Р Е Ш Е
Н И Е № 8
гр.Хасково, 05.01.2018год.
в и м е т о
н а н а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на седми декември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1140 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.32 от Закона за собствеността от С.М.С. и З.С.С. против Х.С.Х., С.Ф.Х., М.Х.Х.,
Е.Ф.Х. и Н.Х.Ш..
В исковата молба ищците твърдят,
че с ответниците били съсобственици на поземлен имот
с идентификатор № 77195.739.149, с
адрес-гр.Х., ул.”*******“ № 36, с площ от 840 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско
застрояване; с номер по предходен план: 6002, кв.115, парцел 8, при съседи:
77195.739.153; 77195.739.468; 77195.739.58; 77195.739.148; 77195.739.147. Не
можели да поделят ползването на съсобствения им имот
доброволно, като ищците посочват, че съсобствеността между страните по делото в
идеални части била следната: 1/8 ид.ч. /105 кв.м./ за
Х.С.Х.; 1/8 ид.ч. /105 кв.м./ за С.Ф.Х.; 1/8 ид.ч. /105 кв.м./за наследниците на Х.Х.Х.
/С.Ф.Х., М.Х.Х. и Н.Х.Ш., всеки поотделно с 1/24 ид.ч./; 1/8 ид.ч. /105 кв.м./ за Е.Ф.Х.;
2/8 ид.ч. /210 кв.м./ за С.М.С. и 2/8 ид.ч. /210 кв.м./ за З.С.С..
Идеалните части били изчислени съобразно площта на имота в различните документи
за собственост и различната във времето площ на имота – 480 кв.м., 968 кв.м.,
820 кв.м. и 840 кв.м. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с
което да допусне разпределяне ползването на съсобствения
с ответниците имот с идентификатор № 77195.739.149,
с адрес-гр.Х., ул.”********“ № 36. Претендират
разноски.
Ответниците считат предявения иск за допустим,
но неоснователен.
Молят съда да прогласи нищожност на представения от ищците констативен
нотариален акт, както и да прекрати производството по делото по отношение на
ищцата З.С.С., тъй като същата не притежавала
собственост върху терена и следователно била ненадлежна страна в процеса. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 36, том III, дело №
818/1974г. на Нотариус при районен съд-Хасково, С.Х.Х.
е продал на сина си Х.С.Х. 1/2 идеална част от дворище пл. № 239 в квартал 115
по плана на гр.Хасково, състоящо се от 480 кв.м. заедно с целия първи етаж на
застроената в дворището жилищна сграда,при граници: от две страни улици,парцел
шести и парцел седми.
С Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 157, том I,
дело № 412/1992г. на Нотариус при Районен съд-Хасково, С.М.Ч. е признат за
собственик по давностно владение на 1/2 идеална част
от Парцел VI, целият от 820 кв.м. в квартал 115 по плана на
гр.Хасково, утвърден със Заповед № РД 14 02 535/1985 година, заедно с
построената в него Къща в северната част на парцела, отреден за дворище с пл.№
6002, при граници на целия имот: улица, Х.М. и Ф. М.. От Удостоверение №
000699/30.09.2010г. на Община Хасково се установява, че С.М.С. и С.М.Ч. са
имена на едно и също лице.
Представи се скица на процесния имот – понастоящем с идентификатор 77195.739.149,
с адрес – гр.Х., ул.“*******“ № 36, площ 840 кв.м., с номер по предходен план:
6002, квартал 115, парцел: 8, при съседи: 77195.739.153, 77195.739.468, 77195.739.58,
77195.739.148, 77195.739.147.
С Договор за доброволна делба на
недвижим имот от 14.07.1978г., сключен между Х.Х.Х. и
Ф.Х.С., е поставен в дял на Х. Х.Х. и той е станал
изключителен собственик на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от
Дворно място, представляващо имот пл. № 6002 в квартал 115 по плана на
гр.Хасково, одобрен със Заповед № 3/1977г., цялото от 938 кв.м., заедно с целия Втори жилищен етаж от масивна
жилищна сграда, построена на 78.50 кв.м., със съответните общи части на
сградата, при граници: път, М.М., Х.М. и М.А.. За
уравнение на дела му Ф.Х.С. е получил сумата от 3 807 лева.
Представен беше като писмено
доказателство по делото и Нотариален акт за дарение на поземлен имот № 63, том
3, рег. № 4819, дело № 438/2004г. на Нотариус В. С., рег.№079, с който Х.С.Х. и
С.Ш. Х. са дарили на внука си Е.Ф.Х. следния свой поземлен имот: ¼ ид.ч. от Урегулиран поземлен имот № VIII-6002 в квартал115,съдържащ 840 кв.м. по плана на
гр.Х., одобрен със Заповед №952/2000г., при граници: от две страни улици, УПИ
шести и УПИ седми, ведно с 1/4 идеална част от Първи жилищен етаж от
построената върху поземления имот Двуетажна жилищна сграда.
С Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 124, том V,
дело № 1514 от 23.12.1970г. на Нотариус при Районен съд-Хасково С. Х. Х. е
дарил поравно на внуците и снаха си, а именно: Ф. Ш. Х., действаща за себе си и
като законна представителка на малолетните си деца С. М. С. и на С. М. С., на Ф.
М. С. и Н. М. С. следния свой собствен недвижим имот: общо за всички 1/2
идеална част от парцел XII, целият от 275
кв.м. в квартал 115 по плана на гр.Х., утвърден със Заповед № 853/1957г.,
заедно с цялата стара двуетажна къща, състояща се от две стаи и салон във всеки
етаж и застроена на 41 кв.м. в източната част на парцела, при граници на целия
имот: улица, М.А., М.М. и М. Х., за който парцел се
отрежда дворище пл. №239 от 200 кв.м., като дарителят е запазил за себе си и
съпругата си Е. С. Х. ползването безвъзмездно до края на своя живот на една
стая от първия етаж с източно изложение.
С Решение № 686/04.12.1958г.,
постановено по гр.д. №1241/1958г. по описа на Хасковски народен съд, е признат
за окончателен сключения предварителен писмен договор от 03.12.1955г., сключен
между С. Х. Х., от с.М., К. и К. В. Л.,от гр.Х., по силата на който ответникът
се е задължил да продаде на ищеца: Къща, застроена на 40 кв.м., с дворно място
застроено и незастроено от 600 кв.м., находящо се в
гр.Х., кв.“Б.“, при граници: М. М., Г. Т. – Б., А. М. и улица, за сумата от
10 000 лева, изплатена напълно на ответника.
За изясняване на делото от фактическа
страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено. Вещото лице предлага три варианта
на разпределяне ползването на съсобствения имот,
съобразени с фактическото положение на място и със застроените сгради,
собственост на съсобствениците /сграда № 1 – собственост на ищците, сгради №
2,3 4 – на ответниците/. На вещото лице беше
поставена и допълнителна задача, по която се изготви заключение. От същото
става ясно, че по плана на гр.Хасково, за кв.“Хисаря“, одобрен със Заповед № 853/1957г.,
за имот с пл. № 239 са отредени два парцела /УПИ/- XI и
XII. УПИ XI – 239 е с площ
369 кв.м., а УПИ XII-239
– 255 кв.м., като границата между тях в.л. е показало на приложената към
заключението Скица № 1. В.л. посочва още, че УПИ XIV,
отреден за имот с пл. № 241, е с площ 790 кв.м. В УПИ XIV,
освен имот с пл. № 241, попада по-голямата част от имот с пл. № 238, за който
няма отреден парцел. В Община Хасково не е била открита отчуждителна
преписка за УПИ VI – „За жилищно
строителство“, предвидено по плановете от 1977г. и 1985г. Вещото лице е
посочило също, че фактическото разпределение на ползването на съсобствения УПИ VIII-6002 по
действащия регулационен план на гр.Х. за кв.Х., представляващ имот с
идентификатор 77195.739.149 по кадастралната карта на града, е показано на
Скица № 5 към заключението, като ищците по делото ползват общо 378 кв.м., а ответниците 462 кв.м. В устния си доклад в съдебно
заседание в.л. уточнява, че е дало варианти за разпределяне ползването на
имота, без да се съобразява с фактическото ползване на имота, тъй като то не е врамките на квотите на собственост на страните по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи относно основателността на предявения иск:
Имайки предвид представените по делото нотариални
актове за собственост, както и допълнителното заключение на вещото лице, от
което по несъмнен начин се установи статута на процесния
имот, съгласно действали във времето различни устройствени
планове на гр.Хасково, съдът приема, че страните по делото притежават в
съсобственост подробно описания в исковата молба поземлен имот. Съдът счита, че
са налице предпоставките за разпределяне правото на ползване на имота между
страните по делото, като това разпределяне следва да се извърши съобразно първоначалното
депозирано от вещото заключение – трети вариант от същото. При изготвяне на
заключението си вещото лице е извършило проверка на място и се е съобразило с
фактическото положение на място и със застроените сгради, собственост на
страните по делото /сграда № 1 – собственост на ищците, сгради № 2,3 4 – на ответниците/. Ето защо, е предложило вариант за
разпределяне ползването на дворното място, без съобразяване с фактическото
ползване на имота, тъй като то не е врамките на
квотите на собственост на страните по делото.
По изложените съображения съдът намира,
че следва да се разпредели правото на ползване на съсобствения
между страните поземлен имот съобразно
депозираното от вещото лице трети вариант на първоначалното заключение, като
изготвената Скица № 3 /л.64/ следва да се счита неразделна част от настоящото
решение.
Неоснователно съдът намира искането на ответниците за прогласяване нищожността на Нотариален акт №
157, том I, дело № 412/1992г. на Нотариус при Районен съд-Хасково,
с твърдения, че същият е издаден в противоречие със забраната, регламентирана в
действащия към онзи момент ЗТСУ да се придобиват по давност реално определени
части от дворища – парцели. Внимателният
прочит на този титул за собственост сочи, че ищецът С.М.С. /тогава с имена С.М.Ч./
е признат за собственик по давностно владение не на
реални, както твърдят ответниците, а на идеални части
– на 1/2 идеална част от Парцел VI в квартал 115
по плана на гр.Хасково. Доколкото подобна забрана, а именно – да бъдат
придобивани по давност идеални части от имоти, не е съществувала в ЗТСУ,
действал към датата на издаване на сочения нотариален акт, то следва да се приеме, че същият не противоречи
на закона, поради което и искането за обявяване на нищожността му на основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, е неоснователно и следва да се отхвърли.
Неоснователно е искането на ответниците за прекратяване на производството по делото по отношение
на ищцата З.С.С., поради липса на активна
легитимация. Видно от доказателствата е, че ищецът С.М.С. е придобил по давност
част от процесния имот, но това е станало по време на
брака му с втората ищца, поради което имотът има характер на СИО. В този смисъл
съпругата на ищеца – З.С.С., като носител на правото
на собственост, съответно притежава и активна процесуална легитимация да води
искове във връзка с тези си собственически права.
С оглед изхода
на делото и като прецени естеството на правния спор, както и като взе предвид
притежаваните от страните права, съдът намира, че ответниците
следва да заплатят на ищците половината държавна такса, т.е. сумата от 40 лева,
половината от разноските за вещо лице - 100
лева и половината от размера на адвокатското възнаграждение - 150 лева, или общо разноски в размер на 290
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
По предявения от С.М.С., ЕГН **********
и З.С.С., ЕГН **********,***, против Х.С.Х., ЕГН **********,
С.Ф.Х., ЕГН **********, М.Х.Х., ЕГН **********, Е.Ф.Х.,
ЕГН **********,*** и Н.Х.Ш., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.32
от ЗС:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на Поземлен
имот с идентификатор 77195.739.149, с площ от 840 кв.м., с адрес на
поземления имот: гр.Х., ул.”*******“ № 36, при съседи: 77195.739.153; 77195.739.468;
77195.739.58; 77195.739.148; 77195.739.147 /номер по предходен план: 6002,
квартал 115, парцел 8/, както следва: С.М.С. и З.С.С.
/съпрузи/ да ползват 420 кв.м. от гореописания недвижим имот, оцветено в зелен
цвят на Скица № 3, а Х.С.Х., С.Ф.Х., М.Х.Х., Е.Ф.Х., и Н.Х.Ш., да ползват 420 кв.м., оцветено в червен
цвят на Скица № 3 към първоначалното заключение на вещото лице /л.64/, която да
се счита неразделна част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ
искането
на ответниците Х.С.Х., ЕГН **********, С.Ф.Х., ЕГН **********,
М.Х.Х., ЕГН **********, Е.Ф.Х., ЕГН **********,*** и Н.Х.Ш.,
ЕГН **********,***, за прогласяване нищожността на Нотариален акт № 157, том I, дело № 412/1992г. на Нотариус при Районен
съд-Хасково, поради противоречие със закона, като – неоснователно.
ОСЪЖДА
Х.С.Х.,
ЕГН **********, С.Ф.Х., ЕГН **********, М.Х.Х., ЕГН **********,
Е.Ф.Х., ЕГН **********,*** и Н.Х.Ш., ЕГН **********,***, да заплатят на С.М.С.,
ЕГН ********** и З.С.С., ЕГН **********,***, разноски
по делото в размер на 290 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: Е.С.