Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260197 14.12.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На девети декември Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01574 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано
е наказателно постановление № 6952 от 14.09.2020 г. (НП), издадено от началник
на отдел „Контрол по РПМ” в дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ)-гр.София,
с което на М.А.А., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1,
б.„а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ) е наложено на основание чл. 53, ал.1 от ЗП
административно наказание глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева).
Жалбоподателят М.А.А.,
по изложени в жалбата съображения моли НП да бъде отменено, като твърди, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
издаването на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Същият участва лично и със своя
пълномощник адв. В.Н. от САК в хода на съдебното производство, в което поддържа
депозираната жалба.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
- ю.к. М.М., изразява становище за неоснователност на жалбата, като в писмено
становище моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 20.08.2020г., в 10:30
часа, на АМ Струма, км 30+700, на 200
метра след разклона за с. Боснек, с посока към гр. Благоевград, А.М.А. и Р.А.Г.
- инспектори в АПИ-София, спрели за
проверка съчленено пътно превозно
средство (ППС) с пет оси – моторно превозно средстно с две оси марка „Волов” модел „ФХ42Т” с
рег.№ ******* и полуремарке с три оси с
рег. № *******. Същото превозвало фракция и се управлявало от М.А.А..
Контролните органи извършили измерване тежестта на ППС посредством техническо
средство – електронна везна DFW-KR № 118844
и ролетка 1302/18 (5м), като резултатите от измерването били удостоверени в
издадена кантарна бележка от същата дата. Констатирали, че са надвишени нормите
на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, тъй като при измерено разстояние
между осите 1,38м., сумата от натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето
е 25.540т., при максимално допустимо натоварване 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3,
б. „б” от горепосочената наредба. Цялата сумата от натоварването по оси на ППС,
отразена в кантарната бележка възлизало на 40,660т.
За така измереното
натоварване на ос на ППС при проверката, водачът не е представил на
длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла
на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ, респективно тежко по чл. 3 от Наредбата, тъй като към момента на движение
не разполагал с такова, издадено от администрацията, управляваща пътя –
АПИ.
На водача, на място бил
съставен АУАН № 0007698 от 20.08.2020 г., в който актосъставителят А.А.
приел, че установените факти, досежно констатираното превишаване на стойностите
по чл.7, ал.1, т.3, б. „б” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и липсата на
разрешение за дейности от специално ползване на пътищата, издадено от администрацията,
управляваща пътя (АПИ), осъществяват състава на административно нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ. Актът бил
предявен на жалбоподателя за запознаване, който вписал свои възражения и
отказал да го подпише. Този отказ било
надлежно удостоверен по реда на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, за което се подписал
свидетел, който е посочен с трите си
имена и адрес. Препис от акта не бил връчен на жалбоподателя.
Въз основа на съставеният
АУАН било издадено и оспореното НП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 53,
ал.1 от ЗП, за нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, с фактическо описание
и правна квалификация на деянието, идентични с тези, посочени в АУАН.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН № 0007698 от 20.08.2020 г., писмо
изх. № 11-00-368 от 08.12.2020 г. относно начина на връчване на същия, кантарна
бележка от 20.08.2020г., свидетелства за регистрация на съчлененото ППС, пътен
лист бл.№ 231982 за 20.08.2020 г. заповеди
№№ РД-11-1266 от 17.10.2019 г., РД-11-1267 от 17.10.2019 г. и РД-11-316 от
30.04.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, декларация за
съответствие и сертификат на ролетка 1302/18, заявление за последваща проверка
02-600-0042 на електронна везна DFW-KR № 118844
и последващи такива за техническа годност на същата, протокол за проведено
обучение от 15.04.2020 г., писмо изх. № 11-00-271 от 09.10.2020 г. на Областно
пътно управление Перник касателно местонахождението на км 30+700 на АМ Струма на територията на Община Перник, които кореспондират и със свидетелските
показания на А. М.А.и Р.А.Г.. Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават
изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
От правна
страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл.
56, ал.3, т.1 от ЗП и приложената заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на
административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН,
поради което и са некоректни направените възражения в жалбата, с която се
оспорва компетентността на издателя на обжалвания документ. АУАН също е издаден
от длъжностно лице с доказана материална компетентност съгласно чл. 56, ал.2 от
ЗП, доказваща се от приложените заповеди №№ РД-11-1267 от 17.10.2019 г. и
РД-11-316 от 30.04.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Не е спорно, че жалбоподателят е управлявал съчленено
ППС с пет оси – моторно превозно средстно
с две оси марка „Волов” модел „ФХ42Т” с рег.№ ******* и полуремарке с три оси с рег. № *******. Установено е, че при извършеното измерване от
контролните органи, при разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е била 25.540 т., при максимално
допустимото натоварване от 24т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от Наредба
№ 11/2001 г. на МРРБ. Посоченото измерено
натоварване на ос, по-голямо от съответната стойност по чл. 7 от Наредбата,
обосновава извод, че ППС е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от същата Наредба,
респ. извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ, което е един от признаците на нарушението по чл.
53, ал.1, т.2 от ЗП. В АУАН и в НП са включени горните констатации, както и че
движението на тежкото, респ. извънгабаритното ППС се е осъществявало без
необходимото разрешение от администрацията, управляваща пътя (АПИ), поради
което и процесното противоправно деяние е описано с всичките му съставомерни
признаци.
Констатираните надвишения на нормите на Наредба № 11
на МРРБ са установени с годни технически средства и от компетентно длъжностно
лице, притежаващо необходимите теоретични знания и правоспособност.
Използваните измервателни уреди от актосъставителя - везна електронна, модел
DFW-KR, с № 118844 и ролетка - 1302/18 (5м.), попадат в обхвата на средство за
измерване по смисъла на §
1, т. 27 от ДР на Закона за измерванията
(техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено
да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства). Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства – декларация за
съответствие и сертификат на ролетка 1302/18, заявление за последваща проверка
02-600-0042 на електронна везна DFW-KR № 118844
и последващи такива за техническа годност на същата не подлагат на съмнение
достоверността и точността на извършените измервания от контролните органи на
АПИ при проверката на жалбоподателя. А
колкото до компетентността на св. А.А. да си служи и борави самостоятелно с
измервателния уред - везна електронна, модел DFW-KR, тя се доказва от
представения по делото протокол за проведено обучение от 15.04.2020 г., удостоверяващ
придобитите му умения и знания при
обучението. При това положение процедурата
по измерването е била извършена по установения ред, като релевантните за
нарушението факти и обстоятелства са посочени при словесното описание на противоправното
деяние.
Съдът не споделя,
изложените в жалбата доводи, че АНО е ангажирал отговорността на М.А. за
деяние, което не може да му бъде вменено във вина, тъй като той не е превозвач
или собственик на съчлененото ППС, като съображенията са следните:
Разпоредба на чл. 26, ал.2,
т.1, б.„а” от ЗП, която е вменена на жалбоподателя не поставя изискване относно
субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на
пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното
ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за
това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на това
нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на пътя,
като управлява тежко ППС, какъвто безспорно в случая е жалбоподателя М.А.. В
тази връзка е и разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ. Не е спорно и че отговорността на жалбоподателя, ангажирана за нарушение
на чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП не
игнорира изискването на чл. 15, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ,
съгласно който собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата,
които извършват превозите, са длъжни да подадат в АПИ или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Отговорността
за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо задължените лица обаче, не
освобождава водачите на съответното ППС от задължение да спазват предписаното
правило на чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП и респективно при неизпълнение на
същото да не носят отговорност. Още повече, че от съдържанието на приложената
санкционна норма на чл.53, ал.1 от ЗП е видно, че същата предвижда налагане на
наказание глоба на физическите лица, които нарушават разпоредбата на чл. 26,
ал.2 или които извършват или наредят да бъде извършено движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. След като безспорно е
установено, че наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на
извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение, то попада в кръга на
субектите на нарушението и правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за извършеното.
Неправилно е и изложеното в
жалбата твърдението, че дори и да е приел наказващия орган, че А. е извършил
административно нарушение, то е следвало да бъде ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност не по
чл. 53, ал.1 от ЗП, а по чл. 177, ал.3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), тъй като двете норми не
защитават идентични обществени отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП
е свързана с целта на закона, посочена в чл.1, ал.2 от ЗДвП - да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Нормата на чл.53, ал.1 от ЗП защитава обществените отношения, свързани с
правото на администрацията, управляваща пътя да прецени доколко е допустимо
преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по
конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни
последици за поддръжката му впоследствие.
Съдът намира, че АНО правилно е
приложил коректната санкционна норма, а именно чл. 53, ал.1, т.2 ЗП, предвид
направената подробна обосновка в мотивната част на НП, макар и в диспозитива на обжалвания документ да е
пропуснал посочването на съответната
точка и да е отразил само общо чл. 53, ал.1 ЗП. Това нарушение не е
съществено, тъй като по никакъв начин не
са ограничени правата на наказаното лице да разбере, както нарушената правна
норма, така и приложимата санкционна норма,
предвид текстово им пресъздаване при описание на нарушението.
При индивидуализиране на
наказанието, АНО е спазил изискванията на чл.
27 от ЗАНН и обосновано е наложил
глоба в размер на 2000 лв, който е над минималния предвиден в закона такъв от
1000 лв, като правилно е отчел като отекчаващо отговорността обстоятелство посоченото
такова в обстоятелствената част на НП, а именно че след извършване на проверката е било
установено, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл. 37, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. и не е представил
квитанция за платена такса
Не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за определяне на случая като маловажен
съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93 т.9 от НК, тъй като не се касае за
нарушение, което с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици и на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид, а е налице типично такова.
Настоящият състав обаче счита, че при правилно
установена фактическа обстановка и при обосновани правни изводи АНО, в крайна
сметка е ангажирал отговорността на жалбоподателя при допуснато съществено
процесуално нарушие, свързано с процедурата по образуване на производството,
тъй като не е спазено изискването за връчване препис от съставения АУАН на
нарушителя, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
НП като незаконосъобразно. Съображенията са следните:
Според чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при
подписване на АУАН на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в
акта се отбелязва датата на неговото подписване.
Това задължение
е ясно, конкретно, императивно и безусловно. То е вменено от законодателя, за да създаде достатъчно и ефективни гаранции
за упражняване правото на защита на нарушителя в момента, в който срещу него се
образува административнонаказателното производство. Връчването на препис от
акта дава пълната възможност на дееца да разбере фактическите и правни
основания на нарушението, което се твърди да е извършено от него, т.е. с
връчването на акта, нарушителя е несъмнено известен за фактите и
обстоятелствата въз основа на които контролния административен орган е приел,
че е извършено административно нарушение и конкретното материално правило за
поведение, което се счита че е нарушено. Именно връчването на акта позволява на
правния субект да организира защита си срещу предявеното му
адмнистративнонаказателно обвинение, като събере или посочи необходимите
доказателства, да направи съответните възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да
организира пълноценно в пълен обем защитата си. Неизпълнението на задължението
за връчване на АУАН лишава нарушителя от възможността да предприеме всички тези
действия и съответно в твърде съществена степен нарушава неговото право на участие
и защита в административнонаказателното производство.
В чл. 43 от ЗАНН законодателят ясно е отграничил като
самостоятелни двете действия –
предявяване и връчване на акта, като не е спорно, че именно разписката по чл. 43, ал.5 от ЗАНН удостоверява
извършването на връчването в развитието на административнонаказателното
производство.
От
представеното по делото от процесуалния представител на въззиваемата страна
писмо изх. № 11-00-368 от 08.12.2020 г. се установява, че по
административнонаказателната преписка не е приложена разписка
за връчване на АУАН, въз основа на който е образувано обжалваното НП.
Вярно е отбелязаното в цитираното писмо, че обичайно разписката се оформя непосредствено
под акта, но тя не е част от него, тъй като изисква отделно удостоверяване на
действието по връчването му, чрез подпис. В конкретния случай липсва
отбелязване в акта, удостоверяващо надлежно връчване на препис от него на
нарушителя, независимо дали акта е подписан или не е подписан от водача. При
това положение АНО е бил длъжен на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да върне
преписката на актосъставителя за връчване на АУАН. Вместо това, той е нарушил
императивните разпоредби на чл. 43, ал.5 и чл. 52, ал.2 от ЗАНН, което само по
себе си има за последица незаконосъобразност на издаденото при тези условия НП
и като такова същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото направеното
искане от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно
постановление № 6952 от 14.09.2020 г., издадено от началник на отдел „Контрол
по РПМ” в дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”-гр.София, с което на М.А.А.,
ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от Закона за
пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено на основание чл. 53, ал.1
от Закона за пътищата административно наказание глоба в размер на 2000 лв (две хиляди
лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
предстнавител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от
АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ