РЕШЕНИЕ№…
Гр.
София, 05.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с – в, в публичното съдебно заседание на осми
декември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Мария
Малоселска
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. дело №
14856 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 164541/12.07.2019 г. по гр.
д. № 9070/2017 г. на СРС, 26 с-в, на основание
чл. 2, ал.1 , т. 3 от ЗОДОВ П.на
Република България, е осъдена да заплати на А.Л.А. ЕГН ********** сумата
от 500 лв. - неимуществени вреди, претърпени в резултат на
повдигане и поддържане на обвинение по досъдебно производство ЗМ № 371/2013 г.
по описа на РуТП - София, пр. пр. № 27281/2013 г. по описа на СРП, което е
прекратено с Постановление от 29.04.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано 09.05.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
разноски по делото.
С допълнително решение № 207644/02.09.2019
г. по гр. д. № 9070/2017 г. на СРС, 26 състав, на основание чл. 250 ГПК е
допълнено решение № 164541/12.07.2019 г. по същото дело, като е отхвърлен предявения иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ от А.Л.А.
ЕГН ********** срещу П.на Република България, за заплащане на сумата от 300 лв.
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по пр. пр. 27281/2013 г. по описа на СРП.
Допълнителното решение №
164541/12.07.2019 г. е обжалвано от ищеца А.Л.А., чрез процесуалния му представител, с доводи, че е
постановено в нарушение на материалния закон и доказателствата по делото.
Поддържа се, че от договора за правна защита от 21.11.2013 г. е видно, че
възнаграждението е заплатено изцяло в броя на 01.02.2016 г. Неправилно съдът е
приел, че липсват доказателства за реалното му плащане. Неоснователни са
доводите, че след като плащането е извършено повече от 2 години след
приключване на досъдебното производство, възнаграждението не следва да се
присъжда и че следвало да се представи договора, по който възнаграждението е
платено преди приключване на наказателното производство. Поддържа се, че в
представения по делото договор е ясно уговорен размер на възнаграждението, а
обстоятелството, че е заплатено в по – късен етап не може да обоснове отказ от
присъждането на обезщетение на ищеца в този размер. Не е спорно, че
адвокатската защита е оказана реално и сумата е изплатена на адвоката преди
завеждане на делото. Моли да се отмени допълнителното решение и иска за това
обезщетение да се уважи изцяло. Претендира разноски за производството съгласно
списък.
Въззиваемата страна
ответника - П.на РБ, чрез представителя си, не е депозирала писмен отговор в
срока по чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и обосновано, съобразено със
събраните по делото доказателства. Моли да се потвърди допълнителното решение,
като прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Срещу основното решение,
с което е уважен иска за обезщетение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ - за сумата от 500 лв. - неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигане и
поддържане на обвинение по досъдебно производство ЗМ № 371/2013 г. по описа на РуТП - София, пр. пр. № 27281/2013 г. по описа на СРП, което е
прекратено с Постановление от 29.04.2014 г., не е подадена въззивна жалба и то е влязло в сила.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на
страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното :
Според разпоредбата на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Съгласно разпоредбата на
чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната
жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
С оглед така очертаните
правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана
обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия
на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни
органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ
характер - в случая П.на РБ. Тя отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за
извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от
лицето. В т. 11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК изрично се приема, че обезщетение за
вреди се дължи и в хипотезите на постановена оправдателна присъда (решение) по
някое от повдигнатите обвинения, при доказана причинна връзка между незаконното
обвинение и претърпените вреди.
Следователно, действията по
повдигане и поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите,
когато лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява
престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или
погасяване на наказателното преследване по давност. (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ).
За да отхвърли
иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв.
адвокатски хонорар в допълнителното решение СРС е приел, че според документите от досъдебно
производство (л. 125 и 126), ищецът е ангажирал адвокат. Прието е, че в приложения
договор за правна защита и съдействие е вписано уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., но липсват доказателства за реалното заплащане на сумата в
рамките на досъдебното производство. В договора е отбелязано плащане на 01.02.2016
г. - повече от две години след приключване на досъдебното производство, поради
което СРС е намерил, че не са ангажирани доказателства
възнаграждението да е платено преди приключване на производството и е отхвърлил
иска за неимуществени вреди.
Настоящият
състав споделя изводите, до които е достигнал първостепенния съд. В допълнение
на изложеното от СРС и в отговор на доводите във въззивната жалба, въззивният
състав намира следното :
Отговорността за разноски е безвиновна деликтна
отговорност. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията,
посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита
във всеки стадий на това производство.
Съгласно мотивите на ТР № 1 от 11.12.2018 г., по тълк. дело №
1/2017 г. на ОСГК на ВКС, в „наказателно - процесуалния кодекс не е уредена отговорността за разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по
отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези
разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за
обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за
отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму,
доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени
особени правила в ЗОДОВ. При деликтната отговорност делинквентът дължи обезщетение само за тези
вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите,
които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия (в случая на ищеца), са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с
противоправното деяние на делинквента (ответника) и той не може да носи
отговорност за тяхното обезщетяване“.
Следователно,
П.дължи обезщетение само за вредите, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
В контекста
на изложеното, предпоставките за възникване на право за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОВОД са : повдигане
на обвинение, прекратяване на наказателното производство, настъпване на вредата,
установяване на размера й, както и причинната връзка между незаконосъобразните
действия на ответника и настъпването на вредата.
Ако първите
две предпоставки - повдигане на обвинението и прекратяване на наказателното
производство са доказани по делото, още повече, че основното
решение, с което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен изцяло, не е оспорено от ответника, съдът намира за недоказани останалите
предпоставки, а именно : настъпване на имуществената вреда и пряката и причинна
връзка с незаконосъобразните действия на ответника.
Въззивният състав приема, че за да е налице вреда,
измерима с възнаграждението за адвокат, следва да се установи безспорно, че
такова е заплатено реално в рамките на производството, по водене на което се
твърди, че на ищеца са произлезли вреди. Това е така, доколкото общият принцип
в процеса повелява, че страните
имат право само на реално направените разноски, за които са представени доказателства
за извършването им в рамките и до момента на приключване на съответното
производство. Обратното би довело до злоупотреба с права, какъвто не е смисъла
на процесуалния и материален закон.
В случая в производството не е спорно, че адвокатския хонорар
от 300 лв. е договорен, но не е реално заплатен до приключване на досъдебното
производство. Изцяло неоснователни са доводите на ищеца - въззивник, изложени в
жалбата, че този факт е без правно значение за спора. Фактът, че разноските са
платени едва две години след приключване на производството – на 01.02.2016 г.
не санира посоченото по – горе изискване те да се реално направени до
приключването му.
Следователно, както е приел и СРС не се доказва да е
налице имуществена вреда, настъпила в патримониума на ищеца по настоящото дело
по повод воденото срещу него наказателно производство, изразена в платен
адвокатски хонорар за досъдебното производство по пр.
пр. № 27281/2013 г. по описа на СРП. Искът законосъобразно и в съответствие с доказателствата
е бил отхвърлен.
Доколкото крайните изводи на СГС съвпадат
с тези на СРС, допълнителното решение 02.09.2019 г. е постановено при правилно
приложение на материалния и процесуален закон и следва да бъде потвърдено.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора право на разноски
има ответника. Доколкото той не претендира разноски в настоящото производство,
такива не се присъждат в негова полза.
Предвид изложените съображения,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 207644/02.09.2019
г. по гр. д. № 9070/2017 г. на СРС, 26 с-в, с което е допълнено решение №
164541/12.07.2019 г. по същото дело, на основание чл. 250 ГПК, като е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от А.Л.А. ЕГН ********** срещу П.на Република България, за заплащане на сума от 300 лв. обезщетение за имуществени вреди от заплатено адвокатско
възнаграждение по пр. пр. № 27281/2013 г. по описа на СРП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.