Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260014/ 15.02.2021г.;
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд,
наказателно отделение
На петнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател
Атанас Каменски
Членове: Деница Петрова
Милена
Хараламбиева
Секретар Елица
Александрова
Прокурор Златко Тодоров
като
разгледа докладваното от съдия Д.Петрова ч.н.д. № 52 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС /Закон
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции/за разглеждане на постъпило в Окръжен
съд–гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, придружено с решение за налагане
на финансова санкция , издадено от несъдебен орган- Bezirkshauptmannschaft Güssing, Австрия, засягащо
българския гражданин А.И. родена на ***г., с последно известен адрес *** 49/а
От извършената служебно справка
за данните за лицето се установява, че
се касае за българския гражданин А.Х.И., родена на ***г***, ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***
В съдебно заседание
представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище за наличие на всички предпоставки
за признаване на решението за налагане на финансова санкция.
Засегнатото лице, редовно
призовано се явява и заявява ,че знае за наложената глоба и желае да заплати
финансовата санкция.
На дадената последна дума А.Х.И. заяви, че ще плати наложената финансова санкция
Добричкият окръжен
съд намери следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №ВН-GS/03/206000030312/20
за налагане на финансова санкция, постановено на 05.10.2020г., влязло в
сила на 24.10.2020г., издадено от несъдебен
орган - Областна управа Гюсинг (Bezirkshauptmannschaft Güssing), Австрия.
С решението на българския гражданин А.Х.И.,
родена на ***г., в гр.Б., ЕГН **********
е наложена финансова санкция –глоба в размер на 150 евро за това, че на 31.08.2020г. в 00:19ч. , движейки се с МПС рег.№ *****
в Н., А4 е превишил максималната скорост с 35 км/ч , като е нарушила § 98 Abs.
1 KFG i. V. m., § 58 Abs, 1 Zif. 2 lit. е KDV, § 134 Abs. 1 KFG / австрийски Закон за моторните превозни
средства/
Съгласно удостоверението общия размер на финансовата санкция е за сумата от 150 евро , представляваща размера на наложената глоба.
Удостоверението съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното решение за
налагане на финансова санкция, представляващо акт за налагане на задължение за
плащане на глоба за извършено административно
нарушение, издаден от несъдебен орган . Деянието, осъществено от засегнатото лице А.Х.И. попада
сред изброените в чл.30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС –а именно –чл.30 ал.2 т.1– поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което не следва да се прави
проверка за двойна наказуемост.
Не са налице основания, при които може да се
откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по
образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/,в писмена форма,
придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на
изискванията, залегнали в разпоредбите
на чл.4 и
чл.5 от ЗПИИРКОРНФС и отговаря на
приложеното към него решение за налагане на финансова санкция. Срещу лицето за същото
деяние в Р България
или в друга държава, различна от
издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция –няма данни за такова. Давността за
изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство. Не са
налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които
да правят изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася и за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р
България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава
и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния. Решението е постановено срещу пълнолетно
/съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна
отговорност /съответно административнонаказателна/ отговорност за деянието,
предмет на решението. Наложената санкция не е по-малка от 70 евро.
Производството е било писмено, като И. е уведомена съгласно законодателството на издаващата
държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно
отразеното изрично в удостоверението, което отбелязване е достатъчно
доказателство за уведомяването на лицето. Тъй като се касае до несъдебен орган
изрично в удостоверението е отразено, че издаващия орган потвърждава, че
засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни
дела.
Доколкото местоживеенето на А.Х.И. е на територията на Република
България е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване
на решението, съдържащи се в чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства
от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за
налагане на финансова санкция, поради което
не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.16
ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в
евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция /при фиксиран курс 1.95583 лв. за
1 евро/
,или 150 евро /общия размер на финансовата санкция/ са равностойни на 293,37
лв. към датата на решението за налагане на финансова санкция -05.10.2020г. т.е. засегнатото лице дължи по финансовата
санкция общо сумата от 293,37 лв.
По
гореизложените съображения и на основание чл. 32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС,
Добричкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА Решение №ВН-GS/03/206000030312/20
за налагане на финансова санкция, постановено на 05.10.2020г., влязло в сила на
24.10.2020г., издадено от несъдебен орган - Областна
управа Гюсинг (Bezirkshauptmannschaft Güssing), Австрия, с което на българския гражданин А.Х.И., родена на ***г***, ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 150 евро за нарушения
по § 98 Abs. 1 KFG i. V. m., § 58 Abs,
1 Zif. 2 lit. е KDV, § 134 Abs. 1 KFG / австрийски Закон за моторните превозни средства/, равностойни на 293,37 лв към датата
на решението за налагане на финансова санкция -05.10.2020г.
Препис от настоящото
решение, ведно с Решение №ВН-GS/03/206000030312/20
за налагане на финансова санкция, постановено на 05.10.2020г., влязло в сила на
24.10.2020г., издадено от несъдебен орган - Областна
управа Гюсинг (Bezirkshauptmannschaft Güssing), Австрия да се изпратят на органите на
Националната агенция по приходите за
изпълнение.
След получаване на
решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия
съд, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят
компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен срок от днес.
Председател: Членове:
1.
2.