Решение по адм. дело №2287/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по жалба от Р. Д. К., [ЕГН], Т. Г. К. [ЕГН] и П. Г. С. [ЕГН], чрез адв. Л. П. против Заповед № 210/22.07.2024 г. издадена от кмет на район „Младост“ в Община Варна, с която е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж „Едноетажна постройка – портиерна“ с предназначение сграда за охрана на открит паркинг, находящ се в [населено място], жк Възраждане – ІІ м. р.

Жалбоподателите са посочили следните доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед: Не е установен собственика на обекта и поземления имот. Не е налице строеж по смисъла на ЗУТ и попада в обхвата на чл. 56, ал.1 ЗУТ. Евентуално има характеристиките на лека постройка за отоплителни материали и инвентар, градински и паркови елементи с височина до 2,5 м, по чл.131, ал.1, т.3 и т.12 ЗУТ. При несподеляне на тези доводи посочват, че е налице търпим строеж. Не са уведомени по реда на чл.26, ал.1 АПК за започналото производство и издадения констативен акт не следва да се приема, че замества уведомяването. Към момента е налице неприключил съдебен спор по гр. дело № 6905/2024 г. на Районен съд – Варна за установяване правото на собственост върху част от имота, в която попада процесния обект, едва след решаване на спора за материално право е следвало да се преценява издаването на заповед за премахване. Дейностите по изграждане на паркинга са в съответствие с Разрешение за строеж № 11/20.04.1995 г. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски. По същество на спора допълват, че е установено по делото, че се касае за сграда с две помещения – портиерна и тоалетна, а в заповедта е описан различен обект. При евентуално премахване ще се стигне до премахване на една от стените на тоалетната. В писмени бележки е допълнено, че неточното посочване на местоположение и габарити на строежа е нарушение на чл. 35 АПК.

Ответната страна – Кмет на район „Младост“ в Община Варна, чрез юрисконсулт С. С. по същество на спора е изложено становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище са изложени подробни съображения.

Административният съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства, приема за установено следното:

Договор за доброволна делба вписан в Служба по вписванията – Варна, акт № 154, том V, дело 1640 вх. рег. № 11177/31.05.2014 г. установява, че на К. Д. Г. се предоставя ПИ с ид. 10134.3511.254, с номер по предходен план 129 и на Г. Д. К. [ЕГН] се предоставя ПИ с ид. 10135.3511.253, с номер по предходен план128 /л.80 адм. преписка/.

От Удостоверение за наследници № АУ009257МЛ/31.01.2020 г. издадено от район „Младост“ в Община Варна се установява, че наследници на Г. Д. К., починал на 21.01.2020 г. са Р. Д. К., П. Г. С. и Т. Г. К. /л.81 адм. пр./.

От скица № 15-131963/10.02.2021 г. издадена от началника на СГКК – Варна се установява, че имот с ид. 10135.3511.253 /предходен номер 128/ е нанесен в КККР – Варна с площ 536 кв. м, адрес [населено място], район Младост, [жк], собственик Г. Д. К. съгласно Договор с нотариална заверка на подписите № 154, рег. 11058, дело 1640/31.05.2014 г. /л.79 и л.141 адм. пр./.

Разрешение за строеж № 11/20.04.1995 г. е издадено от районен архитект на кметство „Възраждане“ – Община Варна, с него е разрешено на Г. Д. К. и К. Д. Г. да изградят охраняем паркинг, южно от бл. 47 в [жк], ІІ м.р., на основание чл. 120, ал.4 от ППЗТСУ в собствения си реституиран имот пл. № 128 и 129, по плана на [населено място], [жк], ІІ м.р., предвидено е да се заплати наем на Община Варна съгласно Заповед № 553/13.04.1995 г. /л. 85 адм. пр./.

Акт за частна общинска собственост № 8344/06.04.2015 г. вписан в СВ – Варна е за ПИ с ид. 10135.3511.244 е с площ 116015 кв. м, със забележка е отбелязано, че съгласно Заповед № 4455/23.10.2019 г. на кмет на Община Варна от имота се отписва ПИ с проектен ид. 10135.3511.1552 с площ 1000 кв. м /л. 105 – 106 адм. пр./.

От скица № 15-619062/14.04.2025 г. на ПИ с ид. 10135.3511.244 се установява, че имота е с площ 115006 кв. м, начин на трайно ползване – комплексно застрояване, с адрес [населено място], район „Младост“, [жк], като собственици са вписани: „Енигма инвест“ АД, Община Варна и М. И. Н., налице са и носители на вещни права по данни от КРНИ /л.61-63 от делото/.

В район „Младост“ в Община Варна е постъпила жалба № ОСИСД24000865ВН/29.02.2024 г. /л. 145 адм. пр./ от Т. Т. Я., която по същество представлява сигнал за самоуправни действия относно общински имот извършени от Р. К..

Предоставена е възможност на Р. К. да изрази становище /л.89 адм. пр./, в резултат на което тя е представила Писмен отговор № РД24006162МЛ_006МЛ/01.04.2024 г. /л.78 от адм. пр./. В него обяснява, че паркинга е изграден върху имот собственост на Г. К. и К. Граменова, съгласно н.а. № 194, дело 11059/25.07.1994 г. Впоследствие са обособени два имота съгласно Договор за доброволна делба № вх. рег. 11177, акт №154, дело 1640/31.05.2014 г., но паркингът е продължил да функционира в първоначалния си вид. Тя е съпруга на починалия Г. К., а К. Граменова е нейна роднина. Имотът е поделен и са образувани имоти с ид. 10135.3511.253 и 10135.3511.254. Върху имоти 10135.3511.253 и 10135.3511.254 е изграден паркинг през 1995 г., който е ограден и в него е изградена една малка постройка с незначителни размери /къщичка за пазачи/ и козирка от ламарина на няколко паркоместа, които не са строежи съгласно действащият към момента на изграждането им ЗТСУ. След 2001 г. в имота не са извършвани никакви дейности, за които се изисква разрешение за строеж. Уточнява, че всичко което съществува в имота е изградено към 1995 г. За ползван общински път, по които се осъществява достъп до паркинга е заплащала наем до 1998 г. Уточнила е, че владее частта от имота, която е собственост на К. Д. Г..

Съгласно Договор за отдаване под наем сключен на 01.03.2023 г. между жалбоподателите и „К.“ ООД, представлявано от Р. Д. К. е предоставен за ползване [имот номер]=128 по плана на [жк], ІІ м.р. /л.82 от адм. пр./.

С писмо № РД24006162МЛ_007ВН_001М/04.04.2024 г. от директор на дирекция „Управление на човешките ресурси и административните услуги“ в Община Варна е уведомен директора на дирекция „Обществен ред и контрол“ в район „Младост“ Община Варна, че след извършена проверка в Архив на Община Варна по „Регистър за разрешено строителство в [населено място]“ за периода 1990 до 2022 г. не са установени предадени за съхранение разрешение за строеж и строителна документация към него за имоти с ид. 10135.3511.253 и ид. 10135.3511.254 – южно от [адрес], входящи се в [жк] ІІ, [населено място] /л.100 адм. пр./

От гл. арх. на район „Младост“ в Община Варна е дадено становище, че строежът не е допустим и не е бил допустим като сграда с постоянен градоустройствен статут по действащия ПУП – ПРЗ на [жк], ІІ м.р., [населено място], одобрен със Заповед № 35/06.04.1987 г. на председателя на ИК на ОбНС, тъй като попада в границите на предвиденото „подземно паркиране“. Не е бил допустим и като временен строеж, тъй като не отговаря на условията на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, защото не е дадено съгласие от собственика на имота, като в излагане на установените факти е посочено, че собственик на [имот номер] е Община Варна и в него е изграден строежа /л.55 адм. пр./.

Съставен е Констативен акт /КА/ № 2/22.04.2002 4 г. от К. и Г., изпълняващи длъжност гл. експерт „Контрол по строителството“ към район „Младост“ в Община Варна, в който е посочено за установено, че в ПИ с ид. 10135.3511.244 е извършено строителство на едноетажна постройка с размери около 3,10/3,40 м и височина 2,45 м с обща застроена площ 10,54 кв. м изградена върху бетонна настилка, стени от бетонни блокчета с топлоизолация, дограма и едноскатен покрив. Определено е, че строежа е V – та категория, съгласно чл.136, ал.1, т.5, б. “а“ ЗУТ и отговаря на характеристиките за строеж съгласно §5, т.38 ЗУТ, направено е заключение, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал.1 и ал.4 ЗУТ, вр. чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. В констативния акт се съдържа окомерна скица, в която е отразена едноетажна постройка – портиерна. КА № 2/22.04.2024 г. е съобщен на П. С. на 10.05.2024 г., на Т. К. на 13.05.2025 г. и на Р. К. на 10.05.2024 г. От жалбоподателите е подадено Възражение № РД24006162МЛ_007ВН_008М/20.05.2024 г., в което е изложено че „Едноетажна сграда – портиерна“ е изградена съобразно Разрешение за строеж № 11/20.04.1995 г. на кметство „Възраждане“, Община Варна. Изграждането е одобрено от общинската администрация и към началото на 2024 г. не са предявявани претенции от Община Варна.

Издадена е оспорената Заповед № 210/22.07.2024 г. от кмет на район „Младост“ в Община Варна.

По делото е приета Съдебно – техническа експертиза № 4881/21.03.2025 г. /СТЕ 1 по-нататък/, изготвена от вещото лице – арх. Б. К.. Експертизата е оспорена относно заключението, че едноетажна постройка – портиерна е строеж и е направено искането от жалбоподателите освен по този въпрос да се установи при премахване на портиерната необходимо ли е премахване и на тоалетната до нея. Приета е повторна СТЕ №11222/01.07.2025 г. /СТЕ 2 по-нататък/ изготвена от вещото лице – арх. Н. Х.. Установяванията на експертизите съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателите са адресати на оспорения административен акт, поради което за тях е налице правен интерес от оспорването, по арг. от чл. 147, ал. 1 от АПК.

В ЗУТ не е предвидено изрично, че съобщаването на заповедта по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ се извършва по реда на АПК, поради което е приложим § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ. Съобщенията с процесната заповед до П. С., Т. К. и Р. К. са изпратени по пощата, върнали са се с отбелязване, че „пратката не е потърсена“ относно П. С. и „адресът недостатъчен“ относно Т. К. и Р. К.. Това не установява, че лицата не са намерени на адресите, защото няма доказателства за начина, по който е извършено съобщаването. Следвало е двама служители от район „Младост“ в Община Варна да установят, че всяко от лицата не е на адреса, съгласно §4, ал.2, изр.2 от ДР на ЗУТ, тъй като това задължение не е вменено на пощенския оператор. След като това не е сторено, залепване на съобщение на недвижимия имот на 30.09.2024 г., за който се отнася и поставяне на съобщение на таблото за обявления в сградата на общината не са произвели действие, поради което оспорената заповед не е надлежно съобщена на жалбоподателите. Срокът за оспорване за нея не е започнал да тече, поради което жалбата от 18.09.2024 г. е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

Жалбата е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 във връзка с т. 1 от ЗУТ. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно 215, ал. 1 от ЗУТ. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало с издаване на Констативен акт № 2/22.04.2024 г. от К. и Г., които са главни експерти „Контрол по строителството“ в район „Младост“, Община Варна, съобразно чл. 225а, ал. 2, изречение първо от ЗУТ. От подписаните длъжностни характеристики от К. на 26.04.2021 г. и Г. на 05.01.2018 г. се установява, че същите са изпълнявали към 22.04.2024 г. длъжността главен експерт „Контрол по строителството“ в район „Младост“, Община Варна, т.е. същите са притежавали компетентност за съставяне на констативни актове – арг. от чл. 225а, ал. 2, изречение първо във връзка с чл. 223, ал. 2, т.1 от ЗУТ. Ответникът е определил, че строежът е пета категория. Такъв извод е направен и в отговор 8 от СТЕ 1. Вещото лице по СТЕ 2, отг.1 обосновава, че открития паркинг е в [ПИ], 10135.5311.254 и част от [ПИ], този паркинг е за 75 автомобила, поради което е строеж четвърта категория по чл. 8, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Вещото лице Х. не е обосновал заключението си по СТЕ 2, отг.1 с писмени доказателства, от които категорично да се установи, че открития паркинг е с капацитет 75 автомобила. Такива не са представени и от жалбоподателите. При липса на доказателства, че паркинга е с капацитет от 50 до 100 паркоместа включително, съдът приема, че той е с капацитет до 50 места включително, поради което съобразно чл.10, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.07.2003 г. и чл. 137, ал.1, т.5, б. “а“ ЗУТ е строеж пета категория. Компетентен орган да издаде заповед за премахване на процесния строеж е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице – чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Със Заповед № 4152/28.11.2023 г. на кмет на Община Варна, на основание §1, ал.3 ДР ЗУТ, вр. чл.225а от ЗУТ е предоставил функциите и правомощията си по чл.223, ал.1, т.1-10 ЗУТ за строежи от четвърта, пета и шеста категория на кметовете на райони в [населено място], като с т.5 са им делегирани права, да издават мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или части от тях незаконни по смисъла на чл. 225, ал.1 ЗУТ. Предвид териториалния обхват на район „Младост“, Община Варна, определен с чл.4, ал.2, т. 3 от Закон за териториалното деление на столичната община и големите градове, процесният строеж е на територията на район „Младост“ в Община Варна, тъй като се намира в имот с ид. 10135.3511.244, който е в [населено място], [жк], видно от скица за имота / л.61 от делото/ и СТЕ1, отг.5, Приложение №1 /л.53, л.59 от делото/. Установеното обосновава извод, че кмет на район „Младост“ в Община Варна е имал териториална и материална компетентност при издаване на оспорената заповед. Дори и да се приеме, че процесният строеж е четвърта категория, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ и при наличието на делегирани правомощия, ответникът е имал компетентност да издаде оспорената заповед.

Констативен акт /КА/ № 2/22.04.2024 г. е връчен на жалбоподателите и същите са подали възражение, с което е спазен чл.225а, ал.2, изр.2 от ЗУТ. Констативният акт замества уведомление по чл.26, ал.1 АПК за започване на производството, поради което довода на жалбоподателите, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, защото не са уведомени за започналото производство е неоснователен. Отделно от това същите имат възможност в съдебното производство да оборят установените факти в административното производство, от което следва, че дори липсата на КА или невръчването му няма да е съществено процесуално нарушение.

Оспорената заповед е издадена по реда на чл. 225а от ЗУТ и съдържа съществените елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 228 от ЗУТ. Същата е мотивирана, изложени са фактически и правни основания за издаването й в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

От представеното Съдебно удостоверение изх. № 18811/01.07.2024 г. от Районен съд – Варна се установява, че предмет на спора по гр. дело № 6905/2024 г. на Районен съд - Варна са два имота, единият от които е имот с ид.10135.3511.244, като искането на ищцата Р. К. е да се установи по отношение на Община Варна, че е придобила по давност част от имот с ид. 10135.3511.244 с площ 653 кв. м. Исковата молба е подадена на 05.06.2024 г., оспорената заповед е издадена на 22.07.2024 г. Заповедта за премахване на незаконен строеж – портиерна е издадена, не защото жалбоподателите са собственици на имот ид. 10135.3511.244, а защото са собственици на портиерната. В случай, че заповедта за премахване на строежа има за адресат Община Варна или някой друг от собствениците на имот ид. 10135.3511.244, в който е разположен незаконния строеж, то тогава въпроса за собствеността върху земята, върху която е изграден строежа би бил преюдициален за настоящото производство. Случаят обаче не е такъв. Адресати на оспорената заповед за премахване са собствениците на строежа, поради което такава преюдициалност не съществува, ето защо решаването на спора по гр. дело № 6905/2024 г. на Районен съд - Варна въпреки, че е с предмет посочения имот не е от значение за решаване на настоящия спор. От изложеното се налага извода, че не са били налице предпоставките по чл.54, ал.1, т.5 АПК за спиране на административното производство до приключване на съдебното производство по гр. дело 6905/2024 г. на РС – Варна.

От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията за форма и на процесуалните правила.

Видно от съдържанието на процесния административен акт, описаният строеж е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираната правна норма, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По силата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.

От цитираната правна регламентация се установява, че наличието на надлежно издадено разрешение за строеж винаги е абсолютна предпоставка за законосъобразно реализиране на строителството.

В КА №2/22.04.2024 г. и оспорената заповед е посочено, че строежът едноетажна постройка – портиерна е с предназначение „Сграда за охрана на открит паркинг“, находящ се в [населено място] , [жк], ІІ м.р., намира се в имот с ид.10135.3511.244, посочени са размерите на строежа, също така че служи за обслужване на открития паркинг и е изграден върху бетонна основа, от бетонни блокчета, положена изолация, дограма и врата, включващ едноскатен ламаринен покрив. Чрез СТЕ 1, отг.4 и СТЕ 2, отг.1 тези установявания се потвърждават, от което следва, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателите и за същите е ясно относно кой строеж е премахването.

В оспорената заповед е посочено, че едноетажната постройка – портиерна е с размери 3,10/3,40 м с височина 2,40 м и застроена площ 10,54 кв. м, тези установявания напълно се потвърждават от СТЕ1, отг.4. Вещото лице по СТЕ 2, отг. 1 посочва, че габаритните размери в план са 3,55/3,55 м, височина 2,40 м, застроена площ 12,60 [жк], че минималната разлика в измерванията не се отразява на установяванията, които са направени от ответника и те установяват действителните размери на процесния строеж.

Чрез СТЕ 1, отг. 4 и СТЕ2, отг.1 е установено, че строежът е изграден върху бетонна настилка с дебелина 15 см над нивото на прилежащия терен, стените са от бетонни блокчета с размери 12,5/39/20 см, зидарията е с циментно – пясъчен разтвор, двустранно топлоизолирани отвън и отвътре с експандиран пенополистирол (EPS) с дебелина 2 см и шпаклована мазилка върху стъклофибранна армирована мрежа. За обзорна видимост са монтирани три дървени прозореца: на запад - с поглед към подхода за бариерата, който е отвън оградата; на юг - за видимост към бариерата, двукрила автоматична врата и паркинга; на изток - към паркинга. На трите прозореца са монтирани стационарни защитни стоманени решетки отвън, а пред входната дървена врата - отваряема навън стоманена решетъчна врата. Визуално не се забелязват деформации, слягания и пукнатини по стените и по плочите по пода, от което следва, че постройката е изградена върху армирана стоманобетонна настилка излята върху подложка от инертен материал (валирана и трамбована баластра). В ъгловите въздушни кухини на стените, вещото лице Х. е посочил, че най-вероятно е замонолитена вертикална стоманена армировка свързана със стоманобетонни пояси, обрамчващи зидовете отгоре, върху които лежат носещите покрива дървени ребра 5/10 см. Над ребрата е монтирана дъсчена обшивка с дебелина 2 см, отгоре EPS с дебелина 2 см и финиш от поцинкована ЛТ55 (поцинкована ламарина трапецовидна с вис. на вълната 55 мм). СТЕ 1, отг. 3 и СТЕ 2, отг.1 са със заключение, че процесния обект не е преместваем, тъй като не е изграден от сглобяеми или монолитни конструктивни елементи, от което следва, че не е гарантирана конструктивната и пространствената му устойчивост при евентуално преместване на друго място.

Предвид посочените установявания, съдът приема, че портиерната не е преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като не е установено, че може да се отдели от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура и да бъде премествана в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползвана на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползвана на мястото, от което е отделена. Също така след като портиерната е поставена върху бетонов фундамент, който безспорно ще остане върху земната повърхност следва, че при премахването й ще е налице трайно изменение на субстанцията или начина на ползване на земята, от която се отделя. В случая не е налице възможност обекта да се закрепи временно върху терена, само чрез отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който да е предвиден като неразделна част от портиерната и да е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта. Портиерната, за да се премести е необходимо да бъде разрушена и изградена на новото място. Не е установено да има възможност да се демонтира и сглоби. Също така не е установена възможност в цялост да бъде преместена.

Чрез СТЕ2, отг.1 е установено, че едноетажна постройка – портиерна представлява контролно - пропусквателен пункт (КПП), помещение за физическа охрана и охранна сигнализация на охраняемия паркинг, както и за видеонаблюдение.

Предвид установяванията, че постройката не може да бъде преместена без да се разруши нейната цялост се налага извода, че е налице строеж по смисъла на §5, т.38 ДР на ЗУТ, тъй като е налице надземна постройка на един етаж, която се използва за КПП.

Едноетажна постройка – портиерна е строеж пета категория съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б. “а“ ЗУТ вр. чл.10, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.07.2003 г. по изложените по-горе мотиви. Предвид тези установявания съдът приема, че е неоснователен довода на жалбоподателите, че процесният строеж е лека постройка за отоплителни материали и инвентар по смисъла на чл. 151, ал.1, т.3 от ЗУТ или градински и паркови елемент с височина до 2,5 м над прилежащия терен по смисъла на чл.151, ал.1, т.12 ЗУТ.

От СТЕ 1, отг.4 и 5 се установява, че обекта не е отразен в кадастралната карта, но от извършеното измерване е изяснено, че попада в северозападния ъгъл при входа на изградения на място открит паркинг и е в ПИ с ид. 10135.3511.244. Паркингът е ограден с телена мрежа и автоматизирана система за достъп на ползвателите на паркинга. В Приложени №1 към СТЕ 1 е нанесен част от ЗРП на [жк] ІІ м. р. Варна по Заповед № 35/06.04.19987 г. на председателя на ИК на ОбНС в червен цвят, процесния строеж и паркинга са означени в зелен цвят, върху актуална КК/2008 година. ЗРП/1987 г. е предвидил запазване на прилежащи жилищни сгради, като част от комплексно застрояване без индивидуални УПИ. Съгласно ОУП от 2012 г. на Община Варна, процесният строеж и паркинга към него попадат в скоростна градска магистрала и трасе на теснолинейка.

Издадено е РС № 11/20.04.1995 г. от районен архитект на кметство „Възраждане“, Община Варна, с което е разрешено на Г. Д. К. и К. Д. Г. изграждане на охраняем паркинг южно от бл. 47 в [жк] на основание чл.120, ал.4 ППЗТСУ в съсобствения им реституиран имот, пл. № 128 и 129 по плана на [жк], ІІ м. р., проекта е изработен от ТПО – [населено място], съгласуван на 25.01.1995 г. Съгласно Договор за доброволна делба вписан в Служба по вписванията – Варна, акт № 154, том V, дело 1640 вх. рег. № 11177/31.05.2014 г. на К. Д. Г. се предоставя ПИ с ид. 10134.3511.254 /предходен номер 129/ и на Г. Д. К. [ЕГН] се предоставя ПИ с ид. 10135.3511.253 /предходен номер 128/ - /л.80 адм. преписка/.

Поради твърдението на жалбоподателите, че не са изградили те строежа и тъй като той не се намира в техен имот, съдът в съдебно заседание на 10.12.2024 г. им е предоставил възможност да уточнят оспорват ли жалбата само в частта, с която е наредено те да премахнат незаконния строеж. Жалбоподателите чрез адв. П. в уточнителна молба – л.35 са заявили, че оспорват обекта да е изграден от жалбоподателите. Не оспорват, че се ползва към момента от Р. К., която го отдава под наем. Това се потвърждава и от писмо – отговор от Р. К. /л.78 адм. пр./, която посочва, че представлявано от нея дружество „К.“ ООД стопанисва паркинга. Жалбоподателите уточняват, че обекта е изграден през 1995 г. от наемател на имота по договор за наем, сключен с наследодателя им Г. К.. Нямат запазени документи, които да установяват тези факти и обстоятелства. От изявлението на жалбоподателите става ясно, че техният праводател Г. Д. К. е възложителя на строежа, поради което съгласно чл.225а, ал.5, т.5 ЗУТ в качеството на негови наследници за тях е отговорността от премахването. В цялост изявленията им са такива, че те претендират и за собствеността върху строежа, поради което законосъобразно е наредено те да премахнат незаконния строеж. Жалбоподателите не сочат, че собственика на имот с ид. 10135.3511.254 К. Д. Г. е изградила строежа или че е собственик на същия, поради което законосъобразно с процесната заповед на последната не е вменено задължение за премахване. Строежът се намира в чужд имот с ид. 10135.3511.244, но жалбоподателите не твърдят, че собствениците на този имот са изградили строежа, за да се счита, че е приложим чл.92 ЗС /Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго/. Напротив уточняват, че лице с което, техния праводател е имал наемно отношение го е сторил. По волята и със съгласието на жалбоподателите, респективно техния праводател е изграден строежа. Също така жалбоподателите, ако нямаха претенции относно собствеността на строежа не биха оспорили заповедта в цялост, а само относно нареждането те да премахнат незаконния строеж. Доводите им, че строежа е преместваем обект или е такъв, за които не се изисква разрешение за строеж доказва, че те претендират да е тяхна собственост. Законосъобразно е прието от ответника, че на тях следва да се възложи премахването на строежа. Дори и да се приеме, че само Р. К. ползва строежа, това не променя направения извод, защото нормата на чл.225, ал.5, т.1-5 ЗУТ не въвежда задължение за конкретния ползвател и в случая на Р. К. е възложено да е сред лицата, които трябва да премахнат незаконния строеж, не защото е ползвател, а защото е възложител. Съдът уточнява, че жалбоподателите не са спазили изискванията на чл.161, ал.1 ЗУТ, за да са законни възложители съобразно даденото определение за възложител, защото не са собственици на ид. 10135.3511.244, нямат учредено право на строеж в чужд имот за процесния строеж и нямат право да строят в чужд имот по салата на закон, но са действали като възложител, което е достатъчно, на тях да се нареди да премахнат строежа.

В писмо – отговор от Р. К. до директор на дирекция „Обществен ред и контрол“ в район „Младост“, Община Варна /л.78 от адм. пр./ е заявила, че представлявано от нея дружество „К.“ ООД стопанисва паркинга, в [населено място], м-ст „Теке“ изграден съгласно РС № 11/20.04.1995 г. на кметство „Възраждане“, Община Варна. Фактическото изграждане на паркинга е извършено през 1995 г., като целия имот е ограден и в него са изградени една малка постройка с незначителни размери /къщичка за пазачи/ и козирки от ламарина, като посочва, че постройката не е строеж. Уточнено е, че всичко което съществува в имота е изградено към 1995 г. Ответникът е посочил в оспорената заповед, че от извършена проверка, чрез използване на независим източник „Google Earth“ е установено, че сградата не фигурира на снимка на имота към 04.02.2003 г. и се появява на снимка едва на 13.05.2003 г. Вещото лице Х. в открито съдебно заседание на 08.07.2025 г. е посочил, че има снимка на мястото от 1987 г. и наистина едва през 2003 г. се вижда постройката. Уточнил е, че в снимките на „Google Earth“ има дърво с огромна корона, от която е възможно да не се вижда постройката, но да е съществувала и преди 2003 г.

Предвид изявленията на жалбоподателите и издаване на РС № 11/20.04.1995 г. на районен арх. на кметство „Възраждане“ Община Варна, съдът приема, че е логично със изграждане на паркинга да е изградена и портиерна, поради което извежда, че процесният строеж е изграден през 1995 г.

Установено е от писмо № РД24006162МЛ_007ВН_001М/04.04.2024 г. от директор на дирекция „Управление на човешките ресурси и административните услуги“ в Община Варна, че след извършена проверка в Архив на Община Варна по „Регистър за разрешено строителство в [населено място]“ за периода 1990 до 2022 г. не са установени предадени за съхранение разрешение за строеж и строителна документация към него за имоти с ид. 10135.3511.253 и ид. 10135.3511.254 – южно от [адрес], находящи се в [жк] ІІ, [населено място] /л.100 адм. пр./. Доказателства за наличие на такива не са представени и от жалбоподателите, въпреки, че в РС № 11/20.04.1995 г. е посочено „Проекта е изработен от ТПО – [населено място]“.

Съгласно чл. 215, ал.1, т.7 ППЗТСУ (отменен 31.03.2001 г.), приложим към момента на издаване на РС № 22/20.04.1995 г. Обектите на капиталното строителство в населените места и извънселищните територии са: други обекти, свързани с устройството на населените места и на извънселищните територии. Предвидено е с чл.220, ал.1 и ал.2, т.3 ППЗТСУ (отменен 31.03.2001 г.), че на одобряване от главния архитект на общината или от упълномощено от него длъжностно лице подлежат работните или техническите архитектурни проекти въз основа на решение на архитектурно-градоустройствената комисия. Проектите се одобряват след представяне на три копия от проекта, който съдържа най-малко архитектурна част и части - конструктивна, трасировъчен план и вертикална планировка, необходимите проектни части на инсталациите, без които строежът не може да се ползва по предназначение, проект за организация и изпълнение на строителството, ако е необходимо, както и технологична част за строежите, в които се предвижда производствена или друга технология. Всяка част включва обяснителна записка, чертежи и изчисления, изработени и подписани от правоспособни архитекти и инженери, и се съгласува от компетентните органи на техническата служба на общината. Процесният строеж не е сред изключенията предвидени с чл.225, ал.1, т.1 - 12 ППЗТСУ (отменен 31.03.2001 г.), поради което за него не е приложима нормата на чл.227, ал.2 ППЗТСУ (отменен 31.03.2001 г.), която предвижда, че за случаите, за които не се изисква представяне на проект, разрешението за строеж се издава само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост или учредено право на строеж. В разрешението се вписват видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени. За случаите, за които не се изисква проект, но представляват здравен риск, се изисква съгласие на органите на Държавния санитарен контрол.

Следа, че за едноетажна постройка – портиерна към 1995 г. се е изисквало одобряване на идеен проект, съгласно чл. 215, ал.1, т. 7 и чл.220, ал.1 и ал.2, т.3 ППЗТСУ, тъй като портиерната не е предвидена с действащия ПУП – ПРЗ одобрен със Заповед № 35/06.04.1987 г. на председателя на ИК на ОбНС – Варна, съответно не е сред предвидените строежи в чл.225, ал.1, т.1-14 ППЗТСУ /отм./. За открит паркинг има издадено РС № 11/20.04.1995 г., но с него не е разрешено изграждане на едноетажна постройка – портиерна. Липсват в Община Варна одобрен идеен проект. Жалбоподателите също не са посочили или представили доказателства за наличие на такъв. От тези установявания съдът прави извод, че за процесния строеж към 1995 г. не е налице разрешение за строеж издадено съгласно одобрен идеен инвестиционен проект. Разпоредбата на чл. 225, ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 48 от 1985 г.) ППЗТСУ в редакцията към 1995 г. е предвиждала, че не се изисква разрешение за външно боядисване на сгради и постройки, подменяване на покривни материали и за вътрешни преустройства, с които не се заменят конструкцията на сградата, вътрешното й разпределение и предназначението на помещенията. За изпълнението на тези работи трябва само са се съобщи на техническата служба при общинския народен съвет. В случая не се касае за такива дейности, а за изграждане на портиерна, поради което за същата е било необходимо разрешение за строеж.

Съобразно чл. 56, ал.1 ЗТСУ (отменен 31.03.2001 г.) чл.215, ал.1, т.7 и чл. 220, ал.2, т.3 ППЗТСУ (отменен 31.03.2001 г.) и по арг. на противното на чл. 225, ал.1, т.1-14 ППЗТСУ (отменен 31.03.2001 г.) е било необходимо одобряване на идеен проект, съответно издаване на разрешение за строеж съгласно чл.224, ал.1 ППЗТСУ за процесния строеж – едноетажна постройка – портиерна. Към настоящия момент за процесния строеж се изисква разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект съгласно чл.148, ал.1 и ал.4 ЗУТ, тъй като строежа не е в изключенията на чл.147, ал.1, т.1 – 18 ЗУТ и чл.156,ал.1, т.1- 19 ЗУТ. При липсата на одобрен идеен /инвестиционен/ проект и разрешение за строеж, законосъобразно е прието от ответника, че са налице предпоставките по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ за премахване на незаконен строеж.

В оспорената заповед е посочено, че е изготвено становище от гл. арх. на район „Младост“, Община Варна, според което е налице строеж, за който няма строителни книжа и не е търпим. От гл. арх. на район „Младост“ в Община Варна е дадено становище, че строежът не е допустим и не е бил допустим като сграда с постоянен градоустройствен статут по действащия ПУП – ПРЗ на [жк], ІІ м.р., [населено място], одобрен със Заповед № 35/06.04.1987 г. на председателя на ИК на ОбНС - Варна, тъй като попада в границите на предвиденото „подземно паркиране“. Не е бил допустим и като временен строеж, тъй като не отговаря на условията на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, тъй като не е дадено съгласие от собственика на имота, като в излагане на установените факти е посочено, че собственик на [имот номер] е Община Варна и в него е изграден строежа /л.55 адм. пр./. От посочените доказателства съдът приема, че оспорената заповед съдържа нужните мотиви относно търпимостта на строежа, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК е допустимо мотивите на административния акт, да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на оспорената заповед, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.

Установяване търпимостта на строежи е регламентирана в §16, ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ. В зависимост от периода на изграждане са въведени опредени изисквания за преценка търпимостта им както следва:

1.За строежи изградени до 7 април 1987 г. следва да отговарят на изискванията предвидени в §16, ал.1 от ЗУТ.

2.За строежи изградени през периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. следва да отговарят на изискванията предвидени в §16, ал.2 от ЗУТ.

3.За строежи започнати след 30 юни 1998, но неузаконени до обнародването на ЗУТ - Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., следва да отговарят на изискванията предвидени в §16, ал.3 от ЗУТ.

4.За строежи, изградени от 01.07.1998 г. до 31 март 2001 г., следва да отговарят на изискванията на §127, ал.1 от ЗУТ.

Установено е чрез СТЕ1 , отг.4, 5, 6 и 12, че процесният строеж попада в ПИ с ид. 10135.3511.224, за който е одобрен ЗРП на [жк], ІІ м.р. със Заповед № 35/06.04.1987 г. на председателя на ИК на ОбНС, текстова част – л.66 от делото, графична част – регулационна и застроителна съставка /л. 67-68 от делото и л.128 от адм. преписка/. Според посочения ЗРП процесният строеж няма градоустройствен статут, защото не е предвиден. Издаденото РС № 11/20.04.1995 г. е за временен обект на основание чл.120, ал.4 ППЗТСУ /По изключение, във връзка с възникнали обществени нужди главният архитект (инженер) при окръжния (общинския) народен съвет може да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни постройки. Такива постройки могат да се правят и в чужд имот със съгласие на собственика, изразено в писмено заявление до службата при народния съвет. При заемане на терена за предвиденото ново строителство временните постройки се събарят от организацията, която ги е ползувала, без да се заплащат/. Липсва издадено РС и строителни книжа за процесния строеж. По действащата КК видно от Приложение №1 към СТЕ1, строежът попада в [ПИ] – частна общинска собственост с АОС № 8344/06.04.2015 г. Не е налице съгласие от собственика на [имот номер] – Община Варна, към 1995 г., по смисъла на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ. От изложеното следва, че процесния строеж не е търпим по смисъла на §16, ал.2 ПР ЗУТ. Също така строежа не е деклариран до 31.12.1998 г., каквото е било изискването на §16, т.2 ПР ЗУТ, което е още едно основание, за да се счита, че строежа не е търпим.

Дори и да се приеме, че строежа е изграден след 1995 г. тогава също не са налице предпоставките за търпимост, тъй като към момента на територията на процесния строеж действа ЗРП одобрен със Заповед № 35/06.04.1987 г. на председателя на ИК на ОбНС и по този план строежа и паркинга към него нямат постоянен градоустройствен статут, защото попадат в зона за комплексно застрояване, а част от паркинга попада в транспортна инфраструктура. Също така съобразно действащия ОУП 2012 г. на [населено място] процесния строеж и паркинга попадат в скоростна градска магистрала и трасе на теснолинейка, което е установено със СТЕ1, отг.5. По действащите разпоредби на ЗУТ строежа също не е допустим, тъй като е изграден в имот собственост на Община Варна, “Енигма инвест“ АД и М. Н. и не са налице предпоставките по чл. 49, ал.1 и ал.2 ЗУТ. Не е налице учредено право на строеж от собствениците на имот с ид. 10135.3511.244 в полза на жалбоподателите по реда на чл. 180, чл. 181, чл. 182 от ЗУТ.

Също така не са налице проведени процедури по узаконяването му, на основание § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/22.07.2003 г./ или §127 ал.2 и 3 от ПЗР на ЗУТ.

От изложеното се установява, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, поради което установяванията в тази насока от ответника са законосъобразни.

Установено е чрез СТЕ 2, отг. 1 и 2, че с построяването на портиерна е изграден и санитарен възел с тоалетна и мивка, като източната стена на портиерната е обща за двете, дървено ребро 5/10см - носещ елемент на покрива на санитарния възел лежи върху общата стена; вътре в портиерната /КПП/ на общата стена, на гърба на тоалетната, е монтирано вътрешно главно електроразпределително табло – ГРТ, към което са свързани токовите кръгове, захранващи паркинга (прилож. №1, 2, сн.4 от прилож. №4, сн.7 от прилож. №5); това ГРТ е за вътрешен монтаж, с недостатъчна степен на защита за експлоатация при външни атмосферни условия и е недопустимо да остане, ако КПП се премахне. Налице е и външно ел. табло - мерене е монтирано на северната стена на КПП и ако се премахне тази стена, ел. таблото ще остане "висящо" (прилож. №1, 2, 3, сн.2 от прилож. №4, сн.8 от прилож. №5). Вещото лице е посочило, че ако се започне процедура по премахване на "Портиерна", преди това трябва да се изискат предписания за монтаж от енергоразпределителното дружество - собственик на ел. табло – мерене. Дадено е заключение, че ако се премахне портиерната, даже и да се остави част от общата стена - гръб на тоалетната, ще се наложи допълнително конструктивно укрепване на клетката на санитарния възел. Тоалетната /санитарният възел/ е с размери 1,34/1,89 м и височина 2,12 м, графично посочена в Приложение №1 и Приложение №2 от СТЕ2.

Нормата на чл.225а, ал.1 ЗУТ предоставя възможност за премахване на незаконни строежи или части от тях. Наличието на конструктивна връзка между портиерната и тоалетната, не е пречка да се издаде оспорената заповед, тъй като чл.225а, ал.1 ЗУТ изрично предвижда, че е допустимо да се премахва част от незаконен строеж. Не съществува пречка при премахване на портиерната да се запази стената, която е обща за двете помещения, така че да не се разрушава тоалетната. Относно електрифицирането на тоалетната ще са дадат конкретни предписания от електроразпредилителното дружество, поради което премахване на ел. табло вътрешно и външно не е предпоставка, която да препятства издаване на оспорената заповед. В случая няма нарушаване на принципите за съразмерност по чл. 6, ал.2 АПК, тъй като съществува възможност да се запази тоалетната.

Съгласно чл. 5, ал.2 Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, приложима и в настоящия случай, при необходимост от представяне на конструктивно становище или конструктивен проект за премахване, одобряване на проект, проект за укрепване на сградата, план за безопасност и здраве, план за управление на строителните отпадъци и др. това изрично се посочва и обосновава в протокола по ал. 1. От посочената уредба следва, че изпълнението на заповедта и съразмерността при изпълнението предвидена с чл.272 АПК, ще се съблюдава в изпълнителното производство и не следва да е основание за отмяна на оспорената заповед.

Съдът приема, че чрез обжалваната заповед се охранява общия интерес да се гарантира забрана за строителство без разрешение. Съобразно чл. 1, §2 от Протокол № 1 Европейска конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, нареденото премахване е съобразено с предвидената цел, а именно строежите, като процесния да са с издадено разрешение по съответния ред, защото чрез това се гарантира здравето и живота на обитателите им, съответно не се допуска нарушаване права на собственици на имота, в който е разположен строежа и съседните такива. Разпореденият за премахване строеж не е жилище, за да се приеме, че има нарушение на чл. 8, §2 на ЕКПЧ. В случая съдът приема, че оспорената заповед не нарушава посочената цел на закона. В този смисъл са Решение № 3074 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8165/2019 г., Решение № 6482 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11323/2019 г., Решение № 7157 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9345/2019 г., Решение № 10953 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12610/2016, Решение № 17192 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2019 г.

Атакуваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в установена форма при спазване на процесуалните и материални норми, както и в съответствие с целта на ЗУТ, за констатиране и недопускане на незаконно строителство, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателите за присъждане на сторените разноски в производството е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

На основание чл.143, ал.3 АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 24 НЗПП и §1, т.6 от НЗПП следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят в полза на Община Варна сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Р. Д. К., [ЕГН], Т. Г. К. [ЕГН] и П. Г. С. [ЕГН] против Заповед № 210/22.07.2024 г. издадена от кмет на район „Младост“ в Община Варна, с която е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж „Едноетажна постройка – портиерна“ с предназначение сграда за охрана на открит паркинг, находящ се в [населено място], жк Възраждане – ІІ м. р.

ОСЪЖДА Р. Д. К., [ЕГН], Т. Г. К. [ЕГН] и П. Г. С. [ЕГН] да заплатят в полза на Община Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.