Р Е Ш Е Н И Е
№99
гр.В.,
11.06.2021 година
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВОС, гражданска колегия,
в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: А.П.
Членове : В.М.
Г.Й.
при секретаря В.У. ,
като разгледа докладваното от съдия
В.М. в. гр.дело №111 по описа за 2021 г. , и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от Д.Н.Д. с ЕГН : **********,
чрез адв. Г.В. от САК против Решение № 828/18.01.2021г по грд № 1260/2020 по
описа на ВдРС, с което настанява Д.С.
К. с ЕГН:********** в професионалното приемно семейство на С.О.Ц. и
М.Н.Ц., двамата с постоянен адрес ***0 за срок до настъпване на основания
за изменение или прекратяване на настаняването,но не по-късно от две години,
считано от 03.08.2020г., като детето има право да ползва и социална услуга
заместваща приемна грижа във всеки случай на нужда, краткосрочна, временна
невъзможност на приемното семейство да полага грижи за него.
Подържа
във въззивната жалба, че решението е нищожно и ограничава правото на защита на
ответната страна, тъй като е със съкращение на имената.
Подържа се, че решението е и незаконосъобразно,
тъй като ЗД/Д-С-ЛЮ 040/02.07.2020 е издадена неправилно, при липса на
предпоставките на чл.25 ал.1 т.3,4 от ЗЗД. Процесната заповед е издадена преди постановяване краен акт на съда – решение №119369
от 12.06.2020г. по гр.д.№3529/2020г., на СРС, 158 състав . В решението се
установява, че единствения акт на домашно насилие е срещу Д.Д.. като срещу
децата няма извършен нито физически нито психически тормоз или акт на насилие.
Впоследствие „С.П.“, предявяват пред СРС молба по закона за домашното
насилие поради което се образува гр.д.№30958/2020г. на СРС, 37 с-в.
Посочват, че липсват медицински документ, амбулаторен лист
или друг такъв от който да е видно, че върху децата е упражнявано физически или
психически насилие.
Констатациите на служители на МВР или на дирекция „С.П.“, не
са доказани по законоустановения ред със съдебно решение или присъда.
Считат, че при
постановяване на Решение №828/18.01.21 г„ по гр.д.№1260/2020г„ по описа на ВРС,
Г.К. 2-ри състав, е кредитирал погрешно представените доказателства от дирекция
„С.П.“- процесния сигнал е вх.№24-00-2757/29.06.2020г. от 09 РУ
към СДВР, въз основа на който е образувано по закона за домашното насилие
гр.д.№30958/2020г. на СРС, 37 с-в., тъй като той единствено касае един случай и
само О.Т., но не и другите три деца.
Решение №119369 от
12.06.2020г. по гр.д.№3529/2020г„ на СРС, 158 състав, е единствено срещу Д.Д.,
а именно С. К. да се въздържа от домашно насилие срещу Д.Д..
Оспорват мотивите на съда, че Д. и С. употребяват
алкохол, тъй като не е установено и доказано, че злоупотребяват с алкохол или
са употребявали присъствието на децата.
Личният лекар д-р С.
заявява, че майката няма психологични проблеми и няма предписано лечение, както
и не е злоупотребява с алкохол и се грижи за своите деца. В този смисъл са и
показанията на домоуправителя на блока, в който живеят-Г-жа Г.
Не е доказано, че
здравните, образователни и социални потребности на детето са неглижирани.
Посочват, че не са налице предпоставките на чл.25, ал.1, г.4 от Закона за
Закрила на Детето, както и предпоставките на чл.ЗЗ, ал.1 и ал.2 от Правилника
за прилагане на закона за закрила на детето.
Не установено по
категоричен начин, че върху децата е упражнявано физическо или психическо насилие
от Д.Д..
В социалния доклад от
30.06.20г., изготвен от социален работник Д.отдел „З.К.“, не се установява по
категоричен начин, че Д.Д. няма достатъчно изграден родителски капацитет,не е
взето в предвид обстоятелството дали е налице трайна невъзможност за отглеждане
на дете.
Не е установено по категоричен начин, че децата попадат в легалното
определение на "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР ма ЗЗДт,
спрямо което е съществувала опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Издадената заповед е в
разрез е чл.9 изр.1 и чл.З от Конвенцията за правата на детето, тъй като от
първостепенно значение е детето да остане при своята майка.
Поради горното, молят съда да отмени
като нищожно, неправилно и незаконосъобразно Решението на ВРС и се отхвърли
молбата на ДС“С.П. „В. за настаняване на детето
при професионален семеен родител.
Ответната по жалба
страна Дирекция „С.П.„ гр.В., представлявана от М.М.-Директор, чрез ю.к Й. оспорват изцяло
въззивната жалба и Молят Съда да постанови съдебен акт, с който потвърди изцяло
решението на първоинстанционния съд , като правилно и обосновано.
Посочват,
че визираното от жалбоподателя наличие на съществени нарушения на
административно - производствените правила при издаването на Заповед
№ЗД/Д-С-ЛЮ-040/02.07.2020 г. на Директора на Дирекция „С.П.“ – Л., е
неоснователно и недоказано.
Правилно Съдът е приел, че Заповед №ЗД/Д-С-ЛЮ-040/02.07.2020 г. на
Директора на ДСП Л. е административен акт, издаден от компетентен орган, при
спазване на материалния и процесуалния закон, мотивиран и в съответствие с
целите на Закона за закрила на детето и Правилника за прилагането му.
Посочва се, че от изложеното в
социалния доклад е установено по категоричен начин, че малолетния Даниел живее
в изключителни условия на риск за живота и здравето му. Предприета е подходяща мярка за закрила по реда на чл.4,
ал. 1, т.4 от ЗЗД за осигуряване на сигурна, безопасна и здравословна среда на
развитие на момчето.
По силата на Заповед №ЗД/Д- С-ЛЮ040/02.07.2020 г. на Директора на ДСП Л.,
детето е настанено в приемно семейство на С.О.Ц. и М. Н.Ц., от гр.В., с цел извеждане на детето от рисковата за него
среда.
Посочват, че от събраните писмени и устни
доказателства, събрани поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съда правилно е
преценил, че са достатъчни за да се приеме, че съгласно чл. 25, ал. 1, т.З и т.
4 от Закона за закрила на детето е налице основание за настаняване на детето
извън семейството, направил преценка на всички значими за едно дете факти и
обстоятелства, и най-добрия интерес на детето за настаняване в приемно
семейство.
Посочват,
че исковата молба е основателна и доказана, издадена в съответствие с
процесуалните правила и материално правните разпоредби.
Представени са и нововъзникнали доказателства пред въззивната инстанция-
Решение на СЛС по грд № 30958/2020, с което майката Д.Д. и бащата С.К. имат издадена ограничителна заповед
спрямо децата им, включително и спрямо Д., тъй като е упражнено насилие.
С
оглед горното молят Съда , да постанови съдебен акт , с който да потвърди изцяло Решение №828 от
18.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1260/2020 г. по описа на Районен съд – В.,
като правилно, мотивирано и постановено в съответствие с материално-правните и
процесуални норми.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по
делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Производството е по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето и е с
основание чл.25, т.3 и 4 от Закона за закрила на детето.
С Решение № 828/18.01.2021г по грд № 1260/2020 ВдРС, настанява Д.С.К. с ЕГН:********** в
професионалното приемно семейство на С.О.Ц. и М.Н.Ц. , двамата с
постоянен адрес ***0 за срок до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на настаняването,но не по-късно от две години, считано от
03.08.2020г., като детето има право да ползва и социална услуга заместваща
приемна грижа във всеки случай на нужда, краткосрочна, временна невъзможност на
приемното семейство да полага грижи за него.
От данните по делото се установява, че детето
Д.С.К. произхожда от пълно семейство с майка Д.Н.Д. и баща С.В.К.. ОЗД при ДСП
Л. познава и работи със семейството на Д.Д. от 2018 г., във връзка с образувано
от г-жа Д. дело по ЗЗДН срещу г-н С.К., с когото е съжителствала към онзи
момент и с който имат родени три деца-Д., В. и И., а майката има още едно дете
от предишен брак - О. Тогава на майката и децата е издадена Заповед за
незабавна защита по ЗЗДН и осигурено жилище в гр. П., а в последствие настанени
в общинско такова в гр. С.
В изготвения социален доклад от ОЗД
Л. е изложено, че майката на детето Д.Д. и нейният партньор С.К. злоупотребяват
с алкохол. След употреба на алкохол г-н К. упражнява психическо и физическо
насилие над майката, понякога в присъствието на децата. В ОЗД Л. майката е
идвала бита и насинена.
Срещу г-н К. има четири досъдебни
производства във връзка с неспазване на мерките по ЗЗДН.При посещение от
социалните работници от ОЗД Л. и проведени разговори с майката, тя не е била в състояние да разсъждава адекватно, да
разговаря или да разказва последователно. Семейството е финансово необезпечено
- децата гладуват. Майката неглижира образованието им. В заключителния доклад
за оценяване на случая е установено, че най- голямото дете О. е поемал
по-голямата част от домакинските задължения, грижил се е за по-малките братя и
сестри, както и е изпълнявал поръчки на майка си, една от които купуването на
алкохол. Установено е още, че майката е безработна и е с последна регистрация
като безработно лице, търсещо работа от 11.03.2020 г..
При тези данни изложени в социалния доклад е установено , че малолетния Д.
живее в изключителни условия на риск за живота и здравето му.
По силата на Заповед №ЗД/Д- С-ЛЮ040/02.07.2020 г. на Директора на ДСП Л.,
детето е настанено в приемно семейство на С.О.Ц. и М.Н.Ц., с цел извеждане на детето от
рисковата за него среда.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за незаконосъобразност на Заповед
№ЗД/Д-С-ЛЮ-040/02.07.2020 г. на Директора на ДСП Л. Същата е издадена, от компетентен орган по реда на
чл. 27, ал.1 от ЗЗД - Директора на ДСП Л. и в кръга на неговите
правомощия. Заповедта е издадена в предвидената по закона писмена форма и
съдържа реквизитите, съобразно чл. 59, ал.2 от АПК, включително фактически и
правни основания, които осъществяват фактическия състав на разпоредбата на чл.
25, ал.1, т.З и т.4 от ЗЗД.
Към момента на издаване на заповедта,
административният орган законосъобразно е приел, че детето е дете в риск по
смисъла на §1, т.11, б. "в" от ДР на ЗЗД, предвид констатираните
данни за негативно отношение на майката спрямо малолетния Д.
Налице са основанията по чл. 25, ал.1, т.З и т.4 от ЗЗД за настаняването му в професионално приемно семейство, което е в негов
"най-добър интерес" по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1,
т. 5 от ДР ЗЗДет.
В конкретния случай е
осъществена хипотезата на чл. 25, ал.1, т.З и т.4 от ЗЗД, с оглед
непротиворечивите доказателства за невъзможността на родителите за полагане на
адекватна грижа за детето.
Събрани са съотносими писмени доказателства - Социално проучване,
Характеристични справки за родителите на детето, Епикриза от 18.08.2020 г. за
майката, издадена от СБАЛ „Й.П.“ ЕООД, Жалба до Омбудсман на Р.Б. в която са
изложени по-горе описаните обстоятелства и други доказателства, потвърждаващи
наличието на негативно отношение на майката спрямо малолетния Д. Тези факти са
обосновали извод, че съществува опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо и социално развитие.
При
наличието на тези обстоятелства, законосъобразно е прието, от ВдРС, че следва да се приложи временната мярка по
чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗД - настаняване в професионално приемно семейство.
Правилно Районния съд е
направил преценка на всички значими за едно дете факти и обстоятелства, и
най-добърия интерес на детето за настаняване в приемно семейство.
Свидетелските показания
също не установяват различна фактическа обстановка, правилно са преценени от
първоинстанционния съд, който е постановил обоснован съдебен акт.
Пред въззивната инстанция бяха
представени нововъзникнали доказателства, имащи значение за правилното
изясняване на делото от фактическа и правна страна- Решение на СРС по грд № 30958/2020, с което майката Д.Д. и
бащата С.К. имат издадена ограничителна
заповед спрямо децата им, включително и спрямо Д., тъй като е упражнено
насилие.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение да се
грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за
неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителите
отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват образованието му
съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето
с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителите нямат
право да използват насилие, както и методи за възпитание, които уронват
достойнството на детето.
Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете извън семейството се
извършва от съда, като до неговото произнасяне Дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред, което става със заповед на директора (чл. 27, ал.1 от ЗЗД.).
Заповедта на Директора на ДСП Л. съответства на целта на закона - да се охраняват
интересите на детето. Посредством предприетата мярка се постига целта на
закона, визирана в чл. 3, т.11 и т. 13 от ЗЗД да бъдат защитени интересите на
детето и неговото психическо и физическо здраве.
Първоинстанционният съд, при изяснена фактическа обстановка, съобразявайки
всички обстоятелства по делото е
постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Налице е съвпадение в крайните правни изводи изложени от ВдРС и направени от настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното, Съдът :
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
828/18.01.2021г по грд № 1260/2020 по описа на ВдРС, с което Д.С.К. с ЕГН:**********
е настанен в професионалното
приемно семейство на С.О.Ц. и М.Н.Ц., двамата с постоянен адрес ***0
за срок до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
настаняването,но не по-късно от две години, считано от 03.08.2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.