Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***РАЙОНЕН СЪД, ІV граждански състав в открито
заседание, на четиринадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2374 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против М.В.Н.
с ЕГН **********, лично и като ***, с
адрес: *** и С.М.В. с ЕГН: **********, в която се твърди, че на 21.06.2017
г. между ***, с предишно наименование ***, и „М.Б.” ЕАД, бил сключен Договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който
банката прехвърлила своето вземане и права по Договор за банков кредит №
***заедно е
привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в
полза на ищеца „М.Б.” ЕАД. Пояснява се, че процесното вземане фигурирало като
номер на сделка ***съгласно приложената по делото извадка от Приложение 1,
неразделна част от Договора за цесия. Излага се, че ***и регистрираното с това
търговско качество физическо лице М.В.Н., ЕГН: ********** бил уведомен за
случилото се прехвърляне на вземане с уведомление за цесия връчено на 23.01.2019г.
чрез ЧСИ ***, с район на действие ***окръжен съд, чрез залепване на
уведомление.
Излага се още, че между ***, в
качеството си на кредитор и ***, в
качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за банков кредит (продукт ***№
***, по силата на
който Банката предоставила и Кредитополучателят усвоил в пълен размер банков
кредит в размер на ***за посрещане на бизнес нужди. Съгласно ***към Договора за
кредит, кредитополучателят се съгласил, че ще погасява кредита на месечни
анюитетни погасителни вноски съгласно погасителен план неразделна част от Анекс
№1. Договорен бил краен срок за погасяване на кредита - *** Съгласно Анекс №1,
като съдлъжник за задълженията на *** по Договора за банков кредит от ***встъпил
ответника С.М.В., ЕГН: **********. Сочи се, че съгласно ***. към Договора за кредит,
оставащата сума на просрочените към датата на Анекс №2 главница и лихва по
кредита се преоформяли служебно чрез натрупване към редовната главница.
Съгласно ***. към Договора за кредит, оставащата сума на просрочените към
датата на Анекс №3 главница и лихва по кредита се преоформяли служебно чрез
натрупване към редовната главница.
Твърди се, че въпреки поетите е
Договора за кредит, Анекс №1, Анекс №2 и Анекс №3 към Договора за кредит
задължения, длъжниците не обслужвали кредита в срокове и по начини, уговорени в
погасителния план, като напълно усвоеният от кредитополучателя банков кредит,
считано от 21.07.2011 г., бил в просрочие към 03.08.2017г. включително.
Твърди се също, че на основание чл. 26
б. ,,в)“ от Договора за кредит, предоставеният банков кредит бил обявен за
изцяло и предсрочно изискуем поради неплащане на вноски. Длъжниците ***и
регистрираното с това търговско качество физическо лице М.В.Н. били уведомени
за обявена предсрочна изискуемост на предоставения кредит с уведомление за
цесия връчено на 23.01.2019г. чрез ЧСИ ***, с район на действие ***окръжен съд.
Длъжникът С.М.В. се приемал за уведомен за обявената предсрочна изискуемост на
предоставения кредит след залепване на уведомление на настоящия му адрес на
05.02.2019г. чрез ***, с район на действие-***окръжен съд. В рамките на двуседмичния
срок по чл.47 от от ГПК С.М.В. не се явил да получи документите.
Твърди се, че липсвали каквито и да
било плащания от кредитополучателя и съдлъжника в доброволния срок, посочен в
уведомлението за предсрочна изискуемост, а и въобще след момента на
прехвърляне.
Излага се, че със заявление по реда на
чл. 410 от ГПК „М.Б.“ ЕАД е претендирало издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в качеството си на кредитор по Договор за банков кредит № ***за
сумата в общ размер на 9 718,92лв., представляваща сбора на 63 непогасени
вноски за главница за период с дати на падеж от 21.01.2014г. до *** В
производството по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС била издадена съответна заповед
за изпълнение, но при наличие на законовите основания за това били дадени
указания към кредитора да предяви установителен иск за вземанията си.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да се за признаване за установено спрямо ответниците, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същите дължат на ищеца сумата от
9 718,92лв., представляваща непогасени вноски за главница по процесния
договор за кредит за периода от 21.01.2014г. до *** Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответниците М.В.Н. с
ЕГН ********** и *** с ЕИК: ********* не са депозирали писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК.
Ответникът С.М.В., чрез назначения
особен представител адв.С.И. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д№***.,
поради което е допустим.
От представения препис на Договор за
банков кредит от 20.03.2008г., сключен между ***, в качеството на кредитор и ***.“***,
в качеството на кредитополучател се установява, че банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит под формата на револвираща линия по посочена
разплащателна сметка в размер на 10 000лв. за посрещане на бизнес нужди
със задължение, поето от ответния търговец да върне кредита заедно с дължимите
лихви при уговорените условия.
Установява се от приложения препис на
Анекс №1 към процесния договор от 08.09.2009г., че по силата на това съглашение
ответника С.М.В. е встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник при
условията на солидарност в задълженията на кредитополучателя ***.“.
Видно е от приложения препис на ***.,
че страните по кредитното правоотношение са постигнали съгласие за прилагане на
нов облекчен ред за погасяване на съществуващи към датата на анекса задължения
на кредитополучателя и съдлъжника към банката, по реда и условията, договорени в анекса.
От представения препис на Анекс №3 към
същия договор, подписан на 16.06.2011г. се установява, че според същия
ответника М.В.Н. е встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник при
условията на солидарност в задълженията на кредитополучателя ***.“. Страните по кредитното правоотношение са предоговорили
съществуващи към посочената дата задължения. Обективирали са съгласие, че
размерът на главницата е бил към този момент 10 554,63лв. Обективирали са
и постигнато съгласие за отделни елементи по правоотношението. Според
посоченото в чл.6, ал.1 дългът е следвало да бъде погасен на месечни вноски в
срок до ***
Установява се от представения препис
на Договор за прехвърляне на вземания №***., че ***е цедирало в полза на ищеца
„М.Б.“ ЕАД вземанията, произтичащи от кредитното правоотношение по процесния
договор.
От приложените преписи на уведомления
изходящи от ищеца, като пълномощник на кредитора ***и връчени на ответниците се
установява, че преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, цесията
е била съобщена на длъжниците. Със същите уведомления е била обявена и
предсрочна изискуемост на цедираните вземания.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Установи се в производството по
делото валидно възникнало облигационно
правоотношение между ответника ***.“, в качеството на заемател и ***, в
качеството на заемодател по сключен между тях Договор за банков кредит №***
Установи се също така, че с последващи
анекси от 08.09.2009г. и 16.06.2011г. като съдлъжници в правоотношението са встъпили
ответника С.М.В. и М.В.Н..
Съдът приема за установено от
обсъдения Анекс №3, подписан на 16.06.2011г. между кредитора *** и длъжниците ***,
М.В.Н. и С.М.В., че към датата на подписване на това съглашение усвоената и
дължима по кредитното правоотношение главница е била в размер на
10 554,63лв., както изрично е било обективирано в чл.3 от Анекса,
подлежаща на връщане на уговорени вноски в срок до ***, според отразеното в
чл.6.
Ответниците не ангажираха
доказателства в хода на производството, че са изпълнили задължението за връщане
на главницата или на някаква част от нея. Не са и наведени твърдения в тази
насока.
Установи се от обсъдените
доказателства, че банката кредитор е цедирала в полза на ищцовото дружество
вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, както и че цесията е
била съобщена на длъжниците преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПКV
Установи се също така, че кредитора е
обявил кредита за предсрочно изискуем два месеца преди изтичане на крайния
уговорен срок, като волеизявлението му е достигнало до длъжниците също преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
С оглед горното, съдът приема, че се
установи съществуването на претендираното от ищеца цедирано му вземане по
процесния договор за кредит в размер на 9 718,92лв., представляващо
непогасена главница за периода от 21.01.2014г.
до ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 194,38 лв., а разноските за
юрисконсултско възнаграждение са в размер на 50лв. съобразно правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или
общо разноски в размер на 244,38лв. С оглед изхода на спора в настоящото
производство, тези разноски са изцяло дължими.
В исковото производство ищеца е
направил разноски за държавна такса в размер на 194,38лв., за особен
представител в размер на 816лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено
по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. или общо 1 110,38лв.,
които също са изцяло дължими с оглед изхода на спора.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ***, със седалище и адрес на управление:***, М.В.Н. с ЕГН ********** и С.М.В.
с ЕГН **********, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО
на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 9 718,92лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за кредит №*** и анекси към него от 08.09.2009г.,
26.05.2010г. и 16.06.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.02.2019г.
по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***,
със седалище и адрес на управление:***, М.В.Н.
с ЕГН ********** и С.М.В. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: сумата от 244,38лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 1 110,38лв., представляваща
разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ***окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
районен
съдия: