цел да не бъде изобличен подсъдимия след това в извършването на престъпление. Напротив, наличните доказателства сочат, че подсъдимият сам е дал подкуп- конкретната сума пари.

С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен,  като му бъде определено съответно наказание.

При индивидуализация на наказанието, което следва да му бъде наложено, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства:  процесуалното поведение на подсъдимия в хода на цялото наказателно производство, с което е допринесъл за изясняване на обективната истина по делото; оказаното съдействие и изразеното критично отношение към извършеното; не високия размер на дадения подкуп.

Полагането на грижи за дете, съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като подсъдимият заяви, че не е вписан като  баща на детето, за което твърди, че се грижи, а и в собственоръчната си биографична справка е посочил, че няма деца.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете: наличието на минали осъждания, което очертава извършителя като личност със завишена обществена опасност.

С оглед изложеното съдът определи двете комулативно предвидени в текста наказания, по реда на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума на предвиденото в текста, а именно ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 200 лева. По отношение на наказанието глоба, съдът съобрази изложените смекчаващи отговорността обстоятелства, личността на подсъдимия и като съобрази разпоредбите на чл.47 от НК, определи същата над минимума предвиден по закон. Тази сума подсъдимият следва да заплати в полза на Държавата. На основание чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено с 1/3, като на подсъдимият бъде определен окончателен размер от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Подсъдимият е осъждан, тъй като не е реабилитиран по последната присъда и не са налице предвидените в закона предпоставки на чл.66 от НК, поради което тази разпоредба не може да намери приложение. Това е така по следните съображения:

Наказанието по първата присъда- на Варненския военен съд е извършено от подсъдимия като пълнолетен и то е изтърпяно на 28.10.1995г., видно от приложената пред насотящата инстаниця справка /л.36 от делото/. С оглед на това на осн.чл.86 ал.1 т.2 от НК той е реабилитиран по право за това осъждане към 29.10.1998г.

Наказанието по втората присъда- на РС-Русе е извършено от подсъдимия като непълнолетен и изпитателния срок е изтекъл на 21.07.2001г. С оглед на това и на основание чл.86 ал.1 т.1, вр.ал.2 от НК той е реабилитиран по право към 21.07.2001г.

Накаазнието по третата присъда- на РС-Попово е извършено от подсъъдмия като пълнолетен. Изпитатаелният срок е изтекъл на 27.09.2014г. Въпреки това подсъъмият не може да бъде реабилитиран повторно по реда на чл.86 от НК, предвид забраната по ал.2 на чл.86 от НК. Относно това осъждане подсъъдмият не е реабилитиран и по реда на чл.88а, вр.чл.82 ал.1 т.5 от НК, тъй като не е изтекъл пет годишиня срок, който в сличуя следва да е изтекъл след изтичането на изпитателния срок по тази присъда /не са изтекли пет години след 27.09.2014г./.

Предвид изложеното подсъдимият не е реабилитиран по последната  присъда, той се явява осъждан, не може да намери пирложение института на условното осъждано по чл.66 ал.1 от НК, поради определеното наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца следва да бъде изтърпяно ефективно. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален ОБЩ режим за изтърпяване наказанието лишаване от свобода.

С така определените наказания, по вид и размер, ще се даде възможност на подсъдимия да преосмисли поведението си занапред, като същевременно ще се постигнат и целите на генералната превенция.

При съобразяване предпоставките на чл.307а от НК и като взе предвид факта, че предмета на престъплението принадлежи на подсъдимия, съдът ОТНЕМА в полза на Държавата три броя банкноти, както следва: 1 банкнота с номинал 10 лева със сериен номер  № БР 3888364; една банкнота с номинал 20 лева със сериен номер № БЗ 2975874 и една банкнота с номинал 20 лева със сериен номер № БЧ 0877852 -веществени доказателства по делото, на съхранение в касата на РОС.

По делото не са направени разноски на досъдебното и в съдебно производство, поради което съдът не присъжда такива.

Та­ка мо­ти­ви­ран съ­дът по­с­та­но­ви при­съ­да­та си.

 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: