РЕШЕНИЕ
№37
гр. В. Търново, 07.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
пети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10031 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ***М. К.,
в качеството му на пълномощник на „Гармент БГ“ ООД от
гр. В. Търново, срещу Решение №618/17.12.2021г. по АНД №427/2021г. по описа на
Великотърновския районен съд, с което решение е потвърдено Наказателно
постановление №05/26.02.2021г. на директора на РИОСВ – В. Търново, с което на касатора за нарушение по чл. 22, ал. 4 от Наредба
№1/04.06.2014г. за реда и образците,
по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и за реда
за водене на публични регистри, издадена от министъра на околната среда и водите, на
основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. Релевират
се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения –
касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по жалбата – РИОСВ – В. Търново, не е взел
становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище са основателност на подадената жалба и за неправилност на
обжалваното съдебно решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Решение №618/17.12.2021г. по АНД №427/2021г. състав
на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление За да постанови като правен резултат
потвърждаване на наказателното постановление съдът е приел, че нарушението и нарушителя са безспорно
установени, при издаването на наказателното постановление и не са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Така постановеното съдебно решение е неправилно.
От фактическа страна по делото е било безспорно установено, че
дружеството касатор, като лице, което се явява
получател по внос на отпадък с код 20 01 10, не е изпълнило задължението си по
чл. 22, ал. 4 от Наредба
№1/04.06.2014г. на МОСВ за изпрати в посочения в разпоредбата срок до РИОСВ –
В. Търново копие на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент /ЕО/ №1013/2006г. Административнонаказващият орган и въззивният
състав са приели, че това е следвало да стане в срок до 0,00 часа на
27.01.2021г., а изискуемият формуляр е изпратен на 28.01.2021г. За извършеното
нарушение на касатора е наложена санкцията по чл.
135, ал. 1, т. 1 от ЗУО в минималния размер.
Единственото възражение, с което се сезира
касационната инстанция, се свежда до съображения за неправилно приложение на закона, тъй като е последвала нормативна
промяна в чл. 22, ал. 4 на Наредба №1/2014г., като е изменено задължението, за
неизпълнение на което е санкциониран касатора. Това
според касатора обуславяло приложението на
по-благоприятния за него закон, което като правна последица следва да води да отмяна
на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Оплакването
съдът намира за основателно.
Съобразно
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Настоящият състав намира, че новата редакция на разпоредбата на чл. 22, ал. 4
от Наредба №1/2014г., обн. ДВ бр. 82/2021г., в сила
от 01.10.2021г., съдържа също задължение за изпращане на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент /ЕО/ №1013/2006г. до РИОСВ по
местоназначение на отпадъците, но визира по-различен режим относно срока за
изпълнение. В разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба №1/2014г./ред ДВ бр.
30/2020г., в сила от 31.03.2020г./ се изисква лицата, уреждащи превози за или
внос в Република България на отпадъци по Регламент /ЕО/ №1013/2006г. и получателите на
отпадъци в случаите, за които не се изисква нотификация, да изпращат до РИОСВ
по местоназначение на отпадъците по електронна поща не по-късно от деня на
натоварване копие на
попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент /ЕО/ №1013/2006,
подписан в поле 12. От своя страна новата редакция на чл. 22, ал. 4 от тази
наредба /обн. ДВ бр. 82/2021г., в сила от 01.10.2021г./
изисква в случаите, за които не се изисква нотификация за превози на отпадъци
за или внос в Република България по Регламент
(ЕО) № 1013/2006, да се изпраща по електронна поща до РИОСВ по
местоназначение на отпадъците не по-късно от един ден от деня на натоварване
копие на попълнен формуляр по Приложение
VII на Регламент (ЕО) №1013/2006, подписан в поле 12 от лицата,
уреждащи превози, или копие на попълнен формуляр по образец съгласно приложение №52
от получателите на отпадъците. Налице е разлика в началния момент на срока, в
който следва да се изпълни задължението. Настоящият състав намира, че новата
редакция се явява по-благоприятен за нарушителя закон, тъй като визира различен
/в случая по-дълъг/ срок за изпълнение на задължението на касатора.
Ако се приложи този срок, с оглед констатираното забавено изпълнение на задължението,
то задължението би било спазено, респ. няма да е налице нарушение по чл. 22,
ал. 4 от Наредба №1/2014г.
Тези обстоятелства
обосновават приложимостта на по-благоприятния административнонаказателен
закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и изключват общото правило на ал. 1 за
действието на нормативния акт към момента на извършване на нарушението. Принципът
за всяко нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила при извършване
на нарушението, не означава, че ако впоследствие законът е отменен и последва
констатиране на извършване на нарушение, трябва да се приложи предвидената
санкция по отменения закон, ако в последващия закон
деянието вече не е квалифицирано като нарушение, водещо до ангажиране на
отговорността на субекта. С отпадане на деянието като нарушение, законодателят
е презюмирал, че такива дейния са с ниска обществена
опасност, поради което същите вече не следва да се квалифицират като
административни нарушения. В конкретния случай при приложението на
по-благоприятния закон няма да е налице нарушение, което да се санкционира по
чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО, поради което наказателното постановление следва да
се отмени.
При този изход на делото в полза на касатора следва да се присъдят направените и доказани в процеса разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар в претендирания размер от 150 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. ІІ и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №618/17.12.2021г. по АНД №427/2021г. на
Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление
№05/26.02.2021г. на директора на РИОСВ – В. Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №05/26.02.2021г. на
директора на РИОСВ – В. Търново, с което на „Гармент
БГ“ ООД за нарушение по чл. 22, ал. 4 от Наредба №1/04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и за реда за водене на публични
регистри, издадена от
министъра на околната среда и водите, на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА РИОСВ – В. Търново да заплати на „Гармент БГ“ ООД от гр. В. Търново разноски по делото в
размер на 150/сто и петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.