Р Е Ш Е Н И
Е
№V-32
Година 2019, 25.04 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На двадесет и
пети март, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско
дело номер 262 по описа за 2019 година
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№231/17.01.2019г. подадена от С.Н.М. ***, ищец в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв.Вълева, против решение
№4/08.01.2018г. по гр.д.№1073/2018 по описа на КРС.
С посоченото решение съдът е оставил без разглеждане предявения от С.Н.М. против А.А.Б.
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено в
правоотношенията между страните, че е в сила договор за разпределение на
използването на съсобствен урегулиран недвижим имот от 08.10.2008г. рег.№
13213/08.10.2008г. на Нотариус с рег.№ 323 по регистъра на НК и е прекратил производството по делото в
тази му част и е отхвърлил предявения от С.Н.М. против А.А.Б. иск да се осъди
ответницата да предаде на ищцата правото на ползване на 360 кв.м. от дворното
място от недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „А.И.“ № **, което дворно
място съставлява УПИ № ІІ-109 в кв.№ 65 по застроителния и регулационен
/подробен - устройствен/ план на гр.Карнобат, при граници на цялото дворно
място изток ул.“ ул. „А.И.““, запад УПИ № І-93, север – улица „Г.К.“; юг – УПИ
№ ІІІ-110, които 360 кв.м. ограничаващи се от линия започваща от източната
улично регулационна линия от точка представляваща ½ от нейната дължина,
продължаваща по цялата северна улично регулационна линия, след което преминава
изцяло по западната регулационна линия, откъдето по линия стигаща до
югозападния ъгъл на жилищната сграда, при граници на частта: изток – улица „
ул. „А.И.““ и част от УПИ № ІІ-109 на В.Г.А. и др.; запад – УПИ № І-93; север –
улица „Б.К.“; юг – УПИ № ІІІ-110 и част от УПИ № ІІ-109 НА В.Г.А. и др. и
жилищната сграда. Ищцата е осъдена за заплати на ответницата направените по
делото разноски.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното съдебно решение. Счита
същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна
и вместо това да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Посочва, че цитираната съдебна практика е неприложима,
тъй като касае разпределение на ползване, докато в настоящият случай се претендира
да бъде признато между страните, че е в сила договор за разпределение на
ползване от 08.10.2008г., сключен между праводателите им. Счита, че именно чрез
иск по чл.124, ал.1 ГПК между страните ще бъде установено действителното правно
положение като по този начин ще бъде осуетена възможността за възникване на
бъдещ правен спор за собственост. В този смисъл сочи, че съдът не е съобразил
задължителните указания дадени в т.2 от ТР№8 от 27.11. 2013г. ОСГТК на ВКС.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Излага доводи.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното
производство.
Въззивникът
не се явява редовно и своевременно уведомен в с.з.
Въззиваемата
страна, чрез процесулния си представител адв. Трайкова поддържа подадения
отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за въззивната
инстанция съгласно представен списък.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
След като прецени твърденията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС.
Ищцата С.Н.М. твърди,
че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „А.И.“
№ **, за който имот притежава нотариален акт № 55, том VІ, рег.№ 4012, дело №
642 от 14.07-2015г. на Нотариус с рег.№ 323 на НК с район на действие РС
Карнобат, а именно: 362/482 идеална част кв.м от дворно
място, цялото с площ 482 кв.м, съставляващо УПИ № ІІ-109 в кв.№ 65 по
застроителен и регулационен /подробен
устройствен/ план на гр.Карнобат при граници: изток – ул.“ ул. „А.И.““; запад
УПИ І-93; север – ул.“Г.К.“ , юг – УПИ № ІІІ-110, заедно с целия втори жилищен
етаж от построената в гореописания имот масивна двуетажна двуфамилна жилищна
сграда със застроена площ 94 кв.м, който втори жилищен етаж представлява
самостоятелно жилище със самостоятелен вход и стълбище от североизточната
страна със застроена площ 94 кв.м., състоящо се от две спални, дневна, кухня –
трапезария, баня с тоалетна, антре и една тераса, при граници: изток – външен
зид и стълбище; запад – външен зид; север – външен зид и стълбище; юг – външен
зид, отгоре – покрив и отдолу жилище на В.Г.А., заедно с принадлежащите му и
разположени в избения етаж на сградата – северозападно и югозападно складови
помещения, функционално свързани с обща полезна площ от 47.00 кв.м, ведно с
½ идеални части от общите части на жилищната сграда. Твърди също така, че останалите идеални части от дворното
място с първия жилищен етаж са собственост на ответницата А.А.Б. по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от
06.06.2018г. на ЧСИ Таня Маджарова рег. № 803
по изпълнително дело № 20148030400996 рег.№ 2560, акт № 87, том VІІІ от 2018г.,
а именно: първият жилищен етаж от двуетажната
двуфамилна жилищна сграда, построена в поземлен имот № 109, с площ 474 кв.м, за
който е отреден УПИ № 109 в кв.№ 65 с площ 482 кв.м, по застроителен и
регулационен /подробен устройствен/ план на гр.Карнобат, при граници на УПИ: изток
– ул.“ ул. „А.И.““; запад УПИ І-93; север – ул.“Г.К.“; юг УПИ № ІІІ-110, който
първи жилищен етаж представлява самостоятелно жилище с отделен вход от изток и
се състои от две спални, дневна, кухня – трапезария, баня с тоалетна, антре и
една тераса, заедно с принадлежащите му две избени помещения – югоизточно и
източно с обща полезна площ 22.00 кв.м, ведно с ½ идеална част от общите
части на жилищната сграда, без плочата на втория етаж, както и на 120/480 ид.ч-
кв.м от дворното място, в което е изградена жилищната сграда. Посочва, че за така описания имот предходните му
съсобственици са сключили договор от 08.10.2008г. за разпределение на ползването с нотариална заверка на подписите. Твърди, че ответницата има претенции
относно разпределението на ползването, като желанието й ползването да бъде
осъществявано по начин различен от посочения договор. Така обосновава правния
си интерес и моли да бъде прието за установено между страните по делото, че е в
сила договор от 08.10.2008г. за разпределение на ползване на съсобствения между
страните УПИ. Също така претендира ответницата да бъде осъдена да й предаде
правото на ползване на 360 кв.м. от дворното място, подробно описани и
жилищната сграда. Предявена е и трета претенция, при условията на евентуалност,
да бъде разпределено ползването на съсобствения недвижим имот.
Исковата молба е оставена без движение като е указано на ищцата да посочи
обстоятелствата, на които основава претенцията си за осъждане на ответницата да
й предаде правото на ползване на 360 кв.м. и да впише исковата молба.
С молба от 11.10.2018г. ищцата е
направила следното уточнение, че претенцията си основава на сключен договор за
разпределение на ползване от 08.10.2008г. между предходните съсобственици и
правото й се оспорва от ответницата.
С отговора на исковата молба ответницата Б.
оспорила исковете. Посочва, че лицето Й.М.е отказал да я допусне до
жилището на първия етаж през главния вход на сградата като й е съобщил, че за
достъп до жилището си може да ползва входа откъм терасата от юг. Излага доводи,
че не е обвързана от посочения договор за разпределение на ползването, сключен
между предходните съсобственици. Предвид непостигане на съгласие счита, че
съдът следва да разпредели ползването.
С определение от 16.11.2018г. съдът не е приел за разглеждане иск по чл.32,
ал.2 ЗС и го е отделил от производството по гр.д.№1073/2018г.
По делото са представени писмени доказателства от страните-скица,
нотариален акт за продажба на недвижим имот, постановление за възлагане на
недвижим имот, договор за разпределение на използване на съсобствен урегулиран
поземлен имот от 08.10.2008г., нотариална покана, констативен протокол,
заверено копие на изпд.№2048030400996 по описа на ЧСИ Таня Маджарова рег.№803,
преписка вх.№282000-4299/23.08.2018г. по описа на РУ Карнобат по жалба на А.Б.
против Й.М..
При тези доказателства съдът приема за установено, че страните са съсобственици на описания недвижим имот при посочените дялове на съсобственост. Също така е безспорно, че предходните съсобственици на имота са сключили договор за разпределението му с нотариална заверка на подписите от 08.10.2008г. Има твърдения, че ответникът не желае да се съобразява със завареното положение, а от отговора на исковата молба става ясно, че това е и позицията му-договорът не го обвързва. Очевидно е, че между съсобствениците съществува разногласие относно ползването на общата вещ. Този спор следва да се разреши по реда на чл.32, ал.2 ЗС /каквото производство е висящо пред КРС/. Като предпоставка за допустимостта на установителен иск по чл.124 от ГПК е изискването за интерес от установяването. В случая защита ищцата следва да получи по специалния ред на чл.32, ал.2 ЗС, поради което следва да се приеме, че такъв интерес липсва и предявеният иск е недопустим. Във въззивната жалба некоректно е позоваването на ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В тълкувателния акт е обсъждан и обоснован правният интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, въпреки че ищецът разполага с осъдителен иск в защита на своите права. Искът за установяване съществуването на договор за разпределение на ползване обаче не е иск за собственост. Предвид изложеното предявеният установителен иск е недопустим и производството следва да бъде прекратено. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска по чл.108 ЗС.
Този иск е на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и цели осъждане на ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. С този иск се защитава владението като елемент от вещното право на собственост.
В
конкретния случай ищецът претендира осъждането на ответника да му предаде
владението на 360 кв.м. от дворното място като изрично
уточнява, че основава
претенцията си на сключен договор за разпределение на ползване от 08.10.2008г.
между предходните съсобственици и правото й се оспорва от ответницата. От
обстоятелствената част на исковата молба и направеното уточнение явства, че
това, което иска ищецът е разпределение на ползването на съсобствения имот.
Няма твърдение, че ответникът владее нещо, което не е негова собственост. Това
сочи на извод, че липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.108 ЗС,
поради което искът е недопустим и производството в тази част следва да бъде
прекратено, а обжалваното решение –обезсилено като недопустимо.
Предвид
изхода от делото разноски за въззивното производство се дължат на въззиваемата
страна, съгласно представения списък на разноските. В тежест на въззивника
следва да бъдат възложени сторените разноски за въззивната инстанция в размер
на 300 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.270, ал.3
и чл.271, ал.1 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №4/08.01.2018г. по гр.д.№1073/2018 по описа на КРС в ЧАСТТА, в
която
е отхвърлен предявения от С.Н.М. ЕГН ********** *** против А.А.Б., ЕГН **********
*** за осъждането на ответницата да предаде на ищцата
правото на ползване на 360 кв.м. от дворното място от недвижим имот, находящ се
в гр. К., ул. „А.И.“ № **, което дворно място съставлява УПИ № ІІ-109 в кв.№ 65
по застроителния и регулационен /подробен - устройствен/ план на гр.Карнобат,
при граници на цялото дворно място изток ул.“ ул. „А.И.““, запад УПИ № І-93,
север – улица „Г.К.“; юг – УПИ № ІІІ-110, които 360 кв.м. ограничаващи се от
линия започваща от източната улично регулационна линия от точка представляваща
½ от нейната дължина, продължаваща по цялата северна улично регулационна
линия, след което преминава изцяло по западната регулационна линия, откъдето по
линия стигаща до югозападния ъгъл на жилищната сграда, при граници на частта: изток
– улица „А.И.“ и част от УПИ № ІІ-109 на В.Г.А. и др.; запад – УПИ № І-93;
север – улица „Б.К.“; юг – УПИ № ІІІ-110 и част от УПИ № ІІ-109 НА В.Г.А. и др.
и жилищната сграда и ПРЕКРАТЯВА
производството по иска на С.Н.М. ЕГН ********** *** против А.А.Б., ЕГН **********
*** за осъждане на ответницата да предаде на ищцата правото на ползване на 360 кв.м.
от дворното място от недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „А.И.“ № **, което
дворно място съставлява УПИ № ІІ-109 в кв.№ 65 по застроителния и регулационен
/подробен - устройствен/ план на гр.Карнобат, при граници на цялото дворно
място изток ул.“ ул. „А.И.““, запад УПИ № І-93, север – улица „Г.К.“; юг – УПИ
№ ІІІ-110, които 360 кв.м. ограничаващи се от линия започваща от източната
улично регулационна линия от точка представляваща ½ от нейната дължина,
продължаваща по цялата северна улично регулационна линия, след което преминава
изцяло по западната регулационна линия, откъдето по линия стигаща до
югозападния ъгъл на жилищната сграда, при граници на частта: изток – улица „
ул. „А.И.““ и част от УПИ № ІІ-109 на В.Г.А. и др.; запад – УПИ № І-93; север –
улица „Б.К.“; юг – УПИ № ІІІ-110 и част от УПИ № ІІ-109 НА В.Г.А. и др. и
жилищната сграда.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4/08.01.2018г. по гр.д.№1073/2018 по описа на КРС в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.Н.М. ЕГН ********** *** да заплати на А.А.Б., ЕГН ********** *** съдебно -деловодни
разноски в размер на 300лв. /триста лв./ сторени във въззивната инстанция.
Решение подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: