№ 19097
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110116699 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Същото е образувано по искова молба, подадена от А. В. Г. срещу „ЗАД БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК: *********, с която e предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 432 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3
703,76 лв., (след изменение на иска, допуснато от съда по реда на чл. 214 ГПК в хода на
открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2025 г.), представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Хюндай I 30“ с рег. №
РА3265КВ, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.04.2023 г. около
7:30 часа, в гр. София, кв. „Лагера“, ул. „Съвет на Европа“ № 59, причинени виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Тойота Chr“ с рег. № СВ2013СР, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва за забава, считано от 01.06.2023 г. (датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на ПТП) до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 11.04.2023 г. около 7:30 часа, в гр. София, кв. „Лагера“, на ул.
„Съвет на Европа“ № 59, е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Тойота
Chr“, с рег. № СВ2013СР, който ударил паркиралия лек автомобил „Хюндай I 30“, с рег. №
РА3265КВ, собственост на ищеца, вследствие на което са му причинени имуществени вреди.
Посочва, че след настъпване на твърдяното ПТП водачът на лекия автомобил „Тойота Chr“,
с рег. № СВ2013СР, причинил уврежданията, е напуснал мястото на ПТП, но е установен от
1
охранителни камери, намиращи се непосредствено до мястото на настъпване на удара.
Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Тойота Chr“, с рег. № СВ2013СР е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответното дружество, валидна към датата на застрахователното събитие. Поддържа, че на
01.06.2023 г. до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на застрахователното
обезщетение, в отговор на която, на 03.07.2023 г. ответникът е уведомил ищеца, че закрива
застрахователната преписка, тъй като не били изяснени причините и обстоятелствата около
настъпване на процесното ПТП, съответно претенцията останала незаплатена. Ето защо
моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за
възстановяване на уврежданията от процесното ПТП, причинени от застрахован при
ответника лек автомобил, заедно с лихва за забава, считано от уведомяване на
застрахователя за настъпване на процесното ПТП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗЕАД
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП“ ЕАД, с който оспорва иска по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена
връзка между процесното ПТП и твърдените вреди, както и наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва съдържанието на
съставения за процесното ПТП протокол от 11.04.2023 г., доколкото същият бил съставен въз
основа на декларативни твърдения на ищеца. Оспорва и размера на вредите, доколкото
счита, че претендираното обезщетение значително надвишава размера на действително
претърпените вреди. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на лек
автомобил „Хюндай I 30“, с рег. № РА3265КВ, като се позовава на нарушение на чл. 94
ЗдвП, доколкото същият е паркирал автомобила възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Оспорва дължимостта на
лихвата за забава, както и датата от която се дължи същата, като счита, при евентуално
увеличение на размера на исковата претенция, законна лихва се дължи от датата на молбата
за увеличение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2025 г., процесуалният
представител на ответника признава, че е налице застрахователно правоотношение между
доверителя му и водача на л.а. „Тойота Chr“ с рег. № СВ2013СР по повод сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е
2
собственик на увредените автомобили, настъпилото ПТП и неговия механизъм, вината за
произшествието на водача на застрахования при ответника автомобил, настъпването на
имуществените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и вредите,
стойността на обезщетението, наличието на валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника по отношение на автомобила, управляван от
виновния водач, извънсъдебното предявяване на претенцията.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил „Тойота Chr“, с рег.
№ СВ2013СР, както и възражението си за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От приетия като писмено доказателство протокол за ПТП № 1844130 от 11.04.2023
г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП на СДВР, след посещение на
местопроизшествието и по сведение на собственика на МПС-2 ( „Хюндай I 30“, с рег. №
РА3265КВ), се установява, че на посочената дата около 07:10 часа, в гр. София, на ул. „Съвет
на Европа“ 59, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Хюндай I 30“, с рег. №
РА3265КВ е ударен от друг лек автомобил (не е описан изрично в протокола, т.к. служителят
на ОПП на СДВР не е лично възприел другото МПС), докато първият е бил в паркирано
състояние, вследствие на което на същия са причинени материални щети, а именно: предна
броня, калник и фар. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на
ПТП-то протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява
заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан
от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от
предмета на доказване по делото и подлежи на изследване от съда /в този смисъл - Решение
№ 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. №
395/2008 г., ВКС/. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на неговото настъпване във връзка с данните, които се
извличат от останалите събрани по делото доказателства – и най-вече заключението на
вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза, изготвено след запознаване с
материалите по делото.
По делото са събрани устни доказателства чрез разпит на лицето, което към
процесния момент на ПТП /11.04.2023 г./ е управлявало увредения л.а. „Хюндай I 30“, с рег.
№ РА3265КВ, а именно свидетелят Ивелина В.а Г.а. В свободен разказ пред съда, свидетелят
споделя, че брат й е ищецът по делото А. Г.. Разказва, че по това време, тя е карала
„Хюндая“ на брат си. За инцидента споделя следното – била паркирала колата пред фитнеса,
точно пред сградата, в която живеела. Сутринта, когато разхождала кучето, видяла, че колата
е ударена. Нямала време да реагира по друг начин, затова бързайки за работа, само помолила
човека, работещ във фитнеса, да й изпрати записа от камерите, за да види кой е
извършителят. После видяла, че има бележка на колата кой е извършителят с посочен
регистрационен номер. Освен това забелязала, че колата, която е ударила нейната, е била
синя на цвят (по следите върху нейния автомобил). По-късно видяла точно синята кола,
която ударила нейния лек автомобил, в квартала й и направила снимки. Извикали полиция
3
вечерта, за да съставят акт на правонарушителя, напуснал местопроизшествието, но те не
вписали номера на другата кола, понеже такава била процедурата. Уточнява, че срещнала
другия водач, която също била от квартала, но въпросната жена била много агресивна и не
пожелала да отиде до полицията.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП в производството е
изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Експертното заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка
по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, сочи, че
като се вземат предвид настъпилите увреждания, то може да се изведе следното. На
11.04.2023 г., около 07:03 часа, водачът на л.а. „Тойота Chr“, с рег. № СВ2013СР се движи по
ул. „Съвет на Европа“ и в района на номер 32 поради неспазване на безопасна странична
дистанция, реализира ПТП с паркирания от дясната му страна л.а. „Хюндай I 30“, с рег. №
РА3265КВ. След реализиране на удара, водачът на л.а. „Тойота Chr“, с рег. № СВ2013СР
напуска мястото на произшествието. В съдебното заседание при защитата на своето
заключение по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, експертът разяснява, че механизмът на процесното
ПТП е определен, въз основа на издадения по делото протокол за ПТП, както и приложеният
по делото видеозапис. Експертизата съдържа и визуализации от различни кадри от
разположението на автомобилите преди, по време и след удара. От техническа гледна точка,
сочи експертното заключение, може да се направи извод, че причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на л.а. Тойота Chr“, с рег. № СВ2013СР, който не е
оставил безопасна странична дистанция до намиращия се вдясно от него л.а. „Хюндай I 30“,
с рег. № РА3265КВ. Разяснява се, че водачът на л.а. Тойота Chr“, с рег. № СВ2013СР е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако се е движел в свободната
част от пътното платно без да се отклонява надясно, където в този момент е бил паркиран
л.а. „Хюндай I 30“, с рег. № РА3265КВ. Изтъква се, че щетите по л.а. „Хюндай I 30“, с рег. №
РА3265КВ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 11.04.2023 г.
ПТП в гр. София. Вещото лице прави и следното разграничени: стойността, необходима за
възстановяване на л.а. „Хюндай I 30“, с рег. № РА3265КВ, изчислена на база средни пазарни
цени на официални представители на марката към датата на ПТП е: 4 694,68 лв, докато
същата, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП е: 3 703,76 лв., а
когато се изчислява по цени на алтернативни доставчици – съответно 3 127,97 лв.
От изложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че виновен за
настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Тойота Chr“, с рег. №
СВ2013СР, който не е спазил необходимата за избягване на процесния удар странична
безопасна дистанция, нарушавайки разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
4
спрат, когато възникне опасност за движението.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява, поведението на
водача на лек автомобил „Хюндай I 30“, с рег. № РА3265КВ, обективно е способствало за
вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото настъпване. Напротив,
от целокупния доказателствен материал еднопосочно се извежда, че вината за процесното
ПТП, стои изцяло за водача на л.а. „Тойота Chr“, с рег. № СВ2013СР, още повече, че по
делото безспорно се установи, че л.а. „Хюндай I 30“, с рег. № РА3265КВ е бил правомерно
паркиран (в спряло състояние) към момента на удара, респ. е нямало как изобщо да бъде
въвлечен в неизпълнение на каквото и да било свое задължение по ЗДвП.
Изчислената именно стойността по средни пазарни цени съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които
оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата
вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база
средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към
датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от
алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд.
Ето защо, съдът намира, че действителната стойност за отстраняване на щетите по л.
а. „Хюндай I 30“, с рег. № РА3265КВ възлиза на посочения по-горе размер 3703,76 лв.
Ищецът претендира екзактно толкова и поради това предявената му осъдителна претенция
следва да бъде изцяло уважена, ведно със законната лихва от 01.06.2023 г. до окончателното
плащане.
5
Тук е мястото, с оглед пълнота и прецизност на изложението, да се аргументира
неоснователността на възражението на ответното дружество, че законната лихва до
окончателното плащане следва да се съобрази с направеното от ищеца увеличение на иска
по реда на чл. 214 от ГПК в момент по-късен от претендираната дата за начало на този срок
/01.06.2023 г./
Законната лихва е право на кредитора, което той може да упражни по своя преценка.
Не съществува задължение за съда да се произнесе по законната лихва служебно, а само при
наличие на надлежно въведено искане, което е било сторено при съобразяване
процесуалноправния режим по ГПК. В тази насока е и съдебна практика, включително по
ГПК /отм./ - решение № 1518/22.08.1959 година по гр. д. № 3616/59 г. на ВС. Съдебната
практика приема, че за да се направи валидно искане за присъждане на законна лихва върху
главницата, не е необходимо да се спазват изискванията на чл. 127 ГПК и дори, че е
достатъчно устно изявление за присъждане на законна лихва. Законът не създава
ограничения относно крайния момент на предявяване на това искане или то може да се заяви
при всяко положение на делото, включително и пред въззивния съд, разглеждащ спора по
същество. Мотивирането на това разбиране е свързано с акцесорния характер на вземането
за лихва, с обстоятелството, че това задължение възниква, съществува и се прекратява в
зависимост от главния дълг. Принципът, че лихвата следва главното вземане, т.е., че тя се
прехвърля, залага, погасява заедно с него, също е в подкрепа на изложеното по-горе.
Размерът на законната лихва, считано от предявяване на иска се изчислява едва в
изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение. При
това защитата срещу искането за присъждане на законна лихва е защита срещу главния иск,
т. е. възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата – в този смисъл вж.
Решение № 36/20.05.2014 г. по т.д. № 1065/2013 г. на ВКС. Ето защо и съдът приема, че с
изменението на иска чрез неговото увеличаване по ред на чл. 214 ГПК, няма как да се
промени моментът, от който се дължи законната лихва върху главницата, което в случая с
оглед вида и характера на делото не е начиная подаването на исковата молба в съда, а датата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на ПТП – арг. чл. 378, ал. 5 КЗ.
По разноските:
При този изход на спора, правото на разноски възниква само за страната на ищеца, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият претендира следните разноски: 700 лв. – адвокатско
възнаграждение, 148,16 лв. – държавна такса и 400 лв. – депозит САТЕ или общо 1248,16 лв.
По делото е приложен договор за прана помощ от 21.03.2025 г., сключен между
ищеца Г. и процесуалния му представител – адв. М., с указан начин на плащане на екзактно
700 лева за оказана правна помощ – в брой. В случая този договор има характера на
разписка за извършеното плащане, по аргумент от възприетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г.
на ВКС.
Ответникът своевременно се е възползвал от правото си да инвокира възражение за
прекомерен размер на така платения и поискан от ищеца адвокатски хонорар. Съдът намира
6
възражението за неоснователно, при следните мотиви.
С оглед материалния интерес по, съгласно Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа, адвокатският хонорар не може да бъде по-нисък от 670,40 лева – арг. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
От друга страна по силата на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. С
него СЕС се прие, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка
с чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение
в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. Това решение на СЕС поражда
задължително, ретроактивно действие за всеки национален съд, упражняващ или
контролиращ правомощията по чл. 78, ал. 5 ГПК по висящите дела към влизането му в сила.
За да бъде намален размера на едно адвокатско възнаграждение е необходимо да са
налице предпоставки – прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в съпоставка с
правната и фактическа сложност на казуса и искане в този смисъл, заявено от другата
страна. По мнение на настоящия съдебен състав този фактически състав не е налице в
случая. Първо процесуалният представител на ищеца е бил активен по време на целия
съдебен процес, участвал е при събиране на писмените и гласни доказателства по делото,
при приемане на заключението по САТЕ. Действително настоящото производство с предявен
иск по чл. 432 КЗ не разкрива особени специфики в съпоставка с аналогични други
производства, но в същото време размерът на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца, е
съобразен с така реализираната фактическа и правна сложност на делото, а и с пазара на
труда на адвокатите по такъв тип дела. Ето защо съдът не намира повод за редуциране на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар в размер на 700 лева, още повече, че същият е
много близък и до установения в горецитираната Наредба минимален праг на дължимия на
адвоката хонорар за престирания от него труд в полза на доверителя му.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншуърънс
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениее: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, да заплати на А. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Септември, ул. „Княз
Борис I” № 19, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Белмекен“ 14А, на основание чл. 432 КЗ за
сумата от 3 703,76 лв. (след изменение на иска, допуснато от съда по реда на чл. 214 ГПК в
хода на открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2025 г.), представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Хюндай
I 30“ с рег. № РА3265КВ, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
11.04.2023 г. около 7:30 часа, в гр. София, кв. „Лагера“, ул. „Съвет на Европа“ № 59,
причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Тойота Chr“ с рег. №
7
СВ2013СР, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована
при ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.06.2023 г. (датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на ПТП) до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншуърънс
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“
№ 5, да заплати на А. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Септември, ул. „Княз Борис I” №
19, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Белмекен“ 14А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от общо 1248,16 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8