Решение по дело №4397/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260022
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20192330104397
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260022/14.1.2021 г.

 

 гр. ЯМБОЛ.14.01.2021.г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ............. гражданска колегия в публично

заседание на .........15.10.2020г........година в състав:

                                                                                                Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                 

при секретаря ....................С.М.….......................……................и в присъствието на

прокурора...................................................................………като разгледа докладваното от

..................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА…………….......гр.дело N 4397.. .. по   описа

 за 2019 год.  и за да се произнесе взе предвид следното........................................................

 

Производството по делото е образувано по жалба подадена от Т.И.К. против отказа на комисията по чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ на ОСЗ“***“ обективиран в Протокол №*** от ***г., с който е отказано правото на обезщетение с равностойна земя в размер на 659.44 кв.м., съгл. чл.19а,ал.4 от ЗСПЗЗ. Според жалбоподателя исканите за обезщетение 659.43 км.м. са частна общинска собственост и като такава подлежат на обезщетяване от ОСЗ по смисъла на чл.19,ал.4, чл.19а, ал.4 и чл.19а, ал.6 от ЗСПЗЗ.

В хода на производството жалбата се поддържа.

ОСЗ“***“ в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна, като посочва, че комисията по чл.33,ал.6 от ЗСПЗЗ няма правомощия за отменя решенията на бившата ПК и да възстановява отново възстановения вече имот.

От фактическа страна съдът установи следното:

От изпратената пр. *** на ОСЗ „***“, е видно  че Т.И.К. е депозирал уведомление относно изпълнение на съдебно решение №***г. на ***РС с искане за обезщетяване по реда на чл.19а /6/ от ЗСПЗЗ на 659.42 к.м., които са частна общинска собственост, включени в границите на УПИ № ***, целият с площ от 4759 кв.м. В отговор е издаден протокол №*** от ***г. на комисия по чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ, предмет на жалбата по настоящото дело, в което е посочено, че площта от 659.42 кв.м. за която се иска обезщетяване на основание чл.10б от ЗСПЗЗ е в границите на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 4759 кв.м., възстановен на Т. и И.К.И., с решение на ОСЗ „***“ № ***г. За тези земи собственика се е снабдил с нотариален акт №***, том ***, рег. ***, дело ***от 18.07.2008г., като комисията няма правомощия да решава възникнал спор за материално право, няма основание за постановяване на решение за обезщетяване за площта от 659.42 кв.м., която е включена в границите на поземления имот с идентификатор ***, целият с площ 4759 кв.м., възстановен с решение на ОСЗ. В протокола е посочено, че за спорната площ са водени дела – гр.д. № ***/2012г., която остава в границите на поземления имот, като не се засягат права на други лица, с доказано право на собственост, както друго дело, че площта се владее от „Папаз олио“ АД, който спор останал нерешен. Тези решения са приложени по преписката.

С решение № ***г. и Решение № ***г. на ОЗСГ „***“ на Т.И.К. и И.И.К. е възстановено правото на собственост  в съществуващи стари реални граници върху друг вид нива с площ от 4759 кв.м., съставляващ поземлен имот № *** по кадастралната карта на гр.Я..

Община Я. е съставил акт №*** от ***г. за частна общинска собственост на осн. чл.2,ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.59,ал.1 от ЗОС за 659/4759 идеални части от незастроен поземлен имот с идентификатор *** по КК на КР, целият с площ от 4759 км.м. с начин на трайно ползване – друг вид нива. Като съсобственици са вписани  Т.И.К. и И. И.К.. С уведомление изх.№ ***г. АГКК гр.Я. уведомява Наследниците на И. И.К., че е извършено изменение на КРНИ на осн. чл.53, ал.1,т.1 от ЗКИР, засягащо имот с идентификатор ***, с адрес гр.Я., ул.“***“, чрез вписване на Община Я. като съсобственик на 659/4759 ид.ч. от имота.

С нотариален акт № ***, том *** рег № ***, дело № ***г. на нотариус с рег. № *** на НК Т.И.К. и И. И.К. са признати за собственици при равни квоти върху поземлен имот с идентификатор *** по КК на град Я. с площ от 4759 кв.м. при описани граници.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл.145 и сл. От АПК във вр. с чл.19а,ал.4 от ЗСПЗЗ.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна с правен интерес  от обжалването и в преклузивния  срок по чл.149, ал.1 от АПК, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

В чл.19а, ал.4 от ЗСПЗЗ е определен начина по който се обезщетяват собствениците с право на обезщетение по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ. Това са тези собственици или техните наследници , притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Същите имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове по начин определен в посочените разпоредби. В случая от доказателствата по делото се установи, че на жалбоподателя и неговият *** И.И.К. с решение № ***г. и последващо Решение № ***г. на ОЗСГ „***“  е възстановено правото на собственост  в съществуващи стари реални граници върху друг вид нива с площ от 4759 кв.м., съставляващ поземлен имот № *** по кадастралната карта на гр.Я., за който същите са се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост, като спорните 659.44 кв.м. попадат в границите на този поземлен имот и са част от него.  Поради това същите нямат права на обезщетяване съгл. чл.19а,ал.4 от ЗСПЗЗ, съответно чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ. В този смисъл постановения отказ на комисията по чл.33,ал.6 от ЗСПЗЗ е правилен и законосъобразен. За съставеният акт за частна общинска собственост и последвалото изменение на КРНИ същите са били уведомени и не са обжалвали. Но това касае друг спор и друг ред за обжалване. В този смисъл съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата против нея следва да се отхвърли, като неоснователна.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТХЪВРЛЯ като неоснователна жалбата на Т.И.К. , ЕГН ********** *** против отказа на комисията по чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ на ОСЗ“*** обективиран в Протокол №*** от ***г., с който е отказано правото на обезщетение с равностойна земя в размер на 659.44 кв.м., съгл. чл.19а,ал.4 от ЗСПЗЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: