№ 1427
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110130086 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от ***,против
***,ЕГН **********,с адрес ***с искане да бъде постановено решение,с което
да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
336,75 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 12.02.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането,мораторна лихва в размер от 35,15 лева за периода
16.07.2021 г. до 29.01.2024 г.,сумата от 36,14 лева цена за извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
12.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в
размер от 7,33 лева върху сума за дялово разпределение за периода 15.02.2021
г. до 29.01.2024 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за имот в
***при което ответникът е длъжен да заплаща стойността на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период
цената на доставена топлинна енергия не е заплатена и възлиза на 336,75
лева,която съответства на реално доставено количество топлинна енергия.
Предвид това,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна
лихва в размер от 35,15 лева. С исковата молба са предявени и искови
претенции за заплащане на сума за дялово разпределение и мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от 36,14 лева и 7,33
лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
1
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид подадено
възражение от длъжника ищецът е предявил иск за установяване на вземането
си. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
***,който твърди,че исковете са неоснователни,защото паричните суми са
заплатени – на 31.08.2021 г. – сума от 65,32 лева за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г.,на 11.03.2024 г. – 80,26 лева по фактура № **********,както и
сумата от 255,93 лева по фактура № **********,ведно с лихвите по двете
фактури. При условията на евентуалност релевира възражение за настъпила
погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач *** намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК *** претендира от *** сумите
от 336,75 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до
м.04.2023 г.,35,15 лева лихва за периода 16.07.2021 г. до 29.01.2024 г.,36,14
лева сума за дялово разпределение за периода м.12.2020 г. до м.04.2023 г.,7,33
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
15.02.2021 г. до 29.01.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 8283/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на *** за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
С преводни нареждания с наредител *** са наредени плащания в полза
на ***,както следва – 0,31 лева по фактура **********,65,32 лева за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,80,26 лева по фактура **********,255,93 лева по
фактура **********.
С договор за продажба на държавен недвижим имот от 07.04.1992 г. ***
се легитимира като собственик на апартамент ***
Установява се,че с молба до *** Е. С. е поискал откриване на партида
при дружеството за имот в ***.
Според договор,сключен между ***,като изпълнител,и етажните
собственици в *** на ***,както възложители,страните са постигнали съгласие
да бъдат обвързани от правоотношение,съгласно което изпълнителят приема
да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а
възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на
етажните собственици.
По делото са приети съобщения към фактури от 30.06.2022 г.,издадена за
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. на стойност 74,71 лева и от 30.06.2023 г.
за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. на стойност 240,26 лева.
Установява се от договор от 03.06.2020 г.,сключен между *** и ***,че
страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно
2
правоотношение,според което *** приема да извършва дейност по дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
*** се съгласява да заплаща възнаграждение.
Видно от документи за главен отчет,водомерът в имота е отчитан и има
подпис за абонат.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който страната ищец следва да докаже,че съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение в срок,какъвто е настоящият случай. Това означава,че
ищецът следва да проведе доказване,че между страните съществува договорно
правоотношение,да установи уговорените права и задължения,да докаже
доставеното количество топлинна енергия и цената на същата,а при доказване
на тези предпоставки ответникът следва да докаже,че е заплатил цената или са
налице обстоятелства,които изключват дължимост на парични суми. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на
12.02.2024 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото сочат,че между
страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответникът
С. е клиент на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот,в
която насока съдът отчете представеното доказателство,че е закупил
имота,както и подадената от ответника декларация за откриване на партида.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху недвижимия имот,което
означава,че ответникът С. е клиент на топлинна енергия. В хипотезата,когато
имотът е топлоснабден към влизане в сила на закона,не се поставя изискване
за наличието на сключен договор за продажба в писмена форма,а договорното
правоотношение възниква с оглед притежаваното право на собственост върху
имота. Така мотивиран,съдът счита,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и
задълженията по договора за продажба се уреждат според общите условия на
дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорени индивидуални
условия,което означава,че приложение намират общите условия на
доставчика. В конкретния случай между страните не съществува спор относно
начина на разпределяне на топлинната енергия,а по същество спорът е
концентриран относно това дали ответникът С. е допуснал неизпълнение на
своите задължения за заплащане на доставена топлинна енергия. Софийският
районен съд,отчитайки представените писмени доказателства с писмения
отговор,приема,че искът за заплащане главница за топлинна енергия подлежи
на отхвърляне. Съдът намира,че при съобразяване представените преводни
нареждания,които не са оспорени като доказателства от ищцовото
дружество,както и при съобразяване на обстоятелството,че всяко от
преводните нареждания съдържа изрично посочване плащане за кой период от
3
време или за коя фактура е извършено,ответникът е заплатил дължимата за
процесния период главница за топлинна енергия,респективно исковата
претенция подлежи на отхвърляне. Съгласно чл.76,ал.1,изр.1 от ЗЗД
длъжникът може да заяви кое задължение погасява. В конкретния случай
всяко от преводните нареждания сочи изрично кое задължение ответникът С.
изпълнява,поради което съдът намира,че чрез реализираните плащания,които
като размер на заплатените парични суми съответстват на претендираните от
ищцовото дружество главници за всеки от отчетните периоди,ответникът е
погасил задълженията,поради което и исковата претенция за главница за
топлинна енергия подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд намира,че
в частта за сумата от 36,14 лева сума за дялово разпределение исковата
претенция следва да бъде уважена изцяло – ответникът С. нито твърди,нито
доказва да е изпълнил задължението си да заплати сумата за дялово
разпределение,начислена за процесния период,нито са релевирани възражения
относно начина на формиране на това задължение. Следва да бъде
отбелязано,че клиентът на топлинна енергия заплаща задължението за сума за
дялово разпределение на продавача на топлинна енергия,който от своя страна
превежда сумата на дружеството,което реализира дейност по дялово
разпределение. Съобразявайки клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите
условия на дружеството доставчик,съдът приема,че искът за сума за дялово
разпределение от 36,14 лева подлежи на уважаване. Изводът на съда за
основателност на иска за сума за дялово разпределение налага разглеждане на
формулираното в писмения отговор възражение за настъпила погасителна
давност. С оглед това,че за сумата за дялово разпределение не е уговорен срок
за изпълнение,счита се,че изискуемостта настъпва от възникване на вземането
при съобразяване чл.114 от ЗЗД,което означава,че погасени по давност са
задълженията за суми за дялово разпределение за м.12.2020 г. и м.01.2021
г.,които са възникнали повече от три години спрямо датата на предявяване на
исковата претенция,т.е. искът за сума за дялово разпределение подлежи на
уважаване за сумата от 33,36 лева,тъй като месечното задължение за сума за
дялово разпределение възлиза на 1,39 лева.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в
срока за изпълнение,при което за периода на забава длъжникът да отговаря
пред кредитора за заплащане на мораторна лихва. Когато задължението за
заплащане на главница има падеж или срок,считано от деня,следващ
падежната дата или последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,без да
е необходима покана,а ако задължението няма срок или падеж,за да бъде
поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана.
Съдът счита,че при съобразяване направените плащания на главници и с оглед
извода за неоснователност на иска за главница за топлинна енергия
неоснователен се явява и искът за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия и следва да бъде отхвърлен. Софийският районен съд
приема за неоснователен и искът за заплащане на мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение,защото общите условия не регламентират срок за
изпълнение,а същевременно не се доказва ищецът да е канил ответника,с
което да го постави в забава.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
4
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид уважената част
от исковете съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 7,50
лева за заповедното производство и 17,50 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД по отношение на ***,ЕГН **********,с адрес ***че
съществува вземане на ***,със седалище и адрес на управление
***,представлявано от ***,в размер от 33,36 лева ( тридесет и три лева
тридесет и шест стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.02.2021
г. до м.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
8283/2024 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска,предявен от ***
против *** в частта за разликата над 33,36 лева до пълния претендиран размер
от 36,14 лева сума за дялово разпределение,за сумата от 336,75 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2023 г.,за сумата от 35,15
лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода
16.07.2021 г. до 29.01.2024 г. и за сумата от 7,33 лева мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. до 29.01.2024 г.
ОСЪЖДА ***,ЕГН **********,с адрес гр.София,***,***,*** да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ***,със седалище
и адрес на управление ***,представлявано от *** сумите от 7,50 лева ( седем
лева и петдесет стотинки ) съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и от 17,50 лева ( седемнадесет
лева и петдесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ***.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5