№ 1615
гр. Варна, 07.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20253100900520 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Р. С. , с която
срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, със седалище гр.София е
предявен по реда на гл. 32 ГПК осъдителенн иск на ползващо се от застраховка
„гражданска отговорност“ пострадало лице за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от телесно увреждане и психическа травма,
причинени от застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава върху
обезщетението, считано от 03.11.2023г. до окончателното издължаване на сумата.
Между страните са разменени книжата по делото:
С оглед изтеклия срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК, в който не е депозирана
допълнителната искова молба, съдът приема, че размяната на книжа е приключила.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
сключен с ответника застрахователен договор по полица „гражданска отговорност”
и настъпили вреди, причинени на пострадало трето лице – участник в ПТП от
застраховано лице при управление на МПС в срока на застрахователно покритие.
Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищеца (и
местонастъпване на застрахователното събитие) е компетентен по силата на чл.
115, ал. 2 ГПК.
Неоспорени по делото са твърденията за извънсъдебно предявяване на
претенция за обезщетяване на пострадалото лице (чл. 498, ал. 3 КЗ), поради което е
спазена и специалната предпоставка за допустимост на иска за обезщетяване.
Доколкото ищецът се легитимира като пострадал от непозволено увреждане
в резултат на престъпление, за което има влязла в сила присъда, същият е
освободен от заплащането на държавна такса, на осн.чл. 83, ал. 1 , т. 4 от ТЗ
По предварителните въпроси:
Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер,
търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното
правоотношение, поради което претенцията следва да се квалифицира като пряк
1
иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.
Съдът намира, че проведената преди сезирането на съда, рекламационна
процедура (чл. 498, ал. 3 КЗ), обезсмисля насочването на страните към
информационна среща за процедура по медиация, поради което страните не следва
да се задължават за провеждане на такава среща-чл. 140а, ал.3, т. 7 от ГПК.
По искането за привличане на подпомагаща страна:
Искането за привличане на подпомагаща страна е заявено от ответника в
преклузивния срок за отговор по чл. 367, ал. 1 от ГПК. Предпоставка за
привличане на трето лице-помагач е наличието на правен интерес за него от
постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна страна, т.е.
когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното
положение на третото лице. Такъв интерес е налице, когато решението може да
разпростре силата на пресъдено нещо и по отношение на това трето лице, или
когато при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна последната би
могла да предяви обратен иск срещу третото лице.
В случая ответникът се е позовал, че подпомагаща страна е извръшила
произшествието под влиянието на наркотици, с което обосновава евентуална
бъдеща регресна претенция срещу третото лице (чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ).
Тези твърдения сочат на интерес на застрахователя да обвърше подпомагаща
страна със силата на мотивите на решението по делото относно вида и размера на
вредите, за които се ангажира отговорността му. Искането следва да се уважи.
По доказателствените искания:
Съдът намира представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства за допустими и относими към предмета на спора, с изключение на
приложените от ищеца експертизи, изгответни по воденото за процесното ПТП
досъдебно производство. Приемането на експертни становища, изготвени за
целите на друго производство, противоречи на принципа за непосредственост при
събиране на доказателствата/Решение №50048/31.08.2023 по дело №2897/2022г. на
ВКС/. Същите следва да се изключат от доказателствения материал по делото.
Основателно е искането на ответника по делото да бъдат изискано и
приобщено НОХД № 647/2025 по описа на РС-гр. Варна и приложената към него
преписка по ДП.
На страните следва да се укаже, че позоваването на съдебните книжа от
наказателното дело е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи
на зачитане в гражданското производство (споразумение по конкретното
повдигнато обвинение за описано в обвинителен акт поведение на подсъдимия)
или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни
документи, съответно съставени огледни протоколи на местопроизшествие,
веществени доказателства и медицинската документация, които да се ценят като
официални удостоверителни документи. Приетите по наказателното производство
заключения на експерти не могат да се ползват в настоящото производство и от
назначените в производството вещи лица, които не могат да основават
заключенията си на тези експертизи.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за допускане до разпит на
2
двама свидетели за установяване на понесените болки и страдания,
продължителността на лечението и възстановяването.
За установяване възражението за съпричиняване, интензитета на
страданията, периода на възстановяване на ищеца, както и промяната в
емоционалната сфера и психиката на ищеца следва да се назначи психиатрична
експертиза.
Ответникът е поискал и комплексна експертиза за установяване на факти по
възражение за съпричиняване на вредите и относно възстановителния период.
Следва обаче да бъдат изследвани само въпросите относно възможностите на
пострадалия да влияе върху настъпването на събитието или резултата от него.
Решението на наказателния съд установява поведението на виновното лице и
въпросът за причиняване на средната телесна повреда с това виновно поведение
(чл. 343 ал.1 б. Б НК) не може да бъде пререшаван. Ето защо по делото не могат да
бъде изследвана възможността констатираните от наказателния съд травми да са с
различен произход. Присъдата, респ. одобреното от съда споразумение, е
задължителна за гражданския съд относно деянието, обективирано в обвинителния
акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение (решение № 135 от 13.10.2014
г. по т. д. № 3945/2013 г. на I т. о. Решение № 127 от 29.10.2015 г. на ВКС по т. д. №
1882/2014 г., II т. о., ТК. Ето защо, макар в споразумението да липсва конкретен
механизъм на произшествито, доколкото такъв е обективаран в обвинителния акт,
по делото не следва да се събират доказателства за мястото на настъпване на ПТП-
то и за механизма му.
Възраженията за противоправно поведение на трето лице- водачът на „Опел
Астра“ с рег.№ ********* са неотносими към правния спор. Дори произшествието
да е резултат и от поведението на това трето лице, в отношенията по между
застрахователя и пострадалия, това обстоятелство е ирелевантно, арг. от чл. 53 от
ЗЗД. Ето защо не следва да се изяснява по делото поведението на това трето лице.
Следва се уважава искането за издаване на съдебно удостоверение на
ответника, което да послужи за издаване на друго такова относно заплатени на
ищеца обезщетения за трудова злополука. Искането е относимо към твърденията за
вече получено обезщетение за същото увреждане.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното
заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
сключване на спогодба.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от
ГПК) пряк осъдителен иск на пострадало лице за дължимо застрахователно
обезщетение, по чл. 498 ал.3 КЗ.
3
КОНСТИТУРА като трето лице- помагач на страната на ответника ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, със седалище гр.София- Г. В. В., ЕГН
**********, от *********.
НАСРОЧВА производството по т.д. № 520/2025 г. на ВОС за разглеждане в
открито съдебно заседание на 11.12.2025г. от 11,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:
Приет е за разглеждане осъдителен иск, предявен от С. Р. С. от *********
против ЗАД„Бустрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“№ 5 за сумата от 40 000 лева,
претендирана като обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени вреди от ПТП, изразяващи се в болки и страдания поради телесни
увреждания (навяхване и разтягане на ставни връзки на глезена на ляв крак с
частично разкъсване на странична връзка на глезена) и психически стрес,
причинено на 03.11.2023г. в гр. Варна от водач – застрахован за управление на л.а.
„Тойота Селика“ с *********, ведно със законната лихва върху главница, считано
от 03.11.2023г. до окончателно изплащане на сумата.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК):
Безспорни са фактите относно застрахователното правоотношение по
задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на МПС на л.а.
„Тойота Селика“ с ********* и заявена от ползващо се от нея увредено лице
претенция, получена от застрахователя на 11.04.25г.
Установени по задължителен за гражданския съд начин с споразумение
по чл. 383 ал.1 НПК са и обстоятелствата от фактическия състав на
престъплението по чл. 343 ал.3 пр.2 и пр.7 вр. б. „а“ , пр.2 вр. ал. 1 б. „б“ вр. пр. 2-
ро вр. чл. 342 ал.1 НК (противоправност на поведението на водача на лекия
автомобил и механизъм на причиняване на престъпен резултат – средна телесна
повреда на водач на друго МПС, по непредпазливост от водача на застраховано
МПС): на 3.11.2023 год. в гр.Варна, водачът Г. В. нарушил забраната за
превишаване на стойностите на скоростта в населено място от 50 км.ч., като
движейки се с 111,42 к.м. в час по непредпазливност причинил средна телесна
повреда на Стелиян Р. С., изразяваща се в навяхване и разтягане на ставни връзки
на глезена на ляв крак с частично разкъсване на странична връзка на глезена, като
произшествието е реализирано докато пострадалият се е намирал на предната
дясна седалка на спрял автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *********, обозначен със
знак POLICE, върху пътна маркировка „М15-коси успоредни линии“, разделяща
платното за движение на бул.“Васил Левски“, предназначено за движение в посока
ул.“Девня“, и локалното платно за движение на бул. “Сливница“.
За тези обстоятелства не се налага допълнително доказване.
УКАЗВА на ответника, че е недопустимо оспорването на вида
констатираните с акт на наказателен съд увреждания и причинната им връзка с
произшествието, както и за местонахождението на пострадалия при
произшествието.
4
Спорни са твърденията относно характера на последиците от травматичните
увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП, причинната връзка между
описаните и допълнително понесени физически и психически болки и страдания
поради инцидента, и съпричиняването на вредоносното събитие с поведение на
ищеца.
По твърденията за спорните факти:
Ищецът твърди, че по време на произшествието е седял на предната лява
седалка на служебен автомобил, управляван от негов колега. При движение по
бул.“Левски“в посока ул.“Девня“, преди отбивката за кръстовището на
бул.“Сливница“автомобилната система индикирала за повреда. По тази причина
водачът на автомобила предприел спиране на уширението на бул.“Левски“ в
подхода към бул.“Сливница“ върху пътната маркировка и включил аварийните
светлини. По съвет на ищеца С. колегата му загасил двигателя на автомобила, за да
рестартира МПС-то. Преди да го запали отново настъпил удар в задната част на
автомобила. След удара ищецът първо почувствал временна загуба на съзнание, а
после болка в левия крак. Ищецът бил отведен в МБАЛ „Света Анна – Варна“,
където били диагностицирани уврежданията. По време на лечението ищецът не
могъл да става от ортопедичното легло, а негови близки се редували да го
обслужват в болницата. Поради силните болки приемал допълнителни
болкоупокоявяващи. След изписването му лечението за облекчаване на болките
продължило. Ищецът не можел да движи левия си крак. Провеждал и продължава
да провежда рехабилитация, но и понастоящем не може да се движи пълноценно с
този крак. Счита, че уврежданията са неизлечими. В първите месеци след
инцидента избягвал социални контакти, защото се чувствал зле. Всеки разговор му
коствал усилия и причинявал главоболие. Често получавал паник атаки, особено
когато покрай него преминавали коли. Изпитвал непровокирани чувства за
безпокойство, тревога и уплаха.
Счита, че не се е възстановил от телесното и психическото си травмиране, а
негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за
ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия
поискан размер, който намира за справедлива компенсация.
Ответникът оспорва продължителността на възстановителния процес от
телесните увреждания, като сочи и че същите се дължат освен на произшествието,
но така също и на предходни травми. Оспорва размера на поискания паричен
еквивалент, като счита същият за несъобразен с критериите за справедливо
обезщетяване на неимуществени вреди от този характер.
Относно размера на обезщетението сочи, че пострадалият е вече
компенсиран с получена от работодателя репарация за трудова злополука. Намира,
че така полученото обезщетение следва да се приспадне от дължимата
застрахователна обезвреда.
Оспорва, че дължимостта мораторно обезщетение от датата на деликта.
Прави възражение за съпричиняване на травматичния резултат. По време на
иницента ищецът е нямал поставен обезопасителен колан.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
5
Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищеца обуславят
квалификацията на иска за обезщетяване на два вида вреди като пряка претенция
на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени
при ПТП, от застрахован водач на лек автомобил - чл. 432 от КЗ.
Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно
поведение на водача на МПС, покриващо фактическия състав на деликт (чл. 45
ЗЗД).
Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи
отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.
Съдът ще съобразява поведението на пострадалия с правилата на ЗДвП
относно поставянето на обезопасителен колан.
Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира
основание в нормата, уреждаща отговорност за забава при непозволено увреждане
(чл. 84 ал.3 ЗЗД), но с отчитане на ограничението на покритието от застрахователя
на тази част от обезщетението (чл. 429 ал.3 КЗ) само за период на забава след
уведомяването му.
Доказателствена тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК):
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 377 ГПК съдът указва на страните, че
доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:
В тежест на ищеца е доказването на интензитета на понесените болки и
страдания в резултат на телесни увреждания, представляващи елемент от
престъпен фактически състав, установен от наказателен съд; конкретни
обстоятелства имащи значение за формиране на извода да съда за справедливия
размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за прекомерност на
размера на претендираното обезщетение, както и поведение на
пострадалия(непоставяне на обезопасителен колан), което да е допринесло, наред с
действията на водача, за настъпилия вредоносен резултат; възражението за
компенсиране на процесните увреждания със заплатено от работодателя на
пострадалия обезщетение за трудова злополука.
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез
съдействието на медиатор.
По доказателствата:
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО като доказателства по делото писмените
документи, приложени към исковата молба и отговора, с изключение на
приложената към исковата молба съдебномедицинска експертиза №836/2024г.(л.
13-л. 23 от делото).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане като писмено
доказателство на заключение на експерта, назначена в досъдебно производство,
приложена искова молба.
6
ИЗКЛЮЧВА от доказателствения материал по делото приложената към
исковата молба съдебномедицинска експертиза №836/2024г.(л. 13-л. 23 от делото).
Изключените доказателства да се разшият и приложат към корица.
Делото да се преномерира.
ДА СЕ ИЗИСКА от ВРС изпращане за прилагане към настоящото
електронно дело на електронна папка по НОХД № 647/2025 по описа на РС-гр.
Варна.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 2 ГПК съдебна психолого-психиатрична
експертиза с вещо лице Т. К. А., която след запознаване с посочените по - горе като
допустими за позоваване налична медицинската документация, евентуално
допълнително предоставени сведения от пациента за психологичните
преживявания и механизми на поведение след ПТП и личен преглед на
пострадалия да даде заключение за това:
има ли промяна в състоянието на психиката на ищеца преди ПТП и към
настоящия момент, по какъв начин е изживял и продължава ли да изживява
травматично случилото се, по какъв начин се е отразило събитието върху
личността му?
представлява ли промяната емоционална (психологическа) травма, и ако е
така, тя резултат ли е от преживяното ПТП или от последвало влошаване на
здравето или процеса на възстановяване и лечение; какви са били възприятията на
пострадалия за травмиращото го събитие, нараняванията му и каква е
продължителността техните негативни последици върху личността и поведението
му, продължават ли да въздействат и занапред?
ако промяната представлява такава травма или друго необичайно
емоционално състояние, проявява ли се то чрез проблеми в съня, страхове,
избягване на контакти с хора и самоограничение в общуване, затруднения в работа
и обичайния начин на живот на личността или друга характерна за травма
симптоматика?
обратими ли са настъпилите промени в характера на пострадалия, ако такива
се установят, какви са перспективите за възстановяване на личността, какви са
обичайните срокове за възстановяване на психичното здраве и стабилност на
личността?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лв., вносими от бюджета на съда.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК КОМПЛЕКСНА експертиза с вещи
лица съдебен лекар травматолог Д. И. Г. и автоексперт Й. Л. М., които след
запознаване с преписка по досъдебно производство / с изключение на
заключенията на вещите лица/ и КП, както и след преглед на ищеца, да дадат
заключение за това:
1. Какъв е бил необходимият курс на лечение на травмите, резултат от
произшествието, приключил ли е оздравителният процес към настоящия момент?
Ако не е приключил- каква е прогнозната му продължителност? Ако е приключил-
колко време е продължил? Налице ли са данни травмите да са повлияни от
заболявания, налични преди инцидента?
2. Пострадалият бил ли е с поставен колан към момента на настъпване на
7
ПТП? В случай на използване на обезопасителен колан, би ли получил същите по
вид, брой, степен и характер увреждания?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер 800 лв, вносими от ответника в седмичен срок
от съобщението.
ДОПУСКА освидетелстване на ищеца С. Р. С., като го задължава да окаже
съдействие като осигури явяването си за преглед при вещите лица, назначени от
съда по настоящото дело, като при неизпълнение ще бъде прието, че лицето
осуетява събиране на доказателства с прилагане на последиците по чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от ищеца на двама
свидетели, за установяване на конкретни проявления на вредоносния резултат от
ПТП,
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, по силата на което да
се снабди с друго такова от Министерство на вътрешните работи, от което да е
видно дали на С. Р. С., ЕГН ********** е изплатено обезщетение във връзка с
настъпила на 3.11.2023г. трудова злополука и в какъв размер, както и за това дали
С. Р. С. е ползвало е ползващо се лице по застраховка трудова злополука, сключена
от работодателя.
На основание чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка и доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК за конкретизиране
на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при
пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания) правото на
страните да искат изменение на определен от съда размер ще бъде преклудирано.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на основание чл. 142 вр. чл. 377 ГПК
неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и
при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за
което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. Да се
призоват страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба №
7 на МП чрез ЕПЕП.
Определението не подлежи на обжалване.
Ищецът да се призове на посочения в исковата молба съдебен адрес, а
ответникът чрез ЕПЕП.
Подпомагащата се призове на адрес в *********.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8